Р Е Ш
Е Н И Е
№ 419
гр. Враца, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА,
втори състав, в публично заседание на 13.11.2023г. /тринадесети ноември, две хиляди двадесет и трета година/,
в състав:
АДМ.СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Даниела МОНОВА, без участие на
прокурор, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 547 по описа на Адм.С-Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/, вр. чл. 172
от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/
Образувано по ЖАЛБА на И.П.И. ***, чрез * Д.Т. от АК-***, против ПАМ
/принудителна административна мярка/ „Преместване на ППС /пътно превозно
средство/, без съгласието на неговия собственик или на упълномощен от него
водач“, наложена на 04.09.2023г. от служител на ОП /Общинско предприятие/
“Паркинги и гаражи“ *** - преместване на л.а. /лек автомобил/ „Ауди А4“ с рег.
№ ****.
В жалбата са релевирани доводи за
незаконосъобразност на оспорения акт. Твърди се, че обжалвания акт е издаден
при липса на компетентност, не-спазване на установената форма, съществено
нарушение на административно -производствените правила, противоречие с материално-правни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Сочи се, че не са били налице
условията за прилагане на чл.171 т.5 от ЗДвП, в посочените от закона хипотези.
Прави се възражение, че лицето разпоредило и извършило преместването, не
разполага с материална компетентност да извършва такива действия съгласно
чл.168 ал.1 от ЗДвП. Твърди се и неспазване на чл.168 ал.2 от ЗДвП. Иска се
отмяна на ПАМ и се претендират разноските по делото.
В с.з. жалбоподателят
не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено Становище от пълномощника
с доводи в подкрепа на жалбата.
Ответникът, К.Д.М.– с.в
ОП „П.и г.“ – В. редовно уведомен се явява лично, оспорва жалбата и иска
отхвърляне на жалбата. В писмен отговор е изложил съображения за законо-съобразност
на ПАМ наложена по реда на ЗДвП.
По делото са приети и
приложени представените с жалбата и с административната приписка писмени и веществени
доказателства. Допуснат до разпит е един свидетел - К.В.Й..
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
По аргумент на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т.
5, б. "б" от ЗДвП може да се наложат и без да има
издадена мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП. Обжалването на заповедите, с които се налагат ПАМ по
чл. 171 от ЗДвП, се извършва по реда на АПК съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. След като ПАМ "принудително преместване на паркирано ППС без
знанието на неговия собственик" се налага с фактически действия, съдът
намира, че мярката има характера на индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21, ал. 1 от АПК - волеизявление на административен орган, изразено, чрез действие, с което
непосредствено се засягат права и законни интереси на определени лица. Т.е.
налагането на ПАМ по реда на чл. 171, т. 5,
буква "б" от ЗДвП подлежи на обжалване по реда на АПК. Предвид формата на акта, в него не може да бъде
указано пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван. Това означава, че
е приложима разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, която предвижда, че ако в акта
или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв
срок може да се подаде жалба, съответния срок за обжалване по този дял се
удължава на два месеца.
В случая, жалбата против наложената ПАМ на 04.09.2023г. е подадена директно
в съда и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Видно от представения с преписката
протокол за принудително преместване, автомобилът е репатриран на 04.09.2023
г., а жалбата е депозирана в съда на 18.09.2023 г., като е изпратена по пощата
на 15.09.2023г.
По изложените
съображения, съдът приема, жалбата за процесуално ДОПУСТИМА, като подадена
от лице, чиито права и законни интереси са накърнени от налагане на ПАМ и
срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт. Разгледана по
същество, настоящият съдебен състав я намира за ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна:
Установено е по
делото, че на 04.09.2023г. в ****, след обяд към 15:20 ч. ответника К.Д.М.– с.в ОП „П.и г.“ – В. разпоредил ПАМ „Преместване
на ППС, без съгласието на неговия собственик или на упълномощен от него водач“,
а именно - преместване на паркиран л.а. „Ауди А4“ с рег. № ****, собственост на
жалбоподателя И.П.И. ***.. Преди да бъде преместен л.а. „Ауди“ А4“ бил заснет
на мястото на паркиране. Преместването било осъществено със служебен автомобил
– специализиран автомобил за репатриране тип „паяк“ – „Ивеко“ с рег. № ****,
с водач К. Д. и *свид. К.Й..
Още в същия ден за преместването на л.а. „Ауди А4“ до паркинга на ОП
„Паркинги и гаражи“ – ***, находящ се в ***, жалбоподателя заплатил сумата от
54 лв. /на л.7 от делото/ за да си го прибере. Същия подал впоследствие на 07.09.2023г. молба за предоставяне на
снимков материал /л.15/ и получил 3бр. снимки /л.16-18/.
В документите за принудително преместване на л.а. - Протокол за
принудително преместване на ППС /л.21/,Протокол на екипите за принудително
преместени ППС /л.22/ и Отчет за
принудително преместени ППС /л.20/, не е отбелязана причината за преместването
на автомобила.
Към административната преписка са приложени и Заповед № 178/ 03.10.2023 г. на ЗА Кмет на Община
Враца /л.23/, Заповед № 2042/07.12.2017г. на Кмета на Община Враца /л.24/,
Протокол № 40 от 26.09.2017г. с Решение № 585 на Общински Съвет – Враца /л.25/,
Заповед № 1603/28.09.2017г. на Кмета на Община Враца /л.26/ и Инструкция за работа на екипите за
принудително преместване на МПС от 05.09.2017г. /л.27-33/, утвърдена от
Директора на ОП“Паркинги и гаражи“ – Враца.
От Община Враца по
искане на съда е предоставена схема на мястото и пътните знаци /л.47-49/.
В Писмен отговор
/л.50-51/ от ответника - К.Д.М.– с.в ОП „П.и г.“ – В. се излагат доводи, че
мярката е законосъобразно приложена. Сочи се, че преместеното МПС е било
паркирано на кръстовище на * „***“, успоредно на оста на пътя, в посока обратна
на посоката на движение в нарушение на изискването на чл.94 ал.1 изр.1-во от ЗДвП. Освен това е нарушен и чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като начинът, по който
е паркиран автомобила определено създава пречки за движението на останалите
участници, вкл. пешеходци в зоната на кръсто-вището. Твърди се, че мярката е
приложена на основание чл.171 ал.1 т.5 б. „б“ от ЗДвП, в първата и третата
хипотеза, тъй като очевидно автомобилът е паркиран в нарушение на съответните
правила и създава пречки за другите участници в движението, между които се
включват е пешеходците.
Към писмения отговор
ответника е приложил – Длъжностна характерис-тика /л.52-53/, Заповед №
136/23.01.2023г. на Кмета на Община Враца /л.56/, Допълнително Споразумение към
Трудов договор № 037/11.12.2017г. /л.57/, Трудов договор № 037/20.09.2017г./л.58/.
Свидетелят К.В.Й.
посочи пред съда, че работи в ***, като * Работата му се изразява в това, че
след като колегата прецени, че автомобила е за репатриране, го вдига на
репатриращия автомобил. За конкретният случай, при обиколката в града, на
мястото, на * „***“, имало автомобил спрял неправо-мерно. Той го репатрирал и
съответно бил закаран на наказателния паркинг, било след обяд. Нарушението на
автомобила се изразявало в това, че на мястото имало знак, който указвал
„забранено паркирането“. Колегата му разпоредил да вдигне автомобила. Не
присъствал служител на полицията. Преди репатрирането се обадил по телефона на
дежурния в полицията и съобщил, че автомобила с регистрационен номер, казал
номера, е репатриран и се извозва до наказателния паркинг.По принцип
служителите на полицията не идват за да присъстват при вдигането на автомобила,
а само ги уведомявали.
От правна страна:
Съгласно чл.167, ал.2 от ЗДвП към общинската администрация се изграждат
и служби за контрол, определени от кмета на общината, на които са възложени
тези функции. Съгласно чл.172, ал. 1 от ЗДвП изброените в нормата ПАМ се прилагат с
мотивирана (т.е. и писмена) заповед от ръководителите на службите по контрол, а
обжалването на тези заповеди е по реда на АПК. Доколкото в ал.1 не е спомената изрично нормата
на чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП и по аргумент за
противното следва да се приеме, че за ПАМ в тази хипотеза не се изисква нарочна
мотивирана писмена заповед, с оглед характера и мястото на хипотезите, при
които те се прилагат, а с нареждане на съответните, оправомощени лица, за което
не е необходима форма, която в случая е само за доказване, но не и за
валидност. С оглед на това в настоящия случай приложената спрямо конкретния автомобил
на жалбоподателят мярка няма изискване да е в писмена форма и съответно
мотивирана. Задължително е обаче същата да е наложена от орган, упълномощен
съгласно чл. 168, ал. 1 от ЗДвП да извърши това. В конкретния случай автомобилът е бил паркиран
на улица в града, в урбанизирана територия, населено място – *** в рамките и
пределите на Община Враца, където важат правилата по ЗДвП в населено място и
съгласно чл.167, ал. 2 ЗДвП кметовете на общините определят службите за
контрол. На основание т. 1 от същата законова разпоредба тези служби в населените места
контролират изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения,
пътната маркировка, средствата за организация и регулиране, както и спазването
на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства, на правилата
за движение от пешеходците, на правилата за движение от водачите на
индивидуални електрически превозни средства, движещи се по велосипедна
инфраструктура и на правилното използване на алармените инсталации, монтирани в
пътни превозни средства за тяхната охрана.
С административната
преписка е приложена Заповед № 178/03.02.2023 г. на ЗА Кмет на
Община Враца, в която сред лицата, на които са възложени функциите по чл.168,
ал.1 от ЗДвП под № 4 е посочен ответника, К. Д. М. – водач на открита платформа
с повдигателно устройство към ОП „Паркинги и гаражи“-***. Действително заповедта
е издадена от ЗА Кмет – А. В., но същия в качеството си на „Зам.кмет култура,
спорт, социални и младежки дейности, туризъм и инвестиции“ изрично е
упълномощен затова със Заповед № 136/23.01.2023г. на Кмета на Община Враца,
приложена към делото /л.56/. За длъжностното лице – ответник са приложени
длъжностна характеристика, трудов договор и допълнително споразумение към
трудовия договор, от които безспорно се установява, че същия е служител на
ОП“Паркинги и гаражи“ – *** както и правомощията му. При така възприетите обстоятелства съдът
намира, че ПАМ е приложена от компетентен орган - длъжностно лице, на което е
възложено да изпълнява контролни функции по репатриране на МПС на територията
на Община Враца, поради което мярката се явява валидна. Изложените в жалбата и в
писменото становище доводи за противното, не се подкрепят от доказателствата по
делото и не намират опора в закона, поради което съдът ги намира за
неоснователни. ПАМ се налага с фактически действия, както се посочи горе,
поради което не е налице и неспазване на установената форма за прилагане. Няма допуснати
нарушения по смисъла на чл.146 т.1 и т.2 от АПК.
При осъществяването на
административната принуда не се констатираха съществени нарушения на административно-производствените
правила. Доколкото ПАМ е постановена устно и волеизявлението на органа е изразено
чрез действия, за обстоятелствената й част следва да се съди от останалите
служебни действия, извън самата мярка, извършени по повод на констати-раното от
органа противоправно деяние, както и от събраните в хода на производството
доказателства. Такива са изложени в представените по делото към
административната преписка: Протокол на екипите за принудително пре-местени ППС, Отчет
за принудително преместени ППС, Протокол за принуди-телно преместване на ППС и
снимките, както и в отговора, и показанията на свидетеля. Спазени са от
ответника изискванията на Инструкцията за
работа на екипите за принудително преместване на МПС от 05.09.2017г., утвърдена
от Директора на ОП“Паркинги и гаражи“ – ***. Настоящият съдебен състав констатира
нарушения на процедурни правила в инструкцията, които обаче не са съществени и не
са нарушили правото на защита на страната. За мярката не се изисква приемане и
обсъждане на възражения на лицето, собственик или ползвател на репатрирания
автомобил. Следва да се отбележи факта, че от горепосочените документи по
преместване на автомобила не става ясно за какво нарушение по ЗДвП е репатриран.
Същото се изяснява едва с писмения отговор на ответника до съда. Нарушена е Инструкцията
за работа на екипите за принудително преместване на МПС-Раздел IV.“Ред и
условия за принудително преместване на
неправилно паркирани МПС“, т.2 – Принудително преместване на МПС се осъществява
само след констатиране на нарушението, както следва: б.“а“. По ЗДвП или Наредба
за организация на движението на територията на Община Враца, от полицай в
Сектор „Пътна полиция“ при КАТ на ОД на МВР гр. Враца, полицай от РУ на ОД на
МВР гр. Враца. Св. Й. сочи, че е уведомил по телефона дежурния в полицията за
случая. Уточнено е в т.3 от инструкцията изр.2-ро: „Процеса на видео заснемане
се извършва от служител на екипа за принудително преместване на МПС от ОП “Паркинги
и гаражи“ ***, посредством техническо средство /таблет/, предаващ в реално
време до обособено работно място с компютърна конфигурация на наказателния
паркинг и обслужвано от полицай на сектор „Пътна полиция“, който разпорежда
принудителното преместване на МПС паркирано в нарушение, дистанционно“. При
положение, че служител на полицията не е идвал на мястото, а е бил уведомен
само по телефона, т.е. дистанционно, без да има видео-предаване в реално време,
е налице процедурно нарушение. Това нарушение обаче не е съществено, тъй като
както се посочи по-горе, св. К.Й. е уведомил за случая по телефона дежурен
полицай, каквато е практиката при репатриране на автомобили. Обстоятелството, че на
мястото не е присъствал служител на полицията и
не е пристъпвано към съставяне на АУАН на водача за нарушение по ЗДвП е
ирелевантно към предмета на спора. Прилагането
на съответната ПАМ не е обвързано
със съставянето на АУАН за нарушение по ЗДвП. Няма допуснати съществени нарушения по
смисъла на чл.146 т.3 от АПК.
Процесния автомобил действително е
паркиран в нарушение на чл. 94, ал.1 изр.1-во от ЗДвП, но и в нарушение на чл.98 ал.1 т.6
от ЗДвП – на кръстовище, след изрично поставен знак за забранено паркиране. Не е налице обаче
нарушение по смисъла на чл.98 ал.1 т.1 от ЗдвП, както твърди ответника. Следва да се посочи,
че сам по себе си факта на допуснато от водача нарушение на чл.94 и чл.98 от ЗДвП, не води автоматично до извод за осъществени предпоставките на чл. 171, т.
5, б. „б“ ЗДвП, защото разпоредбата изисква не доказване на конкретно нарушена
правна норма, а извършено паркиране по начин, който създава опасност или прави
невъзможно премина-ването на другите участници в движението. Т.е. осъщественото
паркиране в нарушение на изричната законова забрана за това не e елемент на
фактическия състав. Съгласно чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП, преместване на паркирано пътно
превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач, се извършва когато превозното средство е паркирано в нарушение на
правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство,
както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите
участници в движението. Така цитираната законова разпоредба показва, че при
липса на неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на
паркирано превозно средство, решаващото е обективно създадената опасност или невъзможност
за преминаване на останалите участници в движението.
Настоящият съдебен състав не споделя
извода на ответника за наличието в случая на първата и третата хипотезата на чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП – автомобилът на жалбоподателят да
е паркиран в нарушение на съответните правила и да създава пречки за
другите участници в движението, между които се включват е пешеходците.
Действително автомобилът е бил паркиран в нарушение на правила по ЗДвП, а
именно чл. 94 ал.1 изр.1-во от ЗДвП - успоредно на оста на пътя, в посока обратна на посоката на движение и на
чл. чл.98 ал.1
т.6 от ЗДвП – на кръстовище, след изрично поставен знак за забранено паркиране /знак В28/. Липсва
обаче на мястото обозначаване с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на паркирано превозно средство /знак Т.18.1/, което се
установява от събраните по делото доказателства, в т.ч. свидетелските
показания, както и скицата на мястото. Не е налице и третата хипотеза, а именно
– това паркиране да създава
пречки за другите участници в движението, между които се включват и
пешеходците. Видно от скицата пешеходната пътека се намира откъм * „***“ но от
другата й страна, към * „***“, докато към * „***“, където е бил паркиран автомобила
няма пешеходна пътека, тъй като мястото е площад. Мястото на паркиране е в
нарушение, но не създаващ опасност за другите участници в движението. Действително
паркираното по този начин МПС налага заобикалянето му от водачите на други МПС,
но мястото е широко, площад и не създава пречки за преминаване. В случая нарушените правила, които
са задължителни за водачите на ППС, не са довели до опасност за останалите
участници в движението. В тази насока жалбата се явява основателна. Налице е
нарушение на материално-правни норми, а именно чл.171 т.5 б.“б“ от ЗДвП. Не е
спазена в случая и разпоредбата и на чл.168 ал.2 от ЗДвП – органите които
извършват принудителното преместване на ППС, са длъжни да укажат предварително,
чрез съответните знаци, местонахождението на преместеното ППС. В тази насока
няма каквито и да е доказателства.
Тези
обстоятелство се явяват съществени за крайния извод по спора, а именно, че не са
налични законово регламентираните предпоставки на нито една от трите хипотези
на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП по налагане на спорната
ПАМ, която следва да се използва, като крайна и лимитативно приложима мярка за
едностранно въздействие върху правната сфера на собствениците и ползвателите на
МПС. Налице са нарушения по смисъла на
чл.145 т. 4 от АПК – противоречие с материално-правни разпоредби, при което
оспорения акт се явява незаконосъобразен и следва да се отмени.
Нарушението на приложимите
материално-правни норми води и до несъответствие с целта на закона по смисъла
на чл.146 т.5 от АПК.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената ПАМ е издадена от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но същата
не е в съответствие с приложимите материално-правни норми и с целта на закона,
поради което следва да бъде отменена, а жалбата срещу нея следва да бъде
уважена, като основателна.
При този изход на
делото претенцията на жалбоподателя
И. за присъждане на разноски е основателна. На същия се дължат разноските за
внесена държавна такса /л.3/, която е в размер на 10 /десет лева/. Адвокатската
помощ е безплатна и на основание чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата
/л.68/ и следва се заплати адвокатското възнаграждение съгласно чл. 38 ал.2 от
ЗА - на пълномощника - * Д.Т., а именно сумата от 1 000 лв. /хиляда
лева/ - съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 143 ал. 1 от АПК, ОП“Паркинги
и гаражи“-***, в чиято структура е ответника следва да бъде осъдена да заплати
на жалбоподателя разноските по делото и възнаграждението на адвоката оказал
безплатна правна помощ.
По отношение
обжалването на настоящия съдебен акт, съдът приема, че същия подлежи на
обжалване по общия ред по АПК, тъй като в разпоредбата на чл. 172 ал. 1 от ЗДвП
не е изрично посочено актът по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП да е
необжалваем съгласно чл. 172 ал. 5 изр.2-ро от ЗДвП.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Принудителна
административна мярка „Преместване на ППС, без съгласието на неговия собственик
или на упълномощен от него водач“, наложена на 04.09.2023г. от служител на ОП
„Паркинги и гаражи“ гр.Враца - преместване на л.а. „Ауди А4“ с рег. № ****,
собственост на И.П.И. ***.
ОСЪЖДА ОП „Паркинги и
гаражи“ *** да заплати на И.П.И. *** сумата от 10 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА ОП „Паркинги и гаражи“
*** да заплати на адв. Д.Т.Т. от АК-***, адв.възнаграждение в размер на
1 000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, чрез Адм. Съд – гр.
Враца, пред ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. София, в 14 /четиринадесет/ -
дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис
от същото.
АДМ. СЪДИЯ: