Решение по дело №1303/2019 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 февруари 2020 г. (в сила от 6 февруари 2020 г.)
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20197260701303
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

   26      /  06  .02.2020г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на осми януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВА БАЙНОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:        1. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

                                                                                  2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Гергана Мазгалова

Прокурор: Н.Трендафилов

като разгледа докладваното от съдия П.Господинова  к.а.н.дело №1303 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Н.Ж.К. *** – чрез адв.Т. от ХАК, против Решение №197/03.10.2019г., постановено по АНД №396/2019г. на РС Димитровград. Решението било неправилно и незаконосъобразно. Налице било съществено нарушение Наредба №8121з-532/12.05.2015г. – не бил съставен протокол по чл.10, ал.1, както и липсвала снимка на разположението на уреда. Именно те удостоверявали, че на посочената дата и място били проверявани МПС при използването на мобилно АТСС. При тяхната липса се счита, че не било доказано нарушението, вменено на водача. Иска се съдът да отмени обжалваното съдебно решение, като вместо това се постанови електронният фиш да бъде отменен.

Ответникът ОД на МВР не взема становище по касационната жалба.

            Окръжна Прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: 

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Димитровград потвърждава като законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К №1975101, издаден от ОД МВР Хасково, с който на Н.Ж.К.  за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП  е наложено административно наказание глоба в размер 300  лева. Не са установени от съда допуснати процесуални нарушения, а санкционираното деяние било безспорно установено и доказано. Приел е, че на 13.03.2019г. било установено техническо устройство автоматично техническо устройство TFR1-M - за измерване скоростта и заснемане на автомобили, движещи се по ПП-I-5, км.279+800- път Х.-Д., разклон за П.. В 09,44ч. била засечена скоростта и съответно заснет движещият се автомобил, за който въпреки въведеното ограничение на скоростта в тази посока от 60км/ч  / пътен знак В-26/, измерената скорост била 92км/ч. Съдът е направил извод, че процедурата по издаване на ел.фиш била проведена правилно и съобразно изискванията на чл.189, ал.4, като безспорно били установени предпоставките за реализиране на административнонаказателна отговорност, както и били налице изискуемите елементи в акта. Обосновал е и извод, че дали чрез стационарно или мобилно техническо средство се установява нарушението, то нямало пречка за издаване на фиш вместо съставяне на АУАН.

Така постановеното решение е правилно.

Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд, като напълно споделя изводите за потвърждаване на Електронния фиш. Видно от събраните по делото доказателства, извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с мобилно по смисъла на пар.6, т.65, б.Б от ДР на ЗДвП автоматизирано техническо средство – индивидуализирано като TFR1-M 596. Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Настоящата инстанция счита, че обжалваният Електронен фиш съдържа всички необходими реквизити съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП.

На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.ДВ, бр.36 от 2015г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В случая се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4, ал.1 от Наредбата, в приложимата му редакция (изм.ДВ, бр.6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г.) според която за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Спазването на това изискване е удостоверено с представения по делото Протокол №1-53-17/11.04.2017г. за проверка на мобилна система със заключение, че съответства на одобрения тип. В преписката се съдържа и удостоверение за одобрен тип средство TFR1-M с дата на издаване 24.02.2010г.

При така попълнените в протокола данни, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна квалификация на нарушението, като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Попълнени са и данните за място за контрол, съответно началния и крайния час на работа, посока на движение на контролираните МПС, при което не се констатират непълноти в съдържанието на Протокола. По делото е представен заснетият клип, на който освен автомобила и неговия регистрационен номер, са отразени локацията с GPS координати, датата и часът на заснемане, разстоянието и заснетата скорост. Отбеляните номера за първо и последно статично изображение/видеозапис в протокола имат съответствие с автоматично посочения номер на представения клип, като на същия се установява и номера на АТСС, който също съвпада с посочения в протокола.  Няма разминавания и в отбелязяната измерена скорост, ограничение и превишение на скоростта, както и при посоката на движение.

Така настоящата инстанция намира, че нарушението е безспорно доказано от представените по делото писмени доказателства. Няма спор по отношение собствеността на заснетото МПС и правилно е приложена хипотезата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, според която собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Правилен е изводът на районния съд, че при установяване на нарушението и провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния Електронен фиш няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението и административнонаказателно отговорния субект. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 300,00 лева съответства на нормативно предвидения в чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП вид и размер на наказанието, и на констатираното превишение на скоростта за движение.

Следва да бъде отбелязано, че липата на снимков материал съобразно изискването на чл.10, ал.3 от Наредбата, настоящата инстанция не приема за съществено процесуално нарушение. С оглед на посочените реквизити в протокола, както и представеното изображение на автомобила, при извършването на нарушението, последното се явява ясно и недвусмислено установено. При установеното правилно и пълно попълване на реквизитите в протокола по чл.10 от Наредбата, както и представените четири броя снимки от клип, липсата на снимката на разположението на АТСС не е от естество да внесе обосновано съмнение относно извършеното нарушение. От друга страна, дори и да се приеме, че е налице допуснато нарушение при непредставянето на снимка, то не е от категорията на съществените, водещи до отмяна на обжалваното НП. Съгласно постоянната съдебна практика съществени са онези нарушения, които ограничават правото на защита на наказаното лице или се отразяват пряко върху съдържанието на крайния акт. В настоящия случай не е налице нито една от тези предпоставки. Нарушителят не е лишен от възможността да упражни правото си на защита в пълен обем и да установи факти и обстоятелства, различни от установените в настоящия процес. Санкционираният водач е обжалвал своевременно ел.фиш по съдебен ред и в производството пред районния съд, който при това е съд по същество, е могъл да изложи всички свои доводи и възражения за незаконосъобразност, както и да представи доказателства за това, с оглед на което не е налице съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване на правото му на защита и опорочаване на съставения ел.фиш поради това.    

Решението на районния съд, с което електронният фиш е потвърден, е постановено валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №197/03.10.2019г., постановено по АНД №396 по описа на Районен съд Димитровград за 2019 година.

Решението е окончателно.

 

 

                                                                                                  

  Председател:

 

 

          Членове: 

 

1.  

 

           2.