№ 1037
гр. Варна, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20243100500896 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е. С. М. от гр. Варна, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 611/27.02.2024 год.,
постановено по гр. дело № *************** по описа на РС-Варна за 2023
год., с което въззивникът Е. С. М. е осъден да заплати на С. Р. А., на основание
чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, сумата от 4500 лева (четири хиляди и петстотин
лева) представляваща престирана сума по развален договор от ********* г. за
покупко-продажба на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, peг. № *********,
рама *******************, двигател ********** цвят „черен металик“,
свидетелство за регистрация № *********, ведно със законата лихва върху
горната сума, считано от подаването на исковата молба до окончателното й
изплащане.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат
до неправилен анализ и преценка на събраните доказателства, в резултат на
което решението е и необосновано.
Неправилно е прието, че въззивникът е неизправна страна и не е
изпълнил задълженията си по договора за продажба от ********* год. Счита,
1
че от доказателствата по делото е установено, че при, респ., преди
сключването на договора за продажба, ищецът, настоящ въззиваем, е бил
наясно с техническото състояние на лекия автомобил и е взел решение да го
закупи, поради което и това обстоятелство не може да се вмени във вина на
въззивник – продавач, а оттам и не може да обоснове и извод, че е неизправна
страна по договора за продажба. Твърди се също, че според съдържанието на
договора за продажба, при сключването му страните изрично са заявили, че са
прочели внимателно текста на договора и са сверили всички данни,
включително и данните за продавания лек автомобил, сред които данни е и
номерът на двигателя на автомобила, а също и че продавачът е предал на
купувача владението на автомобила. Въз основа на това счита, че от негова
страна (като продавач) няма неизпълнение на задълженията му по договора за
продажба, съответно не е налице и виновно неизпълнение на задълженията
му, поради което и изводът на първоинстанционния съд в обратен смисъл е
неправилен и не се подкрепя от доказателствата по делото. Навежда още, че
владението на лекия автомобил е предадено на ищеца – купувач, настоящ
въззиваем, при сключването на договора на дата 281.2.2022 год., а ищецът е
подал заявление за пререгистрация на собствеността върху автомобила едва на
23.01.2023 год., т. е., за период от 25 дни автомобилът е бил във владение на
ищеца и не е ясно в този период какво е правил ищецът с продадената му вещ,
още повече, се съгласно изслушаното в първата инстанция заключение на
вещите лица, е възможно двигателят на лекия автомобил да е подменен, както
преди продажбата на автомобила на ********* год., така и след тази дата – до
23.01.2023 год., т. е., липсата на съответствие относно номера на двигателя на
автомобила е възможно да се дължи или да произтича от обстоятелство, което
е настъпило след предаване на владението върху вещта на купувача-ищец на
дата ********* год.
Поради изложеното въззивникът счита, че липсва основание за
разваляне на договора от купувача поради неизпълнение на задълженията му
като продавач, при което и в полза на ищеца – купувач не е възникнало
правото му да го развали, вкл. и правото да претендира последиците от
развалянето – връщане на даденото по договора на отпаднало основание.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за
двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна не е подала писмен
отговор на жалбата.
В съдебно заседание въззивникът Е. М. не се явява, не изпраща
представител и не изразява становище.
В съдебно заседание въззиваемият С. А., чрез процесуален
представител, оспорва въззивната жалба, счита обжалваното решение за
правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноските за
настоящата инстанция.
Съдът съобрази следното:
2
Предявен е иск по чл. 195, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
В исковата си молба ищецът С. Р. А. от гр. Д. е навел следните
твърдения:
На ********* год. сключил с ответника Е. С. М. договор за покупко-
продажба на МПС с ответника Е. С. М., с който ответникът му продал лек
автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с peг. № *********, рама
*******************, двигател ********** цвят „черен металик“,
свидетелство за регистрация № *********, за сумата от 4500 лева, като в
договора била посочена по малка сума – 1000 лева. След като получил
владението върху автомобила ищецът отишъл в град Д., за да промени
регистрацията и талона на МПС в КАТ – Д.. При прегледа на автомобила
служителите на сектор „П.П.“ Д. установили, че номерът на двигателя е
различен от номера на двигателя по регистрационен талон и отказали да
регистрират /пререгистрират/ автомобила, тъй като не е изяснен произходът и
собствеността на подменения двигател. След проведен разговор с ответника
ищецът поискал да върне колата, а ответникът да му върне парите, но
последният отказал. Ищецът изпратил телепоща до ответника, получена на
01.03.2023 г., с която е уведомил ответника, че разваля договора, без да даде
срок за изпълнение и тъй като е продадена вещ, различна от описаната в
договора, е поискал ответникът да му върне парите в едноседмичен срок от
получаване на писмото, което ответникът не е сторил и до настоящия момент.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за
осъждането на ответника да му заплати сумата от 4500 лева, представляваща
платена сума по договор от ********* г. за покупко-продажба на лек
автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, peг. № *********, рама
*******************, двигател ********** цвят „черен металик“,
свидетелство за регистрация № *********, дадена на отпаднало основание с
оглед последващо разваляне на договора, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху претендираната сума, считано от подаването
на исковата молба – ********* год. до окончателното й изплащане.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът Е. С. М.,
чрез процесуален представител, оспорва иска. Не оспорва, че действителната
продажна цена по договора е 4 500 лева. Твърди, че е изправна страна по
договора, няма неизпълнени задължения към ищеца, не е налице виновно
неизпълнение от негова страна като продавач по договора. Твърди, че ищецът
е прегледал автомобила, изпробвал го е и при сключване на договора за
покупко-продажба на МПС страните изрично са заявили, че са прочели
внимателно текста на документа и са сверили всички данни, включително и
данните за МПС, сред които е и номерът на двигателя. Твърди, че двигателят
на автомобила не е сменян от него, като през двете години, през които го е
ползвал, той ежегодно е представял автомобила на годишен периодичен
технически преглед. Навежда, че владението върху МПС е предадено на
ищеца – купувач при подписването на договора – ********* г., като ищецът
едва на 23.01.2023 г. е подал заявление за регистрация в КАТ – Д.; в този
период автомобилът е бил във владение на ищеца и не било ясно какво е
3
правил с него. По тези съображения счита, че искът е неоснователен и
настоява за отхвърлянето му, ведно с присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа
иска си, а ответникът - лично и чрез пълномощник – оспорва иска, поддържа
подадения писмен отговор.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
С договор за покупко-продажба от ********* год., скл. в писмена форма
с нотариално заведени подписи на съдоговорителите, ответникът е продал на
ищеца лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, рег. № *********, рама
*******************, двигател ********** цвят „черен металик“, свид. за
рег. № *********, срещу вписана в договора цена от 1000 лева, като по делото
е прието за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че уговорената и платена от купувача – ищец цена
е в размер на 4500 лева.
Индивидуализацията на лекия автомобил, описана в договора – марка,
модел, цвят, рег. номер, номер на рама и номер на двигател е идентична с
описаната в Свидетелството за регистрация част I и в Удостоверение за
техническа изправност на ППС от **********од.
На 23.01.2023 год. ищецът е подал заявление до ОДМВР – гр. Д., сектор
„П.П.“ за промяна на регистрацията на автомобила и зачисляването му в
региона на обл. Д. по постоянния адрес на новия собственик – ищеца.
Видно е от писмо на л. 17 от делото на РС-Варна, че ОДМВР – гр. Д.,
сектор „П.П.“ е отказал да промени регистрацията на процесния лек
автомобил, тъй като при извършената идентификация от техник-механик е
установено, че двигател с № ********** – монтиран в закупеното МПС, е
различен от отразения в регистрационните документи, вкл. и в
Свидетелството за регистрация на МПС част I и част II с № *********.
Продаденият лек автомобил бил регистриран в сектор „П.П.“ при ОДМВР –
Варна с двигател № ************ – отразен в свидетелството за регистрация,
а при представянето си в сектор „П.П.“ при ОДВМР – Д. е установен с
подменен друг двигател с № ********** – с неустановен произход.
От представените съобщения, изпратени по телепоща чрез Български
пощи“ ЕАД от 14.02.2023 г. и 27.02.2023 г. е видно, че ищецът е отправил
изявление до ответника, че разваля договора за продажба от 28.12.2023 год.,
поради това, че му е продадена вещ, различна от договорената и е невъзможно
ползването й по предназначение и е поканил ответника в седмодневен срок от
получаване на съобщението да му върне сумата от 4500 лева, като при
връщането на сумата ще върне на ответника лекия автомобил.
От известие за доставяне от 01.03.2023 год. (л. 25 от делото на РС-
Варна) е видно, че втората покана (от 27.02.2023 год.) е връчена на ответника
на дата 01.03.2023 год.
Видно е от представеното от ОДМВР – Варна, сектор „П.П.“
4
удостоверение, че съгласно извършена справка в автоматизираната
информационна система – КАТ е установено, че липсват данни за
регистрирано превозно средство с двигател **********, монтиран на
процесния автомобил.
От заключението на комплексната съдебна трасологична и
автотехническа експертиза, изслушано в първата инстанция, неоспорено от
страните, кредитирано от съда като обективно и безпристрастно, и от
изявленията на вещите лица в съдебно заседание се установява следното: Не е
възможно да се отговори дали двигателят с номер ********** е записан към
определено превозно средство. При посещение на официалния представител
на марката „Ф.“ за гр. Варна – „А.“ ООД, е констатирано, че процесният лек
автомобил е фабрично произведен на 20.11.2003 г., с двигател ********** с
мощност 103 кВт (140 конски сили), кубатура 2.0 л., 4 цилиндров, дизелов.
Няма техническа възможност и база данни за установяване двигателят с
номер ********** на какъв автомобил е бил монтиран при излизането му от
завода производител и да се посочат конкретни данни на това превозно
средство. Установява се още, че двигател с № **********, който е монтиран
на процесния лек автомобил – предмет на покупко-продажбата, е от друго
МПС с номер, различен от този, който е вписан в свидетелството за
регистрация.
В съдебно заседание вещите лица поясняват, че номерът на двигателя е
трудно достъпен за разчитане. Достъпът до него в случая е бил осъществен от
вещите лица с помощта на гъвкава камера, която била с миниатюрни размери
и изкуствено осветление. Поясняват, че без технически средства номерът на
двигателя би могъл да бъде разчетен само при свалянето му от автомобила.
Допълват още, че при покупко-продажбата не е било възможно купувачът да
установи номера на двигателя на лекия автомобил без помощта на специална
техника.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 195, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
вр. чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
В случая между страните е бил сключен договор за продажба на
индивидуално определена движима вещ – лек автомобил – като спрямо този
договор наред с общите правила са приложими и нормите на чл. 183-213 ЗЗД.
Съгласно чл. 193, ал. 1 ЗЗД, продавачът отговаря, ако продадената вещ
има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната
годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление.
Спроред ал. 2 продавачът не отговаря за недостатъците, които са били
известни на купувача при продажбата, а според ал. 3 продавачът отговаря и
когато не е знаел недостатъка. Съглашението за освобождаване от отговорност
е недействително. Съгласно чл. 195, ал. 1 ЗЗД в случаите, в които продавачът
отговаря съгласно чл. 193, купувачът може да върне вещта и да иска обратно
цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска
намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача.
5
Купувачът сам избира коя от трите възможности да предпочете. При всички
случаи обаче е необходимо недостатъците съществено намаляват цената на
продадената вещ или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в
договора употребление.
Правото на купувача да върне вещта поради недостатъците й и да иска
обратно цената е особено приложение на установената в чл. 87 от
ЗЗД възможност за разваляне, като разликата се състои в това, че развалянето
не е обусловено от наличността на вина у продавача – то е допустимо и когато
продавачът не знае за недостатъците на вещта, не е обусловено и от изтичане
на срок за изпълнение, даден на продавача.
Съгласно чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, който е получил нещо
на отпаднало основание е длъжен да го върне. Безспорно е, че полученото по
договор, който впоследствие е развален, подлежи на връщане при хипотезата
на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, с оглед последиците на института на
развалянето, което според чл. 88, ал. 1 ЗЗД има обратно действие.
Установено е по делото, че въз основа на валиден договор за покупко-
продажба от ********* год. ответникът е продал на ищеца лек автомобил
марка „Ф.“, модел „Г.“, рег. № *********, рама *******************,
двигател ********** цвят „черен металик“, свид. за рег. № *********, за
сумата от 4500 лева, която сума е платена от купувача. Установено е също, че
продаденият от ответника на ищеца лек автомобил не съответства на описания
в договора, тъй като един от съществените му индивидуализиращи признаци –
номерът на двигателя – е различен от продадения и съответно вписан в
документите за регистрация на автомобила. Горното, при липсата на
доказателства, че смяната на двигателя е извършена по установения правен
ред (да е установен произхода и собствеността на подменения двигател)
обуславя и невъзможността ищецът – купувач да пререгистрира автомобила и
да бъде вписан като негов собственик, съответно и лекият автомобил да бъде
снабден с нов регистрационен номер по постоянния адрес на собственика. Т.
е., продадената вещ не е годна да бъде правомерно използвана по
предназначение. Установено е също, че след като е установил горния
недостатък ищецът е отправил до ответника изявление за разваляне на
договора и за връщане на платената сума, получено от ответника на
01.03.2023 год., при което от тази дата продажбеното правоотношение е
отпаднало с обратна сила, поради развалянето на договора от купувача в
хипотезата на чл. 195, ал. 1, предл. първо ЗЗД с произтичащите от това
последици.
Доводите на ответника, поддържани и във въззивната му жалба, че не е
налице основание купувачът да развали договора, тъй като не е налице
неизпълнение от страна на ответника – продавач с оглед установеното по
делото, че ищецът при сключването на договора е бил наясно с техническото
състояние на лекия автомобил и е решил да го купи, обстоятелство което не
може да се вмени във вина на ответника съобразно чл. 193, ал. 2 ЗЗД,
настоящият състав счита за неоснователни.
Съгласно чл. 193, ал. 2 ЗЗД продавачът не отговаря за недостатъците,
6
които са били известни на купувача при продажбата.
В случая няма доказателства купувачът – ищец да е бил в известност, че
двигателят на лекия автомобил не е този, който е вписан в договора и в
свидетелството за регистрация на МПС. Обратно – установено е по делото от
заключението на комплексната експертиза, че в случая не е било възможно да
се установи номера на двигателя на лекия автомобил без помощта на
специална техника или без демонтирането му. В случая не се доказа, не се и
твърди от ответника, че при сверяване на данните относно двигателя на лекия
автомобил, е ползвана специална техника.
Както се посочи по – горе, развалянето в хипотезата на чл. 195, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД от купувача на договор за продажба не е обусловено от
наличността на вина или знание у продавача – то е допустимо и когато
продавачът не знае за недостатъците на вещта, не е обусловено и от изтичане
на срок за изпълнение, даден на продавача.
С оглед изложеното настоящият състав счита, че ищецът е упражнил
надлежно правото си да развали договора за продажба в хипотезата на чл. 195,
ал. 1, предл. първо от ЗЗД, поради което и в негова полза е възникнало и
правото да получи обратно платената по договора цена.
По тези съображения предявеният иск е основателен и подлежи на
уважаване.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото разноски на въззивника не се присъждат.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените
доказателства, в полза на въззиваемия следва да присъдят разноски за
настоящата инстанция в размер на 750 лева, съставляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 611/27.02.2024 год., постановено по гр.
дело № *************** по описа на РС-Варна за 2023 год.;
ОСЪЖДА Е. С. М. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, бул.
С. № 114, ет. 2, ап. 8, да заплати на С. Р. А. ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул.
Г.Ч. № 8а, ет. 2, ап. 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 750 лева
(седемстотин и петдесет лева) – разноски за настоящата инстанция,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8