РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Бургас, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Илияна Т. Балтова
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20222000500002 по описа за 2022 година
Производството по в.гр.дело № 2/2022г. по описа на Апелативен съд -
Бургас е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на адв.В., пълномощник на И. Г. К. и
П. Г. Г., против решение № 302/13.08.2021г. по гр.дело №2749/2020г. по описа
на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от тях
иск против Агенция „Пътна инфраструктура“ ЕИК *, при участието на
третото лице помагач на страната на ответника консорциум „Пътно
поддържане Бургас 2014“, в което участници са „ПСТ ГРУП“ ЕАД,
„Пътстрой Бургас“ ЕООД, сегашно наименование "Пътстрой ВДХ" ЕАД
(данни от съдебно заседание) и „Трейс Бургас“ ЕАД, заличено, с
правоприемник „Трейс БГ“ ЕАД за П.Г. в цялата отхвърлителна част, а за
И.К. в отхвърлителната част до размера от 9 000 лв. Оспорват се
констатациите на Бургаския окръжен съд, починалият С. К. е нарушил
разпоредбите на чл.20, ал.2 от ЗДвП, а ответната Агенция е изпълнила
задълженията си по закон. Твърди се, че водачът е загубил управление над
автомобила, поради образуваната върху пътното платно ледена покривка, а не
поради превишаване на скоростта. Съгласно заключението на вещото лице по
1
назначената САТЕ при скорост от 64 км., с която се е движил автомобилът,
при незаледен път ПТП не би настъпило. Заледяването на пътя е
констатирано в протокола за оглед на местопроизшествието, който не е
оспорен от ответника. Събрани са показания и в обратния смисъл, но те не
кореспондират с останалите доказателства по делото. Представени по делото
са справки за движението на почистващите машини, които не доказват обаче,
че участъкът е обработен с пясък или други съставки. Считат за установено,
че почистването на участъка не е извършено редовно и в съответствие с
Наредба РД-02-20-19 от 12.11.2012г. Участъкът, на който е настъпило ПТП, е
определен като критичен, поставен под въздействие на заледяване и
снегонавяване. Сочат се изискванията на приложение 3 към Наредбата -
правила, организация и технология на работата за зимно поддържане на
пътищата, които ответникът не е изпълнил. Считат за установено по делото,
че ответникът не е изпълнил и плана за преодоляване на последствията от
бързо заледяване, не са били поставени и изискуемите прегради за спиране на
снегонавяванията, не са предприети задължителните мерки при наличие на
снежна буря - да се затвори пътя. По направените по делото възражения за
съпричиняване се излагат доводи, че са общи и неконкретизирани и съгласно
практиката на ВКС не представляват твърдения за факти, а представляват
предположения. Съгласно критериите за съпричиняване такова не е налице.
Ответната страна Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез своя
пълномощник юрисконсулт П., депозира писмен отговор, в който моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Излага
доводи, че съдът е извършил правилна преценка на изготвената по делото
автотехническа експертиза, поддържана от вещото лице в съдебно заседание,
че смъртта на С. К. е настъпила поради несъобразена скорост с конкретните
условия и състоянието на пътя. Вещото лице не е посочило от къде е
започвало заледяването на пътя, тъй като не е изследвало това обстоятелство,
което не може да бъде установено и понастоящем. Поради това изводът на
съда, основан и на показанията на св.П., правилно е приел, че водачът е
можел да избегне ПТП, ако би съобразил скоростта на автомобила с пътната
обстановка и своите умения, като контролира МПС и не напуска лентата за
движение. Правилно е съобразено, че скоростта не е съответствала на пътната
обстановка и на атмосферните условия и е довела до невъзможност да бъде
овладяно превозното средство. Поддържа се липсата на причинно-следствена
2
връзка между състоянието на пътя и вредоносния резултат. Счита, че не е
установено конкретно нарушение на разпоредбите на Наредба №РД-02-20-
19/12.11.2012г., на оперативния план за зимно поддържане на пътищата и на
техническите правила и изисквания за поддържане на пътищата от 2009г.
Оспорва твърденията,че пътният участък не е бил почистен и счита изводите
на съда за съобразени с нормативните изисквания и показанията на
свидетелите по делото. Обстоятелството, че скоростта е била несъобразена е
констатирано и от вещото лице, което сочи, че ПТП би настъпило и при
ограничена видимост, каквато е била налице. Предвид посочените като
релевантни за пътния участък от вещото лице пътни знаци, следва
обоснования извод, че водачът на МПС не е съобразил условията на пътния
участък и положените пътни знаци, което е довело до нарушение на Закона за
движение по пътищата и настъпилия фатален край. Оспорва се процесуалната
легитимация на ищците по делото съгласно кръга на лицата, легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди съгласно ТР №1/2016г. на
ОСГНК на ВКС. Сочи се, че те не са живели в общо домакинство с починалия
и не са установени изключителни обстоятелства, различни от обичайните
нормални и естествени взаимоотношения, които да са основание за
присъждане на обезщетение. Не са доказани и претендираните в
производството неимуществени вреди. Поисканото обезщетение не отговаря
на действителните доходи на починалия, дори да се приеме, че той е
осигурявал издръжка на своите майка и брат, то тя е била в значително по-
нисък размер. Поддържа възражението за съпричиняване, като счита, че то е
конкретизирано и обосновано. Съобразно изложените твърдения, процентът
му следва да бъде определен над 90%. На последно място твърди, че съгласно
представения Договор за възлагане на обществена поръчка, отговорността
следва да е на изпълнителя Консорциум „Пътно поддържане-Бургас 2014“. По
отношение на третите лица помагачи, участници в него, моли, ако бъде
прието, че пътният участък не е бил почистен и поддържан, да бъде приложен
чл.33 от Договора за възлагане. На последно място поддържа своето
възражение за изтекла погасителна давност. Счита претендираното от
въззивниците адвокатско възражение за прекомерно и моли да бъде намалено
до размера, посочен в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Становището на третото лице - помагач е за неоснователност на въззивната
жалба. Изразява становище в съдебно заседание за потвърждаване на обжалваното
3
решение.
Бургаският апелативен съд в рамките на въззивните оплаквания и въз
основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема
следното:
С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил иска на ищците
против ответника, при участието на третите лица, за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от лицата, на които
ответната АПИ е възложила работа – основание по чл.49 ЗЗД.
По приложението на чл.49 ЗЗД.
За да бъде ангажирана отговорността на ответното юридическо лице
по чл.49 ЗЗД е необходимо кумулативното наличие на предпоставките:
противоправно поведение на служителите на ответника или на ангажираните
от него лица, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили
вредите за ищците, т.е. да е налице причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредоносния резултат.
Съгласно чл.8, ал.2 от Закона за пътищата (ЗП), републиканските
пътища, (произшествието е станало на републикански път I-6, на км 438 по
посока от С. към К., в района на с. В.) са изключителна държавна
собственост и се управляват от АПИ, съгласно чл.19, ал.1, т.1 ЗП.
Въззиваемият ответник АПИ има качеството на „възложител“ по
смисъла на чл.49 ЗЗД за причинени щети от виновни действия или
бездействия, както на своите на работници и служители, така и на търговски
дружества-изпълнители по сключени с АПИ договори за осъществяване на
дейности по поддръжка и ремонт на пътищата. По делото не е спорно, че има
сключен договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-22 от
18.11.2015г., с който АПИ е възложила дейностите по поддържане
/превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при
аварийни ситуации/ на републиканските пътища на територията на Областно
пътно управление Б. на консорциум „Пътно поддържане Бургас 2014“, в
състава на който влизат конституираните по делото трети лица – помагачи на
ответника, „ПСТ груп“ ЕАД, „Трейс БГ“ ЕАД и „Пътстрой Бургас“ ЕООД
(последното дружество с правоприемник „Пътстрой ВДХ“ ЕАД).
Нормата на чл.49 ЗЗД изисква възлагане на определена работа/дейност,
като при или по повод на извършването и, на трето лице са причинени вреди.
АПИ носи обективната и гаранционно-обезпечителна отговорност по чл.49
4
ЗЗД, за вреди от чужди действия или бездействия.
Установен е механизмът на ПТП.
