ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№773/17.08.2023г.,
гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито
заседание на седемнадесети август, две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Съдия: Ива Байнова
като
разгледа докладваното от съдия Байнова адм. № 596 по описа за 2023 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
по чл.256 от АПК.
Образувано е по жалба с характер на
искова молба от П.Т.З. ***, подадена
чрез пълномощник, против бездействие на Министерски съвет на Република България
по задължението му, разписано в чл.15, ал.1 от Закона за международните
договори на Република България, а именно да внесе предложение до Народното
събрание за ратифициране на Всеобща декларация за правата на човека, приета и
провъзгласена с резолюция 217 А (III) на Общото събрание на ООН от 10.12.1984г.
Отправя се искане да бъде осъден Министерски съвет на Република България да изпълни
визираното задължение. Претендират се разноски съгласно приложен списък.
С допълнителни молби се доразвиват
съображенията по исковата молба, представят се писмени доказателства.
От Министерски съвет на Република
България, чрез процесуален представител, е постъпило становище с вх.
№5743/27.07.2023г., в което се излагат съображения за недопустимост на исковата
молба, поради недоказан правен интерес от страна на ищеца, както и за
неоснователност на същата, поради неприложимост на чл.15, ал.1 от ЗМДРБ по
отношение на Всеобщата декларация за правата на човека .
При извършена служебна проверка за
допустимост на производството, настоящият съдебен състав намира, че са налице
основания исковата молба да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото да бъде прекратено по следните
съображения:
В случая ищецът твърди, че
административният орган бездейства да изпълни свое задължение, произтичащо от
разпоредбата на чл.15, ал.1 от Закона за международните договори, а именно да
внесе предложение до Народното събрание за ратифициране на Всеобща декларация
за правата на човека, приета и провъзгласена с резолюция 217 А (III) на Общото
събрание на ООН от 10.12.1984г.
По силата на чл. 256, ал. 1 от АПК,
бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от
нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно
разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. В чл. 256,
ал. 2 от АПК е уредено оспорването при неизвършване на фактически действия,
които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, в
14-дневен срок от подаване на искане до органа за извършването му.
Предмет на осъдителния иск по чл.256 от АПК е правото на лице или организация да иска осъществяване на конкретни
фактически действия от административният орган, за които последният е задължен
пряко по силата на закона. Фактическият състав, на цитираната правна норма,
следователно включва наличие на задължение за административния орган,
произтичащо пряко от нормативен акт, да извърши конкретни фактически действия
при проявлението на определен юридически факт и съответно бездействието на
административния орган – неизвършването на тези действия. Бездействието е липса
на физическа изява на действие, което следва да се извърши по силата на
нормативен акт и извършването, на което действие рефлектира директно в правната
сфера на лицето. Т.е.предметът на защита в случая касае само дължими по силата
на закона фактически действия, които произтичат пряко от правна норма, без
извършването им да е опосредено от допълнително волеизявление. Обстоятелството,
че предметът на защита по чл.256 от АПК е свързан само с неизвършването на
фактически действия на административните органи е трайно възприет в практиката
на ВАС – Определение № 6253 от 12.06.2023г. на ВАС по адм. дело № 4729/2023г.,
V о, Определение № 8774 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8277/2022 г., V о
Определение № 7993 от 21.09.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7989/2022 г., II о.,
Определение № 12905 от 16.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11000/2021 г., VI о.,
Определение № 11696 от 17.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11100/2021 г., II о.,
Определение № 10634 от 20.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9963/2021 г., IV о.
Определение № 10350 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9293/2021 г., II о,
Определение № 1586 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 408/2019 г., II о. и др.
Към изложеното следва да бъде добавено и
това, че по своето съдържание Всеобща декларация за правата на човека е
документ с декларативен характер, а не международен договор. Тя е приета с
резолюция на ОС на ООН, които за разлика от актовете на Съвета за сигурност
нямат задължителна юридическа сила. Поради това Всеобща декларация за правата
на човека не попада в обхвата на Закона за международните договори, съотв. производството
по чл. 256 от АПК е неприложимо.
Ето защо и исковата молба следва да бъде
оставена без разглеждане поради липса на годен предмет, а производството по
делото да бъде прекратено.
При този изход на спора разноски в полза
на ищеца не се дължат, а от страна на ответника такива не са заявени.
Водим от горното и на основание чл.256,
ал.1, вр. с чл.159 т.1 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
исковата молба от П.Т.З. ***, против бездействие на Министерски съвет на
Република България по задължението му, разписано в чл.15, ал.1 от Закона
за международните договори на Република България, а именно да внесе предложение
до Народното събрание за ратифициране на Всеобща декларация за правата на
човека, приета и провъзгласена с резолюция 217 А (III) на Общото събрание на
ООН от 10.12.1984г.
ПРЕКРАТЯВА
производството
по адм. дело № 596/2023г. по описа на Административен съд - Хасково.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
му.
Съдия: