Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 30.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети
състав, в открито
съдебно заседание, проведено на първи
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: **** ДИМИТРОВ
при участието на секретаря МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 20939/2019 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „****,
седалище и адрес на управление ***, ЗПЗ, Домостроителен комбинат,
представлявано от ****, чрез адв. П.В.И. *** Адрес на
кантората: гр. Варна, бул. „****, офис 2А, против „Д.Т.2.“ ЕООД, ****, седалище
и адрес на управление ***, представлявано от **** **** иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца по
заповед за изпълнение на парично задължение №8289/30.10.2019г. издадена по
частно гражданско дело ч.гр.д. №17621/2019г., по описа на ВРС, сумата от
3186,04 лева/три хиляди сто осемдесет и шест лева и 4 стотинки/, от които 2148
лева - главница; 654 лева законна лихва за забава, изчислена върху сумата от
2148 лева за периода от 28.10.2016г. до 28.10.2019г.; 384.04 лева разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. №17621/2019г., по описа на ВРС, 51 състав,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.
Исковата претенция се основава на твърдения за
извършени по поръчка на ответника услуги за ремонт на притежавани от „Д.Т.2.“
ЕООД автомобили. Твърди се в исковата молба, че на 09.02.2015г. ищецът сключил
с ответника „Д.Т.2.“ ЕООД договор за сервизно обслужване с пореден №
30/09.02.2015г. и в началото на май месец 2015г. представляващия ответното
дружеството отправил до ищеца искане, да бъде извършен ремонт на товарен
автомобил марка ****модел „****" с per. № ****,
като уточнил, че МПС има проблем със скоростната кутия, и че иска същата да се отремонтира. Твърди се, че след като служители на ищцовото дружество разглобили кутията, установили че има
много увредени части, поради което от страна на ищеца бил проведен разговор с
представляващия ответника, който бил уведомен какво е състоянието на кутията и
кои детайли следва да се подменят. Твърди се, че страните се договорили за
цената и сроковете, след което ищецът поръчал необходимите авточасти от
дългогодишен партньор на сервиза „****" ЕООД и същите били получени от
него на 05.05.2015г. Твърди се, че за поръчаните
авточасти ищцовото дружество заплатило общо 1795,00
лева с ДДС, като след получаване им, служители на сервиза извършили подмяна на
всички повредени части по скоростната кутия. Твърди се, че след като ремонта
приключил, управителя на ищцовото дружество позвънил
на представляващия ответника и го уведомил и го поканил в сервизната база.
Твърди с, че на 11.05.2015г. същия посетил автосервиза на ищцовото
дружество в Домостроителен комбинат, за да си вземе камиона. Твърди се, че на
същата дата е изготвена и е предадена фактура № 1968/11.05.2015г. с падеж 18.05.2015г.
за извършения ремонт, като представляващия ответника обещал, че ще плати
ремонта в срок, който съгласно чл. 4 от сключения между страните договор бил до
15 работни дни по банков път. Твърди се, че до датата на депозиране на
настоящата ИМ плащане не е извършено. Твърди се, че няколко дни по късно
управителя на сервиза позвънил на ****, в качеството му на представляващ
ответното дружество, като го поканил да изпълни задължението си. Твърди се, че
същия посетил сервиза и посочил, че вече нямал камион, тъй като вече бил
продаден. Твърди се, че заявил на ищеца, че няма да осчетоводи издадената
фактура, поради което и нямало да плати за извършения ремонт. Твърди се, че
впоследствие ищецът многократно е правил опити да получи дължимата за извършения
ремонт сума, но безрезултатно.
Иска се и присъждане на направените по заповедното
производство и по настоящото дело разноски.
В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът
е депозирал отговор на исковата молба, с който счита иска за неоснователен. Не
се оспорва сключения между страните договор за сервизно обслужване с пореден №
30/09.02.2015г. Оспорва се ищецът да е извършвал ремонт на товарен автомобил ****модел
„****“ с per. №****, като се твърди, че товарния
автомобил в началото на месец Май 2015 г. е имал проблеми със скоростната кутия
и е бил оставен в сервиза на ищеца за диагностициране
на проблема. Твърди се, че след няколко дена ответникът получил обаждане от
сервиза, като му било съобщено, че следва да се снабди и достави на сервиза нови
авточасти, които да бъдат вложени в скоростната кутия на товарния автомобил.
