РЕШЕНИЕ
№ 358
гр. гр. Лом, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Красимира Ат. Асенова
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20211620102217 по описа за 2021 година
.
Съдебното производство е образувано по искова молба на Р Д Р, ЕГН
**********, адрес:, в качеството на действащ като земеделски производител, чрез
адвокат Н. В. от САК, срещу ответниците: Н. П. Б – Б, с ЕГН **********, с адрес: и
„СТЕНА" ЕООД, ЕИК *********, , представлявано от Д. Ж. А. Предявени са: главен
иск с правно основание чл. 40 ЗЗД – за обявяване на недействителни в отношенията
между ищеца Р Д Р, ЕГН **********, действащ като земеделски производител, и
ответниците: Н. П. Б – Б, с ЕГН и „СТЕНА" ЕООД, ЕИК *********, на сключените от
ответницата Н. П. Б., действаща като пълномощник на ищеца и като пълномощник на
„СТЕНА" ЕООД: Договор за наем на земеделска земя, сключен на 06.11.2020 г.,
вписан в Служба по вписванията при PC-Лом, с вх.рег. № 6220/11.11.2020 г., Акт№
148, том 9; Договор за преаренда на земеделска земя вх. per. № 4012/17.06.2021 г., акт
188, том. 6 и Договор за преаренда на земеделска земя вх. per. № 4010/17.06.2021 г., акт
186, том 6, СлВп – Лом и евентуален иск: за прогласяване нищожността на описаните
договори на основание: чл. 26, ал. 1, предл. 3 - накърняване на добрите нрави, при
условие на евентуалност на основание чл. 26, ал. 2, пр.1 от ЗЗД - поради невъзможен
предмет на двата договора за преаренда, и при условие на евентуалност на основание
чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД – поради липса на съгласие.
В исковата молба се твърди следното: Част от дейността на ищеца като
1
земеделски производител е свързана с договаряне на условия и сключване на договори
за наем, пренаемане, аренда и преарендуване на земеделски земи със собственици и
арендатори на земеделски земи, които ищецът обработва и получава добиви -
селскостопанска продукция. В това му качество възложил част от дейността за
сключване на договори за наем и аренда на земеделски земи на Н. П. Б - Б. Същата
работела по трудово правоотношение с ищеца като ЗП на длъжност „технически
сътрудник“, по силата на трудов договор № 17/01.05.2011 г., до 01.08.2021 г. По нейно
искане е прекратен трудовият договор на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ - по взаимно
съгласие на страните със Заповед 39/02.08.2021 г. Тази дейност се осъществявала и от
дружеството „СТЕНА" ЕООД, ЕИК *********, което е еднолична собственост на Д.
Ж. А. - майка на ответницата Н. Б.. Тя осъществявала тази дейност по възлагане на
основание сключен договор за услуги от 01.12.2010 г., сключен със „СТЕНА" ЕООД.
Като част от задълженията си по трудовия договор с ищеца като ЗП, Н. П. Б - Б
извършвала действия, свързани с договарянето на условия и сключване на договори за
наем/пренаемане и аренда/преарендуване на земеделски земи за земеделското
стопанство на ищеца. За осъществяване на дейността на Н. П. Б - Б - съгласно
трудовото правоотношение с нея и дейностите по договора от Д. Ж. А., като
собственик и лице, представляващо „СТЕНА" ЕООД, ищецът им издавал
пълномощни, по силата на които са имали правомощия, включително и да
представляват ищеца пред собствениците на земеделски земи. Последното
пълномощно, което ищецът издал, е заверено с per. № 56/04.01.2019 г. от нотариус
Детелина Младенова с per. № 393 от РНК. За извършваните дейности |заплащал
редовно възнаграждение - както по договора за услуги, така и по трудовия договор. С
телефонно обаждане Д. Ж. А. му съобщила, че прекратява отношенията, свързани с
договора за услуги, което съвпадало като време с прекратяване на трудовото
правоотношение с Б- Б. Ищецът отправил до Б. нотариална покана, връчена й на
11.08.2021 г., с която оттеглил всички пълномощия, които е дал във времето на Н. Б. и
й дал срок до 31.08.2021 г. за извършването на отчетна сделка като пълномощник, като
му предостави пълен отчет за действията й като пълномощник и списък на всички
сделки, по които е действала като такъв. Същата не е предоставила изискваната
информация, нито отчет за действията си като пълномощник. При направена справка
в имотния регистър ищецът установил, че Д. Ж. А. и Н. П. Б- Б са злоупотребявали с
дадените им пълномощия, като сключвали договори за наем и аренда, както и за
пренаемане и преарендуване на земеделски земи, по които ищецът е страна и касаят
площи, които обработва, но не с ищеца и в негова полза, а за дружеството „СТЕНА"
ЕООД, еднолична собственост на Д. Ж. А.. Като ползвала данните от личното му
стопанство, Б - Б извършвала действия, като сключвала договори за наем и аренда,
пренаемане и преарендуване на земеделски земи, на които ищецът е собственик, от
негово име, с дружеството на нейната майка - „СТЕНА" ЕООД. За времето от
2
06.11.2021 г. до 15.06.2021 г. (с последно вписване 17.06.2021 г.) Б- Б е сключила от
името на ищеца, като пълномощник, с дружеството „СТЕНА" ЕООД три договора за
наем и преаренда на земеделски земи за шест недвижими имота - ниви, с обща площ
46.497 дка, по които ищецът е собственик или арендатор, както следва: Договор за
наем на земеделска земя, сключен на 06.11.2020 г. вписан в СлВп - Лом, с вх.рег. №
6220/11.11.2020 г., Акт № 148, том 9; Договор за преаренда на земеделска земя с
вх.рег. № 4012/17.06.2021 г., акт 188, том. 6, към договор за аренда, вписан с дв.вх.рег.
2315 от 15.04.2016 г. акт 165, том 5, СлВп- Лом и Договор за преаренда на земеделска
земя вх.рег. № 4010/17.06.2021 г., акт 186, том 6, към договор за аренда, вписан с
дв.вх.рег. 1052 от 05.02.2013 г. акт 223, том 3, СлВп- Лом. Описаните договори са
сключени без знание и съгласие на ищеца. Те са сключени в негова вреда, тъй като
всички земеделски земи, за които са сключени тези договори, са били част от/и са
включени в земеделското стопанство. Тези действия представляват явно договаряне
във вреда на ищеца, като представляван. Размерът на уговореното плащане е по нисък
от размера на наемното/арендно плащане, които са заплащани за стопанската
2020/2021 г., за района - 80.00 лева за декар и се дължи на собствениците на имотите,
като ищецът е лишен по този начин от получаване на престация. Всички изброени
действия са недействителни по отношение на ищеца на основание чл. 40 от ЗЗД.
Договорите, описани в искова молба, не са произвели действие за ищеца. Процесните
договори са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 предл. 3 и ал.2 от ЗЗД - поради
накърняване на добрите нрави, и поради невъзможен предмет и липса на съгласие. При
условията на алтернативност се предявява иск за прогласяване на нищожност на
описаните в исковата молба договори да пренаем и преаренда на земеделски земи, като
накърняващи добрите нрави. Процесните договори за пренаем и преаренда
противоречат на добрите нрави и съдържат неточни, неясни и незаконосъобразни
клаузи и като такива са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 и ал. 2 от ЗЗД,
тъй като при сключването им са били нарушени основни принципи на правото -
принципът на справедливостта и принципът на добросъвестността, което е създало
условия за обогатяване на ответното дружество като преарендатор и пренаемател за
сметка на ищеца - като собственик, наемодател и на арендодател. Ответницата
действала в две качества - като представител на ищеца при сключването на всички
договори и като представител на ответното дружество „СТЕНА" ЕООД, чийто
едноличен собственик е майката на ответницата. Аргумент, доказващ изложеното
твърдение за нищожност на договорите, бил факта, че в договорите за преаренда
уговореното плащане е дължимо от преарендатора - ответното дружество, на
собствениците на земите, като по този начин ищецът е лишен от насрещна престация
по тези договори. По цитираните договори за преаренда е налице клауза, че
преарендаторът ще заплаща уговореното арендно плащане - рента, на собствениците
(съгласно чл. 2 от договорите за аренда). По този начин и двата сключени договора са
3
с невъзможен предмет, тъй като по нито един от договорите не е посочен размер на
плащане от пренаемателя - съответно преарендатора, към аренододателя, а само е
посочено, че уговореният размер на плащане (50 лева за декар и по двата договора) е
платим от пренаемателя/преарендатора на собствениците на имота. По този начин,
„наемодателят", съответно "арендаторът" по посочените договори е лишен от каквото
и да било плащане, защото размерът на дължимата рента е за собственика на имота, а
не за праводателя. Ищецът не е давал съгласие на Н. П. Б. да договоря със собственото
на нейната майка дружество „СТЕНА" ЕООД, като преотдава под наем или аренда
земи, които ищецът обработва и които са част от земеделското му стопанство.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден от ответника Н. Б – Б. С
отговора се оспорват претенциите по предявените искове от ищеца изцяло като
неоснователни и недоказани, поради следните съображения: Предявените главни
искове по чл. 40 от ЗЗД са неоснователни. Не е необходимо в пълномощното да са
посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане,
нито техни елементи - определено имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в
полза на което да се извърши разпореждане. Оспорва се твърдението на ищеца, че Б. е
злоупотребявала с дадените й пълномощия, сключвайки договори за преаренда на
земеделски земи, които са част от земеделското стопанство на Р Р, които същият
обработва или е собственик. Оспорва, че земеделските земи, попадащи в договорите, се
обработват сьс сили и средства на ЗП Р Р, за негова сметка, заплащайки на
собствениците договорените арендни вноски. Договорите за аренда/наем и
преаренда/пренаем не накърняват добрите нрави, защото са сключени със съгласието
на собствениците и по силата на дадените правомощия с цитираните пълномощни.
Невярно е твърдението на ищеца, че ответницата е действала в нарушение на правните
норми и неизпълняване поетите договорни задължения с ищеца. Не отговаря на
истината и че същата е действала в негова вреда. Ищецът не е ощетен от Б.,
изпълнявайки задълженията си по сключения трудов договор с него при ежедневните
контакти сьс собственици, наследници и т.н. Несьстоятелно е твърдението, че по
сключените 3 /три/ договора за наем и преаренда на земеделски земи ЗП Р Р е
собственик или арендатор на 6 /шест/ имота, попадащи в тях. В случая процесното
пълномощно е общо, като не съдържа изрази или думи, които да сочат, че
правомощията на пълномощника са ограничени с определен срок или че се ползва с
еднократно действие. Следователно договорите за аренда между страните не са
недействителни на релевираного от ищеца основание по чл. 40 от ЗЗД, тъй като от
страна на арендодателя - ищец същият е бил сключен от пълномощник, разполагащ с
представителна власт да сключва договор за преаренда. Нормата на чл. 40 от ЗЗД
урежда хипотеза, в която третото лице, с което пълномощникът е договарял във вреда
на упълномощителя, е недобросъвестно - когато представителят и лицето, с което той
договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, в който случай договорът не
4
произвежда действие за представлявания. В случая договорите за преаренда не са
сключени във вреда на представлявания, тъй като полагащото се рентно плащане,
следващо се на арендодателя, е съобразено с пазарните цени и условия. В сключените
договори за аренда няма нееквивалентност на уговорените насрещни престации, нито
пък уговорки за неравностойност, които да са значителни и съществени, за да бъде
налице поне една от предпоставките на чл. 40 от ЗЗД. По предявените искове по чл. 26,
ал. 1, предл. 3 и чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД счита същите за неоснователни, по
следните съображения: В исковата молба ищецът обосновава нарушаването на
"добрите нрави" при сключването на договорите за аренда с ответника с
обстоятелството, че рентото плащане е неизгодно за периодите на договорите.
Средният размер на арендното плащане за стопанската 2019 г. за землището на с.
Игнатово, Разград, Ботево, с. Горни Цибър, с. Златия, общ. Вълчедръм, е определен в
размер, както следва 44 лв., 44 лв., 48 лв., 49 лв. и 45 лв., съгласно Заповеди, издадени
от комисия на Областна дирекция „Земеделие" - гр. Монтана. В този случай не е
налице дефиниране на понятието „добри нрави", тъй като в настоящия казус няма
неравностойност на престациите, за да е налице нищожност на договорите за преаренда
на основание чл. 26, ал. 1, предложение 3 от ЗЗД, като противоречащ на добрите
нрави. Договореното рентно плащане по сключените договори е по-високо от
определеното средно годишно рентно плащане за землището на селата. Липсата на
представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал.
2, пр. 2 ЗЗД и може да бъде преодоляна чрез изрично предвидената в чл. 42, ал. 2 ЗЗД
възможност за потвърждаване на договора. В продължение на години ищецът не е
считал упълномощителната сделка за висящо недействителна, а сега вече счита, че
сделките са недействителни. Приемайки години наред упражняването на
представителна власт чрез пълномощното, той, чрез конклудентни действия, е
потвърдил пълномощното. Не следва да се възприемат твърденията, че сключените
договори са недействителни и нищожни.
Писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК е подаден от ответника „СТЕНА“
ЕООД. В отговора се съдържат същите съображения, изложени в отговора на
ответника Б., като се навеждат и допълнително следните доводи: Дружеството-
ответник извършва всички необходими действия, свързани с дейността на
земеделските производители и арендатори, с които има сключен договори за това.
Между ищеца и дружеството е имало сключен договор за услуга, както и
допълнителни споразумения към него. Идентични са клаузите по сключените
договори, които дружеството има и с други лица - възложители за същите услуги. Част
от имотите, посочени в исковата молба, са собственост на Д. А., също и на нейното
семейство или дружеството, което представлява. Всеки от собствениците е свободен да
се договаря при условия и изпълнител, както намери за добре - договор с вх.
№4012/17.06.2021г. за Поземлен имот №31053.108.12, Поземлен имот №31053.607.10 и
5
Поземлен имот №31053.959.35 са собствени 40% или 36/90 ид.ч. на Д. Ж. А.. Имотите,
предмет на Договор вх. №4010/17.06.2021г. - Поземлен имот №61707.224.19 и
Поземлен имот №32295.21.13, са собствени на Д. А. от 2011г. и 2012г.. Договор вх.
№6220/10.11.2020г за Поземлен имот №61707.273.13 е подписан със съгласието на
Рангелов. Той е собственик на 1/2 ид.ч. от имота и сключва договор за аренда със себе
си, като земеделски производител, но чрез пълномощник. От 2016 г. „Стена" ЕООД е
регистрирано като земеделски производител и разполага с документи, счетоводно
доказващи обработка на земеделските имоти със собствени сили и средства. Това е
показателно за добросъвестното упражняване на дадените права на ответника, както и
че сключените договори не накърняват ничии интереси или морални устои.
Договорите за аренда/наем и преаренда/пренаем не накърняват добрите нрави, защото
са сключени със съгласието на собствениците и по силата на дадените правомощия с
цитираните пълномощни. Невярно е твърдението на ищеца, че ответниците са
действали в нарушение на правните норми и при неизпълняване на поетите договорни
задължения с ищеца. Не отговаря на истината и че същите са действали в негова вреда.
Ищецът неправилно смята, че е ощетен след приключване на договорните отношения
със „Стена" ЕООД.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Н. В. от САК, който
поддържа исковете и излага подробни съображения досежно основателността им в
писмена защита.
Ответниците Н. Б- Б и „СТЕНА“ ЕООД в съдебно заседание се представляват от
адв. И. М. от АК- Враца, който оспорва исковете като неоснователни и недоказани,
като излага подробни съображения в писмена защита.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът приема за установени от фактическа страна следните
обстоятелства:
Ищецът е земеделски производител. Отв. Н. П. Б – Б работела по трудово
правоотношение при ищеца на длъжност „технически сътрудник“ по силата на трудов
договор № 17/01.05.2011 г. до 01.08.2021 г. Трудовият договор е прекратен по взаимно
съгласие на страните със Заповед 39/02.08.2021 г. на работодателя. Ищецът, докато
ответницата Б- Б работела по трудовия договор, издал пълномощно, заверено с per. №
56/04.01.2019 г. от нотариус Детелина Младенова с per. № 393 от РНК, като
упълномощил Б- Б за извършване на различни действия, свързани с дейността на
ищеца като земеделски производител. Ищецът, след прекратяване на трудовото
правоотношение, отправил до Б. нотариална покана, връчена й на 30.08.2021 г., с
която оттеглил всички пълномощия, които е дал на Б., като й предоставил срок до
31.08.2021 г. за извършването на отчетна сделка като пълномощник.
Дружеството „СТЕНА" ЕООД, ЕИК *********, осъществявало дейност по
6
възлагане на основание сключен с ищеца ЧЗП- Р Д Р Договор за услуги от 01.12.2010
г., по силата на който изпълнителят „СТЕНА“ ЕООД приемал да извършва всички
необходими действия, свързани с дейността на земеделския производител, арендатор
на земеделски земи, като конкретните дейности били определени с пълномощни от
възложителя. Това дружество „СТЕНА“ ЕООД било еднолична собственост на Д. Ж.
А. - майка на ответницата Н. Б., който факт не се оспорва от страните.
Отв. Б. сключила, едновременно действаща като пълномощник на ищеца в
качеството му на наемодател/преарендодател, и на ответника „СТЕНА" ЕООД, в
качеството му на наемател/преарендатор, три договора - един за наем и два за
преаренда на земеделски земи, с предмет шест недвижими имота, както следва:
Договор за наем на земеделска земя, сключен на 06.11.2020 г. вписан в Сл.Вп - Лом, с
вх.рег. № 6220/11.11.2020 г., Акт № 148, том 9; Договор за преаренда на земеделска
земя с вх.рег. № 4012/17.06.2021 г., акт 188, том. 6, към договор за аренда, вписан с
дв.вх.рег. 2315 от 15.04.2016 г. акт 165, том 5, СлВп- Лом и Договор за преаренда на
земеделска земя вх.рег. № 4010/17.06.2021 г., акт 186, том 6, към договор за аренда,
вписан с дв.вх.рег. 1052 от 05.02.2013 г. акт 223, том 3, Сл.Вп- Лом.
Договор за наем на земеделска земя, сключен на 06.11.2020 г. вписан в Сл.Вп. -
Лом, с вх.рег. № 6220/11.11.2020 г., Акт № 148, том 9, е сключен за срок от 10
стопански години, считано от стопанската 2022/2023 г. Размерът на уговореното
плащане по договора за наем е 40.00 лева за декар. Предмет на договора е нива с ид. №
61707.272.13 по КККР за землището на с. Разград, обл. Монтана, с площ 17002 кв.м.
Договор за преаренда на земеделска земя с вх.рег. № 4012/17.06.2021 г., акт 188,
том. 6, към договор за аренда, вписан с дв.вх.рег. 2315 от 15.04.2016 г. акт 165, том 5,
СлВп- Лом, е сключен за срок от 4 стопански години, считано от стопанската
2021/2022 г. Размерът на уговореното плащане по договора за наем е 50.00 лева за
декар, като се дължи на собствениците на имотите. Предмет на договора са имоти с
идентификатори съгласно КККР, всички в землището на с. Златия, обл. Монтана: нива
с ид. № 31053.108.12, с площ 18367 кв.м., нива с ид. № 31053.607.10, с площ 2017 кв.м.
и нива с ид. № 31053.059.35, с площ 1003 кв.м.
Договор за преаренда на земеделска земя вх.рег. № 4010/17.06.2021 г., акт 186,
том 6, към договор за аренда, вписан с дв.вх.рег. 1052 от 05.02.2013 г. акт 223, том 3,
СлВп- Лом, е сключен за срок от 2 стопански години, считано от стопанската
2021/2022 г. Размерът на уговореното плащане по договора за наем е 50.00 лева за
декар и се дължи на собствениците на имотите. Предмет на договора са имоти с
идентификатори съгласно КККР: нива с ид. №.61707.224.19, с площ 4707 кв.м., в
землището на с. Разград, обл. Монтана и нива с ид. № 32295.21.13, с площ 3401 кв.м.,
в землището на с. Игнатово, обл. Монтана.
Представени са заповеди на Директора на ОД „Земеделие“ – Монтана с номера:
7
№ 590 от 17.12.2019 г.; № 601/19.12.2019 г.; № 600/19.12.2019 г.; № 594/17.12.2019 г. и
№ 595/17.12.2019 г., видно от които е определена цена на имотите – полски пътища,
попадащи в масивите за ползване, на базата на средното годишно рентно плащане за
имоти с начин на трайно ползване – ниви, което за землищата е, както следва: с.
Златия – 45,00 лв. за дка; с. Горни Цибър – 49,00 лв. за дка; с. Разград – 44,00 лв. за
дка; с. Ботево – 48 лв. за дка и с. Игнатово – 44,00 лв. за дка.
Изслушан е свидетелят П П – управител на земеделското стопанско на ищеца.
Приет е към доказателствата, поради липса на възражения от страните, протокол
от открито съдебно заседание по гр.д.№ 2218/2021 г. по описа на ЛРС.
Съдът приема от правна страна следното:
Предявени са главен иск за обявяване на недействителни в отношенията между
ищеца и ответниците на сключените от ответницата Н. П. Б., действаща като
пълномощник на ищеца и като пълномощник на „СТЕНА" ЕООД: Договор за наем на
земеделска земя, сключен на 06.11.2020 г., вписан в Служба по вписванията при PC-
Лом, с вх.рег. № 6220/11.11.2020 г., Акт№ 148, том 9; Договор за преаренда на
земеделска земя с вх. per. № 4012/17.06.2021 г., акт 188, том. 6 и Договор за преаренда
на земеделска земя вх. per. № 4010/17.06.2021 г., акт 186, том 6, СлВп – Лом, и
евентуален иск за прогласяване нищожността на описаните договори на основание:
чл. 26, ал. 1, предл. 3 - накърняване на добрите нрави, при условие на евентуалност на
основание чл. 26, ал. 2, пр.1 от ЗЗД - поради невъзможен предмет на двата договора за
преаренда, и при условие на евентуалност на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД –
поради липса на съгласие. Прието е с доклада по делото, че искът по чл. 40 от ЗЗД е
главен, а искът по чл. 26 от ЗЗД с изброените различни основания – евентуален, тъй
като от изложените обстоятелства в исковата молба е видно, че ищецът акцентира на
увреждащите действия на пълномощника, отв. Будина- Барболова, т.е. на иска по чл.
40 ЗЗД.
Относно иска по чл. 40 от ЗЗД:
Съгласно мотивите по т. 3 от ТР № 5/2014 на ОСГТК на ВКС „Фактическият
състав, пораждащ недействителността по чл. 40 ЗЗД се състои от два елемента:
обективен елемент – договорът, сключен от (чрез) представителя и насрещната страна
по него (третото лице) е във вреда на (уврежда) представлявания. Увреждането на
интересите на представлявания може да има най-различни проявни форми, например:
договор, сключен при неизгодни за него условия; имуществото му е неоправдано
обременено с уговорени тежести или договорът поражда допълнителни бъдещи и/или
условни задължения (под модалитет), нетипични за конкретния тип договори;
предоставените на пълномощника права са упражнени превратно, макар и в рамките на
представителната му власт, както и най- различни други хипотези. Не е необходимо
вредата да е настъпила, а е достатъчно да е налице сигурност за нейното настъпване
8
(особено при договори с продължително изпълнение), но във всички случаи се има
предвид обективно увреждане на интересите на представлявания, което не е
незначително. Преценката за наличието на увреждането, респ. – за сигурното му
настъпване, се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай,
но във всички случаи – към момента на сключването на договора. Увреждането не
може да се дължи, например на последващо изменение на пазарните условия,
поради което изменение продажната цена по договора е станала неизгодна, макар да е
била изгодна към момента на неговото сключване. От друга страна, сигурно
настъпване на увреждане ще е налице, например ако при пазарни условия на
хиперинфлация представителят сключи от името на наемодателя с третото лице –
наемател, дългосрочен договор за наем с изрична клауза за неизменност на наемната
цена и без валутна клауза.“
От така посочените в тълкувателното решение примери в настоящия казус
относно процесния Договор за наем от 06.11.2020 г. следва да се прецени дали са
налице кумулативно следните обстоятелства: наличие в договора на задължения,
нетипични за конкретния тип договори; това, че увреждането следва да не е
незначително; сигурност за настъпване на увреждането, като увреждането не може да
се дължи на последващо изменение на пазарните условия, поради което изменение
цената по договора да е станала неизгодна, макар да е била изгодна към момента на
неговото сключване. Действително в случая договореният срок на Договора за наем от
06.11.2020 г. - 10 стопански години, не е кратък и средното наемното плащане би
могло при изменение на пазарните условия да бъде увеличено. Но към датата на
сключването на договора наемната цена от 40,00 лева за декар не е съществено
занижена – близка е до средното рентно плащане. Видно от приложената Заповед на
Директора на ОД „Земеделие“ - Монтана с № 600/19.12.2019г. /л.55/ е, че средното
годишно рентно плащане за ниви в землището на с. Разград, обл. Монтана, /на базата
на която се определя и цената за полски пътища/, е 44,00 лева на декар. Със заповедите
на ОДЗ „Земеделие“ - Монтана за полските пътища се определя цена, базирана на тази
за имотите с НТП „ниви“ в землището на съответното селище. Съдът приема като
обективен критерий за средното рентно плащане за региона именно цената, видна от
приложените административни заповеди. Средното рентно плащане за региона на
Вълчедръм, според показанията на св. Петър Петров, е между 70,00 – 80,00 лева на
декар, но в тази им част съдът не кредитира показанията с доверие, и то не само,
защото свидетелят е управител в земеделското стопанство на ищеца и е резонно да е
заинтересован от изхода на спора. Според св. Петров са изплащани ренти в по-висок
размер от отразените размери в сключените договори, без да са сключвани анекси за
увеличение на рентното плащането, като това буди съмнение как счетоводно са
отразявани подобни плащания, без наличие на законово основание – съответен анекс.
Ето защо показанията на същия свидетел не следва да се кредитират с доверие досежно
9
размера на средното рентно плащане. Липсват и представени доказателства от ищеца,
от които да е видно каква рента е изплащана по договорите и дали съответно е такава
от 70-80 лв. Но дори да се приемат показанията на този свидетел за достоверни
досежно размера на средното рентно плащане, то така договорената цена от 40,00
лева на декар в договора за наем не е изключително занижена, за да е налице
значително, съществено увреждане интересите на ищеца чрез сключване на договора
за наем. В цитата от ТР е даден и подходящ онагледяващ пример, който следва да
служи за ориентация на съдилищата – „ако при пазарни условия на хиперинфлация
представителят сключи от името на наемодателя с третото лице – наемател,
дългосрочен договор за наем с изрична клауза за неизменност на наемната цена и без
валутна клауза“, то тогава би било налице увреждане. В настоящия случай няма клауза
за неизменност на наемната цена. Освен това и типът на договарянето не е твърде
отличаващ се като условия и цена от типичните сделки със земеделски земи.
При сключените договори за преаренда също не е налице обективно увреждане
на преарендодателя, още по-малко то да е значително. Същите договори дори са
сключени за по-кратък срок от наемния договор – единият е за четири стопански
години, другият – за две, който срок не е твърде дълъг и обременяващ ищеца като
тежест. Рентното плащане е 50 лв. за декар, вместо 70 лева на декар, както се твърди
от св.Петър Петров, че именно 70-80 лв. е средното рентно плащане за региона. При
тези договори за преаренда обаче е приложима разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от ЗАЗ,
даваща възможност преарендодателят да поиска изменение на рентното плащане,
поради което същият не е лишен от всякаква възможност да влияе на
правоотношението досежно размера на рентата, т.е. не е налице изискуемата сигурност
на увреждането, както се сочи в цитираното тълкувателно решение.
В договорите за преаренда в чл. 2 действително е уговорено, че преарендаторът
ще заплаща полагащата се рента на собствениците, но това не означава непременно, че
преарендодателят – ищец е увреден. Няма данни за каква сума ищецът е сключил за
същите имоти договори за аренда с техните собственици, за да се направи извод какви
суми дължи на самите собственици и да се прецени дали тези договорени суми са по-
високи - т.е. ако са договорени по тези първоначални договори по-високи суми, да се
приеме, че „СТЕНА“ ЕООД ще плати 50 лв., а ищецът ще дължи доплащане за
разликата. С клаузата, установяваща, че преарендаторът ще заплаща полагащата се
рента на собствениците, се урежда напълно плащането към тези собственици на земи,
като това не означава, че ищецът също ще дължи рента на собствениците, като не се
събраха доказателства в тази насока. Поради това не следва да се презюмира, че
ищецът ще плаща рента, без да получава в замяна ползването на земите и по този
начин ще търпи загуба от договорите. По-скоро смисълът на цитираната разпоредба на
чл. 2 е, че полагащата се рента ще бъде изплатена от „Стена“ ЕООД и по този начин
ищецът ще се освободи от своето задължение, което няма доказателства да е било
10
договорено в по-висок размер рентно плащане към собствениците на имотите. Не са
приложени основните договори за аренда, на които се основават договорите за
преаренда, за да се направят конкретни изводи за арендното плащане по тях. Това, че
ищецът ще се освободи от задължение към собствениците на имоти, които имоти са
преарендувани с процесните два договора за преаренда, е видно и от св. показания на
Т Д /протокол от гр.д. № 2218/2021 г./, който заявява, че отишъл при Рали и той му
отказал рента, защото земята не е вече при него, като заявява, че Д. /управител на
„Стена“/ му е платила рентата. Т. е. ищецът при такива случаи на преаренда не плаща
рента на собствениците. От показанията на св. П П, разпитан по настоящото дело,
също може да се направи извод, че ищецът не е плащал на собствениците на земи с
прекратени договори, като на същите лица е казвано, че договорът вече не е с Р, а е
преарендован със „Стена“. Свидетелят не сочи ищецът да е изплащал рента в такива
случаи, за да се приеме, че ищецът е бил ощетен заради въпросната клауза на чл. 2 от
договорите за преаренда. Поради това с въпросната клауза на чл. 2 от договорите за
преаренда не се доказва, че ищецът ще бъде увреден.
Вследствие на изложеното обективният елемент от състава на нормата на чл. 40
ЗЗД - увреждането на ищеца, не бе доказан.
Не е доказан и следващият елемент – субективният, т.е. споразумението във
вреда на представлявания. Съгласно цитираното ТР 5/2014 г. вторият елемент от този
фактически състав е субективен и се изразява не винаги в общ сговор и общо
намерение (цел) у представителя и насрещната страна да увредят представлявания, а в
тяхната недобросъвестност – те, и двамата, знаят (осъзнават), че сключеният договор
обективно уврежда представлявания. Тази недобросъвестност също не се предполага, а
подлежи на доказване от страна на представлявания. Преценката за наличието й също
се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във
всички случаи – към момента на сключването на договора. Недобросъвестността, за
да е релевантна за недействителността по чл. 40 ЗЗД, не може да възникне след
неговото сключване, едва впоследствие – например, когато представителят на
продавача, така и насрещната страна – купувачът по договор за продажба, узнават, че
между трети лица са сключени множество други договори за продажби на офиси със
същото разположение и квадратура от същата многоетажна административна сграда,
на значително по- високи цени, докато обявените цени в публични издания (вестници,
интернет-сайтове) за недвижими имоти в същото населено място и същия квартал, са
съпоставими с цената по сключения договор от името на обективно увредения
представляван продавач. Видно от цитираното, недобросъвестността не може да
възникне след неговото сключване, а към момента на сключването. В случая
ответницата Б- Б е работила при ищеца ЧЗП Р Р до 01.08.2021 г., а договорът за наем
на земеделска земя, който може да се приеме за по-обременяващ от другите два
договора, е сключен около 10 месеца преди прекратяването на трудовия й договор с
11
ищеца – на 06.11.2020 г. Трудовият договор е прекратен по взаимно съгласие, видно от
същия. Ищецът не доказа кога е възникнала недобросъвестността у отв. Б. – дали това
е десет месеца преди прекратяването на трудовия договор, т.е. още при сключването на
наемния договор същата да е имала подобно намерение да увреди ищеца. Самото
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие също сочи на едни нормални
отношения между страните по трудовия договор към датата на прекратяването -
01.08.2021 г. Нерезонно е ищецът да не е знаел за сключения договор за наем от
06.11.2020 г. в продължение на десет месеца. Очевидно от самото сключване на
договора за наем – 06.11.2020 г., до датата на прекратяване на трудовия договор с Б –
Б - 01.08.2021 г., ищецът не е имал възражения досежно изгодността на договора и
едва след прекратяването на трудовото правоотношение ищецът е намерил договора за
увреждащ го. Ищецът не се е противопоставил на цитирания договор за наем в
продължение на десетмесечен период, което сочи на мълчаливото му приемане от
негова страна. Ето защо не се доказа първо, че ответниците са недобросъвестни спрямо
ищеца и второ - че недобросъвестността на ответниците е възникнала преди
сключването на договора за наем.
Фактът, че ответниците, страни по сключените сделки, са майка и дъщеря,
който факт не е спорен, сам по себе си не презюмира намерението им да причинят
вреди на представлявания. Ако беше така – априори всички сделки, сключени между
такива лица, щяха да бъдат прогласени за недействителни. Не се събраха конкретни
доказателства, че двете ответници са се сговорили да увредят ищеца, а само се
навежда твърдение от шщеца, което сочи на презумпция за сговор, основаваща се
само и единствено на техните близки родствени отношения, но не и на други факти и
доказателства. В писмената си защита ищецът сочи, че поради непосредствената
родствена връзка вредата се предполага от типа на договарянето, щом е налице
отделяне на активи от земеделското стопанство на ищеца. Както се посочи по-горе,
типът на договарянето не е твърде отличаващ се като условия и размер на рента от
типичните сделки със земеделски земи, дори договорената рента да не е във възможния
й максимален размер за региона.
Ответникът „СТЕНА“ ЕООД също е било в договорни отношения с ищеца по
силата на сключен договор за услуги, т.е. отв. Б- Б е договаряла с дружество, което
самият ищец също е кредитирал с доверие, т.е. не е договаряла с контрагент, по
отношение на който доверителят й е имал някакви резерви, а напротив – със също така
доверено дружество. По този начин, дори да не е сключила „перфектната“ като
условия сделка, отв. Б. е сключила сделки с дружество, което към датата на
сключването на договорите се намира в десетгодишни договорни отношения с ищеца -
договорът за услуга със „Стена“ ЕООД е сключен с ищеца на 01.12.2010 г.
Сочи се в исковата молба, че ищецът не е давал съгласие на Н. Б. да договоря със
собственото на нейната майка дружество „СТЕНА" ЕООД, като преотдава под наем
12
или аренда земи, които ищецът обработва и които са част от земеделското му
стопанство. От пълномощното, приложено на л. 17 от делото, е видно, че
пълномощникът Б. има изричното право по силата на т. 5 от същото да договаря при
условията на чл. 38 от ЗЗД. Т.е. с даденото пълномощно е изключена забраната на чл.
38 от ЗЗД, по силата на която представителят не може да договаря от името на
представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също
представлява, тъй като представляваният е дал изричното си съгласие за това.
Следователно ответницата Б- Б не е имала съзнанието, че извършва дейност,
нежелана от ищеца, сключвайки договори за наем и преаренда със „СТЕНА“ ЕООД, а
напротив – в т.5 от пълномощното се сочи, че пълномощникът може да представлява
упълномощителя пред нотариус във връзка с подписване на договори, анекси за
продължаване, анекси за прекратяване на договори за аренда /наем/, преаренда
/пренаемане/ от името на упълномощителя, не само като арендатор /наемател/, но и
като арендодател /наемодател/, включително да договаря при условията на чл. 38 от
ЗЗД. Т.е. тази й дейност е изрично разрешена от упълномощителя, без ограничение в
условията, при които ще се сключат договорите. Не се събраха доказателства ищецът
да е уведомил ответницата Б. за несъгласието си да се сключват от негово име сделки
по отдаване на земеделски земи под наем или аренда, стопанисвани от ищеца.
Ищецът твърди, че процесните земи били част от земеделското му стопанство и
чрез действията на пълномощника Б- Б те били отделени от патримониума му. Ищецът
обаче не е установил забрана за пренаемане и преарендуване на земеделски земи в
самото пълномощно, напротив разрешил е това в т. 5 от пълномощното. Т.е. не може
да се приеме, че такива действия по отдаване под наем и аренда на земи от
земеделското стопанство на ищеца са изначално и априори във вреда за ищцовото
земеделско стопанство, както твърди той и ги нарича „отчуждаващи“ действия. Не
следва да се изключва възможността земеделският производител по определени
причини да не желае да обработва дадени земи и да ги преотдаде на други лица чрез
пренаемани или преаренда, което действие само по себе си не идикира за явна
неизгодност и абсолютна нерезонност. Ако това е било така – упълномощителят да е
въвел пълна забрана за подобни действия в пълномощното, за да се подчертае, че
такива действия са изначално отречени от упълномощителя. Не се събраха
доказателства упълномощителят да е навеждал пред пълномощника възражения
против сключване на подобни „отчуждителни“ сделки по принцип. В този смисъл не
се доказа конкретно намерение да се вреди на упълномощителя от страна на
ответниците, което намерение не може и да се изведе от клаузите и самия характер на
сключените сделки.
Поради изложеното искът с правно основание чл. 40 от ЗЗД се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поради отхвърлянето на главния иск съдът
следва да разгледа предявения евентуален иск за нищожност с правно основание чл. 26
13
от ЗЗД с въведените различни основания.
По евентуалния иск - за прогласяване нищожността на сключените
договори на основание чл. 26 ЗЗД:
За уважаване на предявения иск по чл.26, ал.1, изр. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че при сключване на договора са нарушени добрите нрави. Добрите нрави са
неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или
произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. В съдебната практика се
приема, че основанието по чл.26, ал.1, изр.3 ЗЗД - нищожност поради противоречие с
добрите нрави, е налице, когато сделката противоречи на общо установените
нравствено-етични правила на поведение. При преценката дали са накърнени
моралните норми, съдът следва да съобрази волята на страните, защото нормата на
чл.20 ЗЗД го задължава при тълкуването на договорите да установява действителната
им обща воля, формирана от всичките им уговорки, да се отчита тяхната взаимна
връзка и целта на договора - удовлетворяване на допустим от закона интерес за
страните. Съдебната практика приема, че значителната липса на еквивалентност в
насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие
с добрите нрави, доколкото те са определени като граница на свободата на договаряне,
предвидена в чл.9 ЗЗД. Нееквивалентността на престациите обаче трябва да е в толкова
висока степен, че съотношението между престациите да е такова, че едната от тях е
незначителна и практическа нулева. Приема се, че известна обективна
нееквивалентност е допустима, т.к. свободата на договаряне предполага преценката за
равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес, а
следващата степен на нееквивалентност на престациите може да представлява сделка,
сключена при явно неизгодни условия и ако страната е в състояние на крайна нужда,
порокът би бил унищожаемост по чл.33 ЗЗД, а не нищожност поради противоречие с
добрите нрави (арг. от Решение №24/09.02.2016г. по гр.д. №2419/2015г. на ВКС).
Доводите на ищеца за ниската стойност на договореното арендно/наемно плащане
бяха обсъдени в изложението по-горе от съда, като договорената в договорите
рента/наем не е значително по-ниска спрямо средното рентно плащане за региона. С
оглед горното и като съобрази доказателствата по делото, съдът приема, че не е налице
значителна нееквивалентност на престациите на страните по процесните договори за
аренда и за наем, което да обосновава извод за противоречие на договорите с добрите
нрави. Договорената арендна цена в процесните договори за аренда/наем е в размер на
50 лв., респ. 40 лева за дка, и тази нееквивалентност не е в такава степен, че да се
приеме пълна липса на договорена престация. Наред с това в конкретната хипотеза
ищецът може да поиска изменение на арендната цена поради несъответствието й със
съответните пазарни цени на арендното плащане в региона за съответната стопанска
година, а при липса на споразумение между страните, могат да поискат от районния
съд при условията на чл.16, ал.5 ЗАЗ да вземе решение за увеличение на размера на
14
арендното плащане. Бе обсъдено по-горе и това, че клаузата по арендните договори на
чл. 2, установяваща, че рентата ще се заплаща на собствениците, не уврежда
арендодателя-ищец, като не се събраха доказателства за двойно плащане в такива
случаи, а напротив – видно от св. показания на П.Петров в такива случаи ищецът не
изплаща рента, а препраща правоимащите да получат рента от отв. „Стена“ ЕООД.
Предявеното при условие на евентуалност основание за нищожност на
договорите за преаренда по чл. 26, ал. 2, пр.1 от ЗЗД - поради невъзможен предмет на
двата договора за преаренда, също не е налице. Съгласно ТР 3/2014 г. на ОСКГ на ВКС
в приложното поле на чл. 26, ал. 2 ЗЗД попада основанието за нищожност на сделката
поради невъзможен предмет. Разпоредбата въвежда правилото, според което при
невъзможност на предмета сделката е нищожна. Предметът на сделката се свързва с
обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на страните по
сделката. Предмет на сделката са вещи, действия, бездействия, нематериални правни и
имуществени блага. Предмет трябва да има всяка сделка. За да е налице сделка,
страните трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на
постигне на съгласието предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е
нищожна поради невъзможен предмет. Ищецът сочи, че в договорите за преаренда в
чл. 2 уговореното плащане е дължимо от преарендатора - ответното дружество, на
собствениците на земите, като по този начин ищецът е лишен от насрещна престация
по тези договори. По този начин и двата сключени договора за преаренда били с
невъзможен предмет, тъй като не е посочен размер на плащане от преарендатора към
преарендодателя, а само е посочено, че уговореният размер на плащане - 50 лева за
декар и по двата договора, е платим от преарендатора на собствениците на имотите.
Тези съображения не се споделят от съда, тъй като в договорите за преаренда е
установен размер на арендното плащане и на кого се дължи такова, а именно на
собствениците на имотите, чиито имена и данни са установими от основния договор за
аренда, въз основа на който се сключват договорите за преаренда. Т.е. установим е
правният субект, на когото да се престира дължимото по договорите чрез мълчаливо
препращане към основния аренден договор. Застъпва се в съдебната практика
становището, че неопределеността на престацията има за последица нищожност на
договора поради невъзможен предмет. В случая не е налице неопределеност на
престацията, нито на получаващото я трето лице, като е допустимо в договор между
две страни да се уговори, че престацията ще бъде извършена в полза на трето лице
съгласно чл. 22 от ЗЗД, съгласно който може да се договаря и в полза на трето лице.
Предявеното при условие на евентуалност основание за нищожност на
договорите по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД – поради липса на съгласие, също не е
налице. В Решение № 4923 по описа за 2019 г. на ІV г.о. на ВКС на РБ е посочено, че:
„…с иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД съдебна защита може да търси само лице, което
е сключило договора за продажба лично и което твърди в исковата си молба, че
15
неговото волеизявление за сключването на договора е направено при т. нар. „съзнавана
липса на съгласие“ (изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване –
на шега, като учебен пример и др. подобни). Когато обаче договорът е сключен чрез
представител на ищеца, правна квалификация на иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е
невъзможна – именно поради това, че при сключването на договора ищецът не е
действал лично, а чрез (мним) представител, който от негово име е направил
волеизявлението (формирал е и е изявил воля) за сключването на договора, но без да е
разполагал с представителна власт за това (или последната е отпаднала впоследствие)“.
В случая сключването на трите договора е извършено не лично от ищеца, а чрез
представител – пълномощника Б- Б, като липсва направено волеизявление лично от
ищеца, за да се извършва преценка дали това волеизявление е дадено при липса на
съгласие за сключването на трите договора. Т.е. липсата на съгласие като основание
за нищожност не е налице, когато сделката е сключена чрез представител и искът за
прогласяване нищожността й на това основание се явява неоснователен.
Поради изложеното съдът намира, че нито едно от наведените основания за
нищожност по чл. 26 от ЗЗД не е налице по отношение на трите процесни договора,
поради което и евентуалният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на делото и това, че ответниците са поискали присъждане на
разноски, като по правилото на чл.78, ал.3 ГПК при този изход на спора им се дължат -
такива за адвокатското възнаграждение, платено от всеки от ответниците на адв. М., по
700 лева.
На ищеца не се следват разноски при този изход на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р Д Р, ЕГН **********, адрес: , действащ като
земеделски производител, срещу Н. П. Б – Б, с ЕГН , с адрес: и „СТЕНА" ЕООД, ЕИК
*********, с адрес: , представлявано от Д. Ж. А., иск с правно основание чл. 40 ЗЗД –
за обявяване на недействителни в отношенията между Р Д Р, ЕГН **********,
действащ като земеделски производител, и Н. П. Б – Б, с ЕГН и „СТЕНА" ЕООД, ЕИК
*********, на сключените от Н. П. Б., действаща като пълномощник на ищеца и като
пълномощник на „СТЕНА" ЕООД: Договор за наем на земеделска земя, сключен на
06.11.2020 г., вписан в Служба по вписванията при PC-Лом с вх.рег. № 6220/11.11.2020
г., акт № 148, том 9; Договор за преаренда на земеделска земя от 15.06.2021 г. с вх. per.
№ 4012/17.06.2021 г., акт 188, том 6 на Служба по вписвания – Лом и Договор за
16
преаренда на земеделска земя от 15.06.2021 г. с вх. per. № 4010/17.06.2021 г., акт 186,
том 6 на Служба по вписвания – Лом.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р Д Р, ЕГН **********, адрес: , действащ като
земеделски производител, срещу Н. П. Б – Б, с ЕГН , с адрес: и „СТЕНА" ЕООД, ЕИК
*********, с адрес: представлявано от Д. Ж. А., евентуален иск за прогласяване
нищожността на Договор за наем на земеделска земя, сключен на 06.11.2020 г., вписан
в Служба по вписванията при PC-Лом с вх.рег. № 6220/11.11.2020 г., акт № 148, том 9;
Договор за преаренда на земеделска земя от 15.06.2021 г. с вх. per. № 4012/17.06.2021
г., акт 188, том 6 на Служба по вписванията – Лом и Договор за преаренда на
земеделска земя от 15.06.2021 г. с вх. per. № 4010/17.06.2021 г., акт 186, том 6 на
Служба по вписванията– Лом, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 – поради
накърняване на добрите нрави, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р Д Р, ЕГН **********, адрес: , действащ като
земеделски производител, срещу Н. П. Б – Б, с ЕГН , с адрес: и „СТЕНА" ЕООД, ЕИК
*********, с адрес: , представлявано от Д. Ж. А., евентуален иск за прогласяване
нищожността на Договор за преаренда на земеделска земя от 15.06.2021 г. с вх. per. №
4012/17.06.2021 г., акт 188, том 6 на Служба по вписванията – Лом и Договор за
преаренда на земеделска земя от 15.06.2021 г. с вх. per. № 4010/17.06.2021 г., акт 186,
том 6 на Служба по вписванията – Лом, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД -
поради невъзможен предмет, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р Д Р, ЕГН **********, адрес: действащ като
земеделски производител, срещу Н. П. Б – Б, с ЕГН, с адрес: и „СТЕНА" ЕООД, ЕИК
*********, с адрес: , представлявано от Д. Ж. А., евентуален иск за прогласяване
нищожността на Договор за наем на земеделска земя, сключен на 06.11.2020 г., вписан
в Служба по вписванията при PC-Лом с вх.рег. № 6220/11.11.2020 г., акт № 148, том 9;
Договор за преаренда на земеделска земя от 15.06.2021 г. с вх. per. № 4012/17.06.2021
г., акт 188, том 6 на Служба по вписванията – Лом и Договор за преаренда на
земеделска земя от 15.06.2021 г. с вх. per. № 4010/17.06.2021 г., акт 186, том 6 на
Служба по вписванията – Лом, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД – поради липса
на съгласие, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Р Д Р, ЕГН **********, адрес: , да
заплати на Н. П. Б – Б, с ЕГН , с адрес: направените деловодни разноски в размер на
700,00 /седемстотин/ лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Р Д Р, ЕГН **********, адрес:, да
заплати на „СТЕНА" ЕООД, ЕИК *********, с адрес: , представлявано от Д. Ж. А.,
направените деловодни разноски в размер на 700,00 /седемстотин/ лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен
17
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
18