На 18.01.2017г. около 16,40 часа управляваният от Стоян К. лек
автомобил „Мерцедес С180“, рег. № А 9684 ВР се е движел по главен път I-6
от с.В. към К.. В обратна посока се движел влекач „Мерцедес 1844 Актрос“,
рег. № * с полуремарке, с водач св.П. Р.. На около 1,8 км, преди разклона за
с.И., водачът на лекия автомобил изгубил контрол върху управлението му и
се ударил с лявата си страна в преден десен край на товарния автомобил,
който към момента на удара бил спрял по средата на лентата си за движение.
Вследствие на удара на водача на С. К. са причинени множество телесни
увреждания несъвместими със живота. По данни от кръвната проба на
загиналия водач съдържанието на алкохол в кръвта към момента на смъртта
е 0,11 промила.
По данни от протокола за оглед на местопроизшествието, извършен на
18.01.2017г. в 17 часа и 10 мин. (вж. ДП № 13/2017г. на РПУ К.), пътният
участък е бил заледен, придвижването по пътя пеш било почти невъзможно
от силния вятър и снеговалеж. Пътната настилка била покрита със сняг и
заледена. От двете страни на пътя имало високи снежни преспи, на места
навлизащи в пътното платно.
От показанията на свидетелите се потвърждава усложнената пътна
обстановка при зимни условия. Мястото на произшествието се признава за
най-тежък участък от пътя в района в този ден-със снеговалеж и буен вятър,
заснежаване и снегонавявания, намалена видимост. Свидетелите поясняват,
че поради особености на релефа вятърът на това място образува своеобразна
дифузия (същото и в.л.С. в с.з.) и колкото и да се третира с обичайните
вещества – сол, пясък, луга, пътят оставал заледен, а силните навявания
намалявали видимостта.
Ударът е настъпил в най-високата част на вертикална крива на пътя,
което обективно обуславя намалена видимост. Поради заледяването и
поривите на вятъра товарният автомобил се е отклонил. Лекият автомобил в
този момент е предприел маневра да го избегне, но водачът е загубил
управление и е последвал удар.
Св.П. потвърждава за силен вятър, който „изважда сняг“ на пътното
платно. По плана за почистване за 2016-2017г., според него, не е предвидено
поставяне на защитни щитове, нито има растителност в този участък, въпреки
5
че свидетелят познава района като проблемен, т.е. ставали са и други
произшествия (л.326).
Св.Щ., като очевидец, описва пътната настилка като „стъкло“, „пътя
беше лед“.
В писмо изх.№24-00- 208/31.05.2017г. на Областно пътно управление–Б.
(приложено в ДП), е посочено, че пътят е затворен в 17,20 часа в деня на
произшествието.
След случая бил поставен знак за ограничение на скоростта на 30 км/ч
при снеговалеж. Според в.л.С., заледената настилка е оказала голямо
значение за загубата на контрол над лекия автомобил. Освен това, както към
момента на ПТП, така и при огледа, за водачите от лентата за движение на
пострадалия на разстояние от 120м преди удара действа знак № В34 – край на
ограниченията.
Произшествието е настъпило поради движение на лекия автомобил с
несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост, неправилни действия
на водача при движение по заледен асфалт и неправилно отворен за
движение, необезопасен при зимни условия със снегозащитни съоръжения,
път, без да са осигурени условия за бързо и безопасно придвижване.
Водачът К. е имал поставен предпазен колан. Причината за навлизане на
автомобила в насрещната лента е изгубен контрол от негова страна след
внезапно навлизане в заледен участък по пътя. При усложнената пътна
обстановка действията му са били неправилни. Той не е следвало да употреби
спирачки, нито да върти волана.
Правилните действия, както посочва вещото лице, са били преминаване
на по-ниска предавка и плавно спиране. Водачът е следвало така да избере
скоростта и посоката си на движение, че да може да контролира непрекъснато
автомобила. Той е бил в състояние да избегне ПТП при условие, че преди да
навлезе в заледения участък се е движил със скорост, съобразена с пътните
условия.
След като в този участък на пътя автомобилите са боксували (отговор
на стр.398), той е следвало да бъде затворен. Процесният участък от пътя е на
открито, без крайпътни дървета и съоръжения за спиране на вятъра и
навяванията от сняг. Ако пътят не е бил заледен и е имало добро сцепление
(напр. при автомобили оборудвани със зимни гуми), не би настъпила ротация
на лекия автомобил.
6
При така установените обстоятелства за механизма на процесното
произшествие, от който се изясняват и причините обусловени от конкретни
виновни действия, настоящата инстанция намира, че причина за настъпилото
ПТП са насложени фактори, за които субективно отговарят както
пострадалия, така и АПИ, доколкото поведението им не е съобразено с
предписани от закон правила и по този начин е противоправно.
Така, водачът се е движил в нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП с
несъобразена скорост с конкретната пътна обстановка при зимни условия със
снеговалеж, заснежаване и снегонавяване, поради силен вятър, раздухващ
снега. Извършил е неправилни действия при попадане на заледен асфалт като
е задействал спирачки и е завъртял волана, без това да е било необходимо,
след като спрелите автомобили не са му пречили и не са били в неговата
лента за движение. Той е имал възможност да възприеме проблемния участък
и спрелите превозни средства и е бил в състояние да овладее автомобила и да
избегне удара при условие, че преди да навлезе в заледения участък се е
движил със скорост, съобразена с пътните условия при усложнена зимна
обстановка, както и ако е предприел преминаване на по-ниска предавка и
плавно спиране. Атмосферните условия и заснежаването на пътя категорично
са предполагали наличието на заледяване на пътната настилка, т.е. това са
били предвидими препятствия, опасни за движението по смисъла на чл.20,
ал.2 ЗДвП, изискващи от водачите да изберат скорост, при която да бъдат в
състояние да изпълнят вмененото им от законовата разпоредба задължение да
намалят скоростта и при необходимост да спрат. Лекият автомобил не е бил
оборудван със зимни гуми.
В причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП е и заледяването на
конкретния пътен участък, което е допринесло за вредоносния резултат.
Както свидетелите, които са шофьори, така и вещото лице категорично
споделят, че ако пътят е бил надлежно обезопасен, респективно затворен до
неговото обезопасяване, дори и при допуснатите от водача нарушения, не би
се стигнало до плъзгане и ротация с навлизане на лекия автомобил в
насрещното платно и удар в спрелия там влекач.
Наличието на заледяване на пътя се установява категорично от
протокола за оглед, от данните за аварирали, спрели автомобили на същото
място, от показанията на свидетелите очевидци. Пътната обстановка на това
място през този ден е била по-тежка от останалите участъци. Имало е силен
7
вятър и снегонавявания, с навлезли на пътното платно преспи. Това бил най-
тежкият участък в целия район. По-късно, в 17.20 часа, поради нулева
видимост, път I-6 от П. до Б. е бил затворен (вж. писмото от 11.05.2017г. на
ОПУ –Б.), но данни за такава реакция са били налице още в по-ранните
часове на деня (показания на св.Пенев).
Описаното състояние на пътя, допринесло за настъпилото ПТП,
ангажира отговорността на АПИ за смъртта на загиналия водач С. К..
Заледяването на участъка от пътя, управляван от агенцията, е резултат от
комплекс от пропуски - бездействие на работници и служители на АПИ и на
изпълнителите по договора за почистване и поддръжка (напр. третирали са
пътя само със сол, вместо с луга, пясък или химикали, което не е дало
необходимия и нормативно изискван резултат по поддръжка на пътната
отсечка, св.С.).
Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012г. за
поддържане и текущ ремонт на пътищата, поддържането на пътищата
включва комплекс от дейности и системни грижи за осигуряване на
необходимите условия за непрекъсната безопасна и нормална експлоатация
на пътя. Зимното поддържане на пътищата включва дейности, свързани с
осигуряване на проходимостта им при зимни условия и премахване или
ограничаване на неблагоприятното влияние на снега и леда върху условията
на движение, като основните дейности включват и подготовка на пътищата за
експлоатация при зимни условия, снегозащита на пътищата чрез изграждане и
поставяне на снегозащитни устройства, снегопочистване до постигане на
съответната степен на ниво на зимно почистване, разчистване на снежни
валове, преспи и снегонавявания и отстраняване на уплътнени снежно-ледени
пластове, обезопопасяване срещу хлъзгане: разпръскване на минерални
материали и химични вещества (чл. 11 от Наредбата). В случая, ответната
агенция не доказва никакви извършени дейности по подготовка на процесния
участък, най-тежкия в целия район по думите на св.П., св. С. и св.Щ..
След като предприетите ограничени и недостатъчни действия не са
били ефективни, се налага изводът, че агенцията отговаря за виновно
бездействие на съответните отговорни служители на АПИ, оставили отворен
за обществено ползване път, с известно им безрезултатно пътно поддържане,
съобразно изискванията на чл.2, ал.1 от посочената по- горе наредба,
осигуряващо необходимите условия за непрекъсната, безопасна и нормална
8
експлоатация на пътя. В правомощията на АПИ, съгласно чл.19, ал.2, т.5 ЗП, е
даване на разрешение за въвеждането на забрана за ползването на пътя. В
тази насока, следва да се ценят показанията на св.П., който посещава
местопроизшествието около 16,30 часа и възприема лично невъзможността да
се осъществява движение с автомобили, което е наложило да се движи пеш
(л.327). При тази обстановка съдът приема, че още към момента на ПТП
пътните условия са били такива, че е следвало да се затвори въпросният
участък, но това не било сторено. Пътят е затворен едва след около час след
произшествието, но поради нулева видимост.
При изложените съображения се налага изводът, че в случая е налице
фактическият състав на чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, поради установено
противоправно деяние, изразяващо се в бездействия на лицата, на които по
силата на ЗП е възложено управлението на републиканските пътища –
отсъствие на снегозащитни съоръжения на участък от пътя, който е открит и
без растителност, недобра обработка на пътната настилка срещу заледяване и
необосновано забавяне на мярката за безопасност –затваряне на пътния
участък.
Налице е основание за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Както се посочи по-горе, произшествието, от което е последвала
смъртта на К., е резултат и от негови неправомерни действия, с които е
допринесъл за настъпилите вреди. Налице е съпричиняване на вредоносния
резултат и то в по-съществен обем, предвид неизползвани зимни гуми,
несъобразена скорост при тежки зимни условия и неправилни действия на
пострадалия при лесно предвидимо препятствие – заледяване по пътя. При
тези обстоятелства, приносът на пострадалия е в съотношение на 2/3 към 1/3
за ответната агенция.
По приложението на чл.52 ЗЗД.
За да се присъди обезщетение по справедливост на първо място е
необходимо при условията на пълно главно доказване да бъде установен
действителния размер на вредите. Доказването е възложено в тежест на
страната, която претендира да е увредена, в случая ищците.
Съгласно актуалната съдебна практика в ТР №1/2016г. от 21.06.2018г.
на ВКС по тълк.д.16 №1/2016г., ОСНГТК, материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и
9
Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В тълкувателното решение
изрично е посочено, че особено близка привързаност може да съществува
между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. Когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формална връзка на родство, а ще е необходимо
установяване на понесени болки и страдания, които да обосновават
изключение от разрешението, залегнало в постановленията №4/61г. и №5/69г.
на Пленума на ВС, че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-
близките на починалия.
В разглеждания случай липсват доказателства в горния смисъл по
отношение на ищеца , който е брат на починалия. Установеното по делото, че
семейството на С. К. и на неговите родители, братя и сестри се събирали,
братята работили заедно в строителството, не сочат на основанията по
цитираната задължителна съдебна практика, при които е признато право на
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане при смърт
на брат. Ищецът К. не е ангажирал доказателства за особена, надхвърляща
нормалната, трайна и дълбока емоционална връзка между него и починалия
му брат, с толкова силна привързаност, която да е довела до продължителни
морални болки и страдания от неговата смърт, различна по интензитет и
времетраене нормално присъщите за този вид родство. По делото са
разпитани св.К., позната на семейството и св.Д., кметски наместник на с.В..
От показанията им не се установяват особени, изключителни
взаимоотношения между починалия и брат му. Двете свидетелки дават
противоречиви данни относно общото живеене на двамата братя, като св.Д.а,
която има по-продължителни и непосредствени впечатления, установява, че
10
С. е живеел в свой дом, на две пресечки от къщата на родителите му и
другите му братя.
Настоящата инстанция приема, че макар и в разглеждания случай да е
налице братска родствена връзка, при липсата на допълнителните белези на
връзката, приети за релевантни от съдебната практика, предявеният иск за
обезщетение от брат, който е извън най-близкия родствен кръг-съпруг, дете и
родители на починалия, е неоснователен.
Ищцата е майка на починалия водач. Загубата на синът и причинила на
ищцата тежко душевно страдание, което в житейски план е разумно да се
очаква, че ще я съпътства до живот. При загубата на дете, независимо от
възрастта му, болките от загубата са несъпоставими с други от подобни
събития, а в случаите, когато родителят очаква поради възрастта си подкрепа,
към това се прибавя и липсата на помощ, грижа и внимание.
Въззивният съд, при определяне на размера на дължимото обезщетение,
като съобрази възрастта на ищцата, трагичните обстоятелства около
внезапната загуба на сина и в разцвета на силите му, обичайните размери,
възприети в съдебната практика при подобни случаи, прецени и социално
икономическите условия към момента на деликта, намира за справедлива
сумата от 60 000лв.
При доказаното съпричиняване от страна на пострадалия, дължимото
обезщетение следва да се намали и ответната агенция да бъде осъдена да
заплати сумата от 20 000лв.
По претенцията за лихви.
В исковата молба вземането за лихви е определено с начална дата
18.01.2017г., т.е. от деня на увреждането.
В отговора по чл.131 ГПК своевременно ответната страна е въвела
правопогасително възражение, поради изтекла давност.
Вземането за лихви, съгласно чл.111,б.в ЗЗД се погасява с изтичане на
тригодишен срок от падежа, който в случая е деня, следващ деликта, съгласно
чл.84, ал.3 ЗЗД. Исковете са предявени пред съда на 07 май 2020г. (искови
молби пред СГС), поради което законна лихва е дължима от 07.05.17г.
По изложените съображения, въззивният съд достига до крайни изводи,
които по отношение на единия от предявените искове се различават частично
от изложените в обжалваното решение, макар и по различни съображения,
поради което в частта по иска на П.Г. против АПИ за заплащане на
11
обезщетение в размер на 20 000лв. решението следва да бъде отменено с
постановяване на ново по същество, а в останалата част до предявения размер
и по иска на И.К. – да бъде потвърдено, по съображенията изложени в
настоящия съдебен акт.
По разноските.
Съобразно изхода на делото на адв.В. за осъщественото процесуално
представителство и защита на ищците по делото ответната агенция дължи на
основание чл.38 ЗА възнаграждение в размер на 875 лв.
Мотивиран от изложеното Апелативен съд – Бургас, граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 302/13.08.2021г. по гр.дело №2749/2020г. по
описа на Бургаския окръжен съд в частта в която искът на П.Г. против
Агенция „Пътна инфраструктура“ с ЕИК * , със седалище и адрес на управление:
гр.С., пл.„М.“ №*, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на сина и С. К. е отхвърлен до размера на 20 000лв. ведно със законната
лихва начиная от 07.05.2017г. до пълното изплащане, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: гр.С., пл.„М.“ №*, чрез АПИ – Областно пътно управление – Б. с
адрес: гр.Б., ул.„Ц.“ № *, представлявано от директора инж. М. П., да заплати на
на П. Г. Г. от с.В., общ К., сумата от 20 000лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на смъртта
на С. К. - син на ищцата, починал при ПТП настъпило на 18.01.2017год. при
управление на лек автомобил „Мерцедес“ модел „Ц180“, с д.к.№ *, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 07.05.2017г. до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
ответната страна, Консорциум „Пътно поддържане Бургас 2014“, в което
участници са „ПСТ Груп“ ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр.С. 1517, район „П.“, ул.„Б.“ №*, „Пътстрой ВДХ“ ЕАД с ЕИК * със седалище и
адрес на управление: гр.С. 1000, район С., бул."Ц." №* и „Трейс БГ“ ЕАД с ЕИК *
със седалище и адрес на управление: гр.С. 1404, район Т., ж.к. „Г. Д.“, ул.„М.“ №
12
*.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: гр.С. пл.„М.“ №*, чрез АПИ – Областно пътно управление – Б. с
адрес: гр.Б., ул.„Ц.“ № *, представлявано от директора инж.М. П., да заплати на
адв.П.В., АК –Б. 875лв. възнаграждение за процесуално представителство на П.Г.,
съобразно уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13