Твърди се, че ответникът е закупил с ****г. на обща стойност 610,01 лв. с
включен ДДС от „****“ ООД, ЕЖ: ****поръчаните от ищеца части и ги доставил до
сервиза му. Твърди се, че впоследствие ответникът получил обаждане, че
автомобила е готов, че дължи 1600 лева и да отиде, за да си го получи. Твърди
се, че представляващия ответното дружество ****, чрез приятелката си ****предал
исканата сума на управителя на „****" ЕООД, като след това Вълев се качил
на камиона и потеглил от сервиза. Твърди се, че веднага след излизането от
сервиза установил, че проблемите в скоростната кутия, за които е оставил
товарния автомобил за ремонт, не са отстранени и уведомил устно управителя на ищцовото дружество, че скоростната кутия на автомобила
отново не работи коректно, но реакция от негова страна не последвало. Твърди
се, че страните не са подписали изискуемия съгласно т.6 от глава IV от договора
двустранен приемо-предавателен протокол при липса на
забележки, за приемането на извършените ремонтни дейности и на практика
ремонтните работи не са приети от възложителя. Изтъква се, че доколкото
представения по делото договор е договор за изработка и ремонтните дейности не
са приети от ответника, в качеството му на възложител, поради което същият не
дължи заплащане за тях на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД. Твърди, че се касае
за скрити недостатъци, за които ответникът е направил възражения по см. на
чл.264 ал.З вр. с ал.2 ЗЗД, поради което следва да се
счита, че не е приел извършената работа.
Оспорва истинността на фактура №****г., в частност
верността й, доколкото тя не носи подпис на ответника. Твърди, че фактурата не
е приета от ответното дружество, не носи подпис на представляващ дружеството,
не е осчетоводена в дневника му за покупките. Оспорва се и съдържанието на
фактурата, относно извършени от ищцовото дружество
дейности и вложени части.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
В хода на производството бяха представени и приети
следните писмени доказателства: договор № 30 от 09.02.2015 г., приемо-предавателен протокол от 05.05.2015
г., фактура № ****от 18.05.2015 г., фактура № **** от 11.05.2015 г., авизо
преводно нареждане от 19.12.2019 г., фактура ****от 05.05.2015
г., ч.гр.д. № 17621/2019 г., по описа на ВРС, 51 състав., оригинал на фактура №
****г., удостоверение от „****“ ЕООД от 14.07.2020 г., справка от НАП с писмо изх.№ 32376-1/20.07.20 г. и постъпило
на 28.07.2020 г. писмо от ОД на МВР – Варна, сектор „ПП“ към което е приложено
удостоверение с изх.№ 819000-33419/20.07.2020 г., както и днес представени от проц. представител на ответника четири броя преводни
нареждания от септември до декември 2015 г. за теглени суми в размер на 400 лв.
За страните по делото е безспорно, че този товарен
автомобил „МАН ****“ peг. № **** към м.май 2015г. е
собственост на ответното дружество „Д.Т.2.“ ЕООД.
От представен по делото договор № 30 от 09.02.2015 г.
се установява, че ответното дружество е възложило на ищцовото
сервизно обслужване на моторни превозни средства за срок от една година,
включващо: Сервизно обслужване на камиони, автобуси, микробуси, ремаркета и/или
леки автомобили, собственост на възложителя, включващо: проверка на ходовата
част, спирачна система и кормилната уредба; проверка на двигател, съединител,
скоростна кутия и диференциал; проверка на ел. инсталацията без радиоапаратите;
проверка и смяна на консумативите при необходимост - масла, филтри, антифриз,
спирачна течност и др.; диагностика на двигател - веднъж на 6 (шест) месеца.
Текущ ремонт на автомобилите, собственост на възложителя, включващ дейностите,
описани по-горе в т. 1.1 на чл.1, включително и: подмяна на ауспухови
тръби и гьрнета; тенекеджийски работи; частично или
цялостно боядисване, и други. Доставка на резервни части, материали и консумативи,
необходими за извършване на техническото обслужване и текущия ремонт. В чл.6 е
регламентирано, че ако няма забележки, възложителя се задължава да приеме
извършените ремонтни работи, съгласно предмета на договора, за което е съставя
двустранен приемо-предавателен протокол. Съгласно
чл.9 от договора изпълнителят се задължава да съгласува с възложителя организацията за изпълнение на ремонтните
работи за обезпечаване крайния срок на изпълнение. В чл.4 е
договорено, че възложителя/ответника/ заплащане на извършения ремонт и
вложените части в брой, или в срок до 15 календарни дни по банков път на
изпълнителя/ищец/, считано от датата на издаване на фактурата за ремонта и
двустранно подписан протокол за приемане на извършената работа. Съгласно чл.14
от договора, при забава на плащането по договореното възнаграждение,
възложителят дължи неустойка в размер на 0,5% върху забавеното плащане, за
всеки просрочен ден. Според чл.14.1 частичното плащане на цената от страна на
възложителя не го освобождава от заплащане на неустойка върху цялата стойност
на получената фактура, в едно с ДДС. Съгласно чл.7.1 от договора, възложителят
има право да предостави необходимите резервни части, като за тяхното качество няма
право да търси гаранция от изпълнителя.
По делото е представен приемо-предавателен
протокол, съгласно който ищцовото дружество приема от
трето неучастващо в делото лице – „**** “ЕООД части за товарен автомобил „МАН ****“
peг. № ****, а именно: 95570208 – щифт-5бр., 95570209
– щифт-5бр., **********-плъзгач-3бр., sm146 - маслен филтър- 1бр., 95532555 - гумичка половинки 55x63x9 4-1бр., ********** - семеринг двоен 25x40x15-1бр., кх182 - горивен филтър-1бр.,
95570470 – пружина-9бр., 95532565 - гарнитура интардер-1бр., ********** –
фиксатор-9бр., тв1374/зх - филтър дехидратор-1бр.,
95534217 - болт планетарен вал-3бр., ********** –плъзгач-5бр., bs01114 -
въздушен филтър-1бр., 119144-синхронизатор-1бр., ********** –
синхронизатор-1бр., ********** –синхронизатор-2бр., 95570219 -муфа 3-4ск-1бр.,
154190-муфа-1бр., 119152 –синхронизатор-2бр., 95531072 - синхронизатор
over 3-4ск.-4бр.
Представена е Фактура № ****от 18.05.2015 г. с издател
третото-неучастващо в делото лице „**** “ЕООД и получател ищцовото
дружество, за доставка и заплащане на сумата от 1795 лв. за доставените
резервни части за товарния автомобил.
От представено удостоверение от третото-неучастващо в
делото лице „****“ ЕООД се установява, че предоставените на ищцовото
дружество с Фактура № ****от 18.05.2015 г. авточасти са заявени по шаси № ****.
По делото е представена фактура № **** от 11.05.2015
г., издадена от ищцовото дружество, с получател
ответното дружество, според която ищцовото е доставило
на ответното дружество части за скоростна кутия и филтър за скоростна кутия
/без обозначаване на марка и модел на МПС/ на обща стойност 2148 лв. с ДДС.
Фактурата е подписана единствено от ищеца.
Представена е фактура ****., издадена от
трето-неучастващо в делото лице-„****“ ООД, с получател ответното дружество,
съгласно която на ответника са доставени: 1004007 ман-филтър
горивен/всички модели-2бр., 1004169 ман-лагер
маховик/ом400/420/440 62305 -1бр.,
1004482 ман-феродов
диск ф430-1бр., 1005204 мб-семеринг кол.вал зад.ом400/440 120x140x13 - 1бр., 10091265 масло 80w90 gl4 mabanol radon gear 20бр., на обща стойност 610,01лв. с ДДС.
От представена справка от НАП-Варна се установява, че ищцовото дружество е включило в дневника си за продажба процесната фактура № **** от 11.05.2015 г. за периода
05/2015г.
От представено Удостоверение от Сектор „ПП“ при
ОДМВР-Варна се установява, че товарен автомобил „МАН ****“ peг.
№ **** е с монтирана рама № ****.
От представени преводни нареждания от 11.09.2015г.,
14.10.2015г., 18.11.2015г.09.12.2015г. се установява, че на всяка от посочените
дати от сметка на ответното дружество „Д.Т.2.“ ЕООД в полза на св.******** са
превеждани суми в размер по 400лв.
В хода на производството в полза на страните бяха
допуснати гласни доказателства, чрез изслушване на свидетелите: ****- в полза
на ищеца и св. ******** в полза на ответника.
В показанията си св.Николов-работник в ищцовото дружество заявява, че работи във фирмата „****“ и
е участвал през 2015 г. в ремонта на скоростна кутия на камион ****бял на цвят.
Твърди, че представителя на ответното дружество - **** го докарал и говорил с
началника му - ****за ремонта, но самия
свидетел не е присъствал на разговора. След това началника му казал, че камиона
е за ремонт на скоростна кутия. Започнали работа, като свалили скоростната
кутия, за да установят повредата и необходимите части. Извикали представител на
магазина, от който поръчвали частите - „****“ и обяснили какви части трябват.
Самият свидетел изготвил опис на необходимите части и го предал на ръководителя
си, който решил какви части, следва да се закупят. Твърди, че представителя на
ответното дружество е присъствал също, когато са обяснявали какви части трябва
да се купят. След като частите били доставени, извършили ремонта и след като
монтирали отново скоростната кутия, предали камиона на **** след около седмица.
Твърди, че през време на ремонта се е случвало да вземат **** от дома му, за да
присъства при ремонта. Твърди, че като отворили кутията установили, че
редуктора бил разбит и износен корпуса на скоростната кутия, а в самата кутия
имало стружки в маслото, които се получавали от износване на корпуса. Заявява,
че е следвало корпуса на скоростната кутия да бъде сменен, но не го сторили по
решение на ответника, който решил, кои от частите да бъдат заменени и кои да
останат същите. Заявява, че редуктора е следвало да се подмени с нов, но отново
по настояване на ответника го заварили и го монтирали отново, макар, че е
трябвало да се подмени с нов. Твърди, че останалите части, които установили, че
са счупени или износени са заделили и ги показали, че са сменени с изключение
на редуктора. Заявява, че след като ответника си взел камиона, не помни отново
да е идвал с някаква рекламация. Твърди, че впоследствие ответника е
предоставял за обслужване и други камиони. В същото време заявява, че след ремонта
поне веднъж е чистен филтъра от алуминиеви стружки. Твърди, че са сменили и
съединителя на автомобила.
В показанията си св.Василев-без дела сас страните – бивш служител на „****“ЕООД заявява, че е
работел с “****“, по доставка на части в периода от 2012 г. до 2017 г. Заявява,
че частите се поръчвали по телефона и предоставят номер на шаси,
като след това носел частите и ги сравнявали с тези, които трябва да се
подменят. Заявява, че за конкретния ремонт помни, че е ходил до сервиза и е видял
и сравнил частите с монтьора и управителя на сервиза. Заявява, че не помни
собственика на камиона да е бил там. Заявява, че след като е предал частите на
монтьора не знае далри същите са били монтирани на
камиона, тъй като не е присъствал. Заявява, че скоросткната
купия, кято е мантирана на процесния автомобил,
се монтира и на много други камиони, дори не само от марка ****и частите, които
е доставил също могат да се монтират и на други камиони.
В показанията си свидетелят на ответното дружество-****
заявява, че е живее на семейни начала с ****. Заявява, че през 2015 г. фирмата
на **** имала проблем със скоростната кутия на един товарен автомобил „МАН“,
поради което го закарали за ремонт в сервиз „****“, тъй като имали договор и са
ремонтирали и друг път този, както и други камиони. Твърди, че заедно с ****
оставили камиона и се върнали с нейния лек автомобил. **** обяснил на
управителя на сервиза, че камиона има проблем със скоростите. След няколко дни
от ищцовото дружество им се обадили и им казали какви
части трябват. Твърди, че са закупили частите от „****“ и ги занесли в сервиза,
като е следвало да бъде сменен и съединител, за което също са купили и занесли
части. Тогава притежавали само един камион и тези части били именно за него.
