Решение по дело №1805/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1576
Дата: 13 ноември 2020 г.
Съдия: Станимир Христов Христов
Дело: 20207040701805
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   1576              от 13.11.2020 г.           град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Бургас, петнадесети състав, на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Лилия Александрова

        Членове: 1. Станимир Христов

                         2. Диана Ганева

 

при секретаря К. Л. и прокурор Дарин Христов, като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 1805 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на С.С.Н. с ЕГН ********** *** против Решение № 918/16.07.2020 год., постановено по НАХД № 1314/2020 г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0434-000047/09.09.2019 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР Бургас, РУ 02 Бургас, с което на касатора, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева. В касационната жалба се сочи, че оспореното решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като разгледа спора по същество и отмени атакуваното наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, а също и поради явната му несправедливост. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание, касатора редовно призован се явява лично, не ангажира допълнителни писмени доказателства и формулира искане за отмяна на съдебното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касация – Началник РУ към ОДМВР Бургас, РУ 02 Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по жалба на С.С.Н. против Наказателно постановление № 19-0434-000047/09.09.2019 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР Бургас, РУ 02 Бургас, с което на лицето, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева. За да потвърди наказателното постановление, съдът е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Правнозначимите обстоятелства са установени посредством събраните в хода на административното и съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са надлежно обсъдени от първата инстанция.

Решението на Районен съд Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В конкретния случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева.

Настоящият касационен състав не споделя заявените в жалбата възражения, като намира същите за неоснователни по следните съображения:

 Неоснователно се явява обективираното в касационната жалба твърдение, че в хода на първоинстанционното производство не е установено по безспорен начин, че АУАН е съставен от длъжностно лице, отговарящо на изискванията на чл. 647, ал. 1 от КЗ. Съгласно посочената норма, в случаите по чл. 638, ал. 1-3 и 5 и чл. 639, актовете за установяване на административни нарушения се съставят от длъжностни лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата. От представените в хода на първоинстанционното производство Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи, както и Типова длъжностна характеристика на длъжността „Полицейски инспектор VІ-V степен“ по безспорен начин се удостоверява компетентността на актосъставителя.

Съдът намира за изцяло несъответстващо на действителното положение заявеното в касационната жалба процесуално нарушение изразяващо се в непосочване в АУАН на ЕГН на свидетеля. Видно от приложения по делото (а и към самата жалба пред първоинстанционния съд) екземпляр на АУАН, в същия освен имената на свидетелката и нейния адрес е вписано и нейното ЕГН.

В касационната жалба е развита и тезата за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото се твърди, че това е първо нарушение за касатора. По отношение на приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, първоинстанционния районен съд е развил подробни и обстойни мотиви, съгласно които, конкретния случай не съставлява маловажен такъв по смисъла на посочената правна норма. Така развитите мотиви изцяло се споделят от настоящия касационен състав, който в съответствие с разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК не счита за нужно да ги повтаря, като препраща към тях.

Във връзка с така изложеното, касационната инстанция намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

            Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХV състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 918/16.07.2020 г., постановено по НАХД № 1314/2020 г. на Районен съд Бургас.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                 2.