МОТИВИ
към Присъда № 104
от 28.11.2016 г.
по НЧХД № 666/16 г.
Частните
обвинения срещу подсъдимия Г.С.Т. са по:
- чл. 130, ал. 1 от НК за това, че на 24.11.2015 год. в гр. Казанлък е причинил на С.С.Р. лека
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК; и
- чл. 146, ал. 1 от НК за това, че на 24.11.2015 год. в гр. Казанлък е извършил нещо унизително
(„обарване по гърдите и отдолу“) за честта и достойнството на С.С.Р. в нейно
присъствие.
Подсъдимият в с.з
не се признава за виновен, както в с.з., така и в депозиран отговор на тъжбата.
Защитникът му – адв. Д. – в с.з. пледира за постановяване на оправдателна
присъда.
Повереникът на
тъжителката – адв. И. - в с.з. поддържа обвинението.
Предявен е
граждански иск от тъжителката Р. срещу подсъдимия Т. за причинените ѝ
неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. в едно със законната лихва,
считано от датата на непозволеното увреждане- 24.11.2015 год. Претендират се
разноските по делото.
С определение от
29.11.2016 г. съдът намери, че приетият граждански иск ще затрудни процеса,
поради което прекрати производството по него.
От събраните по
делото доказателства, установени с доказателствени средства по НПК, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Йовка Кишева,
внучка на тъжителката Р.“, Русанка Кишева, майка на първата и св. Е.Д. били
съсобственици на дворно място и масивна постройка, находящи се в гр. Казанлък
на ул. „Сан Стефано“ № 14. Кишеви не живеели в имота и той се ползвал изцяло от
тъжителя.
В дворното място
имало лятна кухня, дървен гараж, склад и тоалетна, ползвани от тъжителя, които
били изградени в нарушение на строителните норми. Със Заповед № 126 от
16.12.2009 г. на Община Казанлък, било наредено премахването им.
Св. Е.Д. живеела на
съпружески начала със подс. Г.Т.. Двамата се грижили за три кучета, които били
вързани в двора.
По повод
незаконното строителство, неплащане на сметки за обща вода и прикачен телефон в
миналото към телефона на подсъдимия от страна на тъжителя, както и по повод
отглежданите кучета, отношенията между тъжителят Р. от една страна, св. Д. и
подсъдимият от друга страна, били влошени. Между тях често имало скандали.
Св. Н. Тончева-С.
живеела в съседство на тъжителят Р.. Поради многото свади между тях и
склонността на тъжителят да преиначава думи, семейството ѝ продало
обитаваната от тях къща.
На 22.10.2015 г.
подс. Т. претърпял планова операция, при която му били отстранени жлъчен мехур
и фистула.
На 24.11.2015 г.
преди обяд подсъдимият пуснал едно от кучетата си да се изходи на улицата. В
това време тъжителят Р. била на двора и държала купа. Тя се скарала на подсъдимия
заради това, че пуснал кучето. Двамата разменили реплики. Св. Д. чула свадата,
излязла на терасата и казала на подс. Т. да не се разправя с нея и да се
прибира, което той сторил.
Описаната
фактическа обстановка се установява от обясненията на подс. Т. и показанията на
свидетелите Д., У., Т., М., три епикризи, амбулаторен лист, три постановления
за отказ да се образува наказателно производство, протокол за полицейско
предупреждение, експертните заключения на съдебномедицинската,
съдебнопсихиатричната и комплексната съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза, които отчасти кореспондират на показанията на свидетелите С., М. и К..
В хода на съдебното
производство се оформиха няколко групи гласни доказателства. От една страна са
обясненията на подс. Т. и св. Е.Д.. От др. страна са показанията на свидетелите
П.С., Е.Н., Д.М., Марина Дементиева и Д.К.. От трета страна са показанията на
свидетелите У. и Т., които не установяват факти от предмета на доказване, а
само такива относно влошените отношения между тъжителката и Т.. И от четвърта
страна са показанията на св. М., който е районен инспектор и е разглеждал жалби
от и срещу тъжителя Р..
В с.з. подс. Т. не
се признава за виновен. Признава, че на 24.11.2015 г. е имало кавга между него
и тъжителя по повод пуснато куче, но не е имало физическо съприкосновение между
тях, нито обарване на тяло. В този смисъл са и показанията на св. Д..
От показанията на
св. П.С., която е доведена дъщеря на тъжителя Р., се установява, че тя е
очевидец на побой, нанесен от подсъдимия на тъжителя, както и на обарване на
тялото му. Подробно описва действията на подсъдимия, като установява, че тя по
същото време е била със свидетелите Е.Н. и Д.М..
От показанията на
св. Е.Н., която е сестра на тъжителя Р., се установява, че тя е сварила
подсъдимия да бие сестра ѝ и да я влачи. Той искал и нея да бие.
Свидетелят представя себе си за очевидец, но в същото време използва в речника
си глаголи в минало време: „Такъв бой я бил“, „Искал да я убие“. Свидетелката
установява, че вътре в дома на тъжителя имало две жени, но не знаела кои са,
което е в противоречие с показанията на св. П.С.. Освен това в хода на
съдебното производство у съда възникнаха съмнения относно способността на св. Н.
правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни
показания за тях, което съмнение се потвърди от изготвената по отношение на нея
съдебнопсихиатрична експертиза № 101/16 г. Приетото експертно заключение дава
основание на съда да игнорира показанията на св. Н. и върху тях да не изгражда
изводи върху фактите.
От показанията на
св. Д.М. се установява, че тя не е пряк очевидец на действия от страна на
подсъдимия. Установява, че не могла да вижда от оградата. Само е била пред нея,
чула е викове и крясъци „Убия я! Убий я!“. От тъжителката е научила, че е била
бита с юмруци, падала на земята и не можела да пази равновесие.
Тези показания не
потвърждават показанията на св. П.С., че тя, св. Н. и св. М. са били в стаята
на тъжителя за да пият кафе.
От показанията на
св. М. се установява, че той е работил по две жалби на тъжителя Р. за нанесен
ѝ побой и обарване от подсъдимия. При извършените проверки не е разпитвал
други свидетели освен св. Д.К., която твърдяла пред него, че била очевидец и
стояла в стаята на тъжителя. Свидетелят установява, че няма спомен заварената
дъщеря на тъжителя – св. П.С., да е била споменавана.
И най-сетне от
показанията на св. Д.К. се установява, че е видяла тъжителя Р. със синини, но
са я писали като очевидец, защото нямало свидетели, което съвпада с показанията
на св. Д. и обясненията на подс. Т., че конфликтът се е развил само между тях
тримата.
Следователно,
показанията на св. С. не са достоверни, а са израз на подкрепа на обвинителната
теза на тъжителя.
Следователно
обясненията на подсъдимия и показанията на св. Д. са достоверни. От тях не са
се установяват посочените в тъжбата деяния, поради което подс. Т. следва да
бъде признат за невинен и оправдан и по двете обвинения.
В хода на съдебното
производство не се събраха писмени медицински документи, които да установят
категорично, че към даден момент, тъжителят е имал някакви наранявания.
Експертното заключение на съдебномедицинската експертиза на д-р Б. установява,
че 10 дни след инцидента не се установяват прегледи на съдебни медици на
територията на област Стара Загора.
По делото е
постъпил отговор на д-р Станкова, която е личен лекар на тъжителя, от който е
видно, че при нея в периода 25-27.11.2015 г. няма регистриран преглед на
тъжителя.
От експертното
заключение на съдебномедицинската експертиза се установява, че поради липса на
документирани травматични увреждания от лекар, не е възможно да се коментира
механизъм на причиняване на телесни увреждания, както и да се посочи техния
медикобиологичен признак.
Механизмът на
причиняване на едно телесно увреждане се отнася до начина на извършване на едно
деяние, а то от своя страна представлява основен индивидуализиращ признак на
престъплението, наред с времето и мястото на извършването му. Липсата на един
от тези признаци води до липса на деяние(я).
Следователно подс. Т.
следва да бъде признат за невинен и оправдан за извършено престъпление по чл.
130, ал. 1 от НК.
От др. гл. точка
ако все пак се приеме, че има деяние, невъзможността то да се квалифицира по
разпоредба на НК, води до извод за липса на извършено престъпление.
Следователно подс. Т.
следва да бъде признат за невинен и оправдан.
Съдът не отхвърля
съвсем възможността тъжителя да е имал някакви наранявания, забелязани от
свидетелите С., М. и К. след дата 24.11.2015 г. и установени чрез техните
показания.
От епикриза на
тъжителя с дата 10.10.2015 г., както и от амбулаторен лист от 19.5.2016 г. се
установява, че тя имала оплаквания като причерняване, преди няколко месеца била
припаднала и имала удар в лявата страна на главата.
Следователно видяните
от свидетелите наранявания са причинени от болестни фактори.
Освен това от
експертното заключение на комплексната съдебнопсихиатрична и психологично
експертиза се установява, че тъжителя страда от органично налудно разстройство
и психичното ѝ състояния съответства на лице със систематизирани налудни
идеи и паметови затруднения. Тъжителят бил склонен да изопачава факти от
действителността, което се потвърждава от показанията на свидетелите У. и
Тончева Мяхова.
Ето защо съдът
приема, че свидетелите С., М. и К. са били заблудени относно причината и
причинителя за забелязаните от тях телесни увреждания на тъжителя, както и по
отношение на извършените обидни действия.
Следователно подс. Т.
следва да бъде признат за невинен и оправдан и по обвиненията по чл. 130, ал. 1
и чл. 146, ал. 1 от НК.
На осн. чл. 190 от НПК направените от съда разноски за изготвяне на експертни заключения и явяване
на експерти в с.з. в размер на 657,98 лв., следва да му се заплатят от тъжителя
Р.. При определяне на сумата за разноски съдът приспадна сумата от 300 лв. от
предварително внесен депозит от
тъжителя.
Направените от
подс. Т. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. следва да му
се заплатят от тъжителя Р..
Водим от горните
мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия,