Р Е Ш Е Н И Е
№412
от 16.06.2022 г., гр. Хасково
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на
седемнадесети май, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
като
разгледа дело № 206/2022 г. по описа
на Административен съд Р Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 84 и следващите от
Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.
Образувано
е по жалба на А.У.А. срещу Решение №
1478/18.02.2022 г. на Заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците
при Министерски съвет /ДАБ при МС/.
Изложени
са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било издадено
в нарушение на чл. 8 ЗУБ и при неспазване на принципа на безпристрастност, не
било съобразено и индивидуалното положение на жалбоподателя. Същият бил
преследван поради своето политическо мнение и поради това, че не подкрепя
гХамасТ Р организацията, която упражнява фактическата власт в Ивицата Газа. Бил
задържан два пъти Р през месеца май и ноември 2020 г., като административният
орган неправилно бил посочил, че гчуждият гражданин е продължил да живее
необезпокоявано в ПалестинаТ след месец май 2020 г. Представен бил доклад, че
г-н А. е понесъл множество травми в
главата, гърдите, горните и долните крайници, което противоречи на абсолютната
забрана на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека /гникой не може
да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или
наказаниеТ/. Твърди се също, че жалбоподателят бил малтретиран и от собствения
си баща, поддръжник на Хамас. Нарушена била разпоредбата на чл. 75 ЗУБ.
Административният орган не бил провел интервю по чл. 63а, ал. 5 ЗУБ, за да
изясни причините г-н А. да не
напусне дома си въпреки тормоза, вкл. и да се премести гв друг град в
ПалестинаТ. Сочат се данни за присъда спрямо г-н А., постановена спрямо него след напускането на Ивицата Газа.
Изложени са подробни съображения, че случаят на жалбоподателя попада в
хипотезата на чл. 1D, изр. 2 от Конвенцията за статута на
бежанците от 1951 г. и чл. 12, ¤ 1, б. гаТ, изр. Второ от Директива 2011/95/ЕС,
като не било необходимо лицето задължително да докаже, че има основателни
опасения от преследване. В подкрепа на горното било приложено копие на
регистрационна карта към Агенцията на ООН за подпомагане и работа с
палестинските бежанци в Близкия изток, съгласно която жалбоподателят е признат
за палестински бежанец от международната общност и има право на бежански статут
съгласно Конвенцията от 1951 г. Невъзможно било завръщането на територията на
Ивицата Газа, тъй като било необходимо разрешение от израелските власти с
изключителен контрол върху влизане/излизане през границите на Палестина, а
преминаването през Рафа /Египет/ било затруднено поради отварянето на пункта за
много кратки периоди. Агенцията на ООН за подпомагане и работа с палестинските
бежанци в Близкия изток не била в състояние да осигури на палестинските бежанци
помощта, от която се нуждаят с качеството, което да отговаря на минималните
изисквания. В нарушение на чл. 75 ЗУБ и чл. 35 АПК не била събрана и преценена
актуалната информация за страната на произход Р Ивицата Газа, а именно Р
напрежението между палестинските въоръжени групи и Израел се увеличило при
отчетния период /август 2021 г./, бомбардировките през месец май 2021 г.,
недостиг на храна, ток, питейна вода. Връщането на г-н А. в Ивицата Газа би застрашило в прекомерна степен живота и
сигурността му, в нарушение на принципа за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3
ЗУБ и чл. 2-3 от Европейската конвенция за правата на човека. Моли оспореното
решение да бъде отменено, а преписката Р върната на административния орган за
ново произнасяне.
В
съдебно заседание жалбоподателят - А.У.А.,
редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Ответникът
Р Заместник-председател на ДАБ при МС, редовно уведомен, не се явява. Чрез
процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Подробни съображения са изложени в писмени бележки. Акцентира,
че от представената регистрационна карта за палестински бежанец, издадена от
Върховния комисариат на ООН не се обуславя извод, че жалбоподателят е признат
за бежанец.
Представителят
на Окръжна прокуратура, редовно призована, излага становище за неоснователност
на жалбата.
Административен съд - Хасково, като
обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
На
03.08.2021 г. /с молба вх. № 105450-3110 Р л. 94/ А.У.А. от Палестина е поискал закрила в Република България. Молбата
е изпратена в ДАБ при МС.
На
11.08.2021 г. /с молба вх. № 1914 Р л. 93/ кандидатът е регистриран като А. /собствено/ У. /бащино/ А. /фамилно/
от мъжки пол, роден на *** г. в Палестинска окупирана територия, без
гражданство, ЛНЧ *********** /регистрационна карта на чужденец, издадена от ДАБ
при МС Р л. 75/, етническа принадлежност Р ., религия: * Р сунит, семейно
положение Р * /л. 69-69-гръб; декларация Р л. 77, регистрационен лист Р л. 91/.
На
18.09.2021 г. е проведено интервю с г-н А.
/покана Р л. 80; протокол Р л. 68-71/. Същият заявява, че е напуснал Палестина,
Ивицата Газа, през февруари 2021 г. и преминал в Египет, където останал няколко
дни. След това е заминал за Турция, а на 09.07.2021 г. по незаконен начин
влязъл в Република България, през зелена граница, преминавайки транзитно през
Гърция /заповед на Началник на ГПУ Р Ивайловград Р л. 95/. На българска
територия го очаквал автомобил с две момичета, работещи в организация за защита
на човешките права и с чиято помощ стигнал до полицията, където подписал молба
за закрила. Бил отведен в бежански център. Допълва, че имал опасения за
сигурността си в Палестина, тъй като не споделял убежденията на групировката
гХамасТ. В групировката членувал и неговият баща, поради което последният го
малтретирал многократно. В Палестина, в тяхното общество, всички членове на
семейството трябвало да се съобразяват с определени правила, вкл. с идеите на
гХамасТ. През месец май 2020 г. публикувал пост в социалната мрежа гФейсбукТ, в
което изразил мнението си за групировката гХамасТ, довело до задържането му в
продължение на шест дни и упражнено физическо насилие върху него. През месец
февруари 2021 г. направил неуспешен опит да напусне страната си, защото имало
доноси срещу него. Посочва, че е подал молба за закрила в Република България
поради задържането му от полицията, тъй като целта му била до достигне до
Белгия или Швеция. Твърди, че не е имал персонални проблеми заради етническата
си /арабин/ и религиозна принадлежност /мюсюлманин-сунит/ в страната на
произход, че не членува в политическа партия или организация. Бил заплашван от
баща си, както и от хора, работещи за държавна сигурност. Посочва, че не иска
да се връща в Палестина, защото ще бъде отведен в затвор и отново малтретиран.
На
20.09.2021 г. по повод искане от Директора на РПЦ Р Харманли, ДАБ при МС, е
постъпило становище от Държавна агенция гНационална сигурностТ, че не възразява
да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано като А.У.А., роден *** г. в Палестинска
окупирана територия, в случай че отговаря на условията по ЗУБ /л. 67; л. 76/.
Въз
основа на гореизложените факти и справка на Дирекция гМеждународна дейностТ към
ДАБ на МС /л. 43-56/ с Решение № 1478/18.02.2022 г. Заместник-председателят на
ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А.У.А. /л. 15-21/.
Решението
е връчено на г-н А. на 23.02.2022 г.
При
така установеното от фактическа страна Административен
съд - Хасково обуславя следните правни изводи:
Жалбата
е ДОПУСТИМА. Подадена е срещу
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ
на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат
неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 АПК и чл. 84, ал. 3 ЗУБ, в указания
14-дневен срок.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
първо място, Решение № 1478/18.02.2022 г. е издадено от компетентен
административен орган - Заместник-председателят на ДАБ при МС на основание чл.
52 във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 2, ал. 3 ЗУБ /заповед №
РД05-803/14.12.2020 г. на Председателя на ДАБ - л. 42/, в установената писмена
форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата
нищожност, съответно отмяна, по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с
чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК.
На
второ място, производството за предоставяне на международна закрила е
образувано с регистрирането на А.У.А.
като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1,
т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от Държавна агенция гНационална
сигурностТ съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ във връзка с чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗДАНС
/л. 67/. В действителност становището на ДАНС е задължително за
административния орган, който действа в условията на обвързана компетентност,
но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила
за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. В конкретния
случай подобно възражение не е обективирано, но изрично е посочено, че не се
възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето А.У.А. в случай че то отговаря на
условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба
административният орган изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и
чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което
са изяснени всички факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, а на
молителя е предоставена възможност да даде подробни обяснения. Не се установява
необходимостта от провеждане на допълнителни интервюта на основание чл. 63а,
ал. 5 ЗУБ. Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище
/л. 22/, представено на Заместник - председателя на ДАБ за вземане на решение
/чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана
от Заместник-председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно,
извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е
необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е
решение, с което на молителя се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут
/чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/. Формира се извод, че не са допуснати
процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават
правото на защита на лицето - А.У.А.,
инициирало производството за предоставяне на международна закрила, и
предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1
във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.
На
трето място, следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта Р
издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168,
ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.
Съгласно
чл. 75, ал. 2, изр. Първо ЗУБ гпри произнасяне по молбата за международна
закрила се преценяват всички относими факти, декларации или документи, свързани
с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността
да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да
придобие, включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена цел
е да получи международна закрилаТ. Липсват достатъчно доказателства в подкрепа
на твърденията на молителя. Същият не е положил достатъчно усилия, за да
обоснове молбата си, не е дал задоволително обяснение за липсата на
доказателства, въз основа на които да се установят твърдените от него факти,
което препятства преценката относно изявленията му, конкретно същите
непротиворечиви и достоверни ли са /чл. 75, ал. 3, изр. Първо ЗУБ/.
Извършена
е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от
молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по
издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен
статут на бежанец.
Съгласно
чл. 8, ал. 1 ЗУБ гстатут на бежанец в Република България се предоставя на
чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини
не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се
завърне в неяТ. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към
тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо
мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В
конкретния случай г-н А. не е
обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от
причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се споделя от съда
твърдението, че случаят на жалбоподателя попада в хипотезата на чл. 1D, изр. 2
от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и чл. 12, ¤ 1, б. гаТ, изр.
Второ от Директива 2011/95/ЕС, поради което не било необходимо той задължително
да доказва наличието на основателни опасения от преследване и за което ще бъдат
изложени подробни съображения по-долу. Не се констатира, че на същия са
нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да
доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество
и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си
/арабин/ или религиозната си /мюсюлманин-сунит/ принадлежност, като същият не
бил и политически ангажиран. Обстоятелствата, че бил призован да се яви на
разпит в отдел гНационална сигурностТ /л. 63/, както и, че през месец май и
ноември 2020 г. бил задържан от палестинските власти, за което задържане
липсват доказателства, не представляват основание за предоставянето на статут
на бежанец. Същите не са действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5, т.
2-т. 5 ЗУБ. В този смисъл не се приема възражението на жалбоподателя за
неправилното посочване от страна на административния орган, че гчуждият
гражданин е продължил да живее необезпокоявано в Палестина след месец май 2020
г.Т. Този извод е формиран от административния орган изцяло въз основа
изложеното от молителя в хода на интервюто, проведено на 18.09.2021 г., и в
което той заявява единствено, че е бил задържан през месец май 2020 г. заради
публикация в социалната мрежа гФейсбукТ по отношение на групировката гХамасТ,
но същият не сочи данни за задържане през месец ноември 2020 г. Не се съдържат
безспорни доказателства по преписката, че при задържането си през месец ноември
2020 г. е понесъл множество травми в главата, гърдите, горните и долните
крайници. Дори и да се приеме, че в действителност лицето е било задържано през
месец ноември 2020 г. не се установява причинно-следствената връзка между това
задържане и влошаване на здравето му по начина, по който се твърди да е осъществено.
Не се установява връзката между задържането през месеците май и ноември 2020 г.
и влошеното здравословно състояние от медицинското свидетелство, приложено
заверено копие на извършен превод на л. 65 от делото, видно от което единствено
е назначено лечение в домашни условия и медикаменти. Твърденията, че г-н А. не е успял да напусне първоначално
страната заради доноси и че след успешния вече опит има издадена присъда, не са
подкрепени с доказателства, но и не са достатъчно обосновани от молителя, за да
се приемат за достоверни. Отделно от това, следва да се посочи, че
преследването трябва да се разграничава от наложено наказание за извършено
престъпление, тъй като бежанецът е жертва или потенциална жертва на
несправедливост, а не беглец от правосъдие /така вж. Решение № 15458 от
14.12.2020 г. по адм. д. № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. От значение е
посоченото от лицето Р веднъж, че е напуснало легално Палестина и е преминало с
автомобил в Египет, и втори път, гсе принудих да платя подкуп, за да мога да
премина успешно границата и да напусна родната странаТ Р факти, които то
заявява да са се осъществили пред интервюиращия орган и обективирани в
протокола от интервюто, подписан от чужденеца, без да са налице данни за отказ
от негова страна, за коментар по отразяването им в протокола, както и за разяснения
в случай на грешки в превода или неточно отразени твърдения /чл. 63а, ал. 9-10
ЗУБ/. Липсват конкретни данни, че в действителност жалбоподателят е преследван
заради гпроблемиТ на гХамасТ Р организацията, която упражнява фактическата
власт в Ивицата Газа, породени от изразяване на политическо мнение, вкл. и чрез
социалната мрежа гФейсбукТ /Решение № 5670 от 12.05.2021 г. по адм. д. №
3301/2021 г., ІV отд. на ВАС/. Не представлява основание за предоставянето на
статут на бежанец и системното физическо малтретиране от страна на баща му
поради несъгласието с политическите възгледи /декларация от майката на
чужденеца - л. 57, медицинско свидетелство Р л. 65/. Бащата на молителя, за
който се твърди, че е активен член на групировката гХамасТ, не попада в обхвата
на понятието гнедържавни субектиТ по смисъла на чл. 8, ал. 3, т. 3 ЗУБ, поради
това и неговите действия не представляват действия по преследването по чл. 8,
ал. 5, т. 1 ЗУБ. В допълнение, следва да се акцентира и върху изявлението на
г-н А., дадено пред интервюиращия
орган, че същият е тръгнал от Палестина за европейска държава - Белгия или
Швеция, но по принуда е подал молба за предоставянето на международна закрила в
Република България. Същият не е лице, което е принудено да напусне страната по
произход поради преследване, а представлява икономически емигрант, търсещ
по-добри икономически условия за живот /така вж. Решение № 10865 от 27.10.2021
г. по адм. д. № 5884/2021 г., ІV отд. на ВАС/. С оглед твърдението на молителя
се констатира и нежеланието му да пътува и да получи достъп до тази част на
държавата, в която не са налице причини за основателно опасение от преследване,
и в която част същият може да се установи /чл. 8, ал. 8 ЗУБ/. Липсват данни по
делото, че закрилата срещу преследване не може да бъде предоставена от
държавата, партии или организации, включително международни организации, които
контролират държавата или значителна част от нейната територия по аргумент от
чл. 8, ал. 7 ЗУБ. Правилно е формиран от административния орган извод, че
искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на
бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ/.
Извършена
е при това от компетентния орган и преценка на всички факти, сочени като
осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи
административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да
бъде предоставен хуманитарен статут.
Съгласно
чл. 9, ал. 1 ЗУБ гхуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не
отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може
или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да
бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно
наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне,
или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице
поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликтТ.
Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо
А.У.А. като изброените в чл. 9, ал.
1 ЗУБ, вкл. и като осъществени от групировката гХамасТ, упражняваща фактическа
власт в Ивицата Газа. Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил
арестуван или осъждан в страната си по произход /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/. Единствено
сочи, че е имал проблеми с официалните власти в страната, но не конкретизира в
какво се изразяват тези проблеми. Не се установява, че той е бил подложен на
посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 гЗабрана за
изтезанияТ от Конвенцията за правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал.
1, т. 2 ЗУБ/. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен
статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ правилно бежанската история, вкл. и
относно влиянието на групировката гХамасТ, е изследвана с оглед Решение от 17
февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз /СЕС/ по дело C-465/07, по
тълкуването и прилагането на член 15, буква гвТ от Директива 2004/83/ЕО на
Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на
безогледно насилие. Обсъдена е подробно обстановката в страната на произход,
като е посочено изрично, че въпреки периодичните военни действия между палестинци
и израелски военни към датата на издаване на оспорения акт е настъпило примирие
/справка Р л. 43-56/. В справката се съдържат данни за отделни прояви на
въоръжен конфликт със смъртни случаи, но е уточнено също, че сраженията между
Израел и палестинските въоръжени групи намаляват, и се акцентира върху това
какво представлява осъществяваната от Агенцията на ООН за подпомагане на
палестинските бежанци дейност в част здравеопазване, вкл. и с оглед
разпространението на коронавируса, образование, социални услуги, реагиране при
извънредни ситуации /спешна помощ/ ведно с помощта, предоставяна от САЩ и
Европейския съюз. Обсъдена е подробно и възможността за връщане на чужденци в
Ивицата Газа, свързана най-вече с осигуряване на свобода за вътрешно
предвиждане, чуждестранни пътувания, емиграция и връщане в родината, но изцяло
в синхрон със зачитане основните човешки права. Независимо от тежкото социално,
икономическо и политическо положение в Палестина и в Ивицата Газа последната не
се намира в състояние на вътрешен или международен конфликт, който да обуславя
заплаха за молителя, като няма данни насилието да е достигнало до изключителна
степен, обуславящо предоставянето на статут. Този извод се формира и въз основа
на справката от 21.01.2022 г. на Дирекция гМеждународна дейностТ при ДАБ на МС
/л. 118-139/, представена в хода на настоящото съдебно производство. В тази
справка са посочени конкретни факти и обстоятелства, съдържащи се в справката
от 02.11.2021 г. /л. 43-56/. Не представляват основания за предоставяне на
международна закрила по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ отделни събития,
осъществени в Ивицата Газа, а именно Р бомбардировките през месец май 2021 г.,
напрежението между палестинските въоръжени групи и Израел през месец август
2021 г. Не се констатира и реална опасност от тежки посегателства спрямо г-н А., следствие на събития, настъпили,
след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност,
извършена от него след отпътуването му /чл. 9, ал. 3 ЗУБ/. Съгласно правилото
на т. 39 от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, само в
изключителни случаи е възможно общата ситуация на насилие в мястото, където
трябва да бъде върнато лицето, да е с такъв интензитет, че връщането там да е
нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ, без да е необходимо да се доказва, че то се намира
в специфичен риск. С т. 39 от цитираното решение на СЕС гсе въвежда обратно
пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила
и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава
закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с
липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на
раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно
насилие в страната муТ /така вж. Решение № 15458 от 14.12.2020 г. по адм. д. №
6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. В конкретния случай за А.У.А. не се установява специфичен риск от тежки лични заплахи
срещу живота и/или личността му поради присъщи на индивидуалното положение
елементи и лични обстоятелства, който риск да е реално осъществим при
завръщане. Отделно, констатира се нежелание молителят да пътува и да получи достъп
до тази част на държавата, в която не съществува реален риск чужденецът да
понесе тежки посегателства, и в която част същият може да се установи /чл. 9,
ал. 5 ЗУБ/. Липсват данни по делото, че закрилата срещу тежки посегателства не
може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително
международни организации, които контролират държавата или значителна част от
нейната територия по аргумент от чл. 9, ал. 4 ЗУБ. В допълнение, недостигът на
храна, ток, вода, лекарства, сочен от жалбоподателя като неизяснен при
изследване на действителната обстановка в страната на произход, е проблем от
социално-битов характер за нейното население, но този проблем не произтича
единствено от въоръжения вътрешен конфликт, независимо дали последният има международен
характер, за който се твърди, че не е разрешен. Недостигът на храна, ток, вода,
лекарства не е основание за предоставяне на международна закрила, като е без
значение, че липсата им съществено засяга здравето и живота на лицата, за които
се установява този недостиг. Правилно е формиран от административния орган
извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила
/хуманитарен статут/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал.
1, т. 4 ЗУБ/.
Липсват
предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а
именно Р член от неговото семейство да има предоставена международна закрила.
Не се сочи наличието на предпоставките за предоставяне на международна закрила
по чл. 9, ал. 8 ЗУБ, а именно - конкретизираните в заключенията на
Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените
нации за бежанците. Доколкото не се доказа, че в територията на държавата по
произход са застрашени животът или свободата на чужденеца по причина на раса,
религия, националност, принадлежност към определена социална група или
политическо мнение или същият е изложен на опасност от изтезания или други
форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, не е
приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.
От
представеното по делото писмо от Върховния комисариат на ООН за бежанците в
Република България се установява, че А.У.А.
е регистриран като палестински бежанец от Представителството на Агенцията на
ООН за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия изток /UNRWA/. Не
е спорно по делото, че Агенцията на ООН за подпомагане и работа с палестинските
бежанци в Близкия изток е създадена с резолюция на Общото събрание на ООН през
1949 г. относно помощта за палестинските бежанци със задача - да подпомага
благосъстоянието и човешкото развитие на палестинските бежанци, и мандат - до
30 юни 2023 г. Регистрирането като палестински бежанец е от значение единствено
за предоставяне на закрила от UNRWA на територията на Ивицата Газа. Напускането
на териториите, върху които Агенцията упражнява дейността си, осуетява
единствено възможността за реално ползване на предоставяните от нея услуги,
съдействие и подпомагане, но то не е обстоятелство, водещо до прекратяване или
преустановяване на закрилата за в бъдеще или до отнемане на признатия от
международното право статут на палестинските бежанци. Независимо от това и
доколкото жалбоподателят е напуснал страната по собствено желание, а закрилата от
действащата Агенция на ООН за подпомагане и работа с палестинските бежанци в
Близкия изток не е била преустановена, то от обстоятелството, че същият е бежанец
по рождение и като такъв се ползва от тази закрила, не се следва изводът, че
следва да получи международна закрила по смисъла на ЗУБ /така вж. Решение №
6456 от 10.05.2011 г. по адм. д. № 2867/2011 г., 5 чл. с-в на ВАС/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 4 ЗУБ статут на бежанец не се предоставя на
чужденец, който се ползва от закрилата или помощта на органи или организации на
Организацията на обединените нации, различни от Върховния комисар на
Организацията на обединените нации за бежанците, каквато безспорно е Агенцията
на ООН за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия изток, вкл. и
доколкото не се установява тази закрила или помощ да е преустановена и
положението на лицето да не е установено в съответствие със съответната
резолюция на Организацията на обединените нации, така че това лице да може да
се ползва от привилегиите, произтичащи от Конвенцията за статута на бежанците
от 1951 г., наречена Женевската конвенция.
Горното
изцяло е обусловено от Решение на СЪДА /голям състав/ от 25.07.2018 г. по дело
С-585/16, в чиято т. 85 е посочено следното: гпоради този специфичен статут на
бежанец, установен в посочените територии в Близкия изток /Ивицата Газа,
Западния бряг, Йордания, Ливан и Сирия Р бел. моя/ за палестинците, лицата,
регистрирани от UNRWA, по принцип се изключват, по силата на член 12, параграф
1, буква а), първо изречение от Директива 2011/95, който съответства на член 1,
буква D, първа алинея от Женевската конвенция, от кръга на бежанците в Съюза. С
оглед на това от член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива
2011/95, който съответства на член 1, буква D, втора алинея от Женевската
конвенция, следва, че когато кандидатът за международна закрила в Съюза вече не
се ползва от закрилата или от помощта на UNRWA, това изключение престава да се
прилагаТ. Съгласно Член 12 от Директива 2011/95, озаглавен гИзключванеТ: г1.
Гражданин на трета държава или лице без гражданство се изключва от кръга на
бежанците, когато съответното лице: а) попада в приложното поле на член 1,
буква [D] от Женевската конвенция относно закрилата или помощта от органи или
агенции на Организацията на обединените нации, различни от върховния комисар за
бежанците на ООН. В случаите, в които тази закрила или помощ бъде преустановена
на каквото и да е основание, без положението на тези лица да бъде окончателно
уредено в съответствие с относимите резолюции на Общото събрание на
Организацията на обединените нации, тези лица ipso facto имат право на
предимствата по настоящата директиваТ. Съгласно чл. 1, буква D от
Женевската конвенция гтази конвенция не се прилага по отношение на лица,
ползващи се в момента от закрилата или помощта на органи или организации на
Организацията на обединените нации, различни от Върховния комисар на
Организацията на обединените нации за бежанците. Когато оказването на такава
закрила или помощ бъде преустановено по каквито и да било причини и ако положението
на тези лица не е надлежно установено съгласно съответните резолюции, приети от
Общото събрание на Организацията на обединените нации, тези лица могат ipso
facto да се ползват от привилегиите, произтичащи от тази конвенцияТ. гКакто
уточнява Съдът, член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива
2011/95 се прилага, когато се установи въз основа на преценка на лично
основание на всички относими факти, че съществува сериозна заплаха за личната
безопасност на съответния палестинец и че UNRWA, чиято помощ е била поискана от
заинтересованото лице, не е в състояние да му осигури условия на живот,
отговарящи на нейната мисия, като така посоченият палестинец е принуден поради
независещи от волята му обстоятелства да напусне зоната на действие на UNRWA
/т. 86 от цитираното по-горе решение по дело С-585/16/. В този смисъл, ако
лице, напуснало зоната на действие на UNRWA и подало молба за международна
закрила в Съюза, се ползва в посочената зона от ефективна закрила или помощ от
UNRWA, позволяваща му да пребивава безопасно в нея при достойни условия на
живот и без да е изложено на опасността от връщане в територията на обичайното
му пребиваване, докато не е в състояние да се завърне там в безопасност, това
лице не може да се разглежда от органа, компетентен за вземане на решение по
тази молба, като принудено поради независещи от волята му обстоятелства да
напусне зоната на действие на UNRWA. Посоченото лице в този случай трябва да се
изключи от кръга на бежанците в Съюза съгласно член 12, параграф 1, буква а) от
Директива 2011/95Т /т. 134 от цитираното по-горе решение по дело С-585/16/.
Именно от писмото на Върховния комисариат на ООН за бежанците в Република
България се установява, че г-н А. е
регистриран като палестински бежанец от UNRWA без уточнение към кой момент се е
осъществило това, поради което и неговият случай безспорно попада в обхвата на чл.
1, буква D, изр. Първо от Женевската
конвенция, чл. 12, ¤ 1, буква гаТ, изр. Първо от Директива 2011/95, чл. 12, ал.
1, т. 4 ЗУБ /правило/. Регистрирането на бежанеца от UNRWA, дори и да се
приеме, че е ново обстоятелство, осъществило се след издаване на оспореното
решение, от неговото осъществяване се извежда единствен извод, че г-н А. се изключва от кръга на
бежанците поради закрилата и помощта, предоставяни от Агенция на ООН за
подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия изток. Фактът, че е
регистриран като палестински бежанец, се сочи за първи път в хода на съдебното
производство, като в административното не са изложени твърдения в тази посока
от молителя. В този смисъл и доколкото административният орган не е дължал
произнасяне по доводи, които не са били обективирани от чужденеца, не се следва
отмяна на акта и връщане преписката за ново разглеждане. Нещо повече, видно от
приложените справки относно обстановката в страната по произход, действието на UNRWA
не е преустановено. Липсват и доказателства, че лицето е поискало помощ и
закрила от UNRWA преди да напусне Ивицата Газа, но такива не са му били
предоставени или са били неефективни. В действителност и с оглед решението по
дело С-585/16 настоящата съдебна инстанция разгледа, както фактическите и
правните обстоятелства С като приложимостта на член 12, параграф 1, буква а) от
Директива 2011/95 към положението на кандидата С които органът, взел това
решение, е отчел или е могъл да отчете, така и фактическите и правните
обстоятелства, които са настъпили след приемането на посоченото решение, като
формира извод, че ако жалбоподателят смята, че неговият случай попада в обхвата
на чл. 1, буква D, изр. Второ от
Женевската конвенция, чл. 12, ¤ 1, буква гаТ, изр. Второ от Директива 2011/95,
чл. 12, ал. 1, т. 4 ЗУБ /изключението/, то не му е ограничена възможността да
подаде последваща молба за международна закрила, в която да формира своите
твърдения относно установяването на нови факти и обстоятелства и да приложи
удостоверяващите ги писмени доказателства.
Само
за допълнение, следва да бъде посочено, че административният орган не е мотивирал
отказа си за предоставяне на закрила по смисъла на някоя от цитираните по-горе
разпоредби от международното, европейското и българското право, а само и
единствено поради липсата на предпоставките, посочени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. При
осъществяване на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, но при отказ от компетентния
орган да бъдат предоставени статут на бежанец и хуманитарен статут само поради
регистрирането на чужденеца от UNRWA, се дължи анализ дали помощта и закрилата
от последната са преустановени и ефективни по смисъла на чл. 1, буква D,
изр. Второ от Женевската конвенция, чл. 12, ¤ 1, буква гаТ, изр.
Второ от Директива 2011/95, чл. 12, ал. 1, т. 4 ЗУБ /изключението/. В
конкретния случай съдът констатира, че не са налице предпоставките по чл. 8 и
чл. 9 ЗУБ, поради което са ирелевантни обстоятелството, че молителят е
регистриран от UNRWA, и твърдението, че при евентуално връщане в страната по
произход на същия не може да бъде осигурена необходимата помощ от UNRWA, при
това в качество, което да отговаря на минималните изисквания. Не се споделя и становището,
че Директива 2011/95 може да се прилага ipso facto спрямо жалбоподателя, без да
е необходимо той задължително да докаже, че има основателни опасения от
преследване, доколкото не са налице предпоставките за това, посочени в т. 86 от
решение по дело С-585/16 - съществуваща сериозна заплаха за личната му
безопасност, невъзможност на UNRWA да му осигури условия на живот, отговарящи
на нейната мисия, както и принуда това лице поради независещи от волята му
обстоятелства да напусне зоната на действие на UNRWA.
Заключение:
Решение № 1478/18.02.2022 г. на Заместник-председателя на ДАБ при МС е законосъобразно
издаден административен акт, поради което и жалбата на А.У.А. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Така
мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 85, ал. 4 във връзка с чл. 84,
ал. 3 ЗУБ, Административен съд - Хасково,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.У.А. срещу Решение № 1478/18.02.2022
г. на Заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски
съвет.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му от страните, до
Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд -
Хасково.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК, и за сведение -
на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците чрез
представителя му в Република България.
Съдия: