№ 338
гр. Благоевград, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:В. Пандева
Андроника Ризова
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора Н. Г. С. и
като разгледа докладваното от В. Пандева Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20251200600538 по описа за 2025 година
С присъда №18 от 11.09.2024 г. постановена по нохд №192/23 г. по описа на РС - Гоце
Делчев, Г. В. Н. е осъден да заплати на гражданския ищец И. И. Д. сумата от 2 946,21лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от същия имуществени вреди в резултат на
престъпление по чл.331, ал.1 от НК, както и сумата от 2 000лв. - обезщетение за претърпени
от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми от
датата на деянието - 20.04.2016 г. до окончателното им изплащане, като исковете в
останалата им част са отхвърлени като неоснователни.
Г. В. Н. е осъден да заплати разноски на ОДМВР Благоевград от 415 лева за съдебно-
оценителна експертиза изготвена по делото, както и 5 лв. за издаването на изпълнителен
лист, а така също и да заплати на РС - Гоце Делчев разноски от 448,78 лева сторени в
съдебната фаза, държавна такса по предявените граждански искове общо в размер на 108,92
лв, както и 5 лв. за издаването на изпълнителен лист.
Г. В. Н. е осъден да заплати на гражданския ищец И. И. Д. от гр.Х., обл. Б. разноски в размер
на 1000 лева.
В депозирана пред въззивния съд жалба от защитата на Н. се твърди, че присъдата е
неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния
закон.
1
Иска се отмяна на уважените граждански искове за причинени от деянието имуществени и
неимуществени вреди, като се акцентира върху ползване на собствеността върху общ
наследствен имот, за който липсва разпределение на дяловете. Оспорва се и осъждането по
реда на чл.189, ал.3 от НПК, поради прекомерност на адвокатския хонорар в размер на 1
000лв.
Становището на повереникът на гражданския ищец Д. е да се остави без уважение
подадената въззивна жалба и бъде потвърден първоинстационния съдебен акт.
Представителят на държавното обвинение заявява, че РС се е произнесъл след обективен и
пълен анализ на събраните доказателства. При определяне размера на имуществените и
неимуществени вреди е спазен принципа на справедливостта, намира направените
възражения за несъстоятелни и счита съдебния акт за правилен и законосъобразен. Иска се
потвърждаването му.
Благоевградски окръжен съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно
провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за
установено следното:
Производството по нохд №192/2023 г. по описа на РС - Гоце Делчев е образувано с внесен в
съда обвинителен акт срещу Г. В. Н. за това, че на 20.04.2016 г. в гр.Х., обл. Б., на ул.“* е
запалил по непредпазливост чужд имот със значителна стойност – двуетажна жилищна
сграда, изградена върху парцел /УПИ/ 8 - за имот с планоснимачен номер * от квартал 56 по
плана на град Х., обл. Б., със застроена площ от 80 кв.м. на стойност 16 100лв, ½ от който
собственост на И. И. Д. от гр.Х. и ¼ от който собственост на И. В. У. от гр.Х. -
престъпление по чл.331, ал.1 от НК.
Поради изтеклата давност на наказателното производство, контролираното произнасяне е
върху предявените граждански искове. Срещу Г. В. Н. от гр. Х., обл. Благоевград са били
предявени: граждански иск от И. И. Д., от гр. Х., обл. Б., ул. ***, с ЕГН ********** срещу
подсъдимия за претърпени имуществени вреди за сумата от 5 892,41 лева вследствие на
извършеното от Н. деяние, изразяващо се в стойността на унищоженото имущество,
граждански иск за претърпени неимуществени вреди, в размер на 3 000 лева, представляващ
претърпени стрес, неудобства, притеснение, унижение, като и за двата иска се претендира
законната лихва считано от датата на престъплението - 20.04.2016 г.
Установените фактически обстоятелства сочат, че през пролетта на 2016 г. Г. Н. живеел в
двуетажна къща, намираща се на ул. „* в гр.Х., обл. Б., изградена върху урегулиран поземлен
имот - парцел VIII, имот планоснимачен номер * от квартал 56 по плана на гр.Х., обл. Б. със
застроена площ от 80 кв.м и разгъната застроена площ 160 кв.м. Къщата е била собственост
на майка му Н. /К./ И. Д. и нейния брат - св. И. И. Д. от 1972г., когато по гр.дело
№121/1972г. по описа на Районен съд - гр.Гоце Делчев била възложена в техен дял. Към
месец април 2016 г. къщата е била собственост на св.И. Д., на сестра му - св.И. У. и на Г. Н..
Св.И. Д. притежавал 1/2 идеална част от нея. Другата 1/2 идеална част била собственост на
обвиняемия и неговата сестра, св.У., при равни дялове за двамата, по силата на нотариален
2
акт за дарение на недвижим имот № *, том *, рег. *, дело № 399 от 2008 г. по описа на
Нотариус В. Б..
Съгласно постигната съдебна спогодба от 17.03.1995г. по гр. д. № 615/1994 г. по описа на
Районен съд - гр.Гоце Делчев, ползването на жилищната сграда било разпределено, както
следва: две стаи от първи жилищен етаж и две стаи от втори жилищен етаж от към улицата
се ползвали от св.И. Д.; две стаи от първи жилищен етаж и две стаи от втори жилищен етаж
от към двора на къщата се ползвали заедно от Н. и неговата сестра. Двамата постигнали
устна уговорка, обвиняемият да ползва двете стаи, намиращи се на първи жилищен етаж от
към двора. В западната част до къщата имало изграден навес от дървени греди, покрит с
ламарини. Този навес се стопанисвал от обвиняемия. На 20.04.2016 г. сутринта, Н. се върнал
от работа и влязъл в обитаваната от него северозападна стая на първия етаж на къщата. Цяла
нощ не спал. Пил 500 мл. ракия, запалил цигара и легнал да пуши в леглото. Това правил
всяка сутрин, като се връщал от работа. Н. заспал със запалена цигара в ръка. Събудил се от
позвъняване по телефона. Цигарата не била в ръката му. Юрганът му бил запален и пушел.
Н. станал, налял кофа с вода и я хвърлил върху юргана. Помислил, че е изгасил огъня и
излязъл навън на стълбите на къщата да изпуши още една цигара. Докато пушел, отново
заспал със запалена цигара в ръка. В същото време огънят, обхванал юргана, не бил загасен
напълно. Той отново се разпалил, обхванал останалите мебели в стаята, а оттам се предал и в
другата североизточна стая на първия етаж, т.к. двете стаи били свързани, след което през
прозорците и стълбищната клетка от западна страна, пожарът се разпространил към втория
етаж на къщата, покрива и през избита врата - към навеса от западната страна. На място
отишъл съседът на Н. - В. У., който го хванал и го издърпал на улицата. Изготвената по
делото пожаро-техническа експертиза дава заключение, че причината за възникване на
пожара е небрежност при боравене с открит огън (тютюнопушене) на единия от
съсобствениците на сградата - Г. Н.. Източникът на запалване е цигара.
По делото е изготвена и съдебно-оценителна експертиза, чието заключение сочи, че
пазарната стойност на запалената сграда възлиза на сумата от 16100 лева. Според същата
експертиза, стойността на причинените с пожара вреди, към датата на извършване на
деянието, съобразно процента на овехтяване на сградата, възлиза на 5 892,41 лева.
От приложените по делото писмени доказателства безспорно се установи собствеността
върху двуетажната къща, намираща се на ул. „* в гр.Х., обл. Б., изградена върху урегулиран
поземлен имот - парцел VIII, имот планоснимачен номер * от квартал 56 по плана на гр.Х.,
обл. Б. със застроена площ от 80 кв.м и разгъната застроена площ 160 кв.м. Тя е била в
съсобственост на гражданския ищец /1/2 и.ч. и Н. и сестра му. Действията на Н. /палене на
цигара и неугасяването й преди заспИ.е/, са непосредствената причина за възникване на
пожара, довел до унищожаване на процесната сграда.
Гражданският ответник е длъжен да възстанови вредите и от изготвената експертиза е
видно, че стойността на имота е била 5 892,41лв. към момента на увреждането,
следователно причинената вреда на Д. възлиза в размер на сума от 2 946, 21лв., ведно със
законната лихва от деня на увреждането. Досежно иска за причинени неимуществени вреди,
3
районният съд е приел същият за частично основателен до размер на 2 000лв., ведно с
законната лихва от деня на увреждането. Присъденото обезщетение за причинените
неимуществени вреди е посочил първоинстанцинния съд, се следва от причинените
имуществени такива, посочени като 2/3 от тях и не надхвърлящи пълната стойност на
имуществените вреди.
По реда на чл.189,ал.3 от НПК съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски.
По съществото на спора и произнасянето по приетите за разглеждане граждански искове,
съдът намира следното:
Първата инстанция е съобразила указанията дадени със задължителното тълкуване от ВКС
с ТР №1/04.02.2013 г. на ВКС, НО, съгласно което, когато в хода на първоинстанционното
производство при разглеждане на делото и преди постановяване на присъдата, съдът
прекрати наказателното производство поради настъпване на някое от основанията, визирани
в чл.79, ал.1 от НК, той дължи произнасяне по гражданския иск.
При прекратяване на наказателното производство висящността по така приетия за
съвместно разглеждане граждански иск остава, освен ако няма изричен и нарочен акт на
съда, по силата на който той да отмени определението си, респ. ако не прекрати
производството и в тази му част.
След като настоящия случай не е такъв, първостепенният съд не е допуснал нарушение на
процесуалния закон като се е произнесъл по приетия за съвместно разглеждане граждански
иск, предявен от страна на пострадалия Д. от престъплението, за което Г. Н. е бил предаден
на съд с ОА, както и че редът, по който е сторил това, респ. акта, с който се е произнесъл е
законосъобразен и съобразен със задължителното указание, като направените в тази връзка
възражения на защитника са напълно неоснователни.
По същество въззивният съд намира за правилно изложеното от първостепенният съд, като
съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Задължението за обезщетяване на вреди, причинени от
непозволено увреждане възниква, когато е налице виновно действие или бездействие на
ответника, от което са причинени вреди на пострадалия, както и наличие на причинна
връзка между тях.
В конкретния случай Г. В. Н. на 20.04.2016г. в гр.Х., обл. Б., на ул. * е запалил по
непредпазливост чужд имот със значителна стойност – двуетажна жилищна сграда –
изградена върху парцел /УПИ/ 8 – за имот с планоснимачен номер * от квартал 56 по плана
на град Х., обл. Б. със застроена площ от 80 кв.м. на стойност 16 100лв, ½ от който
собственост на И. И. Д. от гр.Х. и ¼ от който собственост на И. В. У. от гр.Х. -
престъпление по чл.331, ал.1 от НК.
Съдът е бил обвързан от констатациите за настъпилите вредоносни последици и причинната
им връзка с деянието, тъй като те са елемент от състава на престъплението.
Въззивният съд намира за справедливо присъденото обезщетение за претърпени от
деянието имуществени вреди в размер на 2 946,21лв., като същото е съобразено с
4
експертната оценка и всички останали доказателствени източници по делото.
Неимуществени вреди от това престъпление не са съставомерни и в тази й част относно
присъденото обезщетение за тези вреди, присъдата следва да се отмени. Присъдата в частта
на произнасянето на основание чл.189, ал.3 от НПК следва да бъде отменена, основание за
което е нормата на чл.190,ал.1 от НПК, предвид прекратяване на наказателното
производство и Г. В. Н. се осъди да заплати единствено по бюджетната сметка на съда
държавна такса върху уважената част на предявения граждански иск за причинени от
деянието имуществени вреди, в частта в която Г. В. Н. е осъден да заплати на И. И. Д.
сторени от последния разноски за адвокатско възнаграждение, размерът на присъдената
сума предвид крайния изход на делото и това, че Н. е осъден да заплати на гражданския
ищец Д. обезщетение за претърпени от престъплението по чл.331,ал.1 от НК имуществени
вреди, следва да се намали размерът на разноските от 1000лв. на 500лв.
При извършената служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейната цялостна отмяна и
прие, че същата следва да се измени като се намали размерът на сумата с която Г. В. Н. е
осъден да заплати на И. И. Д. разноски за адвокатско възнаграждение от 1000 /хиляда/ на
500 /петстотин/лв., следва да се отмени присъдата в частта в която Г. В. Н. е осъден да
заплати на И. И. Д. сумата от 2000 /две хиляди/лв. - обезщетение за причинени от
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на деянието до окончателното й изплащане, следва да се отмени присъдата в частта в
която Г. В. Н. е осъден да заплати разноски за ОД МВР гр. Благоевград и РС - Гоце Делчев,
като последният се осъди да заплати по сметка на РС-Гоце Делчев единствено сумата от
117,84 /сто и седемнадесет лева и осемдесет и четири стотинки/лв. - държавна такса върху
уважената част на предявения граждански иск за причинени от престъплението
имуществени вреди, както и 5 /пет/лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист. В
останалата й част присъдата следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.334, т.3, чл.338 от НПК, Благоевградски окръжен съд
РЕШИ:
Изменява присъда №18 от 11.09.2024 г. постановена по нохд №192/2023 г. по описа на РС
- Гоце Делчев в частта в която Г. В. Н. е осъден да заплати на И. И. Д. разноски за
адвокатско възнаграждение като намалява сумата от 1000 /хиляда/ на 500 /петстотин/лв.,
отменява присъдата в частта в която Г. В. Н. е осъден да заплати на И. И. Д. сумата от 2
5
000/две хиляди/лв. - обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деянието до окончателното й
изплащане, отменява присъдата в частта в която Г. В. Н. е осъден да заплати разноски за
ОД МВР гр. Благоевград и разноски за РС - Гоце Делчев, като вместо това п о с т а н о в я
в а:
Осъжда Г. В. Н. - с установена по делото самоличност да заплати по сметка на РС - Гоце
Делчев сумата от 117,84 /сто и седемнадесет лева и осемдесет и четири стотинки/лв. -
държавна такса върху уважената част на предявения граждански иск за причинени от
престъплението имуществени вреди, както и 5 /пет/лв. държавна такса за издаване на
изпълнителен лист.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6