№ 304
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря С.О.
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20221110153742 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявен е иск от ФИРМА срещу Т. П. П., за признаване за установено
спрямо ответницата, че дължи на ищеца сумата в размер на 2075,47 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се в
..., ведно със законна лихва за периода от 08.04.2022 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 20.04.2022 г. по ч.гр. дело № 19004/2022 г.
по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
Ищецът твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за
гореописания имот, като за периода от м. 05. 2018 г. до м. 04. 2020 г. не
заплатила дължимата стойност за потребена топлинна енергия.
Съобщение с указания по чл. 131 ГПК е изпратено до ответниата П., която в
изискуемия от закона срок е подала отговор на исковата молба, в който
изрично заявява, че има готовност да сключи споразумение за разсрочване и
да изплати изцяло вземането, претендирано от ищеца.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235
ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
Предявени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правна квалификация чл. 150, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното
право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на
1
действително правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на
потребителя (т. е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна
енергия - отделено за безспорно, качеството на потребител на топлинната
енергия на ответника - отделено за безспорно) и 2. продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувачите, остойностено в
размер на претендираната сума - отделено за безспорно.
Ответниците, при установяване на горните обстоятелства, следва да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
С неоспорения от стрните и приет за окончателен доклад по делото съдът е
отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички обстоятелства, на
които се основава основателността на исковата претенция.
Между страните не се спори и от заявление-декларация от 16.03.2009 г.,
депозирано от ответницата при ищцовото дружество, се установява, че на
посочената дата Т. П. П. е поискала да й бъде открита партида за продажба на
топлинна енергия в гореописания имот – ап. 50.
При това положение се налага извод, че ответницата е била потребител на
топлинна енергия по см. на чл. 153 ЗЕ през процесния период, съответно +
отговаря за задълженията за доставеното количество топлинна енергия.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в
общоизвестните Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват
ответниците и без да са ги приели изрично, съгласно разпоредбата на чл. 150,
ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Между страните не се спори, и поради това е отделено като безспорно от съда
и че количеството доставена през процесния период топлинна енергия
съответства на претендирания от ищеца размер. Стойността на доставената
енергия през процесния период се установява и от неоспорените и приети
съобщение към фактура от 31.07.2019 г. и обща фактура от 31.07.2020 г.
Поради гореизложеното искът следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива има ищецът.
Ищецът е сторил разноски в исковото производство в размер на 41,51 лв. за
д.т., вкл. претендира за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер от 50 лв., или общо в размер на 91,51 лв., за която сума
следва да бъде осъдена ответницата.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ФИРМА„ ЕАД, с ЕИК ...,
положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД че Т. П. П.,
ЕГН:**********, дължи на „ФИРМА„ ЕАД 2075,47 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до
2
м.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в ..., ведно със законна лихва
за периода от 08.04.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
20.04.2022 г. по ч.гр. дело № 19004/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК Т. П. П., ЕГН:**********,
да заплати на ФИРМА, разноски делото в размер на 91,51 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца - ФИРМА.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3