Решение по дело №50/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1234
Дата: 13 юни 2022 г.
Съдия: Поля Петрова Сакутова
Дело: 20225330200050
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1234
гр. Пловдив, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20225330200050 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от АТ. АНГ. СТ. от *** против
Наказателно постановление № 21-1030-011086/25.11.2021 г., издадено от
Началник група към ОД на МВР Пловдив, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.20, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 лв. , както и за нарушение на чл.123, ал.1 т.1 от ЗДвП на
основание чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 1 месец. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно
и незаконосъобразно да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и представляван от своя защитник адв. Б. М. с пълномощно по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище, според което наказателното постановление
е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 28.10.2021 г. около 17 : 30 ч. в гр.Пловдив, бул. Освобождение и бул.
Цариградско шосе водачът управлявал л.а. Фолксваген пасат с рег.№ ***,
1
негова собственост ведно с прикачено ремарке за л.а. рег.№ ***, собственост
на Е.Г.Я.. Тъй като не контролирал управляваното от него МПС
непрекъснато, настъпило съприкосновение между тегленото от водача
ремарке с намиращия се отляво на него л.а. Хавал Х6 с рег.№ ***, с което
водачът допуснал ПТП. След причиняване на ПТП водачът не изпълнил
задълженията си на участник в ПТП, като не останал на място, за да установи
последиците от произшествието. Във връзка с настъпилото ПТП бил подаден
сигнал от другия участник в ПТП Св. Ст. Б.. По повод дадения сигнал била
проведена проверка, която била възложена на пол. инспектор Ст. Ст. Як.. В
хода на проверката бил установен водачът на л.а. Фолксваген пасат с рег. №
*** заедно с тегленото от същия прикачено ремарке за л.а. рег.№ ***.
В хода на проверката били снети обяснения от двамата участици в ПТП
– водачът на л.а. Фолксваген пасат с рег. № *** заедно с тегленото от същия
прикачено ремарке за л.а. рег.№ *** /жалбоподател по делото/ и Св. Ст. Б.,
водач на л.а. Хавал Х6 с рег.№ ***. С оглед дадените обяснения бил съставен
протокол за ПТП бл. № 768207 от 04.11.2021 г., ведно със схема на ПТП. Бил
направен и оглед на МПС л.а. Хавал Х6 с рег.№ ***, като били установени
драскотини по определени части на автомобила, управляван от св. Б.. С оглед
дадените обяснения пред полицейския служител Я. последният съставил акта
за установяване на нарушени, жалбоподателят не успял да даде смислени
обяснения за причините, поради които напуснал ПТП.
С оглед събраните доказателства актосъставителят, на който бил
възложен случаят, приел, че жалбоподателят е осъществил състава на
нарушенията по чл.20, ал.1 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и съставил
акт за установяване на административно нарушение.
Актът бил връчен на нарушителя лично и срещу подпис и подписан от
последния с възражения.
Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което описаната в АУАН фактическа обстановка била
възприета по идентичен начин.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител Ст. Ст. Як., възражение
от Св. Ст. Б., писмени обяснения от АТ. АНГ. СТ., протокол за ПТП №
768207 от 04.11.2021 г., заверено копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.,
заверено копие на Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г.
Пред съда разпитаният в качеството на свидетел С.Я. потвърди
направените в съставения от него акт констатации.
От показанията на разпитания свидетел С.Б. се установява, че
автомобилът, управляван от нея на датата на ПТП е бил представен на
указаната от актосъставителя дата в съответното районно за извършване на
необходимата проверка. По отношение на причинените на автомобила щети
съдът не намира основание да не кредитира показанията на св. Я. и Б., тъй
като касае се за обективни данин, които са били установени в хода на
2
проверката, резултатите, от която са приключили със съставяне на
констативен протокол.
Предвид показанията на св.Б. и обясненията на жалбоподателя, съдът
приема, че двата автомобила са се намирали в позиция, посочена и от двамата
водачи. Несъгласие се изразява по отношение на това дали автомобилът,
управляван от св.Б. е бил в покой или в движение. Ако се приеме версията,
изложена от жалбоподателя, то следва да настъпи сблъсък от страна на
автомобила, управляван от Б., по отношение автомобила на жалбоподателя,
какъвто не се установява да е настъпил. Установява се единствено увреждане
по отношение автомоболиа на св.Б..
По отношение на възражението на жалбоподателя, че предимство е
имал той, а не св.Б. в развилата се ситуация на пътя, в настоящото
производство следва да се изследва поведението на жалбоподателя и дали
същото е било съобразено с правилата за движение по пътищата.
Жалбоподателят се е движел с МПС, към което е било прикачено ремарке.
Усложнената конструкция на управление на двете ППС е налагало, същият да
продължи движението на МПС и тегленото от него ремарке по начин, че да
осигури безаварийно движение на останалите МПС.
Жалбоподателят е установил намиращия се отляво автомобил,
управляван от св. Б. и това се установява от дадените от него обяснения, вкл.
и пред съда, знаел е, че се движи с ремарке, което създава опасност за
останалите МПС ако не осигури безпрепятственото му извозване.
Настъпилото съприкосновение между тегленето от жалбоподателя ремарке с
автомобила, управляван от жалбоподателя, е настъпило вследствие
управлението на МПС от страна на жалбоподателя. Установява се от
показанията на св. Б., че автомобилът й е бил в покой и изчакващ
преминаването автомобила на жалбоподателя. В случай че автомобилът на Б.
е бил в позиция, която е препятствала преминаването на автомобила на
жалбоподателя, то тогава е било невъзможно продължаването на автомобила
на жалбоподателя, което не се е случило. Напротив, същият е продължил
направо и без проблем движението на собствения си автомобил ведно с
тегленото от него ремарке. Това, което е създало проблем, очевидно е било
поведението на жалбоподателя и по тази причина св. Б. е подала сигнал за
настъпило ПТП на тел. 112. Не се приемат за основателни възраженията на
жалбоподателя, че св.Б. е следвало да даде сигнал на виновния водач за
възникналия проблем на пътя - такова задължение св.Б. няма. Задължение на
виновния водач е било да спре и да установи последиците на ПТП. Очевидно
е, че това е било възможно, тъй като се установява от паказанията на св.Б., че
след случилото се е спряла на определено място и е сигнализирала
компетентните органи, т.е. същата е била откриваема за нарушителя и при
желание от негова страна е било възможно да установи последиците от
произшествието.
С оглед събраните доказателства съдът приема, че описаната в
съставения акт за установяване на административно нарушение е обективно
установена. Не се споделят оплакванията за предубеденост от страна на
3
актосъставителя, респ. наказващия орган, изложени пред съда. В хода на
воденото административнонаказателно производство не се констатира
проявена от актосъставителя, респ. наказващия орган прекалена процесуална
активност по събиране на доказателства. Процедурата, по която се е
провеждало разследването е била стандартна – подаден сигнал от единия от
участниците в ПТП, извършена проверка, оглед на МПС-та, снемане на
обяснения, съставяне на констативен протокол. Сигналът от единия от
участниците в ПТП е подаден чрез тел.112 . Предвид проведената процедура
по събиране на доказателства съдът приема, че разследването е водено
обективно и пълно, като са събрани всички относими за предмета на спора
доказателства.
По отношение на първото нарушение съдът намира, че материалният
закон е приложен правилно. Съгласно чл.20 ал.1 от ЗДвП водачите са длъжни
да контролират непрекъснато МПС-та, които управляват. Като не е изпълнил
вмененото задължение, виновният водач е допуснал ПТП, вследствие на
съприкосновение с тегленото от него ремарке. Във връзка с това нарушение
са описани всички съставомерни елементи. Правилно е приложена и
съответната на това нарушение санкционна разпоредба, предвиждаща
наказание във фиксиран размер, а именно 20 лв.
Правилно е приложен материалният закон и по отношение на второто
нарушение. Съгласно чл.123, ал.1 т.1 от ЗДвП водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. Нарушението е осъществено от страна на
жалбоподателя както от обективна, така и от субективна страна. По
отношение на оплакването, че жалбоподателят не бил разбрал да е настъпило
ПТП, т.е. за несъставомерност на нраушението от субективна страна, същото
съдът намира за неоснователно. Установява се от обясненията на
жалбоподателя, включително и от дадените такива в хода на образуваното
административнонаказателно производство, че жалбоподателят е видял
другия водач, участник в ПТП, положението, в което се е намирал
автомобилът на този участник на пътя, знаел е, че преминава заедно с
ремарке, което означава, че е следвало да се движи по начин и на разстояние,
даващ възможност за свободно и безаварийно придвижване на другите
участници в движението, това важи и по отношение на другия участник. Като
не е сторил това, водачът на МПС и тегленото от него ремарке виновно не е
изпълнил и задължението да спре и да установи последиците от ПТП. Не е
налице задължение другият участник да подава звуков или светлинен сигнал
за установяване последиците от ПТП, нито да спре. Такова задължение
законът вменява единствено на виновния водач, който в случая се явява
жалбоподателят. Правилно и съответно на нарушението е приложена и
съответната санкционна разпоредба, като на жалбоподателя са наложени
предвидените в нормата на чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП наказания в минимален
размер.
При извършената служебна проверка относно спазване на
4
процесуалните изисквания за съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление, съдът не
констатира допуснати процесуални нарушения. И двата акта са съставени от
компетентни лица, в сроковете , предвидени в чл.34 от ЗАНН. Несподеляемо
е оплакването, че процедурата по издаване на наказателното постановление е
опорочена, тъй като наказващият орган не се бил произнесъл по направеното
възражение срещу акта. При направено възражение срещу акта наказващият
орган дължи проверка на събраните доказателства и при необходимост може
да събере и други. В случай че административнонаказващият орган прецени,
че са събрани всички необходими доказателства, той издава наказателно
постановление, което връчва на нарушителя. Именно такъв е и настоящият
случай. Не се споделя оплакването за незаконосъобразност на акта за
установяване на административно нарушение, тъй като в него не били
посочени дата на раждане, ЕГН на лицата, посочени в него като свидетели.
По отношение на посочените в акта свидетели са налице три имена и адрес на
призоваване, на който същите могат да бъдат открити. Тези данни са
достатъчни за призоваването им и за извършване на допълинтелна проверка
относно описаната в акта фактическа обстановка.
С оглед всичко изложено съдът намира, че следва наказателното
постановление като правилно и законосъобразно да бъде повърдено.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-
011086/25.11.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив, с
което на АТ. АНГ. СТ. от ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.20, ал.1 от
Закона за движение по пътищата на основание чл.185 от Закона за движение
по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20
лв. , както и за нарушение на чл.123, ал.1 т.1 от Закона за движение по
пътищата на основание чл.175, ал.1 т.5 от Закона за движение по пътищата е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5