№ 12281
гр. София, 08.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Частно
гражданско дело № 20211110172910 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 410 сл. от ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от П К Б срещу В. Н. Н., с което се иска издаването на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми, произтичащи от договор за
потребителски кредит № ... от 22.05.2019 г.: 2331,29 лева – предсрочно изискуема главница,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
(21.12.2021 г.) до окончателното изплащане на вземането; 836,70 лева – възнаградителна
лихва по отношение на изискуемата главница, падежирала редовно в периода от 10.01.2020
г. до 03.02.2021 г.; 2784,55 лева - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги;
30 лева - разходи за извънсъдебно събиране на задължението, дължими за периода от
25.01.2020 г. до 03.02.2021 г.; 482,87 лева - обезщетение за забава за периода от 11.07.2019 г.
до 03.02.2021 г.; 529,07 лева – законна лихва за периода от 03.02.2021 г. до 20.12.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК при констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована вероятност за
наличие на такава клауза, от която произтича претендирано вземане, както и на основание
чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК при противоречие на искането с императивни материалноправни
норми, съдът е длъжен да откаже издаване на заповед за изпълнение за това вземане. Ако
съдът констатира, че тази клауза противоречи на закона, не отговаря на изискването за
добросъвестност или води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, следва да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
В случая се претендират вземания, основаващи се на клаузи за уговорено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане и
становище по искането на кредитополучателя за отпускане на потребителски кредит и
предоставено право на кредитополучателя за едностранна промяна на погасителния план,
както и такси за извънсъдебно събиране на задължението, определени по тарифа на
кредитора.
1
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
същите следва да са в съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2-4 ЗПК, забраняващи на
кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също
действие, и предвиждащи видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора. Заявителят е навел твърдения, че
уговорката за дължимост на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
включва следните услуги: приоритетно разглеждане и становище по искането на
кредитополучателя за отпускане на потребителски кредит, както и предоставено право на
кредитополучателя за едностранна промяна на погасителния план. В конкретния случай
съдът намира, че уговорените услуги не попадат в приложното поле на чл.10а ЗПК,
доколкото видно от характера на услугите се касае за действия от страна на кредитора,
които са вменени като негово задължение по силата на изискването за добросъвестност във
взаимоотношенията между страните по един договор. Заплащането на тези допълнителни
услуги води до заобикаляне на закона, тъй като въвежда допълнителни разходи,
недопустими по действащото законодателство, с които освен това кредитополучателят
разполага и без изричното им уговаряне /напр. искането му за отпускане на кредит и без
наличието на изрична уговорка подлежи на разглеждане от страна на кредитодателя преди
постигане на съгласие за сключване на договора/. Ето защо възнагражденията за тези
допълнителни услуги са възнаграждения по договора за кредит, които съгласно чл. 19, ал. 1
ЗПК следва да се включат в ГПР. Поради което в случай, че възникващото за
кредитополучателя допълнително задължение за заплащане на суми по договора се прибави
като размер към уговорената възнаградителна лихва, то размерът на задълженията, свързани
с ползването на предоставената парична сума, би надвишил ограничението по чл.19, ал.4
ЗПК, съответно е налице противоречие със закона. По същество за кредитополучателя въз
основа на тази уговорка възниква именно задължението за допълнителни плащания по
договора, респективно явяващи се възнаграждение за ползването на предоставени суми.
По отношение на начислените такси за извънсъдебно събиране на задължението, съобразно
тарифа на кредитора, съдът намира, че служат за обезщетяване на вреди от забавата на
длъжника. Предвид императивния характер на разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК, кредиторът
има право само на лихва за забава, съответно уговорката, въз основа на която се претендира
допълнителната сума, следва да се приеме за нищожна, предвид противоречието й със
закона.
С оглед на отхвърлянето на заявлението по отношение на посочените вземания, както и
доколкото част от претендираното обезщетение за забавено плащане касае възнаградителна
лихва, то претенцията в тази насока в общ размер 529,07 лева следва да бъде уважена до
размера 207,89 лева и отхвърлена в останалата част.
Така мотивиран, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 112699/21.12.2021 г., подадено от П К Б, ЕИК *********, с
адрес на управление: ... срещу В. Н. Н., ЕГН **********, с адрес ... В ЧАСТТА, с която се
иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № ... от 22.05.2019 г. в размер
на 2784,55 лева, за такса за разходи за извънсъдебно събиране на вземането по договора в
размер на 30 лева, както и за разликата над 207,89 лева до 529,07 лева, представляваща
законна лихва за периода от 03.02.2021 г. до 20.12.2021 г.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от връчването му
с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3