Р
Е Ш Е Н И Е
№ /22.06.2018г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на седми юни две хиляди и осемнадесета година, в
открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа
докладваното от съдията ***гражданско дело №
2503 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 344 KT.
Образувано е по предявени
от А.Р.Т., ЕГН **********, срещу „З.” АД, ЕИК ***, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. с
чл.225 КТ с искане да бъде призната за незаконна и отменена издадената
заповед за прекратяване на трудовите правоотношения между страните №697 от
20.10.2017г., като същият да бъде възстановен на работа в ответното дружество
на длъжност „сметосъбирач“, както и да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца обезщетение за оставане без работа в размер на 4978,08 лв. за периода 30.01.2018г. до 30.07.2018г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е
работил в „З.“ АД, ***“, на длъжност „сметосъбирач“, по сключен трудов договор
от 22.07.2016г., безсрочен, при пълно работно време с петдневна работна
седмица. Излага се, че основното трудово възнаграждение на работника е било в
размер на минималната за страната работна заплата, към което се прибавяло и
възнаграждение по КТУ, както и такова за придобит трудов стаж. Сочи се, че
трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 697/20.10.2017г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Навежда се, че
заповедта му е връчена на 30.01.2018г., като заедно с нея му е връчена и трудовата
книжка, но с дата 20.10.2017г. Релевира се, че според
чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, моментът на прекратяване на трудовото правоотношение
без предизвестие е от момента на получаване на писменото изявление за
прекратяване на договора. Поддържа, че не е налице взаимно съгласие между
страните, изразено писмено, за прекратяване на трудовия договор, тъй като не е
подавал молба, върху която работодателят да е изразил становище в едноседмичен
срок. Моли исковете да бъдат уважени.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника. Излага се, че исковата молба е недопустима, поради
изтичането на двумесечния срок, в който е следвало да бъде предявена, на осн. чл. 358, ал. 2 КТ. Релевира
се, че на 20.10.2017г. ищецът сам и по собствено желание е подал молба за
прекратяване на трудовото му правоотношения по взаимно съгласие. Същата е била
уважена от работодателя. Сочи се, че уведомленията до ТД на НАП Варна са
подадени своевременно, считано от 20.10.2017г. Навежда се, че върху подписаната
на 30.01.2018г. заповед е отбелязано от връчващия служител, че работникът е
пропуснал да получи екземпляр от заповедта, съответно да се подпише, за да
удостовери връчването. Излага се становище и за неоснователност на исковете с
оглед на наличието на правно валидно предложение от страна на работника за
прекратяване на трудовия му договор, което е отправено до работодателя и
съответно прието от него с издаване на процесната
заповед. Поддържа се още, че по неясни подбуди ищецът е проявил интерес към
бившия си работодател и е посетил офис на дружеството, повече от три месеца
след преустановяване на трудовите му функции. Предвид изложеното се моли съдът
да постанови недопустимост на исковете, а в условията не евентуалност – тяхната
неоснователност.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представен заверен препис на трудов
договор с номер 206 от 21.07.2016г. се установява, че страните са били в
трудови правоотношения, считано от 22.07.2016г.
Установява се от заповед за
прекратяване на трудово правоотношение с номер 679, издадена на 20.10.2017г.,
че трудовото правоотношение между А.Р.Т. и „З.“ АД е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, т.е. по взаимно съгласие.
Заповедта е връчена на работника на 30.01.2018г., като е отбелязано, че до този
момент същата не е била потърсена.
От представените фишове за
работна заплата се установява, че последната получена такава е за месец
септември 2017г. в размер на 750,17 лв.
Видно от заверен препис на
трудова книжка на А.Т. датата на прекратяване на трудовото правоотношение с
ответната страна е 20.10.2017г., като е посочено основание – чл. 325, ал. 1 КТ.
Представена е докладна записка
от ***, адресирана до ***, в която е обективирано, че
работникът А.Т., след многократно изявено желание да прекрати трудовото си
правоотношение без предизвестие, е внесъл молба, като след резолюция от
работодателя е издадена заповед за прекратяване на трудовите правоотношения
между страните.
Установява се от молба от А.Т.,
че последният е пожелал да му бъде прекратено трудовото правоотношение с фирма
„З.“ АД без предизвестие, на осн. чл. 325 КТ, считано
от 20.10.2017г. Именно и от тази дата е резолюцията „ДА“ върху молбата, с което
работодателят е изразил съгласие с волята на ищеца.
Видно от дневник за издаване на
трудови книжки, А.Т. е получил своята трудова книжка на 20.10.2017г.
В открито съдебно заседание е
разпитан св. ***, от чиито показания се установява следното: свидетелят
изпълнява длъжността „координатор дейности“ при ответника. Ищецът е бил в
нарядите на сметоизвозващите машини, като е работил
на длъжност „сметосъбирач“. А.Т. е пожелал да излезе в неплатен отпуск, но след
получен отказ е заявил желание да бъде освободен от работа. След това е спрял
да се явява на работа. В деня на напускане на фирмата не е подписвал документи.
Установява се от представената
справка за актуално състояние на трудовите договори на ищеца, че датата на
прекратяване на договора му с ответната страна е 20.10.2017г.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Чл.
325, ал. 1, т. 1 КТ урежда, че трудовият договор се
прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие,
по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено
предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна
в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че
предложението не е прието. Доколкото в настоящото производство е представен
заверен препис на молба, изходяща от ищеца с искане да бъде прекратено
трудовото му правоотношение с ответника по взаимно съгласие, която молба е
подписана от А.Т., съдът намира, че е налице отправено предложение по смисъла
на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Това е така, доколкото не се установи в
производството, че молбата не е подписана от ищеца, макар и да има оспорване в
тази насока. Предвид разпоредбата на чл. 180 ГПК, която урежда, че частни
документи, подписани от лицата, които са ги съставили, съставляват доказателство,
че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица, то за съда
е налице обоснован извод, че предложението в молбата действително изхожда от
ищеца в настоящото производство.
Установи
се, че още същия ден – 20.10.2017г., в който е подадена молбата, същата е
подписана с резолюция „ДА“ от ръководителя на филиал „З.“ АД. По силата на чл.
325, ал. 1, т. 1 КТ двете насрещни волеизявления на страните трябва да са в писмена
форма и да съдържат ясна, категорична и безусловна воля за прекратяване на
трудовия договор по взаимно съгласие. Една от формите на съгласие, дадени от
работодателя се изразява чрез връчване на заповед за прекратяване на трудовия
договор, но това следва да се извърши в 7-дневния срок от получаване на
предложението. Следователно тази хипотеза не намира опора в настоящия казус,
тъй като се установи, че заповедта е връчена извън този срок. Съдебната
практика обаче приема, че при
положение, че предложението е отправено от служителя с писмена молба,
разгледана същия ден с изразено от работодателя писмено съгласие, извод за
незаконосъобразно прекратяване при предпоставките на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ не може да бъде направен в резултат
на констатацията, че работодателят не е успял да връчи изрично съобщение в
седмодневния срок. (Решение № 86 от 22.07.2015 г. по гр. д. № 5957 / 2014 г.
на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение.)
Настоящият случай е именно такъв. Налице е произнасяне с резолюция „ДА“ в деня
на подаване на молбата от работника, като няма данни да е връчвано изрично
съобщение в седмодневния срок. Въпреки липсата на връчване, не следва да се
приеме, че е налице неприемане на предложението. Т.е. моментът на съвпадане на
двете волеизявления е на 20.10.2017г., поради което от тогава договорът се прекратява, а
издаването на последващ акт за прекратяване на
трудовия договор има само констативно действие. (Определение № 115 от 29.01.2016 г. по гр. д. № 5210 / 2015
г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение). Именно
това се установява и от останалия доказателствен материал
по делото – справка актуално състояние на трудови договори от НАП, заповед за
прекратяване, която също е подписана от ищеца, препис от трудова книжка и
дневник за издаване на трудови книжки.
Следва да се отбележи, че от разпита на св. *** не се установи ищецът да
е подписвал документи в деня на напускането на фирмата, но съдебната практика е
категорична, че писмени доказателства имат преимущество пред гласните
доказателства. Именно поради това и съдът не намира за необходимо да коментира
събраните в производството гласни доказателства, тъй като писмените такива в
своята съвкупност са взаимодопълващи се,
последователни и изцяло относими към спора. Освен
това е налице и презумпцията на чл. 180 ГПК, която не беше надлежно и успешно
оборена от ищеца.
От изложеното съдът достига до извод, че е налице законосъобразно
издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на осн. чл. 325, ал., т. 1 КТ, поради което и предявените
искове се явяват неоснователни.
По разноските:
Предвид
изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК А.Р.Т.
следва да бъде осъден да заплати в полза на „З.“ АД, сторените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 578,47 лв., предвид представения списък с
разноски на осн. чл. 80 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Р.Т., ЕГН **********, срещу „З.” АД, ЕИК ***, иск за
признаване за незаконна и отмяната на издадената заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните №697 от 20.10.2017г. на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Р.Т., ЕГН **********,
срещу „З.” АД, ЕИК ***, иск
възстановяване на А.Р.Т., ЕГН **********, на
заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност – „сметосъбирач“
в ответното дружество, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Р.Т., ЕГН **********,
срещу „З.” АД, ЕИК ***, иск за
заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода от 30.01.2018г. –
30.07.2018г., в размер на 4978,08 лв., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА А.Р.Т., ЕГН **********, да
заплати на „З.” АД, ЕИК ***, сумата от 578,47 лв. /петстотин
седемдесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща
сторени в производството съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който
започва да тече за страните от получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................