Решение по дело №14253/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3495
Дата: 1 юни 2018 г. (в сила от 29 април 2020 г.)
Съдия: Елена Евгениева Маврова
Дело: 20161100114253
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2016 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр.София, 01.06.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Таня Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело 14253 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск по чл.49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД.

Ищцата Х.С.С. твърди, че на 08.06.2013 г., на влизане в България Мол, собственост на ответника, откъм страната на паркинга на първо ниво, автоматичната врата се затваря, докато преминава през нея, блъсва я, поради което пада на пода и си счупва дясната бедрена кост. Сочи, че за инцидента са информирани служителите на Мола и е повикана бърза медицинска помощ, като пристигналият лекар е констатирал счупване на ТБС и ищцата е откарана в „София Мед“, където е извършена спешна операция и е поставен пирон, и две водещи игли в бедрената шийка. От лечебното заведение е изписана на 17.06.2013 г.

В резултат на усложнения, ищцата сочи че е приета отново в болницата на 04.07.2013 г., за оперативно лечение, поради отворена рана на дясно подбедрица, като е извършена оперативна ревизия на раната и е изписана на 10.07.2013 г. Сочи, че на 15.07.2013 г. е приета в Пирогов, поради силни болки и незарастваща рана в областта на дясното бедро, като са извършени две оперативни намеси, след което е изписана на 01.03.2013 г.

Поддържа, че за извършените операции, санитарни принадлежности, лекарства и частен рехабилитатор, поради отказ да бъде приета за рехабилитация, тъй като не може да се обслужва сама, е похарчена сума от порядъка на 3 000 лв., която представлява претърпени имуществени вреди, в резултат на увреждането.

Освен това, ищцата сочи, че е претърпяла неимуществени вреди, като с оглед обстоятелството, че е осакатен десен крак при напреднала възраст, интензитета на болките и страданията, тяхната продължителност във времето, оценява в размер на 25 200 лв.

Предвид изложеното, моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 25 200 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от счупването на дясната бедрена кост, както и сумата от 3 000 лв., имуществени вреди, ведно със законна лихва върху двете суми, считано от датата на настъпване на увреждането – 08.06.2013 г. до окончателното им изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът „М.“ ЕАД оспорва исковата претенция по основание и размер, като в отговора на исковата молба сочи, че оспорва настъпването на описания в исковата молба инцидент, защото автоматичните врати са функционирали правилно, като не са причинили падане. Сочи, че технически проверки на вратите в България Мол се извършват регулярно, като самите технически параметри на автоматичните врати не позволяват затварянето им, при наличие на препятствие на пътя на вратата.  Отделно от това, сочи че претенциите за вреди са недоказани, а тази за неимуществени вреди прекомерна по размер.

Третото лице помагач на страната на ответника, З.Д.„Е.А.Д.Ю.Л.“ (клон България), ЕИК *********, оспорва исковете, като счита, че не е налице противоправно поведение на служителите на ответника, при и по повод на възложената работа, както и нарушение на общоприети правила за поведение, довели до настъпване на процесното увреждане.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД, е за чужди действия, с които е причинено пряко деликтно увреждане, при следните предпоставки: възлагане на работа от ответника; деяние на изпълнителя; вреда; причинна връзка между деянието и вредата; деянието е за изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението на същата; вина на извършителя /която се предполага/. Възложителят на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и служещи при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно из между тях е причинил тези вреди.

От заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза, се установи, че в резултат на претърпения инцидент, ищцата е получила следните травматични увреждания: счупване на дясна бедрена кост в областта на дясната тазобедрена става, причинило трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за около 4 - 5 месеца; разкъсно - контузна рана от външната страна на дясното бедро, причинило на ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с възникнало усложнение – гноевидна секреция, като възстановителния период и около 2 - 3 месеца; Според заключението, претърпените болки и страдания са били най - интензивни непосредствено след травмата, след оперативните интервенции - 3 бр., в началото на раздвижването, като към момента възстановителния период е приключил.

По делото са събрани гласни доказателства, във връзка с установяване на обстоятелствата, при които ищцата е получила уврежданията. Е.В.К., внучка на ищцата, заявява, че на 08.06.2013 г.,  са влезли заедно с ищцата в Мол България, където е паркирала на ниво минус 1. Сочи, че  е вървяла пред ищцата, като същата се  е отворила и свидетелката е влязла, при което се е обърнала да я изчака. В момента, в който се е обърнала е видяла, че вратата се затваря при нея и я блъска. Сочи, че ищцата е приета в „СофияМед“, със счупена тазобедрена става. Дава сведения освен това за тежкото протичане на възстановителния процес, с усложнения, както и за търпени интензивни болки от ищцата.

От разпита на свидетеля Е.К.Ч., се установи, през 2013 г. сервиз на вратите в Мол България е извършван от „Д.Б.“ (свидетелят й е бил служител по това време).  Дава сведения, че минимум на шест месеца е осъществявана техническа оценка на вратите, след инцидента е извършена проверка на вратата, но не е установена някаква нередност по отношение на нейната функционалност и окомплектовка. Свидетелят пояснява, че вратите са снабдени със сензори за движение, които като засекат движение, активират вратата да се отвори. В единия от сензорите има т. нар. вградена светлинна бариера, която представлява набор от различни лазери, до 32 на брой, които следят цялата зона на отваряне и затваряне на вратата, като дори и само един лъч да бъде прекъснат, вратата не се затваря. Ако не работи сензор за движение, вратата ще остане или постоянно затворена или постоянно отворена. Ако не работи някоя от светлинните бариери, вратата остава в отворено положение.

Свидетелят И.Н.Т.сочи, че през процесния период е имало договор за поддръжка на вратите на Мола от фирма поизпълнител, като са се осъществявали ежемесечни поддръжки на вратите.

Въз основа на събраните по делото доказателства, включително и след преценка на приетите сервизни протоколи за техническа поддръжка от 10.05.2013 г. и от 10.06.2013 г. (приложени към отговора на исковата молба), и на събраните гласни доказателства, съдът приема, че не е доказано наличието на деликт, а именно извършени от служителя на ответника действия, довели до увреждане на ищцата. В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетеля Е.Ч., които кореспондират с представените писмени доказателства за техническа поддръжка. В тази връзка, съдът съобрази обстоятелството, че предвид възрастта на ищцата, не е изключено падането да се дължи на причина, несвързана с удар с автоматичната врата, респективно да е вследствие на реакция при преминаването през нея, без въобще да е имало съприкосновение. Съдът цени показанията на св. Е.К.(внучка на ищцата), с оглед възможната заинтересованост, както и обстоятелството, че не се подкрепят от други доказателства по делото, като не кредитира същите.

Следователно исковете са недоказани и следва да бъдат отхвърлени като неоснователни изцяло.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                      Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 49 ЗЗД, предявени от Х.С.С., ЕГН **********,*** срещу „М.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** Мол,  за заплащане на сумата 25 200 лв., представляваща  обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат на падане  на 08.06.2013 г. при влизане в България Мол,   причинено от автоматична врата, както и сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, разходи за лечение, вследствие на процесния деликт, ведно със законна лихва върху двете суми, считано от 08.06.2013 г. до окончателното им изплащане.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника З.Д.„Е.А.Д.Ю.Л.“ (клон България), ЕИК *********.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: