№ 21636
гр. София, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20251110112101 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Тома Т.,
срещу Х. Д. М., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че дължи в лично качество и в
качеството му наследник на лицето Д.М.М.., с ЕГН: **********, починал на
31.01.2023 г., на ищеца сумата от общо 1887.46 лева, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за
топлоснабден имот – апартамент № ***, находящ се в гр. София, ж.к.
********** абонатен № ********, инсталация № **********, от която: 1/
сумата от 1 533,15 лева – главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва за периода от 04.12.2024 г. до изплащане на вземането и 2/
сумата от 354,31 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от
16.07.2022 г. до 26.11.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
от 16.12.2024 г. по ч.гр.д. № 72767/2024 г., СРС, 63 с-в.
Претендира разноски за исковото и заповедното производства, в това
число и юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице облигационно
отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че
ответникът отговаря като наследник за задълженията на своя наследодател
1
Д.М.М.., с ЕГН **********, за периода от м. 05.2022 г. до 31.01.2023 г., а след
датата на смъртта на наследодателя следва да отговаря за задълженията за
доставена ТЕ до процесния имот в лично качество – като собственик на
основание наследствено правоприемство на процесния недвижим имот, до
който е доставяна енергия за битови нужди. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия, като
той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение,
както и такса за дялово разпределение. Сочи, че е доставял топлинна енергия
и битово горещо водоснабдяване на топлоснабдения имот с адрес: гр. София,
ж.к. ********** ап. ***, абонатен № ********, въз основа на което и съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ ответникът като правоприемник на собственика за
част от процесния период и собственик на процесния топлоснабден имот за
периода след 31.01.2023 г. е клиент на топлинна енергия при общи условия за
битови нужди. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което
претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на
претендираното вземане така както е установено в заповедното производство.
Претендира разноски.
С исковата молба са представени: извлечение по сметки за процесния
период; удостоверение за наследници с изх.№ УГ01-1157/08.02.2023 г.;
нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***8, том LXXXI, дело №
15891/97 г., вх. рег. № ***317/01.07.***97 г.; нотариален акт за собственост на
апартамент (жилище) по чл.55 от ЗПИНМ № 187, том XVII, дело 3387/***70
г.; молба до Агенция по вписвания-Служба по вписванията-гр. София за
вписване на възбрана от ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844 на КЧСИ с изх.№
29283/14.06.2012 г. по изп.д. 20118440404243; декларация за отказ от право на
ползване, акт № 24, том 1-ви, рег. № 4130 от 14.03.2016 г. на нотариус
Красимир Бележков, рег. № 617 на НК; молба-декларация за откриване на
партида; декларация от Х. Д. М.; заявление-декларация за откриване на
партида с рег. № Г-8850/07.06.2023 г.; Договор № У-97/02.11.2007 г. при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
по чл. 139в, ал.2 от ЗЕ; Договор № 384/08.11.2001 г. между „Техем Сървисиз“
ЕООД и Етажна собственост, с адрес: гр. София, ж.к. Красно село, бл. ***8;
протокол от Общо събрание на етажна собственост от 25.10.2001 г.; Договор
№ Д-0-69/03.06.2020 Г. при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на ТЕ по чл. 139в ЗЕ; копие от в. Монитор от 11.07.2016 г. с
публикувани общи условия за продажба на ТЕ за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД при общи условия на битови клиенти.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото Х. Д. М., чрез адв. Ж. Й., е постъпил писмен отговор, с който
предявените искове се оспорват като недопустими, евентуално – като изцяло
неоснователни и недоказани.
Оспорва предявените искове като недоказани, посочва, че
претендираните суми са за недоставени количества топлинна енергия, не
отговарят на реално доставеното количество топлинна енергия, както и че
отчетените количества ТЕ, чиято стойност се претендира с исковата молба са
2
на база на прогнозни изчисления, а не на реално потребена топлинна енергия,
а също така оспорва, че ищецът е приспаднал необходимо признатите разходи
в абонатната станция. Оспорва наличието на валидно сключен договор за
доставка на топлинна енергия, поддържа, че договорът за дялово
разпределение между етажната собственост и фирмата за дялово
разпределение е с изтекъл срок на валидност. Оспорва извършваното от ФДР
„Директ“ ЕООД дялово разпределение, като посочва, че няма доказателства за
сключване на договор с етажната собственост.
Релевира възражение за погасяване на процесните суми по давност.
Поддържа, че ищецът е нарушил законовите разпоредби, като не е прекъснал
топлоподаването в имота на ищеца след двумесечно неизпълнение на
задълженията му. Оспорва иска за мораторна лихва с твърденията, че
ответникът не е поставен в забава, поради недължимост на главните вземания
и липса на покана за изпълнение на задълженията до ответника. Посочва, че
не е доказано влизане в сила на общите условия, защото е представено
доказателство за публикуването им само в един вестник – „Монитор“ на
11.07.2016 г., но няма доказателства, че са публикувани в един местен
ежедневник като условие за влизането им в сила.
Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Претендира разноски.
С определение № 25654/12.06.2025 г. по делото като трето лице помагач
на страната на ищеца е конституирано дружеството „Директ“ ЕООД. От
същото с молба с вх. № 224097/25.06.2025 г. са представени протокол от ОС
на ЕС за избор на ФДР, сертификат за изправност на рапределител на разходи
за отопление и удостоверение за регистрация.
Изготвена и приета е и съдебно техническа експертиза с вх. №
297054/10.09.2025 г., към която са приложени свидетелства за проверка и
данни за топломер в абонатна станция
В съдебно заседание, проведено на 21.10.2025 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени.
Ответникът, редовно призован, не се явява в първото по делото съдебно
заседание, представлява се от процесуален представител – адв. Ж. Й..
Последният изразява становище за отхвърляне на исковете. Излага доводи за
приложение на практиката на ВАС относно отмяната на методиката за дялово
разпределение и за решение по дело С‑760/23 на СЕС.
Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не
изразява допълнително писмено становище по спора.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
3
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 39515/16.12.2024 г. по
ч.гр.д. № 72767/2024 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника.
По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от
което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен
ежедневник.
От представено по делото копие от нотариален акт за собственост на
апартамент по чл. 55 г от ЗПИНМ № 187, том ХVІІ, дело № 3387/***70 г. от
06.11.***70 г. се установява, че лицето Е.С.М..а е придобило собствеността
върху имот – апартамент № ***, находящ се в гр. София, ж.к. **********.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***8, том
LXXXI, дело 15891/***97 г. от 01.07.***97 г. лицето Е.С.М..а се е разпоредило
с имота като е извършило дарение на имота - апартамент № ***, находящ се в
гр. София, ж.к. ********** в полза на лицето Д.М.М.., с ЕГН: **********.
Лицето Е.С.М..а обаче си е запазило пожизненото и безвъзмездно вещно
право на ползване върху жилището.
С декларация, вписана в Служба по вписванията на 15.03.2016 г., лицето
Е.С.М..а е извършило отказ от правото си на ползване върху апартамент №
***, находящ се в гр. София, ж.к. **********.
Съгласно постановление за вписване на възбрана още към м.06.2012 г.
върху имота – апартамент № ***, находящ се в гр. София, ж.к. **********
като собствен на лицето Д.М.М.. е вписана възбрана по искане на ЧСИ.
Видно от удостоверение за наследници на Д.М.М.. същият е починал на
31.01.2023 г. като е оставил един единствен наследник – сина си и ответник по
делото Х. Д. М., с ЕГН: ********** – адресно регистриран в процесния имот.
От ответника не са наведени твърдения, нито са ангажирани
доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще
във вещноправния му статут, касаещи процесния период.
По делото е приложена молба декларация за откриване на партида за
битови нужди при ищцовото дружество относно процесния имот от лицето
Д.М.М.. от дата, която обаче не се чете. Съгласно декларацията домакинството
на молителя се състояло от трима души.
Налице е и заявление декларация за откриване на партида от 07.06.2023 г.
от ответника Х. Д. М. за процесния имот. Същият е подал и декларация отново
от 07.06.2023 г., в която сочи, че начислените за имота суми за отоплителен
сезон 2022 г./2023 г. не били платени. Посочените декларации от името на Х.
Д. М. са оспорени от процесуалния представител на същия с аргумент, че
констатациите в тях не отговарят на истината – но без конкретни доводи
относно авторство на подпис.
От договор между СЕС и ФДР от 08.11.2001 г. и протокол от ОС на СЕС
за избор на ФДР от 25.10.2001 г. се установява, че процесният имот се намира
в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” –
осъществявана първоначално от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Техем
сървисис“ ЕООД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в
4
режим етажната собственост /СЕС/ от 2001 г., от когато е налице договор
между СЕС и ФДР. Поради това и е налице въведена система за дялово
разпределение през процесния период. В протокола от ОС на СЕС е налице
подпис на Д.М.М.. за ап. ***.
Видно от документите, представени от ФДР впоследствие дружеството
„Техем сървисис“ ЕООД е заменено от дружеството „Директ“ ЕООД – видно
от протокол на ОС на СЕС от 01.07.2021 г.
Налице е и договор /№ Д-0-69 от 03.06.2020 г./ между ищцовото
дружество и фирмата за дялово разпределение „Директ“ ЕООД, със срок от
три години – действал от 01.05.2020 г.
Видно от документите, представени от ФДР за процесния имот НЕ са
изготвяни изравнителни сметки – доколкото уредите на имотите в сградата са
подменени изцяло с такива с дистанционен отчет и през процесния период
сградат е била на реален помесечен отчет, а не на прогнозни начисления.
Съгласно извлечение от сметка на л. 16 от делото, процесната сума за
главница от 1533,15 лева е формирана от месечни стойности в процесния
период като за съответните суми са издавани и месечни фактури, които обаче
не са представени по делото.
По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза с вх. №
297054/10.09.2025 г., от която се установява, че сградната инсталация в
сградата, където се намира процесният имот е от открит тип, поради което при
изчисленията се съобразява с коефициент 0.15. Технологичните разходи на
отоплителната инсталация са извадени от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция и са за сметка на топлофикационното
дружество, доколкото за разпределение между абонатите е дадено само
чистото количество топлинна енергия. Уточнява се, че общият топломерт се
отчита чрез електронно устройство – терминал.
Топломерът в абонатната станция, относим към процесния имот, е
монтиран на 08.04.2021 г., като впоследствие е демонтиран на 14.03.2023 г. и
заменен с нов. Демонтираният уред е проверен на 18.07.2023 г. със
заключение на лаборатория „съответства“.
Съгласно СТЕ в процесния период процесната сграда е на ежемесечен
отчет и разпределение на ТЕ – като поради това няма изравнителни сметки.
При обмяна на данни между ищеца и ФДР фактурите, които са издавани са
въз основа на реално потребление на ТЕ от абонатите.
На следващо място според експертизата в имота има три броя радиатори
с индивидуални измервателни уреди с дистанционно отчитане и щранг лира,
както и два водомера за битова гореща вода.
Абонатът заплаща стойността на топлинната енергия, отделена от
сградната инсталация, която се разпределя от ФДР между всички абонати
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект.
Вещото лице е установило, че до 31.12.2023 г. е имало програмна грешка
при изчисляване на технологичните разходи и те са завишени. Според СТЕ
обаче това завишение е съобразено в интерес на абонатите, не в тяхна вреда.
5
Технологичните разходи се изчисляват със специализиран софтуер и
проверката на един месец е достатъчна, за да се провери верността на
математическия модел.
Така вещото лице сочи, че дължимите от абоната суми за целия процесен
период от м. май 2022 г. до м. април 2023 г. възлизат на 1432.34 лева – като е
формирана от 204.94 лева за сградна инсталация, 158.28 лева за отопление на
имот и 1069.13 лева за битова гореща вода.
В съдебно заседание вещото лице сочи, че не е посещавал сградата на
място, но е запознат с функционирането на уредите за отчет. Разяснява, че е
извършил изчисленията си по методиката за дялово разпределение съгласно
наредбата – като единствена действаща уредба към процесния период.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещото лице от изхода на производството. Освен това същото е работило въз
основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово
разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи,
съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от
ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот,
за което е издадена заповед № 39515/16.12.2024 г. по ч.гр.д. № 72767/2024 г.
по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е
депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между ищеца по делото и ответника
респ. неговия наследодател е била налице облигационна връзка за продажба на
топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално
доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. Посочената
доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по делото, като
в същия на ищеца е указано и че не сочи доказателства за обстоятелствата, за
които носи доказателствената тежест в процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
6
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната
станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно
отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват
по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне
качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване върху имота.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства / удостоверение за наследници на Д.М.М.., нотариален
акт за дарение на недвижим имот № ***8, том LXXXI, дело 15891/***97 г. от
01.07.***97 г., декларация за отказ от право на ползване, молба декларация за
откриване на партида за битови нужди при ищцовото дружество относно
процесния имот от лицето Д.М.М.., заявление декларация за откриване на
партида от 07.06.2023 г. от ответника Х. Д. М. и копие от в-к. Монитор с
публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
„Топлофикация София“ ЕАД от 11.07.2016 г. и справка НБД „Население“/
следва извод, че първоначален собственик на имота е бил Д.М.М... След
смъртта на последния, настъпила на 31.01.2023 г. имотът остава в собственост
на единствения му син и наследник ответникът Х. Д. М. / който е подал
заявление декларация за откриване на партида с дата след процесния период/.
В тази връзка между Д.М.М.., а след смъртта му между Х. Д. М. и
„Топлофикация София“ АД е било налице валидно облигационно отношение.
Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и
действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.
За задълженията за имота, начислени приживе на Д.М.М.. ответникът Х.
Д. М. отговаря като негов наследник съобразно правилото на чл. 60, ал. 1 от
ЗН. За задълженията за имота след смъртта на Д.М.М.. отново отговаря
ответникът като единствен наследник и следователно едноличен собственик
7
на имота – съобразно чл. 5, ал. 1 от ЗН.
Не бяха въведени и конкретни възражения за промени във
вещноправния статут на имота, като ответникът не оспорва по същество и
наличието на облигационна връзка с ищеца, нито между ищеца и
наследодателя му.
Предвид конкретните доводи на ответника, следва да се отбележи и че с
Решение от 05.12.20*** г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във
връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че
национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент
в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, поначало са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия
за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент, не противоречи на общностното право.
Съгласно заключението на вещото лице инж. Т., сумите, начислени на
абоната за сградна инсталация, са правилно начислени – съобразно
отопляемия обем на имота. Посоченото разрешение не противоречи на
Решение от 23.10.2025 г. по дела С‑760/23 на СЕС, доколкото не се
установява ищецът да е начислил суми в повече от заложеното предвид
отопляемия обем на имота. Не се установиха аномалии в показанията на
топломера в абонатната станция, нито период в рамките на процесния период,
в който общият топломер да е бил негоден да отчита постъпилата енергия. В
тази връзка и липсва основание за отпадане на суми от начислената сградна
инсталация.
На следващо място съдът следва да съобрази направеното по делото
възражение за погасителна давност спрямо вземанията. Предвид изричната
разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите и
задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3
от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съдът достигна до
извод, че приложимият давностен срок за процесните вземания е три години.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.
ч.гр.д. № 72767/2024 г. по описа на СРС е подадено на 04.12.2024 г. и предвид
релевантните правила в общите условия на дружеството относно настъпване
изискуемостта на вземанията за топлинна енергия – чл. 33, ал. 1 от ОУ, това
възражение е изцяло неоснователно при процесен период от 01.05.2022 г. В
тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15 то число
на втория месец следващ отчетния.
По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:
Съгласно заключението на вещото лице за посочения процесен период
от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. абонатът дължи сумата от 1432.34 лева
/формирана от 204.94 лева за сградна инсталация, 158.28 лева за отопление на
8
имот и 1069.13 лева за битова гореща вода/.
В тази връзка и искът е основателен до сумата от 1432.34 лева като за
разликата от 100.81 лева следва да бъде отхвърлен.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15-то число
на втория месец следващ отчетния.
В процесния случай имотът и сградата, където се намира, са били на
ежемесечен отчет. По делото обаче нито бяха представени фактури от ищеца,
нито данни на чие име са евентуално издавани същите – предвид настъпилото
правоприемство в собствеността върху имота. Не се представиха и никакви
доказателства фактурите да са достигнали до ответника вкл. по електронен
път.
Поради това и съдът приема, че ищецът не е поставил ответника в
забава съответно исковата претенция за обезщетение за забава се явява
неоснователна.
По иска за цена на услуга за дялово разпределение и обезщетение за
забава върху същия:
Такива искове по настоящото дело не са предявени съответно и съдът не
обсъжда подробните доводи на ответната страна срещу дължимост на подобни
вземания.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 72767/2024 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество заявител претендира разноски
за държавна такса от 37.75 и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С оглед
изхода на делото от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от
66.59 лева.
Длъжникът претендира разноски за адвокат от 300 лева в това
производство – действително извършени, от които му се дължат 72.33 лева.
По разноските в производството по гр.д. № 12101/2025 г. по описа на
/исково производство/:
9
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на 37.75 лева държавна такса, 450 лева – възнаграждение за вещо лице, 100
лева – юрисконсултско възнаграждение. Видно от представените по делото
платежни документи претендирани разноски са действително извършени. В
тази връзка от ответника се дължат 446.03 лева.
Ответната страна претендира разноски от 600 лева за адвокат –
действително извършени. С оглед изхода на делото му се дължат 144.68 лева.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. Д. М., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, ж.к. ********** ап. ***, в лично качество и в качеството му
наследник на лицето Д.М.М.., с ЕГН: **********, починал на 31.01.2023 г.
ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, сумата от общо 1432.34
лева – главница, представляваща стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № ***, находящ се в гр.
София, ж.к. ********** за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 72767/2024 г. на СРС –
04.12.2024 г. до окончателното плащане на сумата, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
72767/2024 г. на СРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и
периоди: 1/ за сумата от 100.81 лева – главница за топлинна енергия за
периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. и 2/ за сумата от 354,31 лева –
обезщетение за забава върху главницата за периода от 16.07.2022 г. до
26.11.2024 г., поради неоснователност на претенциите в отхвърлената част.
ОСЪЖДА Х. Д. М., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к.
********** ап. *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б сумата от общо 66.59 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 72767/2024 г. на СРС
и сумата от общо 446.03 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 12101/2025 г. на СРС – съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Х. Д. М., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, ж.к. ********** ап. *** сумата от общо 72.33 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 72767/2024 г. на СРС
и сумата от общо 144.68 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 12101/2025 г. на СРС – съобразно отхвърлената част
от исковете.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните вкл. на третото лице помагач.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – дружеството „Директ“ ЕООД.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 72767 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11