Ремонта продължил около една седмица, като през това време **** ходил няколко
пъти до сервиза, но камиона не бил готов. Казал, че ще сложат частите, които
той е занесъл, но не му показали старите части, които били сменени. След няколко
дни им се обадили, че е готов. **** взел камиона, закарал го на паркинга и
установил, че отново не работи скоростната кутия и, че скоростите не влизат.
Заявява, че заедно отишли с нейния автомобил до сервиза и поискали да видят
старите части, които са сменени, но такива не им били показани. Заявява, че
между фирмите не е изготвян никакъв приемо -
предавателен протокол. При вземането на камиона, управителя на сервиза им
казал, че иска за ремонта да се плати в брой сумата от 1600лв., за да не се плаща
данък печалба. Твърди, че лично е носила по 400лв. в продължение на 4 месеца,
за да плати сумата, но няма разписки за това. Твърди, че не са получавали
фактура за ремонта от ищцовата фирма и не са
подписвали такава, поради което и не е осчетоводена в тяхното счетоводство.
Съдът кредитира показанията на всички свидетели като
правдиви и обективни, отразяващи възприетите от тях самите обстоятелства.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
Ищецът основава претенцията си по заповед №
8289/30.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на
Районен съд– Варна, като задължение на ответното дружество за плащане на
възнаграждение във връзка с трайни търговски отношения по смисъла на чл. 292,
ал. 1 ТЗ между страните по договор за изработка в една от неговите форми -
договор за авторемонтни услуги.
За установяване валидността на сочения като основание
за възникване на спорното правоотношение и черпените от него права договор,
ищецът следва да докаже с надлежни доказателствени
средства наличието на постигнато между страните съгласие по всички необходими
реквизити на твърдения договор за авторемонтни услуги, като подвид на договора
за изработка - предмет, срок, цена, дължими насрещни престации
и др. Така на първо място ищецът следваше да установи, че е изправна страна по
договора за изработка, т.е. че е изпълнил точно задължението си да извърши
уговорените авторемонтни дейности. Ответникът от своя страна, при установяване
изпълнение от страна на ищеца следваше да установи своите правопогасяващи
или правоизключващи възражения.
Страните не спорят помежду си
за наличието на действителни договорни правоотношения по договор за изработка,
както и за обстоятелството, че товарния автомобил е бил закаран в ищцовия сервиз, заради необходимост от ремонт на скоростна
кутия, не спорят, че е извършван някакъв ремонт, не спорят, че представителя на
ответното дружество е взел след ремонта автомобила, както и че не е подписан приемо-предавателен протокол.
Основния спор е относно реални
извършените ремонтни дейности и вложените в ремонта резервни части, както и
тяхната доставка.
По делото не е представен
изготвен между страните какъвто и да е приемо-предавателен
протокол, нито по предаване на камиона в ищцовия
сервиз, нито по отношение установените от служителите на ищеца повреди и
необходимите за смяна резервни части, нито по отношение това, кой ще доставя
частите, дали ищеца, или ответника, в качеството му на възложител, както и
липсва протокол за приемане на отремонтирания
автомобил.
Ищцовото дружество твърди в ИМ, че
единствените части, които са били монтирани са тези, които то е поръчало и
закупило от „****“ЕООД. В същото време свидетелят на ищеца –Николов заявява, че
са сменили съединителя на камиона, но в приложения списък от „Елет Трак“ подобни части липсват. Съгласно разпоредбата на
чл. 7.1. от Договора, възложителят има право да предостави необходимите резевни части, като за тяхното качество няма право да търси
гаранция от изпълнителя. В приложеното от ответната страна писмено
доказателства – фактура от „****" ООД са описани феродов
диск и други части и консумативи, които се ползват именно за смяна на
съединител.
Съгласно чл.10 от договора,
изпълнителят е длъжен при извършване на ремонтните работи да използва нови
резервни части и да представя сертификати за качество им, освен ако
възложителят е съгласен ремонтните дейности да бъдат извършени с части - втора
употреба, като съгласието се удостоверява писмено. От показанията на св.Николов
се установява, че служителите на ищцовия сервиз
установили множество повреди по скоростната кутия, които е следвало да бъдат
отстранени и частите сменени с нови, но представителя на ответника им казал да
не ги сменят. По делото обаче писмени доказателства за подобни уговорки
липсват.
Липсата на приемо-предавателен
протокол не дава възможност безспорно да бъде установено какво точно е
извършвано при ремонта на автомобила, какви части са сменени, дали са сменени с
нови, или ползвани, както и дали заявените от ищцовото
дружество части реално са били вложени в камиона, както и кой ги е доставил.
Съдът приема, че представената
едностранно подписана от ищцовото дружество фактура №
1968/11.05.2015г., макар и осчетоводена при него, не може да удостовери реално
извършена в полза на ответното дружество доставка, предвид липсата на подпис от
ответното дружество.
В показанията си св.Николов
изрично заявява, че частите са били поръчани на фирма „****“, но по делото е приложена фактура и
приемо-предавателен протокол от „**** “ЕООД.
В показанията си св.Василев заявява, че след като е
доставил частите, ги е сверил заедно с монтьора и управителя на сервиза и след
като са се уверили, че това са именно необходимите и точни части за камиона ги
е предал. От
текста на фактура № 1968/11.05.2015г. е видно, че тя касае доставка на части за
скоростна кутия на стойност 1745 лева и филтър за скоростна кутия на стойност
45лв., а в същото време от представената фактура № ****от 18.05.2015 г. с издател третото-неучастващо в делото лице „****
“ЕООД и получател ищцовото дружество е видно, че на
ищеца са доставени части на стойност 1795лв. за товарния автомобил /без филтър
за скоростна кутия/, т.е. би следвало да се приеме, че ищцовото
дружество е надарило ответното, като претендира заплащане на части, които
твърди, че са вложени в камиона на ответника, на цена по-ниска от заплатената
от него на доставчика, или просто не е вложило всички доставени части в този
ремонт.
Предвид изложеното съдът приема, че ищцовото дружество не успя да докаже изправността си по
твърдяното облигационно правоотношение, касателно
постигнато между страните съгласие относно детайлите, които подлежат на смяна,
както и възлагането от ответната страна ищецът да закупи претендираните
от него резервни части, както и че е изпълнил задълженията си по договора
напълно и качествено, както и че ответникът е приел извършените работи,
съгласно подписания от тях Договор № 30 от 09.02.2015 г.
По отношение на разноските:
При този изходът на спора на ответника се следват разноски,
които той претендира в размер на 500лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ищецът релевира доводи за прекомерност на
възнаграждението. Съдът приема, че сумата от 500лв. съответства на фактическата
правна сложност на делото и е близо до дължимия минимален размер на адвокатско
възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. от
453лв.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.422 ГПК предявен от „****, седалище и адрес на управление ***, ЗПЗ, Домостроителен
комбинат, представлявано от ****, чрез адв. П.В.И. ***
Адрес на кантората: гр. Варна, бул. „****, офис 2А, против „Д.Т.2.“ ЕООД, ****,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от **** ****, за приемане за
установено, че ответното дружество дължи на ищеца по заповед за изпълнение на
парично задължение №8289/30.10.2019г. издадена по частно гражданско дело
ч.гр.д. №17621/2019г., по описа на ВРС, сумата от 3186,04 лева/три хиляди сто
осемдесет и шест лева и 4 стотинки/, от които 2148 лева - главница; 654 лева
законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 2148 лева за периода от
28.10.2016г. до 28.10.2019г.; 384.04 лева разноски в заповедното производство
по ч.гр.д. №17621/2019г., по описа на ВРС, 51 състав, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата, като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „****, седалище и адрес на управление ***, ЗПЗ,
Домостроителен комбинат, представлявано от **** ДА ЗАПЛАТИ на „Д.Т.2.“ ЕООД, ****, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от **** **** сумата от 500 лева (петстотин лева), представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: