Решение по дело №88/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 126

гр. Видин, 22.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав

в публично заседание на

Шестнадесети юли

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Валерия Шутилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

88

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на  чл. 118 от КСО (Кодекс за социално осигуряване), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано e по повод постъпило в съда оспорване от Е.С.Н., чрез адв. П., против решение № 1040-05-7 от 09.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ Видин, с което е потвърдено разпореждане с № 051-00-573-3 от 03.02.2020 г. на ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ Видин. С разпореждането на Н. е отказано отпускане на обезщетение за безработица, поискано по реда на чл. 54а от КСО.

Според жалбоподателя и адвокатът му, представляващ го в проведеното съдебно заседание, ръководителят на осигуряване за безработица, а в последствие и директорът на ТП на НОИ Видин неправилно, в нарушение на закона, на целта на закона и на приложимите в случая норми от правото на ЕС(Европейският съюз) са приели, че Република България, в частност ТП на НОИ Видин не е компетентна да се произнесе по искането, а това е следвало да стане от институция на последната държава, в която заявителят е бил страна по трудово правоотношение, а именно - Великобритания.

Твърди се, че оспорващият не попада в обхвата на чл. 65, §2 от Регламент/ЕО/ 883/2004 г., доколкото от доказателствата по делото е видно, че след прекратяване на трудовото правоотношение във Великобритания, тя пребивава постоянно в България и следователно обезщетението й за безработица следва да се отпусне именно от държавата по пребиваването му, т.е. от България. В подкрепа на доводите си, оспорващият цитира и т.3 от Решение U 3/12.06.2009 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, съгласно което, ако при отсъствието на каквото и да е трудово-правно договорно отношение, дадено лице вече не поддържа никаква връзка с държавата-членка на заетост (например понеже трудово-правното договорно отношение вече е прекратено или срокът му е изтекъл), то се разглежда като напълно безработно в съответствие с член 65, параграф 2 от посочения регламент, а обезщетенията се предоставят от институцията по местопребиваване.

Излагат се подробни доводи в подкрепа на сочените основания за незаконосъобразност на атакувания акт.

Иска се от Административния съд да отмени процесното решение, и потвърденото с него разпореждане, с което е отказано на заявителя и жалбоподател в настоящото производство отпускането на обезщетение за безработица по реда на чл. 54а от КСО. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ Видин, действащ чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Младенова, в съдебно заседание и в писмени бележки счита жалбата за неоснователна.

Видинският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок по  чл. 118 КСО от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните съображения:

Жалбоподателката е депозирала в ТП на НОИ - Видин заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО с вх. № 051-00-573- 1/21.05.2019 г. В заявлението жалбоподателката е декларирала, че трудовото правоотношение, в което се е намирала на територията на държава членка на ЕС - Великобритания е прекратено, считано от 17.05.2019 г.

Видно от Справка за приети, върнати и липсващи документи с вх. № 051-00-573-1/21.05.2019 г., към горепосоченото заявление жалбоподателката е приложила копие на документ, съдържащ данни за лична банкова сметка; ***елни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС със структуриран електронен документ /СЕД/ U002 и U004, както и Декларация относно определяне на пребиваване, от което е видно, че Е.С.Н. е посочила, че е работила във Великобритания, като наето лице по трудов договор в три различни периоди от време, а именно: 26.12.2017г. до 01.06.2018г.; 18.07.2018г. до 28.08.2018г.; 08.09.2018г. до 16.05.2019г.;

От структуриран, електронен документ /СЕД/ U002 и U004, удостоверяващ последен период на осигурена заетост, е видно, че заявителката във Великобритания е имала от 08.09.2018г. до 16.05.2019г. последен трудов договор и причината за прекратяване на осигурена заетост във Великобритания е "изтичане срока на договора".

В тази декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65, ал.2 от Регламент (ЕО) №883/2004, жалбоподателката e посочила в т.3.3, че РБългария е страната, в която живеят роднините й, по време на трудовата й заетост в чужбина. В т.3.5. е посочила, че по-голямата част от социалните й контакти са в РБ. В т.4 е декларирала, че смята да се установи, трайно в РБ.

С писмо вх. № 1029-05-1152#1/29.01.2020 г., издадено от Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“, ЦУ на НОИ, в ТП на НОИ - Видин са постъпили изисканите от компетентната институция на Великобритания структурирани електронни документи СЕД U002 и U004, както и Н006 /отговор на искане относно пребиваване/, с отбелязване в част 2.1.1.1.1 „Country of residence“ /страна по пребиваване/, което прието от органа е, че съотнесено с дефиницията на чл.1, б. „й“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност означава, че лицето обичайно е пребивавало на територията на дадена държава, а в настоящия случай тази държава се явява Великобритания.

На 20.05.2019г. със Заявление вх.№ 10036439/20.05.2019г., Е.С.Н. се е регистрирала, като безработна в Агенция по заетостта – Видин. Видно от Уведомление от 27.03.2020г. Н. е уведомила Бюро по труда-Видин, че започва работа от 30.03.2020г. в друга държава-членка на ЕС и с Решение 10.04.2020г. регистрацията е прекратена. От данните на БТ-Видин е видно, че в периода на регистрацията, като безработна - 20.05.2019г. до 30.03.2020г., Н. е пребивавала в РБ, като е посещавала е редовно БТ и се е подписвала, търсила работа в РБ.

По делото е приложена справка в ТД на НАП – Видин относно осигуряването на жалбоподателката в периода 2017 – 2019г., т.е. че липсват данни за такова.

От справката на съда в НБД Население е видно, че Е.С.Н. има заявен настоящ адрес *** и постоянен адрес ***, адрес в чужбина няма посочен.

По делото са разпитани Т.К.Я.и М.С.Т.- майка на Е.Н..

Св. Тодорова – установява, че дъщеря й е била на работа в Англия, живяла е в каравана, когато е била в отпуск си е идвала в РБългария и живеела в ж-к „Бонония“ бл. 5, вх. Б, ет. 6, ап. 39., който е собственост на свидетелката. Н. е живеела с нея и баща й. След 16.05.2019 г. си е дошла от Англия и се регистрирала в Бюрото по труда в гр. Видин, често си ходели на село - с. Неговановци. Имотът там е нейн/на свидетелката/ и на сестра й. Твърди, че Е. никога не е заявявала пред нея, че ще остане да живее постоянно в Англия. През времето, когато е била в РБългария дъщеря й имала контакти с други хора, със св.Якова били приятелки от деца. Сочи, че за периода от 2017-2019 г. се е прибирала 4 пъти в РБългария, понякога за цял месец, понякога за не по - малко от 20 дни. На друго място, в друга държава не е работела, освен във Великобритания.

Св. Якова – сочи, че са съседи и приятелки с Н.. Съседи са в блока намиращ се в к-с „Бонония“ бл. 5, вх. Б. За периода от м.декември 2017 г. до м. май 2019 г. Е. е живяла с майка си в апартамента намиращ се в ж-к „Бонония“. Сочи, че е заминала през м. декември 2017 г. и се завърна в България през м. май 2019 г. През този период си е идвала два или три пъти отпуск за по 10-на дни. След 16.05.2019 г. се прибрала окончателно от Великобритания и не е ходела повече там. Не е работела в РБългария. Регистрирана е била в БТ Видин. Не е споменавала пред нея, че е има намерение да се установи постоянно в Англия.

По тези данни не е налице спор между страните.

С разпореждане № 051-00-573-3 от 03.02.2020 г., ръководителят на осигуряване за безработица при ТП на НОИ Видин отказва отпускане на обезщетение за безработица по заявлението на Н.. Приема, че не Р България, а съответната институция във Великобритания, която счита за държава по пребиването на заявителя, е компетентна да се произнесе по такова искане. Позовава се на съдържанието на получения структуриран електронен документ Н006, издаден от компетентната институция на Великобритания. В него е записано, че за периода от 26.12.2017 г. до 16.05.2019 г. е пребивавала във Великобритания.

Срещу разпореждането Н. подава в законоустановения срок жалба, но тя не била уважена от директора на ТП на НОИ Видин, който също излага мотиви досежно коя институция счита за компетентна да се произнесе, с оглед мястото на обичайното пребиване на Н., а именно - Великобритания. Причина за този извод АО отново намира в предоставения от Великобритания оригинал на В СЕД Н006 в т.2.1.1.1.1 /Тип на адреса/ е посочено "държава на пребиваване" и конкретен адрес в Райнхам/Великобритания (виж л.60-63 от делото).

Недоволна от така постановеното решение и от отказа за отпускане на обезщетение за безработица, жалбоподателката, действаща чрез своя адвокат-пълномощник подава жалба пред настоящата инстанция, с изложените в нея доводи и твърдения за незаконосъобразност на административния акт-решението на директора на ТП на НОИ гр. Видин, с което е потвърдено разпореждане № 051-00-573-3 от 03.02.2020 г. на ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ Видин. Сочат се допуснати съществено нарушение на административно-производствените правила, нарушение на материалния закон и целта на закона, и най-вече заради неправилното тълкуване и прилагане на разпоредбите от Регламент/ЕО/ 883/2004 г. и Регламент № 987/2009 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Актовете на органите на НОИ - разпореждане № 051-00-573-3 от 03.02.2020 г. и потвърдилото го решение № 1040-05-7 от 09.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ гр.Видин са издадени от компетентни по материя и място органи на социалното осигуряване, в изискуемата писмена форма и съдържат правни и фактически основания.

Те обаче са постановени в противоречие на европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза и на материалния закон-КСО, както и в противоречие с целта на закона.

Като такива подлежат на отмяна.

Основния спорен въпрос между страните е правен и е само един.

И той е - кое е мястото на обичайното пребиване на Н., след прекратяване на трудовото й правоотношение с английския работодател и прибирането й в България? Правилното определяне на това място дава отговор на и на въпроса коя е компетентната държава да разгледа и определи правото и размера на паричното обезщетение за безработица за лице, чиято последна заетост е в друга държава членка на ЕИО в случая - Великобритания.

Съдът счита, че както ръководителят на осигуряване за безработица, така и директорът на ТП на НОИ Видин разсъждават погрешно и съобразяват доказателствата и фактите едностранчиво, в посока на отказ за отпускане на обезщетение за безработица.

Република България е част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза, като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размера на обезщетенията и т. н.

Разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, като към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави - членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства.

Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. разпоредбите му се прилагат към всички законодателства (по см. на чл. 1, параграф "л" ) относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи) в т. ч. и относно обезщетенията за безработица (чл. 3, параграф 1, б."з").

Няма спор по делото, че Н. е гражданин на РБ, държава - членка на ЕС, поради което и е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 г. (чл. 2 от Регламента).

С Регламент (ЕО) № 883/2004 г. са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата - членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 г.

Спорът в случая е свързан с тълкуването и прилагането на термина "пребиваване". Легалната дефиниция на понятието "пребиваване" се съдържа в чл. 1, §3, б. "й" от цитирания Регламент - мястото, където лицето обичайно пребивава. Това място (на обичайно пребиваване на лицето) се определя, съгласно чл. 11, §1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 (регламента по прилагането) с оглед центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти - продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки, семейното положение и роднинските връзки на лицето, жилищното му положение и доколко постоянно е то, както и естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, в т. ч. постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост, мястото, където обичайно се упражнява тази дейност и др. примерно изброени в цитираната норма. Съгласно разпоредбата на чл. 11, §2 от Регламента по прилагането, решаващо значение при определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице е намерението на лицето, което произтича от горепосочените факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето.

В член 1, букви й) и к) от Регламент (ЕО) № 883/2004 се прави разграничение между "пребиваване" и "престой".

