№ 152
гр. Кюстендил, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Теодора С. Д.
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20221500500206 по описа за 2022 година
СЛ. Г. Г. от гр.Д., чрез адв. Е.Д., обжалва Решение № 110 от 14.03.2022 г.,
постановено от РС – Дупница по гр.дело № 1780/2021 г. по описа на същия съд.
С обжалвания съдебен акт първостепенният съд е осъдил СЛ. Г. Г. да отстъпи
собствеността и предаде владението на две стаи в приземен етаж на жилищна сграда с
идент. № 1, построена в ПИ с идент. № 68789.611.99 стар № УПИ ХХХV-3854 в кв.10а по
плана на гр. Д. с адрес: ***, на В. ИВ. К. и ВЛ. Б. К., двамата от гр.Д., отхвърлил е като
неоснователен насрещния иск на СЛ. Г. Г. за отмяна на покупко - продажба по нот.акт №
192, т. І, д. 172/03г. срещу В. ИВ. К. и ВЛ. Б. К. и е осъдил С.Г. да заплати на В.К. и В.К. **
лв. деловодни разноски.
Въззивницата навежда съображения за неправилност на първоинстанционното
решение поради неговата незаконосъобразност и необоснованост. Счита, че районният съд
не е извършил цялостен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства като е
оставил необсъдени безспорно установени факти и обстоятелства от значение за
разрешаване на спора, същевременно в съдебния акт липсвали подробни мотиви и
съображения за уважаване на предявения иск по чл. 108 ЗС.
Излага аргументи в подкрепа на твърдението, че С.Г. е собственик и владее и ползва
процесния имот на правно основание чл. 79 ЗС предвид изтеклата в нейна полза придобивна
1
давност над 50 год., с оглед на което липсвали предпоставките за уважаване на иска по чл.
108 ЗС. Сочи доводи за наличие на основанията на чл. 26 ЗЗД за нищожност на сключената
сделка за покупко – продажба - противоречие със закона (нарушаване на разпоредбата на
чл.26 от СК), накърняване на добрите нрави (ищцата сключила договора с ясното съзнание,
че лишава майка си от право на ползване; чрез самото предявяване на иск по чл. 108 срещу
майката) и симулативност на сделката (с договора за покупко - продажба бил прикрит
договор за дарение), като акцентира, че ДнРС не бил обсъдил свързаното с това искане в
отговора и насрещната искова молба за отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС. Прави се
възражение, че ищцата не е заплатила посочената в процесния нотариален акт сума,
акцентирайки върху събраните свидетелски показания, а съдът необосновано бил приел
противното.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск по
чл. 108 ЗС.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещните страни
В. ИВ. К. и ВЛ. Б. К..По същество въззиваемите оспорват въззивната жалба.
Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото
същата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е насочена срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
По същество въззивният съд намира следното:
Ищците В.К. и В.К. се легитимират като собственици на двуетажна масивна жилищна
сграда, находяща се в УПИ (парцел) ХХХV, пл.№3854 в кв.10“А“по ЗРП на гр.Д. от
1993г.,идентичен с ПИ 68789.611.99 по КК на гр.Д., въз основа на сключен през
2003г.договор за покупко-продажба, сключен между К. (в качеството й на купувач) и И.Д.Г.,
Д.Д.Д. и Т.Д.Н. – като купувачи, който договор е оформен с нотариален акт №192,т.I,рег.
№2977, дело №172/2003г.
Страните не спорят, че имотът обект на продажбата (земя и сгради) е бил придобит
по наследство от продавачите – първият от които баща на ищцата и съпруг на ответницата (
срвн. и удостоверение за наследници изх.№4899 от 03.09.2021- л.18 от делото на ДнРС) , а
останалите – негови сестри, както и че процесните две помещения се намират на първия
(приземен) етаж от жилищната сграда и се владеят от ответницата; не се спори и , че
посочената сделка е сключена по време на брака между ищците. Прехвърлителят И.Д.Г. е
починал на 03.05.2008г., като за свои наследници е оставил освен преживяла съпруга-
въззивницата Г. и дъщеря – въззиваемата В.К. ,още и син А.Г.- видно от цитираното
удостоверение за наследници.
В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства, като в
показанията на свид.Т.Н. (една от прехвърлителките по посочения договор за покупко-
продажба) твърди, че приобретателката (ищцата К.) е платила на всеки от тях, включително
и на баща си по **лв., при посещението им при нотариуса за изповядване на
сделката.Свидетелката сочи още, че ответницата по ревандикационния иск е знаела за
2
прехвърлителната сделка, но не са я питали дали е съгласна съпругът й да прехвърли
правата си. От своя страна, свид.Д.Д.- братовчедка на ищцата К., респ.племенница на
ответницата, поддържа, че знае от майка си (другата прехвърлителка по сделката), че
ищцата е дала по **лв. на лелите си, но не е плащала на баща си.И двете свидетелки сочат в
показанията си, че ответницата Г. след сключване на брака си е живяла само в процесната
сграда, а също и за наличие в непосредствена близост на друга къща, строена от ответницата
и съпруга й- родители на ищцата, в която живее братът на последната.
При горната фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна
следното:
Неоснователно е възражението на ответинцата по ревандикационния иск (сега
въззивница) С.Г., че е придобила по давност процесния имот.На първо място, ако единият
съпруг е придобил еднолично недвижим имот по наследство ( за което не се спори) ,
осъществяваното от другия съпруг по време на брака владение не води до възникване на
право на собственост по давност- срвн.решение № 128 от 28.05.2013 г. по гр. д. № 31/2013 г.
на ВКС, I г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК, с което в отговор на
материалноправния въпрос дали между съпрузи тече давност е прието, че за частта от имота,
която е била индивидуална собственост по наследяване, съпруг не може да се позове на
давност поради това, че приложението на този придобивен способ е изключен с
разпоредбата на чл. 115, б. "в" ЗЗД. В Решение № 161 от 14.12.2017 г. на ВКС по гр. д. №
475/2017 г., I г. о., ГК също е застъпено становището, че за частта от имота, която е била
индивидуална собственост по наследяване, съпруг не може да се позове на придобивна
давност поради това, че приложението на този придобивен способ е изключен с
разпоредбата на чл. 115, б. "в" ЗЗД.Не са събрани и доказателства Г. да е демонстрирала
своене и по отношение частите на другите две собственици на имота (сестрите на нейния
съпруг) – нито това е заявено надлежно по отношение на същите.
По въпроса относно процесуалната легитимация на съпруга-несобственик да оспори
разпореждане със семейно жилище, лична собственост на другия съпруг след неговата
смърт, има формирана константна практика на ВКС (решение № 307 от 17.10.2012 г. по гр.
д. № 295/2012 г. на ВКС, І г. о., решение № 385 от 24.10.2012 г. по гр. д. № 968/2011 г. на
ВКС, І г. о, решение № 404 от 10.01.2012 г. по гр. д. № 1720/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о.,
решение № 98 от 15.03.2011 г. по гр. д. № 659/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о. ТР № 5/2013 г. на
ОСГК на ВКС), според която с прекратяването на брака дотогавашните съпрузи вече не са
такива, жилището, което е собственост на единия от съпрузите и което до момента на
прекратяването на брака е било семейно, вече не е семейно, и правата на другия
дотогавашен съпруг по чл. 26 СК по отношение на това жилище се погасяват. Затова
дотогавашният съпруг (вече наследник) няма правен интерес от предявения иск с правно
основание по чл. 23 СК (отм.); , респ. чл. 26 СК – изрично и Определение № 512 от
30.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2399/2020 г., I г. о., ГК- т.е.такъв иск е недопустим, поради
което следва да бъде прекратено производството по насрещния иск,предявен от Г. на това
основание.
3
Що се касае за поддържаното наличие на привидност на прехвърлителната сделка
поради неплащане на цената от страна на купувачите спрямо един от продавачите (както е
уточнено – за 1/3 ид.ч.), то е необходимо да бъде взето предвид следното:
Правното основание на иска е чл. 26, ал. 2, изр. 5 от ЗЗД. Искът е допустим предвид
наличието на правен интерес за ищцата по насрещния иск. Доколкото ищцата по този иск е
трето за договора за продажба лице,наследник на прехвърлителя, тя има право на иск за
нищожност на договора за продажба, тъй като има правен интерес в случая да обори вещно-
транслативния ефект на продажбата.
Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, привидният договор е нищожен, а страните са обвързани
от прикритото споразумение, ако са налице изискванията за неговата валидност - чл. 17, ал.
1 ЗЗД. Ако страните имат воля да бъдат обвързани по различен начин, прикритото
съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата валидност. Исковете за
обявяване на привидността и за разкриване на симулацията имат различен предмет, единият
- нищожността на явната сделка, а другият - обвързващата сила на прикритото съглашение.
За основателността на първия иск е без значение дали има прикрито съглашение и ако има -
какво е то. Явната сделка ще е привидна както в случая, ако не съществува прикрито
съглашение, така и ако съществува валидно прикрито съглашение.
Въззивният съд приема, че макар гласните доказателства в случая да са допустими
( и при липса на обратно писмо или друго писмено доказателство) предвид качеството ,
респ.родствената връзка на страните, то не може да се приеме за установено наличие на
твърдяната нищожност на договора , тъй като следва да се вземе предвид при преценка на
свидетелските показания, че свид.Т.Н. лично е присъствала при изповядване на сделката и
предаване на паричните суми, докато свид.Д.Д. не предава преки свои впечатления, а
опосредени такива. В нотариалния акт също изрично е посочено и получаване на
сумата.Предвид на това, не следва и съдът да разглежда евентуално наличие на прикрита
сделка, още повече че симулативният договор може да е нищожен и без да прикрива друга
сделка (абсолютна симулация) , а дали прикрива някаква друга сделка, каква е тя и дали е
действителна, е предмет на иска по чл. 17, ал. 1 ЗЗД.
Въззивният съд намира за необходимо да бъде обезсилено атакуваното решение на
първоинстанционния съд, доколкото произнасянето е свръх петитум , предвид на това, че
претенциите по насрещния иск са заявени само относно жилищната сграда и то до размер
на 1/3 ид.част – частта, по отношение на която е прехвърлено правото на собственост от
наследодателя на К. и Г. – И.Г., а освен това , както се посочи, по отношение едното от
основанията на иска - липсата на съгласие на съпруга –несобственик, не е налице правен
интерес, респ. въззивният съд, като инстанция по същество, следва да се произнесе ,
прецизирайки насрещните искови претенции, които са такива за нищожност по чл.26 ЗЗД –
съответно прекратявайки производството досежно претенцията по чл.26,ал.1 ЗЗД във вр.с
чл.26 СК (нищожност поради липса на съгласие на съпруга – несобственик) и отхвърляйки
претенцията по чл. 26, ал. 2, изр. 5 от ЗЗД – за нищожност с оглед привидност поради
неплащане на цената – по отношение на визираната 1/3 ид.част.
4
Доколкото, съобразявайки изложеното, не се установява наличие на правно
основание, по силата на което ответницата по ревандикация да владее имота,
респ.процесните части от него, обжалваното решение в частта, в която искът по чл.108 от ЗС
е уважен, следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 110 от 14.03.2022 г., постановено по гр.дело №
1780/2021 г. на РС – Дупница , в частта, в която СЛ. Г. Г., от гр.Д., ЕГН **********, е
осъдена да отстъпи собствеността и предаде владението на две стаи в приземен етаж на
жилищна сграда с идент. № 1, построена в ПИ с идент. № 68789.611.99 (стар № УПИ ХХХV-
3854 ) в кв.10а по плана на гр. Д., с адрес: ***, на В. ИВ. К., ЕГН **********, и ВЛ. Б. К.,
ЕГН **********, двамата от гр.Д., както и в частта, в която С.Г. е осъдена да заплати на
В.К. и В.К. ** лв. деловодни разноски.
ОБЕЗСИЛВА посоченото решение, постановено по гр.дело № 1780/2021г. на РС –
Дупница , в частта, в която е отхвърлен като неоснователен насрещен иск, предявен от СЛ.
Г. Г. (с посочени данни) срещу В. ИВ. К. и ВЛ. Б. К. относно покупко - продажба на
недвижимия имот по нот.акт № 192, т. І, д. 172/03г., като вместо това постанови:
ПРЕКРАТЯВА производството в частта по предявения насрещен иск от СЛ. Г. Г., от
гр.Д., ЕГН **********, срещу В. ИВ. К., ЕГН **********, и ВЛ. Б. К., ЕГН **********,
двамата от гр.Д. на основание нищожност на договор за покупко-продажба , оформен с
нотариален акт №192,т.I,рег.№2977, дело №172/2003г. на Нотариус Е.К. поради
противоречие със закона - чл.26 СК - при липса на съгласие на съпруга – несобственик, за
прехвърляне право на собственост за 1/3 ид.част от жилищната сграда , описана в
нотариалния акт .
ОТХВЪРЛЯ предявения от СЛ. Г. Г., от гр.Д., ЕГН **********, насрещен иск срещу
В. ИВ. К., ЕГН **********, и ВЛ. Б. К., ЕГН **********, двамата от гр.Д.– за нищожност
на договора за покупко-продажба , оформен с нотариален акт №192,т.I, рег.№2977, дело
№172/2003г. на Нотариус Е.К. , поради привидност предвид неплащане на цената за
прехвърляне правото на собственост по отношение на 1/3 ид.част от жилищната сграда,
описана в нотариалния акт .
Настоящото решение може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6