№ 6576
гр. София, 07.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110163375 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Г. А.
срещу „Кредисимо“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на
изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими,
изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните
доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1
ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че между страните по делото договор за паричен заем №
********* от ******** г., съгласно които кредитодателят „Кредисимо“ ЕАД
се задължава да предостави сума в заем на кредитополучателя в размер на 550
лв., при договорена годишна възнаградителна лихва от 38%, при ГПР от
46,47%, срещу задължението на кредитополучателя А. А. да върне
предоставената в заем сума, заедно с договорна лихва, с период на
револвиране 18 дни. Твърди се, че в чл. 4 от договора е уговорено
кредитополучателя да предостави обезпечение по кредита под формата на
1
банкова гаранция или да сключи договор за поръчителство с одобрен от
кредитодателя гарант (поръчител) в срок до 48 часа от подаване на заявката за
отпускане на кредита, като е уговорено в противен случай срокът на
разглеждане и одобрение е 14-дневен, считано от датата на заявката на
кредитополучателя. Поради това в деня на сключване на договора за кредит,
кредитополучателят е сключил и договор за предоставяне на поръчителство с
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, което е поело задължението да отговаря пред
„Кредисимо“ ЕАД за погасяване на задължението на кредитополучателя по
процесния договор за кредит срещу заплащане на възнаграждение на гаранта
в размер на 100,27 лв., което възнаграждение е договорено да се заплаща
директно на „Кредисимо“ ЕАД, разсрочено, заедно с месечната погасителна
вноска по кредита. Посочва, че по този начин общото задължение по кредита е
станало в размер на 660,72 лв., което е видно от обединен погасителен план,
получен от длъжника на електронната платформа на кредитора (**********)
след сключване на договора. Твърди, че посоченият договор за кредит №
********* от ******** г. е нищожен, тъй като възнаграждението по договора
за поръчителство е следвало да се включи при изчисляване на ГПР по кредита,
но в процесния случай това не е направено, поради което в договора е посочен
ГПР, който не отговаря на действително приложения по договора, което
представлява само по себе си заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл.68д, ал.1 и 2 ЗЗП. Твърди, че възнаграждението за предоставяне на
поръчител е следвало да се включи при изчисляване на ГПР, защото изборът
на поръчител не е доброволен, а е необходима предпоставка за представяне на
кредита при посочените условия – в срок 48 часа след получаване на заявката
– при предоставяне на обезпечение, вместо 15 дни от заявката – при
непредоставяне на обезпечение. Посочва, че с невключване на посочената
такса за предоставяне на обезпечение се заобикаля максималния размер на
ГПР, посочен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, като твърди, че ако възнаграждение на
поръчител се беше включило при изчисляване на ГПР, размерът на ГПР щеше
да е над 100%, а на ГЛП – над 70%, поради което и на осн. чл. 22 ЗПК
договорът за кредит е нищожен. Позовава се, че ГПР е посочен единствено
като число, но не е посочено кои разходи влизат в него, което е нарушение на
разпоредбите на ЗПК. Поддържа също така, че договорът за предоставяне на
поръчителство е лишен от основание, тъй като предоставянето на
поръчителство не е услуга, която ползва длъжника, а кредитора, а освен това,
2
доколкото кредитодателят е едноличен собственик на капитала на гаранта
(поръчителя), посоченото обезпечение всъщност не ползва кредитодателя и
няма обезпечителна цел, а преследва скрито извличане на печалба от
кредитора. На последно място, поддържа и че договорът за предоставяне на
поръчителство е нищожен поради противоречие на добрите нрави, тъй като
гаранционната сума е равна в почти размера на главницата. Въз основа на
посоченото моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено между страните, че договор за паричен заем № ********* от
******** г., е нищожен, евентуално съединен с иск за обявяване на
нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договор за паричен заем №
********* от ******** г., с която се задължава потребителя да сключи
договор за поръчителство, както и иск за нищожност на договор за
поръчителство към договор за паричен заем № ********* от ******** г.,
както и иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лева
като частичен от общо 100,27 лв., представляваща платени без основание
суми.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът „Кредисимо“ ЕАД е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани. Признава, че на ******** г. между страните е
сключен процесния договор за паричен заем № *********, както и че
кредитодателя е предоставил на кредитополучателя сумата от 550 лв., при
следните условия: ГЛП – 40% и ГПР – 49,41%, общ размер на плащанията
560,45 лв., както и че ищецът е заплатил всички свои задължения по кредита,
за което ответникът му е издал удостоверение № *********** г. Оспорва
предявените искове за нищожност като недопустими, тъй като ищецът има
право да предяви направо искове за неоснователно обогатяване и предявяване
на посочените искове противоречи на принципа за процесуална икономия, а
воденето на втори съдебен процес ще натовари кредитора със значими
съдебно-деловодни разноски. Оспорва предявените искове и като
неоснователни. Посочва, че в договора е посочено ясно и недвусмислено как е
изчислен ГПР и са посочени допусканията, които са послужили за определяне
на посочения в договора размер на ГПР, като не е необходимо да се посочва
формулата, по която е изчислен ГПР. Признава, че възнаграждението за
предоставяне на поръчителство не е включено при изчисляване на ГПР.
Твърди, че за потребителя не е било задължително да сключва договор за
3
предоставяне на поръчителство, поради което не се включва в общите разходи
по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и следователно разходът не
следва да се включва в ГЛП и ГПР. Твърди, че към датата на сключване на
договора „Кредисимо“ ЕАД не е знаел какъв е размерът на дължимото
възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Към датата на сключване
на договора за кредит, поради това е нямало как да изчисли посоченото
вземане към датата на сключване на договора. Признава, че „Кредисимо“ ЕАД
е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕАД, но посочва, че двете
са различни юридически лица и ответникът няма данни за вземанията на „АЙ
Тръст“ ЕООД. Поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство
между ищеца и ‚Ай Тръст“ ЕООД е вид договор за поръчка, тъй като гарантът
се задължава да извърши за сметка на ищеца определени действия – в случая
да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД за задълженията на кредитополучателя,
поради което задълженията по посочения договор не следва да се включват в
общите разходи по кредита. В условията на евентуалност сочи, че дори да се
докаже скрито обогатяване на за ответника, вследствие сключване на договора
за предоставяне на гаранция, това води до нищожност единствено на клаузата
за уговаряне на възнаграждение в договора за предоставяне на поръчителство.
Посочва, че при евентуална нищожност на договора за предоставяне на
гаранция, няма да доведе до нищожност на договора за кредит. Признава, че
при включване на таксата за предоставяне на поръчителство в размера на ГПР,
последният ще надвиши императивния максимален размер от 5 пъти размера
на ГПР, но оспорва да е налице основание за такова включване. Предвид
посоченото моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца на осн. чл. 78, ал.5 ГПК. Моли съдът да не
присъжда възнаграждение на адвоката на ищеца по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., тъй
като оспорва, че ищецът е материално затруднено лице.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани. Признава наличието на договор за заем №
********* от ******** г. с предоставена заемна сума от 550 лв., ГПР от
49,41% и ГЛП от 40%, както и договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД
между ищеца и гаранта „Ай Тръст“ ЕООД, с който ответникът се е задължил
4
да отговаря пред кредитора за изпълнението на задълженията на
кредитополучателя срещу уговорено възнаграждение от 105,27 лв. Не
оспорва, че в полза на „Ай Тръст“ ЕООД е заплатена гаранционна сума в
размер на 5 лв. за възнаграждението като поръчител. Посочва, че сключването
на договор за поръчителство става след сключване на договора за кредит, при
вече уговорени параметри и в електронна среда, до която „Кредисимо“ ЕАД
няма достъп. При подаване на заявка за предоставяне на кредит от
„Кредисимо“ ЕАД, на потребителя се посочва размер на кредита, размер на
погасителната вноска – сбор от вноската по кредита и вноската за
възнаграждението на поръчителя. Посочва, че в процесния случай
възнаграждението за поръчителство не следва да се включва в общите разходи
по договора за кредит, а съответно – и в размера на ГПР, тъй като договорът за
поръчителство не е задължително условие за предоставяне на заема и поради
това не отговаря на дефиницията на чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО и на
§1, т.1 от ДР на ЗПК. Заедно с това оспорва посочените разходи по договор за
поръчителство да са били известни на кредитора към датата на сключване на
договора за кредит, тъй като договорът за предоставяне на поръчителство е
сключен след договора за кредит. Моли съдът да отхвърли предявените искове
като неоснователни и недоказани. Претендира разноски, в това число и
юрисконсултско възнаграждение. Моли в случай, че съдът уважи иска да не
присъжда адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., тъй като оспорва
ищецът да е материално затруднено лице.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно съединени искове:
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД, вр. с
чл. 22 и вр. с чл. 19, ал. 5 ЗПК за установяване спрямо ответника
„Кредисимо“ ЕАД, че договор за паричен заем № ********* от ********
г. е нищожен поради противоречие на закона и заобикаляне на закона,
евентуално съединен с
иск по чл. 26, ал. 4, вр. с ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД, вр. с чл. 22 и вр. с чл. 19,
ал. 5 ЗПК за установяване спрямо ответника „Кредисимо“ ЕАД, че
клаузата на чл. 4, ал. 1 от договор за паричен заем № ********* от
******** г. е нищожна,
иск по чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 и ал. 2, предл. 4 ЗЗД за установяване
5
спрямо ответника „Ай Тръст“ ЕООД, че договор за предоставяне на
поръчителство е нищожен, поради заобикаляне на закона, противоречие
на добрите нрави и липса на основание,
иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „Ай Тръст“
ЕООД да заплати на ищеца сумата от 5 лв. като частичен от общо 100,27
лв., представляваща недължимо платени суми по договор за
предоставяне на обезпечение.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
По предявените иск за нищожност на договора за кредит, на клауза
от него и на договор за предоставяне на поръчителство:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
пълно и главно: сключване на договор между страните, както и посочените
основания за нищожност – неправилно посочен размер на ГПР в договора,
който не отговаря на действителния такъв, който надвишава максималния
размер, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и заобикаляне на закона и
противоречие на добрите нрави, а по договора за предоставяне на
поръчителство – липса на изпълнение на типичната и непосредствена правна
цел с договора, а именно обезпечаване на възможността на кредитора да
удовлетвори вземанията си по договора при неизпълнение на длъжника.
Ответникът следва да докаже, че посоченият ГПР в договора отговаря на
действителния размер, както и че не надвишава максималния законов размер.
По предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
пълно и главно: предаване на сума на ответника в размер на поне 5 лв., без да
е имало основание за извършване на престацията, респективно – че сумата е
заплатена по нищожен договор.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се
дължи нейното връщане.
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.
4 ГПК, съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните по делото, следните обстоятелства: 1. на
6
******** г. между ищеца като кредитополучател и „Кредисимо“ ЕАД като
кредитодател е сключен договор за паричен заем за предоставяне на сумата от
550 лв., 2. договорът за кредит е обезпечен с договор за предоставяне на
поръчителство, сключен между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД (дъщерно
дружество на „Кредисимо“ ЕАД), по който ищецът се е задължил да заплати
сумата от 100,27 лв. (до този размер сумата е безспорна, ответниците
сочат по-висок размер от 105,27 лв.), от което 3. длъжникът е заплатил сума в
размер на поне 5 лв., 4. ищецът е погасил всички дължими суми по договора
за кредит в размер на 560,45 лв., 5. ищецът е заплащал сумите по договора за
предоставяне на поръчителство чрез „Кредисимо“ ЕАД.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ОТХВЪРЛЯ доказателствените искания на ищеца за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза и по чл. 190 и чл. 192 ГПК като не
необходими, предвид обявените за безспорни обстоятелства по делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по
делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад
по делото (на посочените от тях съдебни адреси), като те могат да вземат
становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
10.03.2025 г., от 14,00 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8