В изготвения съвместно с държавите членки наръчник се изясняват понятията "обичайно пребиваване", "временно пребиваване" и "престой". Тези определения, посочени в законодателството на ЕС (Регламент (ЕО) № 883/2004, последно изменен с Регламент (ЕО) № 465/2012), са необходими, за да се установи коя държава членка е отговорна за предоставянето на обезщетения по социално-осигурителни схеми на граждани на ЕС, които пребивават в различни държави членки.

Съгласно правото на ЕС може да има само едно обичайно място на пребиваване и съответно само една държава членка, която отговаря за плащанията на обезщетения по социално осигурителните схеми, отпускани по местожителство. Заетите и самостоятелно заетите лица отговарят на условията за социална сигурност в държавата по месторабота, а неактивните (напр. пенсионери, студенти) - в държавата членка по обичайно пребиваване. Определянето на държавата членка по обичайно пребиваване на лицата е важно и по отношение на лицата, които работят в повече от една държава-членка. В наръчника се разглеждат специфичните критерии, които трябва да бъдат взети под внимание, за да се определи мястото на обичайно пребиваване на дадено лице, като например: семейното положение и роднинските връзки на лицето; продължителността и непрекъснатото пребиваване в съответната държава членка; състоянието на трудова заетост (по-специално мястото, където обичайно се упражнява съответната дейност, постоянният характер, както и продължителността на договора за работа); упражняването на неплатена дейност; в случай на студенти - източникът на доходите им; доколко постоянно е жилищното положение на лицето; държавата членка, в която лицето плаща данъци; причини за преместването; намеренията на лицето въз основа на всички обстоятелства и подкрепени с конкретни доказателства. При необходимост могат да се вземат предвид и други факти.

Наръчникът предоставя също така конкретни примери и насоки за случаите, в които е трудно определянето на мястото на пребиваване - например при погранични, сезонни или командировани работници, студенти, пенсионери, както и при неактивни хора, за които е характерна голяма мобилност.

В случая мотивите и конкретна преценка от страна на административния орган за определяне мястото на обичайното пребиваване на Н. са погрешни и не почиват на правилното тълкуване на цитираните по-горе правила.

Вярно е, че в документа, на който се позова АО за отказ за отпускане на търсеното обезщетение - предоставения от Великобритания оригинал на СЕД Н006, в т.2.1.1.1.1 /Тип на адреса/ е посочено "държава на пребиваване" и конкретен адрес в Райнхам /Великобритания. Този адрес обаче е свързан с времето на полагане на трудова дейност до 17.05.2019 г. и е сменяван многократно.

Намерението на лицето, видно и от декларацията, попълнена от Н., както и от допълнителните доказателства, представени от нея, относно определяне на пребиваването й, във връзка с прилагане на чл. 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., сочат, че тя възнамерява да се установи трайно в Република България. Това обаче не е взето предвид от АО, а последният е подходил едностранчиво, ползвайки информация и тълкувайки погрешно приложимите разпоредби, като по този начин е отказал отпускане на обезщетение за безработица.

Не са взети предвид и други факти и обстоятелства, имащи пряко отношение към изясняване на въпроса "кое е мястото на обичайното пребиване на Е.Н."? Не са и събирани доказателства в тази насока, а това нарушава чл. 35 от АПК и е причина съдът да приеме за основателно възражението на оспорващата страна за допуснато съществено нарушение на административно-производствени правила.

От удостоверение за настоящ адрес и постоянен адрес, от доказателствата за контакти с приятели и семейство, от факта, че по време на отпуск при трудова заетост във Великобритания Н. е идвала в РБългария, за да я прекара, от регистрацията като безработна в БТ Видин и ежемесечното посещение на същото със ясно заявено намерение за търсене на работа следва извода, че мястото на обичайно пребиваване на оспорващата е в Република България, в гр. Видин, където е настоящият й адрес, където живее и семейството й – майка и баща.

От справката на ГД „Гранична полиция“ е видно, че в периода на заетост, Н. е напуснала РБ на 22.12.2017г. до 01.06.2018г., като е била в трудов правоотношение във Великобритания, пребивавала в РБ от 28.02.2018 до 07.03.2018г.

На 22.05.2018г. отново е влязла в РБ и е напуснала на 16.07.2018г., като на 18.07.2018г. е сключила втория трудов договор, по време на който на 28.08.2018г., Е. е влязла през Летище София

След приключване на втория ТД на 28.08.2018г., Е.Н. е влязла през Летище София в РБ на 01.09.2018г.

На 05.09.2018г. е излязла от РБ и на 08.09.2018г. е сключила последния ТД. По време на действие на последния ТД на 19.01.2019г. е влязла в РБ и е престояла до 06.02.2019г. Последното влизане в РБ, на жалбоподателката е на 17.05.2019г. – един ден след прекратяване на последния ТД.

Всичко това е видно от Осигурителния доклад U002 и справката на ГД „Гранична полиция“.

На 20.05.2019г. със Заявление вх.№ 10036439/20.05.2019г., Е.С.Н. се е регистрирала, като безработна в Агенция по заетостта – Видин.

Всичко това говори, че жалбоподателката е имала място на обичайно пребиваване в България, където е идвала дори по време на действие на трудовите договори, явно с цел да посети дома и роднините си.

В периода на заетост във Великобритания, оспорващата е била по голяма част от времето на територията на страната, но времетраенето на това пребиваване е било обусловено от съществуването на трудово правоотношение, и не покрива критериите, въз основа на които се обосновава извод за "обичайно пребиваване".

Следователно, в оспорваното решение и в потвърденото с него разпореждане незаконосъобразно и неправилно е позоваването на чл. 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, съгласно който напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване.

Безработно лице, без да е пограничен работник, което не се върне в неговата държава-членка по пребиваване, се поставя на разположение на службите по заетостта на държавата-членка, чието законодателство за последно е било подчинено.

По делото обаче няма спор, че Н. не е пограничен работник и е била напълно безработно лице. Същата е пребивавала за времето на трудовата си заетост в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, а именно във Великобритания.

Приложимото законодателство в настоящия казус е това на държавата-членка по обичайното местопребиваване на оспорващия, на която държава тя е и гражданин, а именно - законодателството на Република България. Именно Р България се явява компетентна държава. Обезщетението за безработица, претендирано от Н. правилно е било поискано именно по реда и при условията на действащото българско законодателство, в съответствие с приложимите европейски регламенти за това.

В този смисъл е и т.3 от Решение № U3 от 12.06.2009 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, съгласно която, ако при отсъствието на каквото и да е трудово-правно договорно отношение, дадено лице вече не поддържа никаква връзка с държавата-членка на заетост (например понеже трудово-правното договорно отношение вече е прекратено или срокът му е изтекъл), то се разглежда като напълно безработно в съответствие с член 65, параграф 2 от посочения регламент, а обезщетенията се предоставят от институцията по местопребиваване.

Жалбата се явява основателна и следва да се уважи.

Решението, оспорено пред настоящата съдебна инстанция и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени, поради допуснати от АО съществено нарушение на административно-производствени правила, нарушение на материалния закон и целта на закона, и заради неправилното тълкуване и прилагане на разпоредбите от Регламент/ЕО/ 883/2004 г. и Регламент № 987/2009 г. Преписката, на основание чл. 173, ал.2, АПК следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по същество при съобразяване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на материалния закон.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал.1 от АПК, следва да се присъдят в полза на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 250 лева.

Водим от горното, съдът

                                       Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1040-05-7 от 09.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ Видин, с което е потвърдено разпореждане с № 051-00-573-3 от 03.02.2020 г. на ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ Видин.

Връща по компетентност преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

Осъжда ТП на НОИ - Видин да заплати на Е.С.Н. направените по делото разноски в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: