№ 1521
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507273 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Х.К. Л., ищец пред СРС, срещу
решение № 20104859 от 26. 04.2021 г. по гр.д.№ 57271 по описа за 2020 г. на
СРС, Второ ГО, 77-ми състав, с което са отхвърлени исковете по
чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение като
се сочи, че съдът бил допуснал процесуални нарушения във връзка с
допускането на свидетелски показания, както и при обсъждане на така
събраните доказателства. Счита, че претенциите му са доказани и
основателни. Сочи, че заповедта за прекратяване на ТПО му била връчена
през м.09.2020 г., т.е. след изтичането на 6-месечния изпитателен срок и след
изтичането на срока за домашното му лечение – до 16.09.2020 г. На 25.09.2020
г. му било отказано да му се връчи препис и вписване на дата на връчване.
Тези факти и обстоятелства били посочени на СРС и отразени в
определението от 09.02.2021 г. в проекто-доклада по чл.140 ГПК, но
независимо от това в решението си СРС посочил, че ищеца не сочи дата на
връчване на заповедта за прекратяване. В исковата молба бил посочил, че
1
след изтичане на срока на домашния режим на лечение, който му бил
предписан до 16.09.2020 г. посетил работодателя си във връзка с
получаването на документ за направена проверка относно пътния инцидент на
10.07.2020 г. и за прекратяване на ТПО и след подписване на двата
екземпляра, получил копие като му било отказано вписването на дата на
връчване на акта за прекратяване на ТПО. В изпълнение указанията на СРС
със становище посочил, че след второто му посещение на 25.09.2020 г./петък/
и по негово настояване му било връчено копие от акта за прекратяване на
ТПО срещу подпис като му било отказано вписване на дата на връчване.
Сочи, че документите по пощата работодателят бил адресирал до Х.Л. Л., а не
до Х.К. Л., което означавало, че документите по писмото от 20.07.2020 г. не
били получени от него. При приложение на общите правила на ЗЗД, ТПО
следвало да се счита прекратено на 25.09.2020 г., а не на 27.07.2020 г. както
твърдял работодателя. Наред с това СРС бил взел предвид и отразил
неправилно показанията на свидетелката И.. По този начин се създавало
впечатление, че били налице и други основания за прекратяване на ТПО с
ищеца. Счита, че може да се направи обоснован извод, че работодателят е
нарушил чл.8, ал.1 КТ. Работодателят бил избягнал провеждането на
дисциплинарно производство, за да не може ищецът да се ползва от закрилата
по чл.333 КТ. Именно претърпяното ПТП в случая било използвано за
прекратяване на ТПО с ищеца. Счита, че свидетелски показания са
недопустими като се позовава на чл.164, т.3 ГПК и чл.335, ал.2,т.3 КТ. Освен
това работодателят подал към НАП и НОИ данни за незаконосъобразното
прекратяване на ТПО като по този начин бил лишен от всички акцесорни
права, които произтичат от ТПО, а болничните листове доказвали именно
това. Всички правни факти и обстоятелства отразени в решението на СРС без
да бъдат взети предвид изложените от ищеца твърдения щели да доведат до
неправилна оценка на поведението му и същите факти можели да се ползват в
един бъдещ процес, което щяло да го постави в неравностойно положение.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови
друго, с което претенциите му да бъдат уважени. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор от „С.Е.“ ЕАД, ответник пред СРС. Излагат се
доводи за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така
постановеното съдебно решение. Счита, че не са допуснати сочените от
въззивника нарушения при постановяване на решението от СРС. Сочи, че в
2
изявленията си ищеца никъде не бил посочил кога е получил акта за
прекратяване на ТПО. Конкретните дати били посочени едва във въззивната
жалба. Счита, че правилно СРС бил приел за дата на връчване на заповедта за
прекратяване 27.07.2020 г. Това следвало и от поведението на ищеца при
разпита на свидетелката И.. Действително, пощенската пратка за съобщаване
на акта за прекратяване на ТПО била върната с отбелязване „непотърсена“.
Действително, презимето било сгрешено, но счита, че с оглед на това, че
същата била изпратена на адреса, посочен от ищеца в трудовия договор, то
нямало пречка тази пратка да бъде получена от лицето Х.Л.. Правилно СРС
бил приел, че прекратяването на ТПО е станало в срока по чл.71, ал.1 КТ.
Сочи, че недоказани били твърденията на ищеца, че бил поставен в
неравнопоставено положение с другите работници. Доводите на ищеца, че
неправилно били отразени показанията на свидетелката И. не следвало да
бъдат обсъждани, тъй като същият не бил поискал поправка или допълване на
протокола по чл.151 ГПК. Действително, ищецът бил допуснал нарушения на
ЗДвП като ватман, но при прекратяване на ТПО по чл.71, ал.1 КТ
работодателят не бил длъжен да мотивира решението си. Счита, че
свидетелски показания за връчване на акта за прекратяване са допустими и
правилно СРС се бил позовал в решението си на тези доказателства.
Претендира разноски.
По допустимостта на жалбата:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 26.04.2021 г.
Въззивната жалба е подадена на 10.05.2021 г., т.е. в срока по чл.259, ал.1
ГПК; от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен
контрол.
По основателността на жалбата:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
3
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел:
1-по иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ:
Трудовият договор № 7/01.04.2020 г. бил сключен при условията на
чл.70, ал.1 КТ със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя.
Съгласно чл.71, ал.1 КТ до изтичане на срока за изпитване страната в
чиято полза е уговорен, можела да прекрати договора без предизвестие. При
прекратяване на договора на това основание работодателят не бил длъжен да
се мотивира, поради което преценката му не подлежала на съдебен контрол.
Затова без значение било какво е мотивирало работодателя да се възползва от
правото да прекрати договора в срока за изпитване, като това дори да било
участието на ищеца в ПТП, то не могло да обоснове незаконосъобразност на
уволнението.
От събраните по делото писмени доказателства се установило, че
ищецът е подписал длъжностната си характеристика, инструктиран е, както и
е допуснат до обучение, преминал е такова, издържал е изпита и е допуснат
до оперативна работа. Нямало доказателства по делото и не се твърдяло от
ищеца наличието на друга процедура за инструктаж и обучение в
предприятието на работодателя, извън установената с представените от
ответника писмени доказателства, нито останалите работници и служители да
са преминавали различно обучение от това, което било осигурено на ищеца.
Поради това съдът е достигнал до извода, оплакванията на ищеца за
осъществена по отношение на него дискриминация и злоупотреба с права от
страна на работодателя за неоснователни.
СРС е приел за неоснователни и твърденията на ищеца за
недобросъвестно упражняване на правата от страна на работодателя;
липсвали доказателства правото по чл.71, ал.1 КТ да било упражнено
превратно или с цел да навреди на ищеца умишлено, като с позволени
средства да постигне непозволен резултат. Работодателят разполагал с
възможността да прекрати трудовия договор в срока за изпитване, което
право било реализирано с издаването на процесната заповед и нямало
доказателства да го е направил в противоречие с принципа за
добросъвестност, установен в чл.8 КТ.
Единственото обстоятелство, което било относимо към
законосъобразността на заповедта за прекратяване на ТПО било кога е
4
връчена. Ищецът не сочел кога му е връчена заповедта, но не оспорвал, че
това е станало преди изтичането на 6-месечния срок за изпитване. От разпита
на свидетелката И.-завеждащ“Личен състав“ се установило, че лично тя е
връчила заповедта на ищеца на 27.07.2020 г. като той се подписал и взел
препис от нея. Дори да се приемело, че връчването е станало в средата на
м.09.2020 г., както твърдял ищеца, то връчването също било в 6-месечния
срок за изпитване. Заповедта породила действие, считано от връчването й,
което водело до извода, че прекратяването на ТПО е законосъобразно.
Последното не ставало незаконосъобразно с оглед липсата на дата на
връчване в самата заповед. Това било така защото връчването можело да се
установява с всички доказателствени средства. За неотносими за
законосъобразността на уволнението по чл.71, ал.1 КТ съдът е приел
изложените от ищеца и представени доказателства за ползван отпуск и
издадените болнични листове. Това било така, защото времето през което
работникът е в законовоустановен отпуск не се включвало в срока за
изпитване. ТПО било прекратено на основание чл.71, ал.1 КТ и ищецът не се
ползвал от закрилата по чл.333 КТ. Доказателства за добра работа на ищеца,
гласувани бонуси, липса на наложени дисциплинарни наказания също били
неотносими към законосъобразността на процесната заповед. Не се
установили по делото допуснати от работодателя дискриминация и
злоупотреба с права при упражняване на потестативното право на
работодателя по чл.71, ал.1 КТ. Затова искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ бил
неоснователен.
2- по иска по чл.344, ал.1,т.2 КТ – с оглед неуважаването на иска по т.1 КТ,
СРС е отхвърлил иска ищецът да бъде възстановен на заеманата преди
прекратяването на ТПО длъжност- „ватман“.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
По иска по чл.344, ал.1,т.1 КТ:
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че страните са били обвързани от трудов договор, сключен на
30.03.2020 г. на основание чл.67, ал.1,т.1 вр. с чл.70, ал.1 и ал.2 КТ – със 6-
месечен срок за изпитване, който е уговорен в полза на работодателя и
започва да тече от 01.04.2020 г./л.12 по делото пред СРС/.
5
Видно от издадения акт № 1021 от 21.07.2020 г. ТПО е прекратено на
основания чл.71, ал.1 КТ /л.19 по делото пред СРС/.
Спорно по делото е дали прекратяването на ТПО е станало в 6-месечния
срок.
Въззивната инстанция споделя мотивите на СРС във връзка с
основанията за прекратяване на ТПО по чл.71, ал.1 КТ поради което по арг. от
чл.272 ГПК същите следва да се считат и за мотиви на настоящето решение.
Правилно СРС е приел, че в хипотезата на чл.71,ал.1 КТ съдът не
извършва преценка дали работникът се е справил или не с работата, за да са
налице предпоставките за прекратяване на ТПО в хипотезата на уговорен
срок за изпитване в полза на работодателя.
Без значение за законосъобразността на заповедта по чл.71, ал.1 КТ е
как се е справял ищеца, респ. награждаван ли е или са му налагани
дисциплинарни наказания. При това положение без значение се явява
обстоятелството, че НП съставено срещу ищеца по повод на ПТП, състояло се
на 10.07.2020 г. за което ПТП ищецът сочи, че е „скритият мотив“ да бъде
прекратено трудовото му правоотношение, е отменено с решение от
26.07.2021 г. по нахд № 14982 по описа за 2020 г. на СРС, НО, 2-ри състав.
Обстоятелството дали заповедта съдържа дата на връчване,
действително, не води до нейната незаконосъобразност.
Касае се до трудово правоотношение и общите правила на ЗЗД на които
се позовава въззивникът не се прилагат. Поради това за връчване на заповедта
за прекратяване на ТПО са допустими всички доказателствени средства, вкл.
и гласни такива.
Относно соченото нарушение на чл.335, ал.2,т.3 КТ:
Действително, съгласно чл. 335. (1) КТ трудовият договор се прекратява
писмено.
В конкретния случай прекратяването е извършено при спазване на
писмената форма- издаден е писмен акт за прекратяване.
Действително, съгласно ал.2 на горната разпоредба трудовият договор
се прекратява:
1. при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на
предизвестието;
6
2. при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на
съответната част от срока на предизвестието;
3. при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването
на писменото изявление за прекратяването на договора.
В случая т.3 сочи момента на прекратяване на ТПО, а не въвежда
забрана за допускане на свидетелски показания за установяване на този
момент.
Виж в този смисъл РЕШЕНИЕ № 429 ОТ 15.03.2016 Г. ПО ГР. Д. № 132/2015 Г.,
Г. К., ІV Г. О. НА ВКС
При това положение доводът на въззивника, че свидетелски показания
за установяване на момента на получаване на писменото изявление за
прекратяване на ТПО са недопустими по арг. на чл.164, т.3 ГПК и чл.335,
ал.2,т.3 КТ е неоснователен. Следва да отбележим и, че т.3 на чл.164 ГПК
въвежда забрана за допускане на свидетелски показания в съвсем различни от
настоящата хипотези.
Видно от показанията на свидетелката И. /л.140 по делото пред СРС/
лично тя в качеството й на завеждащ „Личен състав“ е връчила на ищеца акта
за прекратяване на ТПО и това е станало на 27.07.2020 г. в стаята, където се
помещава службата. На 27.07.2020 г. /понеделник/ ищецът се е явил сам
независимо, че отправеното до него писмо от работодателя се е върнало като
„неприето“. През м.09, когато свидетелката е била в отпуск, ищецът отново се
е явил в службата и под предтекст, че си е изгубил акта за прекратяване е
поискал да му бъде издаден нов препис.
Независимо от това, обаче, настоящата инстанция констатира, че още в
обстоятелствената част на исковата молба, ищецът сочи, че се е явил на
работното си място на 27.07.2020 г. да занесе болничния лист, който
удостоверява временната му нетрудоспособност за периода от 24.07.2020 г.
до 06.08.2020 г., вкл., който болничен лист служителката „Човешки ресурси“
отказала да получи като го уведомила, че трудовия му договор е прекратен.
На датата 27.07.2020 г. не бил подписал заповедта за прекратяване на ТПО.
Самият ищец в обстоятелствената част на исковата си молба признава,
че работодателят има право да прекрати трудовия договор в срока за
изпитване, без да е нужно да посочва мотиви. Счита, обаче, че това право
работодателят е могъл да упражни до 12.07.2020 г., а не до му разрешава
7
отпуск и по време на този отпуск да издаде /на 21.07.2020 г./ акт за
прекратяване на ТПО.
Съгласно чл.70, ал.4 КТ в срока за изпитването не се включва времето,
през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или
по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е бил
сключен трудовия договор.
Това означава, че уговорения между страните 6-месечен срок не е текъл
в периода 13.07.2020 г.- 24.07.2020 г., когато не се спори, че ищецът е бил в
отпуск /това се установява и от заповед № 1051 от 10.07.2020 г. на л.97 от
делото пред СРС/, както и за периода през който е във временна
нетрудоспособност – 24.07.2020 г. до 06.08.2020 г. вкл. , от 07.08.2020 г. до
26.08.2020 г. и от 27.08.2020 г.-16.09.2020 г. /с оглед представените болнични
листове на л.21 -23 по делото пред СРС/.
Следователно хипотезата на чл.69, ал.1 КТ за трансформиране на
срочния трудов договор в такъв за неопределено време, не е налице.
Действително, в исковата си молба ищецът сочи за второ посещение на
работодателя- на 16.09.2020 г., когато отново е бил уведомен, че ТПО му е
прекратено „директно“, тъй като е бил в срок за изпитване. На тази дата му е
предоставен /както се твърди от самия ищец/ акта за прекратяване на ТПО.
След като той подписал и двата екземпляра, получил копие. Отказано му
било да бъде отразена в двата екземпляра датата на връчване.
Дори да приемем, че връчването на заповедта за прекратяване на ТПО е
станало на 16.09.2020 г. при второто посещение на ищеца при работодателя
му, то правилно СРС е приел, че прекратяването е станало в 6-месечния срок
за изпитване. Както беше вече посочено, срокът е договорен да тече, считано
от 01.04.2020 г., т.е. изтича най-рано на 01.10.2020 г. /а в случая се установи и
хипотезата на чл.70, ал.4 КТ/.
Относно твърденията за злоупотреба с право от страна на
работодателя и нарушение на чл.8 КТ за добросъвестно упражняване на
правата:
Съгласно чл. 8. (1) КТ трудовите права и задължения се осъществяват
добросъвестно съобразно изискванията на законите.
Добросъвестността при осъществяване на трудовите права и
задължения се предполага до установяване на противното- ал.2.
8
Според посоченото от касатора решение № 55 от 16.04.2015 г. по гр.
дело № 3086/2014 г. на ВКС. IV г.о. в установената практика по
приложението на чл. 8 КТ презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ
е оборена само когато по делото е установено, че чрез предоставените му от
закона средства работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с
конкретен служител. Работодателят разполага с правото да прецени в интерес
на работата от кой момент да прекрати трудовото правоотношение с всеки от
служителите, за които е налице основанието за уволнение.
В конкретния случай презумпцията за добросъвестност на работодателя
/ответник/ не е оборена.
Правилно СРС е приел, че от събраните по делото доказателства, вкл.
писмените такива, представени с отговора по исковата молба, л.50 и следв.от
делото пред СРС, както и тези с молбата от 25.02.2021 г. относно проведено
обучение на ищеца /л.70 – 76 от делото пред СРС/ и тези с молбата от
22.03.2021 г. /л.142 и следв. във връзка с проведен инструктаж/ не се
установява ищецът да е бил третиран неравнопоставено в сравнение с
останалите работници в мястото на полагане на труд.
Установява се по делото, че към момента на възникване на трудовото
правоотношение между страните по спора ищецът не е имал трудов стаж;
същият с оглед събраните доказателства е придобил специалност
„ветеринарен техник“ и не е имал опит във връзка с длъжността „ватман“ на
която е бил назначен от страна на ответника по спора. По отношение на
ищеца е проведено същото обучение, каквато се следва на новопостъпилите.
Определен му е бил и наставник. Качествата му са били ежемесечно
проверявани ведно с тези на останалите работници на същата длъжност, което
се установява от протоколите за определяне на бонуси. Не се спори, а и от
писмените доказателства се установява, че ищецът е бил премиран съобразно
резултатите от тази оценка, както и останалите работници, виж пак там.
Ето защо ищецът, чиято е доказателствената тежест, не установи да има
злоупотреба с права от работодателя. Злоупотребата с права от работодателя е
особен случай на незаконност на уволнението. За оборването презумпцията за
добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ на работодателя е необходимо не само
навеждане на едно или няколко обстоятелства, но и доказването им. Тази
презумпция може да бъде оборена, когато се установи противното, а именно
9
че работодателят преднамерено използва правата си не в смисъла и насоката,
определени в закона. Според задължителната практика на ВКС злоупотребата
с права е проява на правен субект - физическо или юридическо лице,
реализирана чрез правни или физически действия, в противоречие със закона,
при наличието на вина във формата на умисъл и при осъществяване на
конкретен резултат – вреда, така и в РЕШЕНИЕ № 70 ОТ 27.07.2020 Г. ПО ГР. Д. №
2550/2019 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС.
За пълнота на изложението ще посочим, че още при първото си
посещение в служба „Личен състав“ е бил уведомен, че срещу него няма да
бъде образувано дисциплинарно производство независимо от резултата от
проверката досежно ПТП от 10.07.2020 г., т.е. ищецът не е бил „подведен“ от
работодателя досежно правното основание на което ще бъде прекратено
трудовото му правоотношение; изрично е бил уведомен, че това ще стане на
основание чл.71, ал.1 КТ.
Изпитването на работника/служителя е с оглед възможността му да се
справи с трудовите задължения, съответно да се установи дали длъжността е
подходяща за него. Тази възможност изцяло зависи от преценката на
работодателя и/или работника /служителя в зависимост от това в чия полза е
уговорен срока за изпитване; те не са длъжни да се възползват от нея, но
нямат задължение и да се аргументират, ако я ползват.
Съществуването на обстоятелства, даващи възможност за прекратяване
на трудовото правоотношение на повече от едно основания, оправомощава
работодателя да избере онова, което счита за подходящо и е достатъчно да е
изпълнил условията, които законодателят е поставил за неговата законност. В
случая работодателят е използвал възможността по чл.71, ал.1 КТ и това не
прави прекратяването на ТПО незаконно, виж в този смисъл РЕШЕНИЕ № 48
ОТ 30.03.2021 Г. ПО ГР. Д. № 1215/2020 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, където е разгледан
сходен случай.
Следва да отбележим, че последиците за ищеца биха били по-тежки,
ако на същия му беше наложено дисциплинарно наказание „уволнение“,
което е най-тежкото наказание по КТ, вкл. и материални.
Относно искът по чл.344, ал.1,т.2 КТ:
Отхвърлянето на иска с правно основание чл. 344, ал.1,т.1 КТ обуславя
неоснователност на иска по чл.344, ал.1,т.2 КТ.
10
Налага се извод, че обжалваното решение е правилно, поради което ще
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника не се следват разноски, а и
такива не са сторени.
Въззиваемият претендира разноски и такива ще му бъдат присъдени
за процесуално представителство- юриск.възнаграждение, което съдът
определя на основание чл.78, ал.8 ГПК в размер на 150 лв.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20104859 от 26. 04.2021 г. по гр.д.№
57271 по описа за 2020 г. на СРС, Второ ГО, 77-ми състав, изцяло.
ОСЪЖДА Х.К. Л., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“*******, ап.58, да
заплати на „С.Е.“ ЕАД, ЕИК *******, гр.София, ул.“*******,
юриск.възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК в размер на 150 лв. за
процесуално представителство пред въззивната инстания.
РЕШЕНИЕТО подлежи на КАСАЦИОННО обжалване пред
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11