Р Е Ш Е Н И Е
№ 742 03.06.2022г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН
СЪСТАВ, на деветнадесети май, две хиляди двадесет и втора година, в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.
ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
2. НЕЛИ СТОЯНОВА
секретар: И.Л.
прокурор: Д.Х.
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАН дело № 700 по описа за 2022г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба от Пето районно управление при ОД на МВР
Бургас, против Решение № 213 от 11.03.2022 г., постановено по АНД № 5840 по описа на Районен съд
– Бургас за 2021 г., с което е отменено Наказателно постановление № 3388а-832/19.07.2020 г. на началника
на Пето районно управление при ОД на МВР Бургас, с което на П.Г.Н., ЕГН **********,***,
на длъжност управител на заведение „Планета
Пайнер“, за нарушение по чл. 16а, ал. 2 от Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/, на
основание чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС, е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 500.00 лв.
Изложени са доводи, че решението на РС – Бургас е постановено в
противоречие с материалния закон. Не се споделят мотивите на съда, обосновали
отмяната на издаденото наказателно постановление, като се излагат подробни
доводи в тази насока. Моли се същото да бъде отменено, а НП потвърдено.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не изпраща
процесуален представител.
Ответникът по касацията, редовно и своевременно уведомен, не се
представлява. Депозира молба по хода на делото, с която оспорва касационната
жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Прокуратурата на РБ поддържа становище за неоснователност
на оспорването, счита че решението е правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на
изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна
поради следните съображения:
Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване
пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ
от АПК.
Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
С процесното наказателно постановление отговорността
на П.Г.Н. е ангажирана за това, че на 18.07.2021 г. около 03:55 часа, в гр. Бургас,
Приморски парк „Атанасовска коса“ – част 1, в дискотека „Планета Пайнер“, в
качеството си на салонен управител, е допуснал озвучаване на обекта,
представляващ дискотека, разположен в зона, определена за рекреационна. Деянието
е квалифицирано като нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС.
Въз основа на установената фактическа обстановка,
съдът е приел от правна страна, че при издаването на НП е допуснато нарушение
на материалните разпоредби на закона, които обосновават отмяната му, тъй като
неправилно е ангажирана отговорността на физическото лице П.Н.. Наред с това е
посочил, че в случая лицето е наказано като допустител, а същите се наказват
само в случаите, посочени в съответния закон или указ, като в ЗЗШОС няма
предвидена такава хипотеза.
Обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и
законосъобразно, като същото не страда от пороци, представляващи касационни основания
за отмяната му. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства
по установяване на административното нарушение и налагане на санкцията. В хода
на съдебното следствие са събрани доказателства, които заедно с възраженията на
жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което
на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е
необходимо тяхното преповтаряне. Настоящият съдебен състав споделя установената
от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея
правни изводи.
С разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС се забранява
озвучаването от физически лица или от обекти по ал.1 и на открити площи в
зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и
територии и зони със смесено предназначение, включително когато озвучаването се
излъчва от място извън строителните граници на селищната територия или от
неурбанизирана територия за времето от 14,00 ч. до 16,00 ч. и от 23,00 ч. до 8,00 ч., с
изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари,
аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и
оповестяване на населението при бедствия.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че
административнонаказващият орган не е определил правилно субекта на нарушение и
незаконосъобразно е ангажирал административнонаказателната отговорност на Н.,
"в качеството на салонен управител в дискотека „Планета Пайнер“. За да
бъде ангажирана такава отговорност на физическо лице, наказващият орган следва
да докаже не само обективните елементи на деянието, които в случая са
озвучаване на рекреационна зона за времето от 23:00-08:00ч., но и да докаже
наличието на субективен елемент – т. е. да ангажира категорични доказателства
за виновността на конкретното физическо лице. В процесния случай липсват
убедителни доказателства, че именно управителят на дискотеката Н. е осъществил
озвучаването, което е констатирано на 18.07.2021 г. около 03:55 ч., в гр.
Бургас, Приморски парк "Атанасовска коса" – част І, в дискотека
„Планета Пайнер“.
При анализ на разпоредбите на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС
и чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС, се налага извод, че с тях се забранява въобще
озвучаването на обекти през посочените времеви отрязъци, без значение от нивото
на шума, т. е. изпълнителното деяние се изразява в самото озвучаване на
съответния обект, независимо дали звукът е силен или тих, стига да е във
времето, в което нормата забранява това. За да е съставомерно деянието е
достатъчно обектът, който се озвучава, да е сред обектите, изброени в чл. 16а,
ал. 1 от ЗЗШОС и озвучаването да се е случило във времето от 14: 00-16: 00 часа
и от 23:00-08:00 ч., както и обектът да се намира в описаните в чл. 16а, ал. 2 от
ЗЗШОС зони и територии.
В процесния случай по делото са събрани писмени
доказателства, че дискотека „Планета Пайнер“ се намира именно в такава зона. Не
е спорно, че дискотеката представлява обект, в който се извършва търговска
дейност в областта на услугите, т. е. попада в изброяването на чл. 16а, ал. 1
от ЗЗШОС. Озвучаването е установено в 03:55 ч. на 18.07.2021 г., което попада
във времевите отрязъци, през които нормата забранява това действие.
Въпреки така изложените изводи, наказателното
постановление е незаконосъобразно, поради неправилно определяне на субекта на
нарушението, както правилно е преценил районният съд. Според настоящия съдебен
състав субект на нарушението в случая е търговецът, който стопанисва търговския
обект. Според посочената като нарушена норма на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС,
субекти на нарушението могат да са, както физически лица, така и обектите по
ал.1. От своя страна, в ал.1 са изброени обекти за производство, съхраняване и
търговия, обекти в областта на услугите. Въпреки непрецизната законова
регламентация, несъмнено е, че се касае за търговци, които осъществяват дейност
в съответните обекти на производство, търговия и предоставяне на услуги, тъй
като самите обекти, като материална база, не могат да носят
административнонаказателна отговорност. В ал. 2 ясно е посочено, че
озвучаването може да е извършено или от физически лица или от обектите по ал.
1, което означава във втората хипотеза, че озвучаването е извършено от
търговците, които стопанисват и експлоатират съответните обекти. В процесния
случай търговското дружество, което стопанисва конкретната дискотека, е
субектът, който отговаря за озвучаването и именно той е следвало да бъде
наказан за конкретното нарушение.
По отношение на претендираните от ответника по касация
разноски настоящият състав счита, че такива не следва да бъдат присъждани по
следните съображения:
Съгласно чл.63д от ЗАНН в производствата пред районния
и административния съд, както и в касационното производство страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Според Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на
ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на
плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В конкретния случай, по
делото не са налице доказателства за извършено плащане на адвокатско
възнаграждение в производството пред настоящата инстанция. Действително през
Районен съд – Бургас е представен Договор за правна защита и съдействие, от
който се установява, че П.Н. упълномощава адвокат В. да го представлява по АНД
№ 5840 по описа за 2021г. на РС – Бургас, като завежда и води делото до
приключването му пред всички инстанции, но договореното възнаграждение съгласно
посочения договор е 300 лв., платено в брой, което вече е било присъдено при
приключване на делото пред районния съд.
По делото пред касационния съд не е представен договор
за правна защита и съдействие с посочване на изискуемите реквизити за уговаряне
и плащане на адвокатско възнаграждение - конкретно договорено и посочено
адвокатско възнаграждение, съответно конкретно посочен начин и срок на плащане
на същото. Действително договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент
и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С него може да се
удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени.
Страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви,
допустими от закона условия, в това число и заплащане на резултативен хонорар,
който да бъде дължим след приключване на делото и да се определя от неговия
изход. Тази свобода в договарянето обаче се свързва единствено с отношенията
между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване. Доказването
за направените разноски трябва да е пълно, т. е. документално установено
плащане на възнаграждението за адвоката. Само, когато е доказано извършването
на разноски в производството, те могат да се присъдят. Ето защо в случая в
производството пред настоящата инстанция липсва токова договаряне между
страните, поради липса на представен договор за правна помощ, съответно
уговорено адвокатско възнаграждение и начин на плащане. Няма пречка да бъде
указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора
за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той
има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е
договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
С оглед изложеното, съдът счита, че в полза на
ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски в настоящото
производство.
Воден от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд -
Бургас, ХІХ – ти състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 213 от
11.03.2022г., постановено по АНД № 5840 по описа на Районен съд – Бургас за
2021 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.