№ 4
гр. Харманли, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело №
20245630100959 по описа за 2024 година
Производството е образувано по депозирана искова молба от Н. А. И. с ЕГН
********** от гр.Харманли, бул.***, обл.Хасково, чрез адв. Н. К.а от АК-Хасково против
О. ЕИК***, гр.Харманли, пл. ***, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 77181.24.365 по КК и КР на Харманли, одобрени със Заповед №РД-18-
9/23.03.2006г. на ИД на АК, находящ се в местността СТАРИТЕ ЛОЗЯ, незастроен, целият с
площ от 518 кв.м. /пет стотин и осемнадесет квадратни метра/, с трайно предназначение:
земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ/, с номер по предходен план 724.1394 /седемстотин двадесет и четири точка хиляда
триста деветдесет и четири/, при съседи: 77181.24.364, 77181.24.406, 77181.24.367,
77181.24.366, 77181.24.357, 77181.24.358.
Ищецът твърди, че придобил имота чрез дарение от дядо си, преди около 40
години, но не притежавал документи за собственост, тъй като тогава нямало изработена
карта на местността и не било възможно да оформят формалностите около сделките, а
поради незнание не бил заявил пред О. за възстановяване собствеността върху имота, нито
някой друг бил заявил претенциите върху него.
Ищецът твърди, че само той владеел, своял и стопанисвал имота за периода от
1984г. и към настоящия момент. Установил владението си през 1984г. и го владеел и до днес,
което владение върху имота продължавало и към настоящия момент, не бил продавал
процесния имот и владението се осъществявало само от него.
Ищецът посочва, че за него се пораждал правен интерес да заведе настоящия иск,
с който да докажел правото си на собственост върху имота и считал, че пасивно
легитимирана страна по иска била О., тъй като в извлечение от регистър на КК и КР на град
Харманли като собственик била записана О..
Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на О. с адрес: град Харманли, пл. „*** с БУЛСТАТ ***, представлявана от
М.И.К. - Кмет, че ищецът е собственик на основание придобивна давност на следния
1
недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 77181.24.365 по КК и КР на
Харманли, одобрени със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на ИД на АК, находящ се в
местността СТАРИТЕ ЛОЗЯ, незастроен, целият с площ от 518 кв.м. /пет стотин и
осемнадесет квадратни метра/, с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно
ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, с номер по предходен
план 724.1394 /седемстотин двадесет и четири точка хиляда триста деветдесет и четири/, при
съседи: 77181.24.364, 77181.24.406, 77181.24.367, 77181.24.366, 77181.24.357, 77181.24.358.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника по делото О.Х..
В съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се явява, представлява се от
адвокат Н. К.а от АК – Хасково, която поддържа исковата претенция, излагайки подробни
съображения за това при анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства.
Моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявената искова претенция изцяло,
тъй като счита същата за основателна и доказана. Претендира разноски по делото съобразно
представен списък.
В съдебно заседание ответникът редовно призован, се представлява от
юрисконсулт В.Ш., който моли да се отхвърли исковата претенция, като счита същата за
неоснователна и недоказана. Претендира разноски в минимален размер.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от представената скица на поземлен имот №15-705788-10.07.2024г. на
поземлен имот с идентификатор 77181.24.365, издадена от АГКК Хасково е записан като
собственост на ответника О..
От Удостоверение за данъчна оценка по чл.3, ал.2 от Приложение №2 от ЗМДТ, с
изх.№ДО001611/05.08.2024г. е посочен вид на имота „ за земеделски труд и отдих/ниви“, с
идентификатор 77181.24.365, с данъчна оценка 21.76лева.
Съгласно заключението на вещото лице имотът описан в исковата молба е
напълно идентичен (по местоположение, ориентация, форма и площ) с поземлен имот с
идентификатор 77181.24.365 по КК и КР на Харманли, одобрени със Заповед №РД-18-
9/23.03.2006г. на ИД на АК, находящ се в местността СТАРИТЕ ЛОЗЯ, незастроен, целият с
площ от 518 кв.м. /пет стотин и осемнадесет квадратни метра/, с трайно предназначение:
земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ/, с номер по предходен план 724.1394 /седемстотин двадесет и четири точка хиляда
триста деветдесет и четири/, при съседи: 77181.24.364, 77181.24.406, 77181.24.367,
77181.24.366, 77181.24.357, 77181.24.358.
Също така в заключението на вещото лице се посочва, че първия план на който е
нанесен процесния имот е Планът на новообразуваните имоти и регистъра към него,
одобрени със Заповед №РД-11-222 от 10.08.2024г. на Областния управител на обл.Хасково и
на него имотът е нанесен с номер 771817241394, а от датата на одобряване на КККР на
гр.Харманли със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на ИД на АГКК и към настоящия момент,
имотът е нанесен като ПИ с идентификатор 77181.24.365 с номер по предходен план
724.1394. Процесния имот не е включван в кооперативни блокове, няма проведени
реституционни процедури за него, не е бил отнеман, не е заявяван и не е възстановяван, не
е бил одържавяван, не е отчуждаван и не е възстановяван. Процесния имот не е бил актуван
като общинска и държавна собственост.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г. В.Я. се
установява, че познава ищеца - Н., с когото били съседи на вилите, тъй като и той имал вила
2
в местността „Старите лозя“. Били съседи на два пътя, а от третата страна бил бай Х. който
наскоро починал, другият съсед също починал. Нямали непосредствена граница с имота на
ищеца, тъй като неговия имот се намирал на асфалтовия път от страна на ищеца. Посочва,
че баща му купил техния имот през 1976 г и оттогава познавал ищеца, дядо му, който също
се казвал Н., баща му, който бил още жив през 1976г., когато те придобили имота. Знаел, че
дядото на ищеца купил имота от бай И. и предполагал, че всичко било уредено. Свидетелят
посочва, че неговия имот бил на юг в посока отпадъците, а имотът на ищеца бил около
декар, а дядо му закупил имота под вилата. Границите на имота били от едната страна по
черният път, от долна страна навремето било на П., а от лявата страна било празно място,
общинско най-вероятно. Празният парцел не граничил с парцела, с вилата, всичко било общо
и не знаел, че има проблем. Не знаел наследниците на дядо му дали са предприели действия
по придобиването на имота, но знаел кой е имотът, къде се намирал, какви са границите, в
който навремето имало лозе, до преди 20 години, но сега всичко било изкоренено. Сега Н.
косял и поддържал имота. Познавал семейството на Н., но основно в имота виждал него, не
бил чувал да има спорове за този имот и със съседите, а през годините Н. поддържал и
черния път, дори наскоро сложил чакъл и пясък.
От разпита на свидетеля Ю.Л.Х. се установява, че Н. му бил комшия, който също
имал вила до Н. от 15 години и от там се знаели, а имотът му бил около 1 дка, имал две-три
дръвчета и косял тревата през ден през два бил на имота, който имал ограда, вратичка, налят
бетон. Не бил чувал за спорове със съседите по вила и спорове със семейството си.
Съдът дава вяра на свидетелските показания, тъй като същите са обективни,
житейски логични и правдиви, последователни и кореспондиращи с останалите
доказателства от доказателствената съвкупност. Едновременно с това свидетелите
пресъздават личните си и преки впечатления.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК. За да бъде исковата претенция основателна е необходимо при условията на пълно и
главно доказване да бъда установени следните материални предпоставки /юридически
факти/: правен интерес от предявяването на установителния иск, тоест оспорването на
твърдяното право на собственост на ищеца от ответника и правото на собственост върху
процесния поземлен имот на твърдените придобивни основания.
В случая правният интерес от предявяването на процесния положителен
установителен иск се извежда от обстоятелството, че ищецът твърди, че е собственик на
основание давностно владение и покупка поземлен имот с идентификатор 77181.24.365 по
КК и КР на Харманли, одобрени със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на ИД на АК, находящ
се в местността „Старите лозя“, незастроен, целият с площ от 518 кв.м. /пет стотин и
осемнадесет квадратни метра/, с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно
ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, с номер по предходен
план 724.1394 /седемстотин двадесет и четири точка хиляда триста деветдесет и четири/, при
съседи: 77181.24.364, 77181.24.406, 77181.24.367, 77181.24.366, 77181.24.357, 77181.24.358
По делото е безспорно установено, че ищецът придобил имота чрез дарение от
дядо си, преди около 40г.
Разгледан по същество, същият се преценя от съда и като основателен.
Ищецът се легитимира като собственик на процесния поземлен имот въз основа
на изтекла в нейна полза придобивна давност, като твърди, че повече от 10години и до
настоящия момент имотът се е владеел от нея явно, спокойно, несъмнително и
непрекъснато.
3
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други
вещни права върху чужда вещ, чрез фактическото упражняване на тези права в продължение
на определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия
състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ
като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на
чл. 68, ал. 1 от ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС. Правната последица придобиване на
вещното право е нормативно свързана с тези юридически факти.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както
обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да
се държи като своя. За да е налице обаче фактът на владение е необходимо в обективната
действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи (чл. 302 от Закон за
имуществата, за собствеността и сервитутите (отм.) ), а именно: да е постоянно –
фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да са
израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на
други лица; да е непрекъснато – в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от
шест месеца – чл. 81 ЗС; да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта,
както и за това, че я държи за себе си; да е спокойно – такова е, когато не е установено с
насилие; да е явно – владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че
всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от
предишния владелец.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два
основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus
possessionis) и субективен - намерението да се държи вещта като своя (animus domini rem sibi
habendi). При държането фактическата власт се упражнява за друг държателят, който няма
намерение да свои вещта.
Законодателят е установил оборима презумпция в полза на владелеца, според
която владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго – чл. 69
ЗС. Тази презумпция има действие спрямо всички гражданскоправни субекти, без оглед на
това дали притежават или не права на собственост върху една и съща вещ. Съдът е длъжен
да я приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя го
задължава да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се
нуждае от доказване и предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни
презумпции, доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я
обори.
От събраните по делото гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че
към настоящия момент наследодателя явно, спокойно, несъмнително и непрекъснато е
владял имота. Владението му е било постоянно и не е било прекъсвано – имотът е
обработван, както посочиха и свидетелите, че ищеца е стопанисвал имота. Няма данни и не
се установява владението да е било прекъснато и друг да е демонстрирал такова.
След като се установява упражняването на фактическата власт върху вещта от
ищеца и предвид липсата на осъществено от ответника обратно доказване по силата на
оборимата презумпция на чл. 69 от ЗС следва, че е налице и намерението за своене, тоест
доказано е наличието на двата елемента на владението – обективния и субективния.
За да се приеме, че в полза на наследодателя и наследниците му е възникнало
правото на собственост въз основа на наследство и изтекла придобивна давност, е
необходимо владението да е осъществявано през определен период от време и същото да не
е спирано или прекъсвано.
4
В периода на владение на имотите не се установява наличието на законова забрана
за придобиването им по давност. Съгласно чл. 86 от ЗС не може да се придобие по давност
вещ, която е публична държавна или общинска собственост. Такива забрани се съдържат
още в чл. 29, т. 4 от ЗСГ (отм.), както и в чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ, касаещ само имоти, които
се възстановяват по реда на този закон или по реда на ЗСПЗЗ.
По отношение на горепосочените законови забрани за придобиване по давност
съдът счита, че по делото не са налице данни процесните имоти някога да са били държавна
или общинска собственост, или земя със статут на кооперативно земеползване, поради което
не са съществували законови пречки за придобиването им по давностно владение. Няма
никакви доказателства по делото процесните имоти да са били одържавени по реда на чл. 12
ЗСГ. Освен това липсват и каквито и да е доказателства по делото, че имотите са били
земеделска земя, включена в ТКЗС или друго подобно образование. Страните не твърдят
такива факти, а и ответникът не представя такива доказателства, които да изключат правата
на ищеца, което е в негова доказателствена тежест. Съгласно решение № 21 от 04.02.2011 г.,
постановено по гр. д. № 1327 по описа за 2009 г. на ВКС, II г. о. при предявен иск за
установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната,
която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права
или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца
придобивно основание, носи тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което
твърди, че е придобила спорното право, съответно наличието на пречки за осъществяване
придобивното основание на ищеца. В аналогичен смисъл е и постановеното решение № 798
от 16.11.2020 г., постановено по гр. д. № 3303 по описа за 2008 г. на ВСК, I г.о.
По делото липсват доказателства имотите да са били кооперирани по силата на
членствено правоотношение, да са били одържавявани - например съгласно чл. 12, ал. 2 от
ЗСГ (отм.), да са били отнемани фактически, предвид което същите са запазили статута си на
частна собственост и са владени в реални граници, поради което следва да се приеме, че
такива имоти не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и следователно липсва и
основание да бъдат включени във фонда на земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ и да се считат за
общинска собственост. В този смисъл е и заключението по приетата по делото
съдебнотехническа експертиза.
Следва да се отбележи също, че разпоредбата на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
разглеждана във връзка с § 4к от ПЗР към ЗСПЗЗ, регламентира прекратяване правото на
ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на
Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. А
съгласно § 4к, ал. 1, вр. ал. 6 от ПЗР към ЗСПЗЗ за тези земи се изработват помощен план и
план на новообразуваните имоти, който се одобрява от Областния управител. В хода на
настоящото производство от страна на ответника не се ангажираха никакви доказателства
обосноваващи извода, че процесните имоти са били предоставени за ползване и че същите
попадат в приложното поле на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. След като не е доказано, че имотите
попадат в приложното поле на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не може да придобие правото на
собственост върху тях на това основание.
Ето защо следва да се приеме, че няма пречка за процесния период в полза на
наследодателя и наследниците му, в това число и на ищеца да е текла придобивна давност,
доколкото нито една от законовите забрани не е приложима за процесните имоти.
Предвид доказаното давностно владение върху имота от страна на ищеца,
изразяващо се в продължило повече от десет години явно, непрекъснато и необезпокоявано
упражняване на фактическата власт върху тях, при това с намерение за държане на имота
като свой собствен съгласно чл. 79 от ЗС и чл. 68, ал. 1 от ЗС, съдът следва да приеме за
доказано придобиването правото на собственост върху имотите на основание давностно
владение от страна на ищеца.
5
Предвид крайния изход от правния спор право на разноски има ищецът. Такива са
били поискани, като се представя списък по чл. 80 от ГПК. Съдът счита, че в полза на ищеца
следва да се присъди сума в размер на 991.00 лева, представляващи сбор от 50,00 лева
държавна такса, 600.00лева адвокатско възнаграждение, такси – вписване, съдебно
удостоверение, удостоверение данъчна оценка и такса СГКК в общ размер 41.00 лева, 300
лева възнаграждение на вещо лице.
Така мотивиран и на основание чл.235,ал.5,вр. ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О., ЕИК:***, с адрес гр.Харманли,
пл. ***, че Н. А. И. с ЕГН ********** от гр.Харманли, бул.***, обл.Хасково е собственик
по давностно владение на Поземлен имот с идентификатор 77181.24.365 по КК и КР на
Харманли, находящ се в местността СТАРИТЕ ЛОЗЯ, незастроен, целият с площ от 518 кв.м.
/петстотин и осемнадесет квадратни метра/, с трайно предназначение: земеделска, с начин на
трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, с номер по
предходен план 724.1394 /седемстотин двадесет и четири точка хиляда триста деветдесет и
четири/, при съседи: 77181.24.364, 77181.24.406, 77181.24.367, 77181.24.366, 77181.24.357,
77181.24.358.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК О., ЕИК:***, с адрес гр.Харманли,
пл. *** ДА ЗАПЛАТИ на Н. А. И. с ЕГН ********** от гр.Харманли, бул.***, обл.Хасково
сума в общ размер на 991.00 лева, представляваща направените по делото разноски.
УКАЗВА на Н. А. И. с ЕГН ********** от гр.Харманли, бул.***, обл.Хасково
да отбележи съдебното решение в шестмесечен срок от постановяването му, в противен
случай вписването на исковата молба губи действието си.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Окръжен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6