№ 186
гр. Айтос, 13.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20232110100741 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано във връзка с гр.дело № 265/2023г. на РС Айтос, като
с молба вх.3368/23г. от Ш. Х. Ш., ЕГН **********, с поС.ен адрес: *** е предявено искане
за главно встъпване в процеса по чл.225 от ГПК, с твърдение, че има самостоятелни права
върху предмета на спора против страните по делото: ищца Х. Д. Р., ЕГН **********, с
поС.ен адрес: *** и ответник А. Ш. Х., ЕГН **********, с адрес за призоваване: ***, а
именно – че е собственик по давност на процесния делбен имот, сочейки че е упражнявал
фактическа власт като междувременно е бил семеен, но в молбата няма посочите данни за
съпругата му. В този смисъл и по повод дадени от съда указания с молба вх.№3678/2023г.
Ш.Ф., чрез пълномощник адв.Д. И. е допълнил молбата си с данните на съпругата му,
предвид конституирането й в производство – З. Ю. Ф.. След така направеното уточнение
съдът е приел, че последната следва да вземе участие чрез главно встъпване в процеса наред
със съпруга си, в който смисъл е постъпила и последваща молба от нейно име чрез
пълномощник адв.Д. И.. В обобщение и след отД.е от гр.дело 265/2023г., за самостоятелно
разглеждане на предявения в условията на главно встъпване иск, същият е предявен с
правно основание чл.124 от ГПК - за приемане за установено спрямо ответниците Х. Д. Р.,
ЕГН **********, с поС.ен адрес: *** и А. Ш. Х., ЕГН **********, с адрес за призоваване:
***, че ищците Ш. Х. Ш., ЕГН **********, с поС.ен адрес: *** и З. Ю. Ф., ЕГН
********** от с.с. са собственици по давностно владение на следния недвижим имот
(същият предмет на делбено производство по гр.дело № 265/2023г. на АРС) представляващ:
ДBOPHO МЯСТО, цялото с площ oт 711 кв.м. находящо се в с. Мъглен, общ. Айтос,
съставляващо УПИ Х в кв. 21 по плана на същото село, ведно с построената в имота
ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 72 кв.м. при
1
граници: улица, УПИ IX-131, УПИ XI-136 и УПИ XVI-139.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответниците Х. Д. Р. и А. Ш. Х. не представят
писмен отговор. Не оспорват допустимостта на иска. Не представят доказателства и не
възразяват по доказателственото искане на ищците.
Съдът като се запозна с текста на ИМ и съдържащите се в нея искания, е допуснал за
разглеждане положителният установителен иск по чл.124 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗС .
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че ответницата Х. Р. е била в брак с Д. Х. Ф., ЕГН:
********** от 1968г до 2005г. Страните не спорят също така, че по време на брака си в
режим на СИО (бездялова съсобственост) страните са придобили процесния имот и по
силата на съдебното решение за развод № 711/ 11.03.2005г. пo гр.д. № 456 /2004г на РС-
Айтос имотът е предоставен за позлване на ищцата. Няма спор също така относно факта, че
през 2007г Д. Х. Ф. дарил на племенника си (ответника) А. Ш. Х. своята ½ идеална част от
имота. През 2018г А. Ш. Х. се сдобил с констативен НА за собственост върху целия имот.
Съгласно влязло в сила решение по гр.д №1154/2021г на РС-Айтос съдът е признал, че
ответницата Х. Р. е собственик на ½ ид.ч. от имота и отменил Нотариален акт за собственост
на недвижим имот пo давностно владение № 50, TOM първи, peг. № 467, дело № 35 от 2018г.
На нотариус Д., вписан в HK под № 324, с район на действие PC - Айтос, a също и
констативен Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 51, TOM първи, per. №
468, дело № 36 oт 2018 г. на нотариус Б.Д., вписан в HK под № 324, с район нa действие - PC
Айтос частично - до размера на 1/2 ид.част от собствеността нa описания в акта имот.
Ищците Ш. Ф. и З. Ф. твърдят , че са собственици на спорния имот на самостоятелно
основание, а именно изтекла в тяхна полза придобивна давност, в следствие на спокойно и
необезпокоявано владение продължило повече от 10 години.
Съгласно представените от Община Айтос официални документи (л.135-137),
издадени въз основа на декларация по чл.14 ЗМДТ №**********/28.09.2017г ответницата е
получила съобщение за дължимите от нея данъци за имота за календарните 2022г, 2023г и
2024г.
И от двете страни по делото отговаряха на въпроси по чл.176, ал.1 ГПК.
От ищцата и от ответника са представени копия от касови ордери за заплатени данъци,
сметки за ток и вода, които съдът прецени да не кредитира като удостоверителен документ,
т.к. няма как да бъде установено по делото, че подписите за „платил“ са положени от ищцата
или ответника, както страните твърдят.
Съгласно писмо от доставчика на електроенергия „ЕВН-Булгария“ (л.169) от 20.12.2004г до
08.11.2012г партидата се е водила на името на Д. Х. Ф., а след тази дата до момента е на
името на А. Ш. Х..
Съгласно писмо на „ВиК“ ЕАД-Бургас (л.168) в системата на дружеството не е налична
2
партида на името на Х. Р.. Има открити две партиди на името на Ш. Х. Ф., с адрес на имота
в ***. в базата данни на дружеството не се съдържа информация относно границите на
имота, сградата построена в нея, адм.адрес, месност и др.
В качеството на свидетели бяха разпитани М. Г. Г., Й. К. Р., Н. Д. Х., А. Х. Ю..
По време на разпита свид. М. Г. Г. (съсед) разказва, че в имота е живял Д. , но когато се
разболял се преместил в дома на брат си Ш. (ищеца) и живял там до смъртта си. Преди
смъртта на Д. ремонтите по сградата се извършвали от племенника му А., като свидетеля
ясно си спомня, че преди 5-6 години А. е ръководил ремонта на покрива докато бил в
страната, а когато си заминал работата била довършена от баща му-Ш.. След смъртта на Д.
за сградата се грижел само Ш.. Единствено ищецът имал ключ за имота след смъртта на брат
си Д. и влизал в имота, където държал земеделската си техника и други земеделски пособия.
Свидетелят отрича да е виздал в имота ответницата Х. Р., като твърди, че тя живеела при
сина си в друг имот в същото село.
Според свид. Й. К. Р. ответницата Х. Р. и съпругът й Д. имали чести семейни свади и след
една такава свада синът им набил баща си и взел майка си да живее при него. От този
момент до смъртта на Д. само той бил живял в имота. Междувременно за поддръжката на
къщата се грижил само ищеца Ш. , който обработвал двора, засадил овошки и паркирал
земеделската си техника в имота.
Свид. Н. Д. Х. (син на ответницата Х. Р.) разказва, че родителите му са разведени от 2005г и
т.к. разводът е бил по вина на баща му, на майка му е било предоставено ползването на
семейното жилище. Баща му -Д. започнал работа в *** и заживял там на квартира. В
процесния имот Х. Р. живяла до есента на 2017г. През 2017г Д. се пенсионирал и се
завърнал в съсобствената къща, която се оказала непригодна да бъде обитавана от двамата
бивши съпрузи поради наличие на един вход. Свидетелят Х. решил да вземе майка си -Х. Р.
в своя дом. В имота Д. живял до 2023г, когато починал. Свид.отрича ищецът Ш. или сина му
А. да са извършвали ремонти на сградата. Единствено Ш. оставил своя земеделска техника в
двора, но сградата била в окаяно съС.ие, пред саморазрушаване. Според свид.Х. последните
грижи за сградата са направени от неговата майка докато е живяла там преди 2017г.
Според свид. А. Х. Ю. след развода на Х. и Д. , ответницата е останала да живее в имота, а
бившият й съпруг започнал работа в *** и заживял на квартира в мазето на техен роднина.
Ищцата живяла в къщата и обработвала двора. Свидетелката често я посещавала. Така било
до 2017г, когато Д. се пенсионирал и решил да се прибере ***. Отишъл да живее в къщата и
ищцата не пожелала да остава да живее с него, затова се изнесла и отишла при сина си.
Според свидетелката по къщата не са правени ремонти от ищеца, нито от сина му, на когото
са дарени ид.ч. от имота. След 2017г Д. се прибрал в спорния имот , но се разболял
сериозно и нито е обработвал двора, нито е извършвал ремонти по къщата. Когато починал
Д. миналата година свид.заедно с други роднини се заели да настанят ответницата Х. Р. да
живее в къщата. Т.к. вече била спечелила делото са собственост, но се оказало, че имотът е
заключен от ищеца Ш., който отказал да ги допусне. Полицията също отказала да съдейства.
3
По делото беше допусната и извършена съдебно-техническа експертиза, ВЛ по която имаше
поставена задача да огледа имота и да изготви съответния брой фотоснимки, както и да
опише съС.ието на постройката, извършените ремонти и т.н. Според заклюението на ВЛ
„Общото съС.ие на сградата не е много добро, сградата не се обитава и това не e от скоро,
може би от няколко години. Ремонтите които са извършвани са пo- скоро поддържащи от
колкото подобряващи съС.ието на сградата. По покрива е имало счупени керемиди и течове
за което свидетелстват големите, сухи вече, петна пo таваните на стаите. Керемидите явно са
подменени защото петната вече са сухи, като частично е поправена мазилката пo тавана там
където е била паднала. B сградата има извършвани и частични вътрешни поправки пo
мазилката на стените както и изкърпване на външната мазилка пo пукнатината, която се е
получила от слягането на почвата. B коридора и в една от стаите и направена циментова
замазка на компрометираните участъци. „ От приложените фотоснимки се вижда ,че
сградата е в окаяно съС.ие и не става за живеене, като стаите са използвани за склад на
непотребни вещи, стъклата на прозорците са изпочупени. На поставените в ос.з. въпроси ВЛ
отговаря, че последните ремонти по сградата са правен преди около „4-5 години“. „Не е
подменен целия покрив, подменени са определени кермиди.“
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от за установяване право
на собственост, придобито в резултат на давностно владение (по чл.79, ал.1 ЗС) е допустим,
тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска.
В хода на производството съдът установи, че процесния имот е придобит в режим на
СИО между ответницата Х. Р. и бившият й съпруг- Д. Х. Ф.. Според свидетелските
показания и приложените доказателства бракът между съпрузите бил прекратен по силата на
съдебно Решение № 711/ 11.03.2005г. пo гр.д. № 456 /2004г на РС-Айтос, а имотът е
предоставен за ползване на съпругата -ответницата Х. Р.. Няма спор също така относно
факта, че през 2007г Д. Х. Ф. дарил на племенника си (ответника) А. Ш. Х. своята ½ идеална
част от имота. През 2018г А. Ш. Х. се сдобил с констативен НА за собственост върху целия
имот.
Съгласно влязло в сила решение по гр.д №1154/2021г на РС-Айтос съдът е признал, че
ответницата Х. Р. е собственик на ½ ид.ч. от имота и отменил Нотариален акт за собственост
на недвижим имот пo давностно владение № 50, TOM първи, peг. № 467, дело № 35 от 2018г.
На нотариус Д., вписан в HK под № 324, с район на действие PC - Айтос, a също и
констативен Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 51, TOM първи, per. №
468, дело № 36 oт 2018 г. на нотариус Б.Д., вписан в HK под № 324, с район нa действие - PC
Айтос частично - до размера на 1/2 ид.част от собствеността нa описания в акта имот. След
постановяване на решението за развода имотът е бил владян както от ответницата Р., така и
от бившия й съпруг, който отново се е завърнал да живее там през 2017г., като е упражнявал
фактическа власт над имота от името на племенника си -ответника А. Ф.. Ищецът Ш. Ф. и
4
съпругата му по мнение на решаващия съдебен състав дори да са владели имота , то това е
било от името на своя син- ответника А., който не живее в страната. Не се доказаха
твърдените от ищците ремонти и подобрения по сградата и двора. Според свид. показания и
показанията на ВЛ ремонтите на сградата са по-скоро аварийни и са извършвани преди поне
4-5 години. Снимките на имота също потвърждават , че за постройката не са полагани
никакви грижи, противно на твърденията на ищците. Пак според ВЛ в двора не са открити
овощни дръвчета, както твърди ищецът. Потвърждава се единствено фактът, че в двора е
паркирана земеделска техника, за която ищецът твърди, че е негова собственост. С други
думи ищците не успяха да докажат категорично, че действията им са извършени именно с
цел да афишират владение за себе си, а не управление на имота от името на собственика –
синът им А. Ф.. Нещо повече по делото се събраха доказателства от разпитите на
свидетелите на ищците (свид.Георгиев), според които ремонтът на покрива е бил направен и
ръководен от ответника А. Ф. и когато си заминал за ***, ремонтът бил довършен от баща
му- Ш.. Пак според същия свидетел докато Д. бил жив за къщата се грижел А., а когато Д.
починал (през 2023г) къщата била заключена от ищеца Ш. Ф..
В този смисъл според показанията на свидетели и според заключението на ВЛ ,съдът
не събра доказателства от ищците да са бил извършвани повече от действия на държане на
имота за сина си (ответника А. Ф.)-собственик на ½ ид.ч.
В решение №291/09.08.2010 г., постановено по гр.д.№859/2009 г. на ІІ ГО на ВКС е прието,
че за да промени държането във владение държателят трябва да демонстрира промяна в
намерението /interversio possessionis/ за своене на имота, която открито да демонстрира
спрямо собственика. В решение №270/20.05.2010 г., постановено по гр.д.№1162/2009 г. на ІІ
ГО на ВКС е прието, че след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като
държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на
държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по
давност и само ако държателят промени намерението си и превърне държането във
владение, в негова полза започва да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е налице
завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява
вместо другиго изключително за себе си, следва да намери външна проява чрез действия,
които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което
следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. Прието е, че в такава
хипотеза в тежест на този, който се позовава на придобивната давност е да установи, че
такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. В решение
№145/14.06.2011 г., постановено по гр.д.№627/2010 г. на І ГО на ВКС е прието, че общият
принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не
могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма
възможност /поради неведение/ да се брани.
В контекста на посочената съдебна практика по делото няма доказателства, които да
установяват категорично промяната на намерението на ищците да своят имота, да е
манифестирана пред собствениците. Единствените действия, които съдът е склонен да
5
приеме като манифестиране на промяната на държането във владение са с начален момент
месец юли 2023г, когато Д. Ф. е починал и брат му -ищецът Ш. е заключил имота и не е
допуснал ответницата Х. Р. в него. ВЛ също потвърждава, че имотът е бил отключен от
ищецът. От тази дата до момента е изтекла едва една година, който период не покрива 10
годишната давност, на която ищците се позовават. Свидетелите в показанията си са
категорични, че и двамата ответници са се грижили за имота според възможностите си, но в
никакъв случай не са се дезинтересирали.
По разноските:
С оглед изхода на делото в полза на ответниците съгл. чл.78, ал.3 от ГПК следва да се
присъдят направените разноски. От представения списък по чл.80 ГПК (л.200) е видно, че
ответницата Х. Р. претендира разноски в размер на 2000лв. за адв.хонорар и 450лв депозит за
СТЕ. Т.к. от ищците е направено възражение за прекомерност на претендираното
адв.възнаграждние, съдът прецени да намали същото по справедливост на 900лева. Що се
отнася до останалите 450лева депозит за ВЛ ,съдът прецени, че следва да бъдат възложени в
тежест на ищците.
В приложеното от ответника А. Х. пълномощно (л.74) не е посочено договореното
възнаграждение и в последното о.с.з. по делото не представен списък с разноски, както и не
е правено изрично искане за присъждане на разноски, поради което съдът прецени, че не е
сезиран с искане за присъждане на разноски от ответника А. Х..
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ш. Х. Ш., ЕГН ********** и З. Ю. Ф., ЕГН: ********** и двамата с
поС.ен адрес: *** срещу Х. Д. Р., ЕГН: **********, адрес ***, и А. Ш. Х., ЕГН:**********,
поС.ен адрес в ***, на осн.чл.124 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗС да се признае за установено по
отношение на ответниците Х. Д. Р., ЕГН: ********** и А. Ш. Х., ЕГН:**********, че
ищците Ш. Х. Ш., ЕГН ********** и З. Ю. Ф., ЕГН: ********** са собственици на следния
недвижими имот: дворно място цялото с площ от 711 кв. м. находящо се в с: Мъглен, о6щ.
Айтос, съставляващо урегулиран поземлен имот УПИ Х-130 пo плана на същото село, ведно
с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв. м.,
при граници: улица, УПИ IX-131, УПИ XI-36 , УПИ XVI- 139, придобит по силата на
спокойно и необезпокоявано владение продължило 10 години, считано от 2007г до 2017г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Ш. Х. Ш., ЕГН ********** и З. Ю. Ф., ЕГН:
********** и двамата с поС.ен адрес: ***, община Айтос, ДА ЗАПЛАТЯТ на Х. Д. Р., ЕГН:
**********, адрес ***, направените по делото разноски в размер на 1350лв. (хиляда триста
и петдесет лева).
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
7