Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 20.03.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на осми
март две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
при участието на секретаря Светла Атанасова, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 18 по описа за 2023
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е въз основа на жалба
от Т.Ф.А. ***, депозирана чрез пълномощник адв. Д.Д.от ШАК,
против Решение № 2153-27-237/09.12.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Шумен, в
частта му, с която административният орган е потвърдил установените с
разпореждане № РВ-3-27-01227397/26.10.2022г. на ръководител по контрола по
разходите на ДОО суми за 2017г. и за 2020г., в размер на 5409,21 лв., от които
4313,22 лв. главница и 1095,99 лв. лихва, начислена по реда на чл.113 от КСО.
Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно и
неправилно, като сочи, че процесната сума, представляваща парично обезщетение
поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично
обезщетение за отглеждане на малко дете, е получена добросъвестно от лицето.
Представя доказателства за наличие на здравословни проблеми на децата на
оспорващата и аргументира тезата, че същата не е осъществявала дейност като
земеделски производител именно предвид необходимостта да се грижи за тях. Счита
за несправедливо и нехуманно решението, с което се иска възстановяване на
посочените в него суми. По изложените в жалбата съображения отправя искане за
отмяна на Решение № 2153-27-237/09.12.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Шумен,
в обжалваната му част.
В
съдебно заседание Т.Ф.А. се представлява от адв.**, който от името на своята
доверителка заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания. В
пледоарията по същество аргументира тезата за незаконосъобразност на оспорения
административен акт в обжалваната му част, като счита за несправедливо да се
иска възстановяване на суми, които са разходвани за лечението на децата и по
изложените съображения моли за неговата отмяна.
Ответникът
– директор на Териториално поделение – Шумен на НОИ, представляван в съдебно
заседание от упълномощен процесуален представител гл.юрисконсулт **оспорва
жалбата. По мотивите, изложени в обжалваното решение, счита оспорването за
неоснователно и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата.
Шуменският
административен съд след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи,
становищата на страните и събраните по делото, относими към спора
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със
заповед № ЗР-5-27-00841711/16.11.2020г. на ръководителя на ТП на НОИ – Шумен е
възложено извършването на проверка по разходите за ДОО на Т.Ф.А..
За
установеното при проверката е съставен Констативен протокол №
КП-5-27-00863562/06.01.2021г.
Впоследствие,
със заповед № ЗР-5-27-01177570/09.08.2022г. на ръководителя на ТП на НОИ – Шумен,
проверката е възложена на друг контролен
орган на ТП на НОИ – Шумен – **– гл.инспектор по осигуряването.
В хода
на административното производство, въз основа на данни от информационната
система на НОИ; данни и документи, събрани от контролния орган, на който
първоначално е била възложена проверката; данни, предоставени от ОД „Земеделие“
Шумен, ОДБХ – Шумен, ТД на НАП – Варна, офис Шумен; писмени сведения и
документи, дадени от Т.Ф.А. и данни,предоставени от Районна прокуратура –
Шумен, е установено, че Т.Ф.А. е регистрирана като земеделски стопанин в ОД
„Земеделие“ на 28.08.2014г.; пререгистрации на 23.02.2015г., 23.11.2015г.,
06.12.2016г., 10.01.2020г. и 18.11.2020г.
Първата
регистрация на лицето в НАП като земеделски производител е с начало на дейност
28.08.2014г. и прекратяване от 07.03.2017г. В Регистъра на осигурените лица е
подадена информация за 2 отработени дни през 08/2014г., 18 раб.дни и 3 дни
болнични през 09/2014г., 3 раб.дни и 21 дни болнични през 10/2014г., 5 раб.дни
и 15 болнични през 11/2014г., 2 раб.дни и 18 болнични през 12/2014г., 10
раб.дни и 11 болнични през 01/2015г., с което излиза в болнични за бременност и
раждане. В болничните листове е посочена диагноза „заплашващ аборт“ и „лъжливо
раждане“.
Втората
регистрация в НАП е с начало на дейност и осигуряване от 10.01.2020г. Считано
от 17.01.2020г. Т.А. е в отпуск за временна неработоспособност без прекъсване и
след това – за отглеждане на малко дете. В болничните листове е посочена
диагноза „заплашващ аборт“ и „лъжливо раждане“.
Резултатите
от извършената проверка са обективирани в Констативен протокол № КП-5-27-01185754/24.08.2022г.
Същият съдържа подробно изложение на установените факти, въз основа на които
контролен орган при ТП на НОИ приел, че Т.Ф.А. не е упражнявала дейност като
земеделски стопанин, която да е основание за осигуряване по чл.4, ал.3, т.4 от КСО и същата не се счита за осигурено лице по смисъла на КСО. Посочено е, че
лицето не е доказало по никакъв начин, че действително е осъществявала
дейността, за която се е регистрирала като земеделски стопанин. В тази връзка е
отчетена липсата на каквито и да документи досежно първата регистрация като
земеделски стопанин. По повод изискана информация, с писмо вх. № 1029-27-144#1/21.01.2021г.
община Велики Преслав уведомява контролния орган, че общинският пазар в
гр.Велики Преслав е открит и свободен за продажба на стоки и продукти, след
заплащане на такса тротоарно право, регламентирана в Наредба №4 за определяне,
администриране на местните такси, цени на услуги и права на територията на
община В.Преслав. Т.Ф.А. няма платена такса за ползване и търговия на общинския
пазар за периода 2014г. – 2020г.
Контролният
орган е съобразил данните от Регистъра на осигурени лица досежно декларираните
работни дни и дните, през които лицето е ползвало болничен за временна
неработоспособност, според които за времето от 28.08.2014г. до м.12/2014г. като
причина за издаване на болничните листове е посочено „заплашващ аборт“ или
„лъжливо раждане“ и въз основа на същите е счел, че през този период няма как Т.Ф.А.
да е упражнявала лично дейността по отглеждане на зеленчуци.
Наред с
това, при тази първа регистрация са заявени производство на продукция,
отглеждана в дворно място от 300 кв.м. Предвид това и с оглед липсата на
каквито и да е документи за дейността, контролният орган приел, че не е
упражнявана дейност по производство на зеленчуци, предназначени за продажба.
Аналогичен
извод е направен и за периода на втората регистрация като земеделски стопанин,
с декларирано начало на дейност и осигуряване за всички осигурителни случаи от
10.01.2020г. От 17.01.2020г. Т.Ф.А. е без прекъсване на временната неработоспособност
поради общо заболяване, бременност и раждане, отпуск за бременност и раждане и
отглеждане на малко дете по чл.163 и чл.164 от КТ. В документите за регистрация
като земеделски стопанин е декларирано дворно място с форма на стопанисване
„под наем“ с площ от 500кв.м. и с намерение за засяване „други зеленчуци“.
Контролният орган констатирал, че лицето е направило разход по представена
фактура от 13.01.2020г. за закупени резници лавандула, т.е. за култури, които не
съответстват на заявените три дни преди това. Едва при пререгистрацията от
18.11.2020г. в анкетната карта и формуляра Т.Ф.А. е декларирала, че на наетото
дворно място от 500 кв.м. е засята лавандула. Относно представена от лицето
фактура от 29.07.2020г. за продажба на 8092 класа лавандула, проверяващият
орган посочил, че по това време оспорващата е била във временна
неработоспособност, получавала е обезщетение от НОИ. Изискана е и информация от
ОД „Земеделие“, въз основа която е направен извод, че при закупен посадъчен
материал през месец януари 2020г., дори и засят веднага, броят на закупените
резници лавандула не би могъл да се засади на площ от 500 кв.м., както и че –
от засети през м.януари 2020г. резници, не би могло да бъде постигнат добит от
над 8 тона или 8000 кг лавандулов цвят. Според контролния орган дори Т.Ф.А. да
е продала лавандулов цвят, това не е свързано с дейността, за която е
регистрирана (отглеждане на други зеленчуци) и не е произведен лично от нея, а
дейността на регистрираните земеделски стопани е лична и не може да се
преотстъпва на други лица.
Наред с
изложеното, установено е, че за лицето няма внесен авансов данък по чл.43 от ЗДДФЛ, няма данни за подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, няма регистрирани фискални
устройства и подадени касови отчети. Т.е. в регистрите на НАП липсват други
данни, удостоверяващи трудова дейност на Т.Ф.А.. Лицето няма издавани
удостоверения от ОДБХ – Шумен за регистрация по чл.12 от Закона за храните на
обекти за производство и/или търговия с храни, не е вписано в Националния
регистър за бизнес – операторите и на обектите за производство и дистрибуция с
храни по чл.24, ал.1 от ЗХ и не фигурира в базата данни на търговците на пресни
плодове и зеленчуци, извършващи дейност на територията на област Шумен.
Въз
основа на констатираното контролният орган счел за недоказано обстоятелството,
че Т.Ф.А. е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин в периодите на
регистрация като такава. Отчетен е и фактът, че непосредствено преди да настъпи
риск „ОЗМ“ лицето се регистрира като земеделски стопанин и след навършване на
двегодишна възраст на детето прекъсва дейността си. При регистрацията през
2020г. (декларирана начална дата на започване на дейност от 10.01.2020г.), считано
от 17.01.2020г. оспорващата е без прекъсване във временна неработоспособност
поради общо заболяване, бременност, раждане и отглеждане на дете по чл.163 и
чл.164 от КТ.
В
обобщение е направен извод, че Т.Ф.А. не е упражнявала дейност като земеделски
стопанин, респективно същата не се счита осигурено лице. Издадени са
Задължителни предписания № ЗД-1-27-01185745/24.08.2022г. за заличаване на
данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО на Т.Ф.А. за периода от 28.08.2014г.
до 06.03.2017г., с вид осигурен 13, декларация обр.1; за периода от 10.01.2020г.
до 31.12.2021г. с вид осигурен 13, декларация обр.1. и Задължителни предписания
№ ЗД-1-27-01185741/24.08.2022г. за заличаване на данните, подадени по реда на
чл.5, ал.4, т.1 от КСО на Т.Ф.А. за периода от 01.01.2022г. до 30.06.2022г., с
вид осигурен 13, декларация обр.1.
Задължителните
предписания са връчени на лицето на 24.08.2022г. и съгласно представено по
делото удостоверение (л.106) същите не са обжалвани.
С
Разпореждане № РВ-3-27-01227397/26.10.2022г. на ръководител по контрола по
разходите на ДОО е разпоредено Т.Ф.А. да възстанови недобросъвестно получените
парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и
раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете в периода от 28.08.2015г.
до 08.09.2020г. в размер на 15017,76 лева, от които 10116,68 лева главница и 4901,08
лева лихва, дължима от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата
на издаване на настоящото разпореждане.
Разпореждането
е мотивирано с представените от лицето болнични листове, въз основа на които е
изплатено обезщетение, чиито общ размер възлиза на посочената по-горе сума,
констатациите по Констативен протокол № КП-5-27-01185754/24.08.2022г.; издадени
и изпълнени задължителни предписания за заличаване на данни за осигурителен
стаж и доход. Въз основа на това контролният орган счел, че Т.Ф.А. е действала
недобросъвестно като неправилно е удостоверила правото си на парични
обезщетения от фондовете на ДОО, в резултат на което недобросъвестно е получила
осигурителни плащания.
Разпореждането
е оспорено пред директора на ТП на НОИ – Шумен с жалба вх. № 1012-27-234/09.11.2022г.
По
повод така подадената жалба, с Решение № 2153-27-237/09.12.2022г. директорът на
ТП на НОИ – Шумен приел, че установените вземания и лихвите върху тях за 2015г.
и за 2016г. са погасени по давност, поради което отменил разпореждането в тази
му част. Досежно Разпореждане № РВ-3-27-01227397/26.10.2022г. на ръководител по
контрола по разходите на ДОО в частта, с която на Т.Ф.А. е разпоредено да
възстанови суми за 2017г. и 2020г. в размер на 5409,21лв., от които 4313,22 лв.
главница и 1095,99 лв. лихва, счел че същото е правилно и законосъобразно.
Административният орган възприел констатациите на контролния орган от
извършената проверка, а като мотиви за потвърждаване на разпореждането в тази
му част, изложил, че Т.Ф.А. знае, че не е развивала дейността, за която се е
регистрирала и не е произвеждала земеделска продукция за продажба; не е
осъществявала дейност, за която подлежи на осигуряване във връзка с чл.10, ал.1
от КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Същата, въпреки че е знаела това, е внасяла
осигурителни вноски и е подавала данни в Регистъра на осигурените лица с
декларация обр.1, които са послужили за изплащане на парично обезщетение по
чл.50 и чл.53 от КСО. Посочил е, че знанието от страна на жалбоподателката на
факти и обстоятелства, които представляват пречка за съществуване правото на
обезщетение и получаването му, а именно, че не е започнала и не е осъществявала
дейност като земеделски производител, за която да подлежи на осигуряване,
обуславя недобросъвестното му получаване, поради което получените суми подлежат
на възстановяване, ведно със законната лихва по чл.113 от КСО. Така мотивиран
ответникът отменил установените с разпореждане № РВ-3-27-01227397/26.10.2022г.на
ръководител по контрола по разходите на ДОО суми за 2015г. и за 2016г. в размер
на 9608,55лв., от които 5803,46 лв. главница и 3805,09лв. лихва, начислена по
реда на чл.113 от КСО и потвърдил установените с разпореждане № №
РВ-3-27-01227397/26.10.2022г. на ръководител по контрола по разходите на ДОО
суми за 2017г. и 2020г., в размер на 5409,21лв., от които 4313,22 лв. главница
и 1095,99 лв. лихва, начислена по реда на чл.113 от КСО.
Видно
от приложеното по делото известие за доставяне, решението е съобщено на Т.Ф.А. на
09.01.2023г., а настоящата жалба е входирана в деловодството на
административния орган на 17.01.2023г.
Към
делото е приобщена цялата административна преписка по издаване на обжалваното
решение, както и справка, изготвена от ответната страна за изплатените парични
обезщетения.
При
така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет
на оспорване е Решение № 2153-27-237/09.12.2022г. на Директора на ТП на НОИ –
Шумен, в частта му, с която административният орган е потвърдил установените с
разпореждане № РВ-3-27-01227397/26.10.2022г. на ръководител по контрола по
разходите на ДОО суми за 2017г. и за 2020г., в размер на 5409,21 лв., от които
4313,22 лв. главница и 1095,99 лв. лихва - индивидуален административен акт, за
който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.118,
ал.1 от КСО. Оспорването е направено в рамките на 14-дневния срок по чл.149, ал.1
от АПК, от надлежна страна с правен интерес, поради което
производството е процесуално допустимо.
При
разглеждането по същество и след проверка на оспорения административен акт по
реда на чл.168, ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът приема
жалбата за неоснователна по следните съображения:
Процесното
решение е постановено по жалба против разпореждане на контролен орган за
възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено
осигуряване. Разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б. „д“ от КСО определя ръководителя
на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява директорът, за компетентен
орган. Оспореният акт е издаден именно от директора на ТП на НОИ – Шумен –
орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Решението
съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен
акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК.
Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали неговото постановяване,
както и не се констатират съществени пороци на акта.
Предвид
горното съдът приема, че Решение № 2153-27-237/09.12.2022г. на директора на ТП
на НОИ – Шумен, в обжалваната му част, е валиден акт, издаден в надлежна форма,
при липса на съществени нарушения на процедурните правила.
При
извършената проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон,
съдът приема следното:
Съгласно
чл.114, ал.1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се
възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113 от КСО. Следователно необходима законова предпоставка за постановяване на
потвърденото с обжалваното решение разпореждане е констатирано от
административния орган недължимо получено осигурително плащане, като получателят
следва да е недобросъвестен. Установяването на недобросъвестността е от особено
значение и с оглед нормата на чл.114, ал.2 от КСО, предвиждаща добросъвестно
получените суми за осигурителни плащания да не подлежат на връщане от
осигурените лица с изключение на случаите по чл.42, ал.2, чл.54е от КСО и при
прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е Република
България, в които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока
за доброволно изпълнение. Макар да липсва легално определение за понятието „недобросъвестност“
при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е установено
тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от
лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които
представляват пречка за получаването на това обезщетение, както и невярното
деклариране на релевантни факти и обстоятелства.
Видно
от фактическите съображения, изложени в обжалвания акт, административният орган
е приел, че по отношение на жалбоподателката е налице хипотезата на чл.114,
ал.3, вр. ал.1 от КСО, тъй като от датата на заявяване на дейността ѝ
като земеделски стопанин, същата не е упражнявала дейността, за която е била
регистрирана и не е произвеждала продукция предназначена за продажба, съответно
не е имала качеството на осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на
КСО, въпреки това е внасяла осигурителни вноски и е подавала данни в Регистъра
на осигурените лица, които са послужили за недължимо изплащане на обезщетение. В
хода на административното производство е установено, че жалбоподателката е
притежавала валидна регистрация като земеделски стопанин, съгласно чл.5, ал.3
от Наредба №3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на
земеделските производители, както и че същата с надлежно подадена декларация за
регистрация на самоосигуряващо се лице, е заявила, че упражнява дейност от 28.08.2014г.
и ще се осигурява за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и
професионална болест и безработица. Безспорно установени са датите на заявяване,
прекъсване на дейността и последващо деклариране възстановяване на дейност като
земеделски стопанин (10.01.2020г.). По делото не е налице спор относно факта,
че Т.Ф.А. е получила парично обезщетение в посочения с разпореждането размер.
Спорен
е въпросът дали лицето е действало добросъвестно при получаване на въпросните
суми.
Разрешаването
на поставения въпрос налага на първо място да се изясни дали жалбоподателката е
имала качеството на осигурено лице.
Според
легалната дефиниция, дадена с §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, „осигурено лице“ е
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Съгласно чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4
или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването ѝ. Лицата задължително осигурени за общо
заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт,
трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО са посочени в
разпоредбата на чл.4, ал.1 от КСО, а в ал.3 - тези, задължително осигурени за
инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, в това число и
регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – т.4. Нормата на чл.4,
ал.4 от КСО дава възможност за регистрираните земеделски стопани по свой избор
да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
По
силата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители и
тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или
животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по
установения ред. Съгласно чл.5, ал.2 от КСО „самоосигуряващ се“ е физическо
лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка, като по арг. от
чл.5, ал.3 и ал.4 от КСО, регистрацията на самоосигуряващите се лица в
Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в
регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл.80, ал.1 от ДОПК, както и са изброени данните, които самоосигуряващите се лица периодично
представят в НАП.
В чл.1,
ал.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица,
българските граждани на работа в чужбина и морските лица е предвидено, че
задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл.4, ал.3, т.1, 2
и 4 от КСО (в това число и регистрираните земеделски стопани и
тютюнопроизводители), възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата
дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Според ал.2 при
започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност
самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от
изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП,
подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на
обстоятелството, като самоосигуряващите се лица по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от
изпълнителния директор на НАП.
Изискването
на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по
смисъла на КСО, е лицето реално да осъществява дейност като земеделски
производител, като произвежда продукция за продажба, както и да е регистрирано
по съответния ред. Наличието на регистрация за дадено лице в регистъра на
земеделските стопани не се явява самостоятелно и достатъчно основание, за да
възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение.
С други думи казано, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова
дейност като земеделски стопанин, произвеждайки продукция (растителна и/или
животинска), предназначена за продажба, независимо, че е регистрирано по
установения ред, не може да има качеството на „осигурено лице“, независимо, че
за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски.
Съобразявайки
изложената нормативна регламентация и предвид фактите по делото, съдът намира
за правилни и обосновани изводите на административния орган, че към настъпване
на осигурения социален риск Т.Ф.А. не е била осигурено лице, тъй като същата не
е осъществявала дейност като земеделски производител. Видно от писмените
доказателства административният орган е констатирал, че оспорващата не е
декларирала доходи като земеделски стопанин, като според контролния орган представените
от лицето обяснения и фактура за закупени резници лавандула и продажба на цвят
лавандула през 2020г., не доказват осъществяването на дейност като земеделски
стопанин. Този извод е направен въз основа на анализ на всички събрани в хода
на административната проверка доказателства, съпоставени с датите на
деклариране започване и преустановяване на дейност и предявените и изплатени
болнични листове и заявление за изплащане на парично обезщетение при бременност
и раждане и при правилно приложение на материално правния закон директорът на
ТП на НОИ – Шумен е приел, че Т.Ф.А. не се явява „осигурено лице“ предвид
неизвършването на дейност като земеделски стопанин. Жалбоподателката не се
явява самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл.4, ал.3,
т.4 от КСО, вр. §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО лица. Подадените от нея данни като
самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин, са некоректни и
следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са издадени задължителни предписания
№ ЗД-1-27-01185745/24.08.2022г. и № ЗД-1-27-01185741/24.08.2022г.
В хода
на съдебното производство оспорващата не ангажира нови доказателства, сочещи
различна фактическа обстановка от приетата такава в обжалвания административен
акт. В приобщените към делото материали липсват каквито и да е доказателства,
сочещи че Т.Ф.А. е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски
стопанин, произвеждайки продукция, предназначена за продажба, съответно, че действително са били реализирани, заявените от
жалбоподателката намерения за засаждане и отглеждане на земеделска продукция. С
оглед на това не е налице една от задължителните предпоставки, за да се счита
едно лице „осигурено“, а именно – да упражнява дейност, за която подлежи на
осигуряване. След като по делото не се установява жалбодателката да е започнала
и е осъществявала заявената трудова дейност като земеделски стопанин, то в
случая е без значение обстоятелството, дали е внасяла осигурителни вноски, тъй
като те се явяват недължимо платени. Внасянето на осигурителни вноски, без да е
упражнявана трудова дейност не е достатъчно, за да се признае правото на
исканото обезщетение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова
дейност и което не е произвеждало земеделска продукция, предназначена за
продажба, не може да има качеството „осигурено лице“ като земеделски стопанин,
независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни
вноски. Защитими са само тези осигурителни права, които реално са възникнали.
Както бе посочено по-горе, наличието на регистрация като земеделски стопанин и
внасяне на осигурителни вноски, без регистрираното физическо лице да произвежда
растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба (каквото е
изискването на §1, ал.1 т.5 от ДР на КСО), не обуславя възникването на
осигурително правоотношение, а липсата на такова изключва правото на лицето да
получи осигурителни плащания, в това число и парични обезщетения по чл.50 и
чл.53 от КСО. Към момента на изплащане на паричните обезщетения по издадените
болнични листове не са били налице предпоставките за изплащането им, тъй като
към деня на настъпване на тези осигурителни рискове жалбоподателката не е имала
качеството „осигурено лице“. В този смисъл е и установената трайна и
непротиворечива практика на Върховния административен съд, цитирана в
обжалвания административен акт, която настоящият съдебен състав споделя.
Гореизложеното
води до извода, че изплатеното на Т.Ф.А. обезщетение в процесния период е
неоснователно получено и е било недължимо.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на жалбоподателката за липса на
доказателства за това, че е получила сумите за осигурителни плащания
недобросъвестно. В мотивите на обжалваното решение са изложени подробни
аргументи, обосноваващи възприетото от органа становище за наличие на основания
за възстановяване на неоснователно получените суми, ведно с лихвата върху тях.
В допълнение към същите съдът намира за необходимо да отбележи, че знанието от
страна на жалбоподателката на факти и обстоятелства, които представляват пречка
за съществуването на правото на обезщетение и получаването му, обуславя
недобросъвестното му получаване, поради което същото подлежи на възстановяване
за процесния период, ведно със законната лихва. Трайно в съдебната практика е
застъпено схващането за добросъвестността, респ. недобросъвестността, като
резултат на психическо отношение на дееца към възможността да получи желан от
него резултат и необходимостта от самостоятелна преценка за всеки отделен
случай, дали обективно поведението на лицето, насочено към постигане на този
резултат, е съобразено с правовия ред, или е съпътствано със заобикаляне, или с
директно нарушаване на правовия ред. Недобросъвестността предполага субективно
отношение на дееца, който трябва да е получил осигурителното плащане със
съзнанието, че то не му се дължи. За да се приеме, че е налице
недобросъвестност, като основание за издаване на оспорения акт, заявителят
следва да е посочил неверни факти или да не е декларирал обстоятелства, които е
бил длъжен да декларира и които да са от значение за възникване и упражняване
на правото му на осигурително плащане.
Първата
регистрация на лицето като земеделски стопанин е с начало на дейност от
28.08.2014г. и прекъсва дейност от 07.03.2017г. Декларирана е дейност –
производство на зеленчуци (градински домати) върху наето дворно място от 300
кв.м. Правилно контролният орган е посочил, че отглеждането на подобен вид
земеделска култура предполага започване на дейността по направа на посадъчен
материал, засяване и грижа за доматите, много по-рано от месец август, когато
вече е в разгара на беритба на този вид култура, както и че производството на
зеленчуци върху 300кв.м. земя указва, че произвежданата продукция е по-скоро за
лична консумация, а не с цел продажби. Наред с това, в периода от датата на
регистрация до м.12/2014г. всички болнични листове са с диагноза „заплашващ
аборт“ и „лъжливо раждане“, което сочи, че лицето не е осъществявало дейност
като земеделски производител.
При втората
регистрация като земеделски стопанин на 10.01.2020г. и предявяване на болничен
лист, считано от 17.01.2020г., лицето също обективно е било в невъзможност да осъществява
заявената дейност като земеделски производител. Този факт е известен на
оспорващата и въпреки това същата е предявила документи за изплащане на
обезщетение. Съдът споделя тезата на административния орган, че регистрацията
като земеделски стопанин е направена единствено с намерение за ползване на
обезщетенията от ДОО, без да е налице основание за това, което прави
жалбоподателката недобросъвестна по смисъла на закона. Тъй като субективните
признаци на едно деяние се преценяват от неговите обективни елементи, които са
отражение на личното отношение на дееца към факти от действителността, то при
наличните доказателства съдът приема за безспорно установено, че Т.Ф.А. е била
недобросъвестна като невярно е заявила регистрация като самоосигуряващо се
лице, земеделски стопанин. Презумпцията, че никой не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение важи и в случая. Съдът приема, че сумите
за осигурителни плащания са получени от лицето недобросъвестно, поради което са
налице всички предпоставки, предвидени в чл.114, ал.1 от КСО те да бъдат
възстановени от същото, ведно с лихвата по чл.113 от КСО. Като е потвърдил
разпореждането, с което на жалбоподателката е разпоредено да възстанови
неоснователно изплатените суми за парично обезщетение поради бременност и раждане и за отглеждане на малко
дете за 2017г. и 2020г., ведно със законната лихва, директорът на ТП на НОИ – Шумен
е постановил материално законосъобразен акт, който е в съответствие и с целта
на закона.
Ирелевантни
за законосъобразността на обжалвания акт са изложените от оспорващата доводи за
наличие на здравословни проблеми при децата и твърденията, че получените
средства са разходвани за тяхното лечение, поради което и не следва да бъдат
обсъждани.
В контекста
на горното и съобразно установеното от фактическа страна, съдът приема, че Решение
№ 2153-27-237 от 09.12.2022г. на Директора на Териториално поделение – Шумен на
НОИ, в обжалваната му част, е издадено от компетентен орган, в установената от
закона форма и без да са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила. Оспорваният административен акт е издаден при наличие
на материално правните предпоставки за това и е съобразен с целта на закона.
По
изложените съображения съдът приема, че решението в обжалваната му част е правилно
и законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
Водим
от горното Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Ф.А. ***, против Решение №
2153-27-237/09.12.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Шумен, в частта му, с
която административният орган е потвърдил установените с разпореждане №
РВ-3-27-01227397/26.10.2022г. на ръководител по контрола по разходите на ДОО
суми за 2017г. и за 2020г., в размер на 5409,21 лв., от които 4313,22 лв.
главница и 1095,99 лв. лихва, начислена по реда на чл.113 от КСО.
Разноски не се присъждат.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по
реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд –
Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: