№ 12504
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110121291 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Л. Т. срещу В. Х. С. и В. Е. В..
Предявени са при условията на обективно кумулативно и пасивно
субективно съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 във
вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът излага твърдения, че въз основа на Постановление за възлагане
на недвижим имот, издадено от ЧСИ .. придобил собствеността върху
недвижим имот, находящ се в гр. София, район Витоша, ул. ... На 01.03.2022г.
сключил договор за наем на имота в качеството си на наемодател с В. Х. С. и
В. Е. В. – наематели. Било уговорено заплащане на 9000 лева депозит, който
следвало да бъде заплатен до 31.03.2022г., както и месечен наем в размер на
1500 лева. Ищецът твърди, че въпреки отправяните до ответниците покани,
същите не заплатили нито дължимия депозит, нито месечните наеми за
периода м.май - м. юли 2022г. Твърди, че с покана е отправил волеизявление
до ответниците за прекратяване на договора в случай на неизпълнение от
тяхна страна до предоставения краен срок, като ищецът счита въз основа на
това свое изявление договорът за прекратен, считано от 11.05.2022г. Сочи, че
1
едва след този момент, на 16.05.2022г. било постъпило плащане от
ответниците на две наемни вноски, като било посочено като основание
заплащане на наем за месец март и април 2022г. Подал заявление по чл.417
ГПК за останалите дължими суми, по което било образувано ч.гр.д.
№36771/2022г. на СРС, по което била издадена заповед за изпълнение
27445/28.09.2022г. В законоустановения срок постъпило възражение от страна
на дължниците, поради което предявил настоящия иск. Моли да бъде
признато за установено, че ответниците му дължат сумите, за които е била
издадена заповедта за изпълнение. Претендира разноски.
Съобщението до ответника В. В., към което са били приложени
разпореждането на съда на основание чл.131 ГПК и препис от исковата молба
е получено от същия лично на 10.07.2023г., едномесечният срок за отговор е
изтекъл на 10.08.2023г. – присъствен ден, поради което отговор на искова
молба и насрещен иск от В. ., постъпили в регистратурата на съда на
11.08.2023г. се явяват просрочени.
Ответницата В. С. е подала отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове. Твърди, че договорът е бил сключен при условията на
изнудване и принуда, като ищецът не бил собственик на имотът, предмет на
договора за наем. Предявен е и насрещен иск.
Предявен е насрещен иск от В. Х. С. срещу М. Л. Т., осъдителен иск с
правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за сумата от 3000 лева,
представляваща платена сума по сключен между страните договор за наем от
01.03.2022г. с нотариална заверка на подписите, който е нищожен на
основание чл.26, ал.2, изр.1, п.2 ЗЗД поради липса на съгласие,
представляващо липса на вътрешно волево решение, съответстващо на
обективираната воля.
Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в
срока на чл.131, ал.1 от ГПК като е оспорил предявения иск, като твърди, че
договорът за наем е валидно сключен и сумата е получена на валидно правно
основание. Навежда доводи, че преценката за съгласие се прави към момента
на сключване на договора, като вътрешната липса на желание за обвързване с
договора от страна на ищцата е без значение с оглед валидно обективираната
й воля за това, която е удостоверена в нотариалното производство по заверка
на подписа й. Излага твърдения, че освен ищцата страна по договора за наем
2
като наемател е и В. В., който не е оспорил валидността на договора, поради
което плащането на сумата е извършена на валидно правно основание. Сочи,
че волята на ищцата да бъде обвързана от договора за заем може да бъде
изведена от преддоговорните преговори, осъществени във водената във връзка
с него кореспонденция, приложена по делото.
В. С., ответник в производството, е предявила насрещен иск срещу ищеца
М. Т. за заплащане на сумата от 3000 лева като заплатена на
несъществуващо/отпаднало основание чрез банков превод на 16.05.2022г.
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от
фактическа страна:
Представено е по делото постановление за възлагане на недвижим имот
от 07.12.2021г. на ЧСИ .., с район на действие СГС, с което на М. Л. Т. е
възложен следния имот: сграда с идентификатор .., находящ се в гр. София,
район Витоша, ул. .., представляващ двуетажна вилна сграда, на която първият
етаж се състои от дневна, кухня и клозет, със застроена площ от 66 кв.м., а
вторият етаж се състои от три стаи, клозет и баня, със застроена площ на
етажа 66 кв.м., заедно с мазе в приземния етаж с площ от 40 кв.м., заедно с
правото на строеж върху държавна земя, отстъпена с Протокол №..г. и ..г. на
ИК на СГНС и с Договор за отстъпване на право на строеж от 22.01.1960г. с
ИК на СГНС, върху урегулиран поземлен имот с площ от 1155 кв.м. по
документи, а по графични данни – 1170 кв.м., съставляващ УПИ VIII-671 в
квартал 5 по плана на гр. София, местност „Гърдова глава – Панорамен път“,
като е отбелязано, че постановлението е влязло в сила на 23.12.2021г.
Установява се от приемо-предавателен протокол от 01.03.2022г. с
нотариална заверка на подписите на нотариус .., че В. Х. С. като длъжник е
предала на М. Л. Т. като купувач, двамата в качеството на страни по
изпълнително дело № .. след извършена публична продан и влизане в сила на
постановление за възлагане, владението и ползването на недвижим имот:
3
сграда с идентификатор .., находящ се в гр. София, район Витоша, ул. ..,
представляващ двуетажна вилна сграда, на която първият етаж се състои от
дневна, кухня и клозет, със застроена площ от 66 кв.м., а вторият етаж се
състои от три стаи, клозет и баня, със застроена площ на етажа 66 кв.м., заедно
с мазе в приземния етаж с площ от 40 кв.м., заедно с правото на строеж върху
държавна земя, отстъпена с Протокол №..г. и ..г. на ИК на СГНС и с Договор
за отстъпване на право на строеж от 22.01.1960г. с ИК на СГНС, върху
урегулиран поземлен имот с площ от 1155 кв.м. по документи, а по графични
данни – 1170 кв.м., съставляващ УПИ VIII-671 в квартал 5 по плана на гр.
София, местност „Гърдова глава – Панорамен път“, като е отбелязано, че
постановлението е влязло в сила на 23.12.2021г. Удостоверено е, че са
предадени ключовете за входните врати на сградата.
Представен е по делото договор за наем от 01.03.2022г. по силата на който
М. Л. Т. като наемодател е предоставил на В. Х. С. и В. Е. В. като наематели
ползването на своя недвижим имот: сграда с идентификатор .., находящ се в
гр. София, район Витоша, ул. .., представляващ двуетажна вилна сграда, на
която първият етаж се състои от дневна, кухня и клозет, със застроена площ от
66 кв.м., а вторият етаж се състои от три стаи, клозет и баня, със застроена
площ на етажа 66 кв.м., заедно с мазе в приземния етаж с площ от 40 кв.м.,
заедно с правото на строеж върху държавна земя, отстъпена с Протокол №..г.
и ..г. на ИК на СГНС и с Договор за отстъпване на право на строеж от
22.01.1960г. с ИК на СГНС, върху урегулиран поземлен имот с площ от 1155
кв.м. по документи, а по графични данни – 1170 кв.м., съставляващ УПИ VIII-
671 в квартал 5 по плана на гр. София, местност „Гърдова глава – Панорамен
път“, като е отбелязано, че постановлението е влязло в сила на 23.12.2021г.
Уговорен е срок от две години, считано от 01.03.2022г. Удостоверено е, че към
момента на влизане в сила на договора наемателят е заплатил месечните
наеми за три месеца, считано от 01.03.2022г. до 01.06.2022г. Уговорена е
наемна цена в размер на 1500 лева, като е предвидено и заплащане на депозит
от наемателите в размер на 9000 лева, дължим в срок до 31.03.2022г., който да
обезпечи покриване на разходите и възстановяване на липси и отстраняване на
вреди при прекратяване на договора. Посочено е, че в месечния наем не са
включени консумативите за ползване на имота. Договорът е с нотариална
заверка на подписите от нотариус ... Подписан е и приемо-предавателен
протокол за предаване владението върху имота.
4
С покана от 07.04.2022г., получена на 08.04.2022г., ответниците са
поканени да заплатят уговорения депозит в размер на 9000 лева, както и
наемна цена за м.март и м. април 2022г. С покана от 29.04.2022г., получена на
29.04.2022г., ищецът е отправил нова покана до ответниците да заплатят
дължимите суми от 9000 лева депозит и наемна цена за м.март, м. април, м.
май 2022г., като е отправено и изявление за разваляне на договора, поради
неизпълнение от страна на наемателите на задължението за заплащане на
наемната цена. С писмо от 09.05.2022г., получено на 10.05.2022г., ответниците
са поканени да заплатят освен горепосочените суми и неустойка в размер на
1500 лева, поради прекратяване на договора преди изтичане на една година от
сключването му.
С покана от 07.07.2022г., получена на 07.07.2022г., ищецът е поканил
ответниците са поканени да освободят и предадат имота.
Представено е извлечение за извършен банков превод от В. Х. С. за
сумата от 3000 лева с основание наем за март, април 2022г. в полза на М. Л. Т..
Подадено е заявление по чл.417 ГПК, във връзка с което е образувано
гр.д. № 36771/2022г. на СРС, 169 състав, по което е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумите 9 000,00 лева (девет
хиляди лева), представляваща депозит във връзка с договор за наем от
01.03.2022 г. за период от 31.03.2022 г. , ведно със законна лихва за период от
06.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 245,00 лева (двеста
четиридесет и пет лева), представляваща мораторна лихва за период от
31.03.2022 г. до 06.07.2022 г., 1 500,00лева (хиляда и петстотин лева),
представляваща наемна цена за м. май 2022 г. за период от 05.05.2022 г. , ведно
със законна лихва за период от 06.07.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 26,25 лева (двадесет и шест лева и 25 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 05.05.2022 г. до 06.07.2022 г., 1 500,00лева
(хиляда и петстотин лева), представляваща наемна цена за м. юни 2022 г. за
период от 05.06.2022 г. , ведно със законна лихва за период от 06.07.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 13,33 лева (тринадесет лева и 33 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 05.06.2022 г. до 06.07.2022 г., 1
500,00лева (хиляда и петстотин лева), представляваща наемна цена за м. юли
2022 г. за период от 05.07.2022 г. , ведно със законна лихва за период от
06.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 0,83 лева (нула лева и 83
5
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 05.07.2022 г. до
06.07.2022 г..
Представен е протокол за въвод във владение от 24.02.2023г., в който е
отразено, че от ответниците е отнето владението върху процесния имот въз
основа на изпълнителен лист от 28.09.2022г. по ч.гр.д. №36771/2022г. на СРС,
169 състав.
Представена е вайбър комуникация между ответницата В. С. и
представител на ищеца, водена преди сключване на договора за наем, от която
е видно, че е протекла дискусия във връзка с клаузите на наемния договор.
Други относими и допустими доказателства не са събрани по делото.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от правна страна следното:
По иска с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1от ЗЗД във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД ищецът следва да установи
при условията на пълно и главно доказване, че между страните е възникнало и
съществувало през месеците, за които се претендира заплащане на наемна
цена валидно наемно правоотношение, по силата на което той е изпълнил
основното си задължение да предостави ползването на имота в надлeжно
състояние, както и че е уговорено заплащане на депозит в претендирания
размер, а ответниците следва да докажат фактите, от които произтичат
възраженията им.
Съвкупно от приетите по делото доказателства (а именно договорът за
наем от 01.03.2022г. и приемно-предавателния протокол от 01.03.2022г.) се
установява наличието на облигационна връзка между страните по наемно
правоотношение, валидно прекратяване на действието на същия, което се
доказва от приетата покана от 29.04.2022г., получана на същата дата, както и
липсата на доказателства ответниците да са изпълнили задълженията си по
договора в предоставения им срок, с оглед на което искът се явява основателен
и следва да бъде уважен, доколкото ответникът не е доказал плащане на
наемната цена и дължимия депозит.
6
С оглед наведените от ответницата В. С. възражения съдът следва да
отбележи, че дали наемодателят е собственик на имота или не, е
обстоятелство, което не се отразява на валидността на наемното
правоотношение и на задълженията на наемателя по него, доколкото и наемен
договор за чужд имот също поражда права и задължения и е действителен. / В
този смисъл Решение № 85 от 23.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3522/2020 г., IV
г. о., ГК./.
По направеното възражение от страна на ответника С., че договорът е
нищожен поради липса на съгласие от нейна страна, тъй като тя е дала
съгласие без да има намерение да се обвърже от договора, съдът намира, че
същото е неоснователно. Липсата на съгласие опорочава сделката, като я
прави нищожна, но този порок е налице при т.нар. "съзнавана липса на
съгласие" - волеизявление е извършено, но страната съзнава несъгласието си
да бъде обвързана от извършената сделка. "Съзнавана липса на съгласие" е
налице, когато волеизявлението е изтръгнато с насилие или когато
волеизявлението е направено без намерение за обвързване - на шега, като
учебен пример или по друга подобна причина. / В този смисъл Решение № 923
от 17.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1682/2008 г., IV г. о., ГК; Решение № 249 от
23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 92/2009 г., IV г. о., ГК/.
Не са представени доказателства, че договорът е бил сключен поради
упражнено насилие спрямо ответниците. Не са представени доказателства за
привидност на сделката, или други доказателства от които да се направи
извод, че ответницата С. не е дала валидно съгласие за сключване на договора.
Липсата на вътрешно съгласие с изявената воля не се отразява на
валидността на сделката, когато същото не е в резултат на „шега, като учебен
пример или по друга подобна причина“. Представеният договор за наем е с
нотариално заверен подписи на страните, което удостоверява тяхното явяване
и подписване на документа в присъствието на нотаруис, което и не се оспорва
от ответницата С.. След като не се установиха основания, които да опорочават
волята й, то изразеното съгласие за сключване на договора за наем е валидно.
Установено е от представените по делото писмени доказателства –
чл.3, ал. 1-3 от Договор за наем от 01.03.2022г., че е уговорено заплащане на
депозит в размер на 9000 лева, както и наемна цена в размер на 1500 лева.
Ответниците не са представили доказателства, че са изпълнили тези свои
7
задължения.
Доколкото в договора за наем е определен срок за плащане на
претендираните вземания, то длъжникът е изпаднал в забава и искът по чл.86
ЗЗД е основателен в претендираните размери за всяко от вземанията.
С оглед изложеното предявените от ищеца искове са основателни.
По предявения насрещен иск по чл.55 ЗЗД съдът намира следното:
Доколкото не се доказа твърдението на ищеца по насрещния иск, че договорът
за наем е нищожен, то сумите заплатени по него не са платени без правно
основание. Не се установи друго основание за връщане на сумите от страна на
наемодателя, поради което насрещният иск се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото само ищецът имат право на разноски, като са
доказали сторени разноски в размер на 360 лв. за д.т., адв. възнаграждение в
размер на 1640,69 лв по предявените искове и 1300 лева по насрещния иск,
или общо 3300,69 лв.
С оглед горното, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правна квалификация
чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 във вр. с чл.232,
ал.2 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени от М. Л. Т., ЕГН **********, с адрес гр.
София, .., срещу В. Х. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. .. и В. Е. В.,
ЕГН **********, с адрес с. Бистрица, област София-град, ул. .., че В. Х. С. и
В. Е. В. ДЪЛЖАТ на М. Л. Т. следните вземания, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №36771/2022г. по описа на СРС,
169 състав: 9 000,00 лева (девет хиляди лева), представляваща депозит във
връзка с договор за наем от 01.03.2022 г. за период от 31.03.2022 г. , ведно със
законна лихва за период от 06.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
245,00 лева (двеста четиридесет и пет лева), представляваща мораторна лихва
за период от 31.03.2022 г. до 06.07.2022 г., 1 500,00лева (хиляда и петстотин
лева), представляваща наемна цена за м. май 2022 г. за период от 05.05.2022 г. ,
ведно със законна лихва за период от 06.07.2022 г. до изплащане на вземането,
8
сумата 26,25 лева (двадесет и шест лева и 25 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 05.05.2022 г. до 06.07.2022 г., 1 500,00лева
(хиляда и петстотин лева), представляваща наемна цена за м. юни 2022 г. за
период от 05.06.2022 г., ведно със законна лихва за период от 06.07.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 13,33 лева (тринадесет лева и 33 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 05.06.2022 г. до 06.07.2022 г., 1
500,00лева (хиляда и петстотин лева), представляваща наемна цена за м. юли
2022 г. за период от 05.07.2022 г. , ведно със законна лихва за период от
06.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 0,83 лева (нула лева и 83
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 05.07.2022 г. до
06.07.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. Х. С., ЕГН ********** срещу М. Л. Т.,
ЕГН ********** насрещен иск с правно основание чл.55 ЗЗД за заплащане на
сумата от 3000 лева като заплатена на несъществуващо/отпаднало основание
чрез банков превод на 16.05.2022г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. Х. С., ЕГН ********** и В.
Е. В., ЕГН **********, да платят (при равни квоти) на М. Л. Т., ЕГН
**********, разноски по делото в общ размер на 3300,69 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
След влизане в сила на решението препис от същото да се приложи по
ч.гр.д. №36771/2022г. по описа на СРС, 169 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9