№ 82 / 21.2.2020 г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

   г. Монтана 21.02.2020 г.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            РАЙОНЕН СЪД- МОНТАНА, пети граждански състав в открито заседание на 17.02.2020 г. в състав:

                                                                   Председател: ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря  Татяна И., като разгледа докладваното от съдия Петкова г.д.№ 1928 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Искът е за установяване вземане на Заявител в заповедно производство по реда на чл.422, ал.1, вр.чл. 415 и чл. 410 ГПК.

            Ищецът- ,,Б. Ф.“ ООД, ЕИК:  xxxx  , със седалище и адрес на управление г. С. ж. М. л. к. Б., бл. 35, ап.партер,  законен представител: П. С. Д. и М. П. В.- управител, чрез пълномощник: адв. М.К.С.- САК, съдебен адрес:xxx,_оф,4, е предявил иск  против А.К.А. с ЕГН  xxxxxxxxxx с адрес: xxx, за положително установяване вземане на ищеца в размер на сумите:   а/  703,72 лв- главница; б/34,02 лв- договорна лихва; в/неустойка в размер на 385 лв.; г/ 39,49 лв- наказателна лихва; д/  580 лв-  разходи за събиране на дълга, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 20.05.2019 г. до изплащане на вземането, за които  в Заповедното производство по ч.г.д. № 1305/ 2019 г. на Районен съд- г. Монтана е издадена Заповед № 825 / 21.5.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

           Счита, че има правен интерес да предяви установителния иск по чл.422 ГПК в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, тъй като е получил съобщение от съда с Възражение по чл.414 ГПК, подадено от длъжника против Заповедта за изпълнение.

           Ищецът се позовава на фактите по подаденото от него Заявление по ч.г.д.№ 1305/ 2019. на РС-Монтана, посочени като основание за издаване на заповедта по чл.410 ГПК, а именно: „ Неизпълнено задължение на длъжника А.К.А.,  за връщане на получена в заем сума в качеството и на кредитополучател въз основа на сключен със заявителя на 13.07.2018 год. Договор за потребителски кредит ,,ВеstСгеdit на вноски" N 3000379/ 13.07.2018 г. по чл. 6 от ЗГІФУР. Отпуснатия кредит не е върнат на заемодателя. Поради непогасяване на задълженията си по посочения договор длъжникът е изпаднал в просрочие. Сумата е изискуема и ликвидна”.

         С молба, постъпила по делото  на 26.11.2019 год. ищецът признава плащането от 25.08.2019 год. в размер на 1000 лв, платени от ответницата. Позовава се на законова преклузия относно несвоевременно дадения отговор на ИМ. Оспорва възражението на ответницата относно нищожност на процесния договор за кредит. С друга молба , постъпила на 05.02.2020 г. процесуалният представител на ищеца поддържа исковите претенции.

          Ищецът претендира за присъждане на направените в заповедното и настоящото производство разноски, за които представя списък по чл.80 ГПК.

           От ответника А.К.А. с ЕГН  xxxxxxxxxx с адрес: xxx, не е подаден писмен отговор на исковата молба в рамките на указания едномесечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК. Такъв е постъпил по делото след срока, чрез упълномощен от нея процесуален представител- -адвокат С.Г.,xxx.  Писмено и устно в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Развива доводи за това, че са нарушени множество от разпоредбите на ЗПК. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена нищожност на процесния Договор за потребителски кредит, поради противоречие със закона и нарушаване на добрите нрави относно договорната лихва, неустойката за неизпълнение, мораторна лихва и разходи за събиране на вземане. Прави възражение за нищожност и на ос чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД на същите клаузи.

          В открито съдебно заседание  процесуалният представител на ответника се явява, като поддържа становището си по подадения от него отговор на исковата молба и доводите по същество, развити в писмена защита.

          Ответникът претендира за присъждане на направените в настоящото производство разноски, за които представя списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение за прекомерност по отношение адвокатското възнаграждение  на ищеца като заявител в заповедното производство.

            Доказателствата са писмени. Изслушано е заключение на съдебно- икономическа експертиза.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изразените становища на страните и съобр. чл.235 от ГПК приема следното:

Съдът намира исковата молба за допустима, като подадена от легитимирана страна-заявител в заповедното производство против ответник- длъжник в същото и в рамките на указания от закона едномесечен срок.

           Безспорно е между страните и от приложеното ч.г.д. № 1305/ 2019г. на Районен съд-Монтана се установява, че е издадена Заповед № 825 / 21.5.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК г. по повод подадено Заявление по чл.410 ГПК от ,,Б. Ф.“ ООД, ЕИК:  xxxx  , със седалище и адрес на управление г. С. ж. М. л. к. Б., бл. 35, ап.партер,  законен представител: П. Сславов Д. и М. П. В.- ищец по настоящето дело, с която е разпоредено: Длъжникът А.К.А. с ЕГН  xxxxxxxxxx с адрес: xxx да заплати на кредитора сумите:   а/ 703,72 лв- главница; б/34,02 лв- договорна лихва; в/неустойка в размер на 385 лв.; г/ 39,49 лв- наказателна лихва; д/  580 лв-  разходи за събиране на дълга, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 20.05.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 34.85 лева – платена държавна такса и сумата 351.95 лева – адвокатско възнаграждение.

Прието е че вземането произтича от обстоятелствата по заявлението на кредитора, които са изложени и в исковата молба по настоящето дело. В Заповедта изрично е записано, че паричното вземане е за „Неизпълнено задължение на длъжника А.К.А.,  за връщане на получена в заем сума в качеството и на кредитополучател въз основа на сключен със заявителя на 13.07.2018 год. Договор за потребителски кредит ,,ВеstСгеdit на вноски" N 3000379/ 13.07.2018 г. по чл. 6 от ЗГІФУР. Отпуснатия кредит не е върнат на заемодателя. Поради непогасяване на задълженията си по посочения договор длъжникът е изпаднал в просрочие. Сумата е изискуема и ликвидна”.

  От доказателствата по настоящето дело е видно, че на 13.07.2018 год. е сключен  Договор за потребителски кредит ,,ВеstСгеdit на вноски" N 3000379/ 13.07.2018 г. по чл. 6 от ЗГІФУР, в размер на сумата 1100.00 лв /л.9-14/. Съгласно погасителния план по този договор  общо дължимата сума /главница +лихва за един лихвен период/ е 1180.40лв, а когато не е осигурен поръчител- общо дължимата сума по кредита е 1796.40  лв. В плана е записан и срок на кредита-16 седмици, Годишев лихвен процент/ГЛП/-41 % и ГПР-49.65 %. Записани са в табличен вид  8-те погасителни вноски по дати и размери на главница, лихва, вноска и неустойка, като в крайна сметка вноските са еднакви по общ размер-224.55 лв. Последната погасителна вноска е с дата 02.11.2018 год. По отношение на тези факти между страните по делото няма спор.

 Няма спор и по отношение на постъпилите от кредитополучателя/ответницата/ суми, изредени в исковата молба.

            Срокът на договора за заем е изтекьл на 02.11.2018 г. с последната погасителна вноска, към която дата и при подаване на Заявлението по приложеното ч.г.дело Длъжникът /ответникът/ не е изпълнил договорните си задължения относно връщане на целия паричен заем, заедно с договорната лихва, неустойка и др. начислени плащания по процесното вземане.            

             За изясняване на фактическата обстановка в настоящето производство е назначена счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице К.И.И.. От заключението й е видно, че ответницата е направила четири плащания, едно от който след датата на завеждане наястоящия иск /25.08.2019 г./. С постъпилите от ответницата плащания в общ размер на сумата 1469.10 лв са погасени следните задължения: главница 532.61 лв; договорна лихва 57.59 лв; неустойка 0.5 % дневно върху 1100 лв от 13.07.2018 г. до 02.11.2018 г.- 356.27 лв; лихва за забава 42.63 лв; разходи за събиране 480.00 лв;

Остатъкът от задължението на ответницата по процесния договор за потребителски кредит е отразен в табличен вид от заключението, като към датата на подаване на заявлението в съда- 20.05.2019 г. е 838.07лв- главница, а към момента на изготвяне на ССЕ- 30.01.2020 г. е 567.39 лв-главница;

Размерът на мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху непогасеното задължение в размер на 838.07 лв. за периода от изпадането в забава на длъжника 24.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда  е в размер на 77.99лв.

Размерът на извършените разходи за събиране на вземането по приложените към делото документи е 683.03 лв-възнаграждение на Цветан Николаев Колев- изпълнител по договор за събиране на просрочени вземания/л.24 от делото/ .

Поради липса на договорени други плащания извън фиксирания лихвен процент, експертизата приема, че ГПР не може да е по-висок от фиксирания лихвен процент в размер на 41 % , който е основен елемент на ГПР. Съдът приема заключението на счетоводната експертиза като обективно и безпристрастно.

           Обстоятелства относно сключения договор, размери на сумите, както и внесените/невнесени от длъжника суми- погасителни вноски не се оспорват. Т.е няма спор за наличието на облигационно правоотношение между страните.  Оспорванията от ответната страна по делото са свързани с наличие на неравноправни клаузи в процесния договор и за тяхната нищожност съгл. ЗПК и ЗЗП, които съдът е задължен и служебно да разгледа.

В представения договор за потребителски кредит № 30003 79/13.07.201 8 г. не са спазени всички задължителни изисквания, лимитативно изброени в чл.11 от ЗПК, по-точно тези в чл.11 ал.1 т.9, т.9а, т.10, т.12 и ал.2, т.е. липсва изискващо се законово съдържание.

            В договора кредиторът е посочил, че  ГПР по кредита е в размер на 49.65%. Липсва обаче ясно разписана методика как се формира този ГПР и кои компоненти точно са включени в него. Кредиторът не е посочил по ясен и разбираем за потребителя начин всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Процесният договор не съдържа информация как е формиран посочения ГПР, с което е нарушено изискването на чл.11, т.10, в който е посочено,че ГПР се изчислява по описания в Приложение № 1 към закона начин.

По сходен начин в договора кредиторът е посочил само като абсолютни стойности и годишния лихвен процент/ГЛП/ по заема - 41%, както и годишно оскъпяване на заема при инфлация по-голяма от 2% , но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора.

            От горното може да се направи извод, че процесният договор съдържа неравноправни клаузи по см. на чл.143 ЗПК, приложим съгл. чл.24 от ЗПК.

Така никъде в договора не е посочен процента на договорната лихва, която се начислява върху главниците по погасителния план. В част ІV т.3 от Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити е записана клауза, че  при предсрочно погасяване на кредита, кредиторът пак има право на обезщетение в процент върху погасената сума по кредита. Пример за неравноправни клаузи по сключения договор за кредит са и записаните такива в раздел ІV т.1 до т.7 , обезпечения, касаещи неустойка по договора, които изискват от кредитополучателя един ден след получаване на кредита да осигури поръчител, който да отговаря едновременно минимум на следните изредени изисквания. На практика обаче едва ли някой е в състояние да намери за един ден поръчител, който да отговаря на тези изисквания т.е. тези клаузи са очевадно неизпълнима и във вреда на длъжника о договора. Съгл. договора при неизпълнение на същата клауза се заемополучателят дължи неустойка 0.5 % дневно, която в случая начислена върху върху сумата 1100 лв се равнява на 616лв.

Съдът намира, че клаузите за неустойка в договора за потребителски кредит следва да бъдат обявени за нищожни и недействителни на осн. чл.26 ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.22 от ЗПК, тъй като същите не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и кредитополучателя.

         Сумата от 700 лв- формирани разходи за събиране на вземането  не е посочена никъде по сключения договор за кредит като размер, нито е посочено, че влиза в годишния процент на разходите по кредита, а съставлява 64 % от размера на получения кредит. Изключена е възможността лицето-кредитополучател да се е запознало с този разход.   Това също дава основание за  неравноправни клаузи по договора за кредит, по отношение на които длъжникът не е могъл да окаже някакво влияние и поставят лицето/заемополучател/ в неизгодно положение спрямо кредитодателя, Клаузите в договорите са неравноправни, тъй като ответникът не е могъл да влияе на съдържанието им и са изцяло в негова вреда

           Посочените клаузи накърняват също така и добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от З3Д,тъй като се нарушава принципа за справедливост и се създават условия за неоснователно обогатяване на едната страна. Съдебната практика приема, че накърняващи добрите нрави са сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Това води до нееквивалентност на насрещните престации при конкретната стойност на потребителския кредит. Ищецът-кредитор не е доказал наличието на значителни разходи или риск, поети от него за срока на договора, които да обосновават договарянето на такива проценти на ГЛП и ГПР, с определен лимит в чл.19, ал.4 от ЗПК. При това положение съдът приема, че посочените съглашения са  нищожни и не пораждат правни последици.

          Нищожните клаузи на процесния договор не могат да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона. Това следва от характера на договора, който е възмезден и включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР е въведено като императивно изискване в чл.11,ал.1,т.9 и т. 10 от ЗПК. Поради това чл.26, ал.4 от ЗЗД е неприложим. Нищожността на посочените клаузи  обуславя недействителност на целия договор. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК в редакцията му, обнародвана в ДВ, бр. 35 от 2014г. предвижда, че договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК.   Данните по делото сочат за наличие основания по чл.22 ЗПК и чл.143-чл.146 от ЗЗП- за обявяване недействителност на договора за потребителски заем и нищожност по см. на чл.26 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави.

             Предвид гореизложеното   съдът намира, че процесният Договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК като нарушаващ повелителни разпоредби на специалния закон и на основание чл.26, ал.1,пр.3 ЗЗД, тьй като негови съществени елементи противоречат на добрите нрави. Като такъв не поражда правни последици.

            Съгл. чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита /главницата/, но не дължи лихва или други разходи по него. В случая чистата стойност на кредита е 1100 лв. Общият размер на постъпилите плащания от ответницата е 1469.10 лв, след приспадане на която от главницата не остава дължима от нея сума на ищеца по договора. При това положение предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

            С оглед изхода на спора и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК на ответницата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски по представения списък по чл.80 ГПК- 380 лв заплатено адв. възнаграждение и 300 лв-по чл.7, ал.8 от Наредба № 1/2004 год. за мин.р-ри на адв. възн-ия.

           Водим от горното, съдът

 

                                                      Р  Е  Ш  И  :

 

           ОТХВЪРЛЯ предявения от ,,Б. Ф.“ ООД, ЕИК:  xxxx  , със седалище и адрес на управление г. С. ж. М. л. к. Б., бл. 35, ап.партер,  законен представител: П. С. Д. и М. П. В.- управител, чрез пълномощник: адв. М.К.С.- САК, съдебен адрес:xxx,_оф. 4, против А.К.А. с ЕГН  xxxxxxxxxx с адрес: xxx / чрез адвокат С.Г.,xxx/, иск по чл.422, ал.1, вр.чл. 415 и чл. 410 ГПК за положително установяване вземане на ищеца в размер на сумите: а/ 703,72 лв- главница; б/34,02 лв- договорна лихва; в/неустойка в размер на 385 лв.; г/ 39,49 лв- наказателна лихва; д/  580 лв-  разходи за събиране на дълга, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 20.05.2019 г. до изплащане на вземането, за които  в Заповедното производство по ч.г.д. № 1305/ 2019 г. на Районен съд- г. Монтана е издадена Заповед № 825 / 21.5.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като неоснователен.

           Осъжда ,,Б. Ф.“ ООД, ЕИК:  xxxx   да заплати на А.К.А. /адрес и ЕГН по-горе/, сумата  680 лв-разноски в исковото производство по настоящето дело.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: