Р Е Ш
Е Н И Е
№ 3363
12.08.2019 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
263 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от З.В.Х., ЕГН ********** против „Дженерали
застраховане” АД, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск с правна
квалификация по чл. 432, ал. 1 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на *********около 14:00
часа в гр. Д., на кръстовище между бул. „С. ***, настъпило ПТП. Водачът на л.а.
„Форд КА”, с ДК *********при наличие на знаци „Б2” /стоп/ и „Г2” /движение само
надясно след знака/, продължил направо и отнел предимството на л.а. „Мерцедес
220 ЦДИ”, с *********, управляван от ищцата и движещ се по пътя с предимство.
Бил съставен КП № 254р-39048/04.12.2017 г.
Вследствие на удара, ищцата пострадала и била откарана
в болнично заведение. След изследвания бил констатиран ********** с болки ниско
в корема и кръста. При изписването й от МБАЛ били дадени предписания за
спазване на хигиенно – диетичен режим и проследяване състоянието на
*************. Твърди се, че възстановителният период продължил около месец, но
по – силни от физическите болки, били стресът, тревожността и уплахата от
**************. През целия период на ************ ищцата била потисната и не
можела да спи. Инцидентът предизвикал множество негативни емоции, които не
отшумели и понастоящем. Здравословното й състояние се влошило и дало отражение
на психиката й, с чувства на безпричинна тревожност.
Гражданската отговорност на виновния водач била
застрахована при ответника към момента на произшествието, съгласно полица №
*********от *********г. Ищцата предявила претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение, но определеният размер бил недостатъчен за
репариране на вредите.
Моли се за осъждане на застрахователя да плати сумата
от 5000 лева – част от 25 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва, считано от
постъпване на исковата молба в съда – 08.01.2019 г. до окончателното погасяване.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Оспорва иска по основание и размер, в т.ч.– наличие на противоправно деяние
от страна на застрахования и причинна връзка с твърдените вреди, както и техния
вид и размер на обезщетението. Ищцата не била посочена като пострадало лице в
КП, имащ характер на официален св. документ. Липсвали твърдения и данни за
настъпили физически травми. Оспорват се -причините, обстоятелствата и
механизмът на ПТП; отговорност да носи застрахован по ГО в дружеството, както и
настъпването на вреди, вследствие на произшествието. Искът се счита за силно
завишен като размер и неотговарящ на действително претърпените болки и
страдания. Физически увреди не били установени, а състоянието на *********било
констатирано един ден след ПТП, при което можело да се дължи на други, различни
фактори – ново ПТП, злополуки и пр.
Моли се за отхвърляне на иска. Допълва се, че до определения размер на
обезщетението от 2000 лева /което не било платено, поради липса на предоставена
банкова сметка ***/, ответникът не дал повод за образуване на делото и това
следвало да бъде съобразено при постановяване на решението. Претендират се
разноски. Релевира се възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната
страна.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че
в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице,
чиято гражданска отговорност към датата
на деянието е застрахована при
ответника, е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания, стрес и негативни емоции от
описаните в ИМ физически несгоди и психически травми, като установи всяка от
тях, както и размера на
обезщетението.
В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване, както и да докаже твърденията и възраженията си в отговора, а – при
установяване на горните елементи от фактическия състав на вземането – да
докаже, че е погасил претендираното обезщетение.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен по следните
съображения:
На
основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи
се от доказване са отделени обстоятелствата, че: на *********около 14:00 часа в гр. Д., на кръстовище между бул. „С. ***,
настъпило ПТП, с участници – ищцата, като водач на л.а. „Мерцедес 220 ЦДИ”, с
********* и трето за спора лице – Н. Н. - водач на л.а. „Форд КА”, с *********;
е съставен КП № 254р-39048/04.12.2017 г.; към датата на
ПТП гражданската отговорност на Н. е била
застрахована при ответника, съгласно валидна, действаща и покриваща съответния
риск застрахователна полица по ГО № *********от
*********г.; ищцата е предявила в срок писмена претенция към застрахователя за
изплащане на обезщетение, но поради несъгласие с размера, не го е получила /вж.
Определение по чл. 140 ГПК № 2990/14.03.2019 г. – л.32-33/.
Съдът
приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите
писмени доказателства.
Относно
настъпване на ПТП – в КП с пострадали лица /л.6-7/ е отразено, че МПС 1 - „Форд КА”, при наличие на пътен знак „Б2” /стоп/ и
„Г2” /движение само надясно след знака/, продължава направо и отнема
предимството на МПС 2 - „Мерцедес 220 ЦДИ”, който се движи на път с предимство
и реализира ПТП, при което пострадали са две лица – пътници в МПС 2. Отразени
са видими щети по МПС 1 – странична дясна част и МПС 2 – централна предна част,
както и други материални щети – 2 бр. пътни знаци, 1 бр. стълб с осветително
тяло.
Относно спорния
въпрос за механизма на произшествието.
КП с пострадали
лица е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на инцидента. По
отношение на възприетите от съставителя факти, а именно разположението на МПС в
пространството, участниците, видимите щети по МПС и другите щети, факта на
причинени увреди на двете пътнички при ищцата, документът има характер на
официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е
удостоверило обстоятелства, които лично е възприело при посещението си на
мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва
съда с материална доказателствена сила.
По делото е
прието и не е оспорено заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което
съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвено. Вещото лице,
след подробен анализ е посочило, че най-вероятен от техническа гледна точка е
следният механизъм на ПТП: „Мерцедес 220
ЦДИ” се е движел по платното за движение на бул. „С. С.” в посока север – юг;
през това време л.а. „Форд КА” се е движел по платното за движение на ул. „И.”
в посока запад – изток. На бул. „С. С.” от предходното кръстовище до това с ул.
„И.” няма поставени пътни знаци. На ул. „И.” има поставени пътни знаци „Б2” и
„Г2”. Двамата водачи навлезли едновременно в кръстовището. Посочено е, че, ако
този на л.а. „Форд КА” бе спрял и пропуснал л.а. „Мерцедес 220 ЦДИ”, удар не би
настъпил.
При тези
доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът приема, че инцидентът е настъпил именно по посочения от ищеца
механизъм. Направените от ответника оспорвания за различен такъв, както
и липса на принос на застрахования водач за настъпване на произшествието, са
опровергани. В тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава
иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, а неподкрепените
твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност.
Предвид събраните данни и действащата към
процесния момент нормативна уредба, поведението на водача на л.а. „Форд КА” не е съобразено със законоустановените
правила за движение по пътищата.
Съгласно чл. 5, ал. 1, т.1 ЗДвП - всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява вреди. В случая, тези предписания са били
нарушени. Налице са нарушения и на нормите на: чл. 20, ал.1 и ал. 2 ЗДвП –
доколкото не е контролирал непрекъснато управляваното превозно средство; чл. 47
и чл. 50, ал. 1 ЗДвП, т.к. не е спрял на забранителния пътен знак и не е
пропуснал насрещно движещия се автомобил, въпреки че последният е бил с
предимство. В тази връзка, не са изпълнени и изискванията на чл. 102 от
Правилника за прилагане на ЗДвП.
Нарушавайки тези правила, водачът на л.а. „Форд КА” не е проявил грижа и внимание, вменени като
задължения по закон при изпълнението на тази правнорегламентирана дейност, отличаваща се с повишена степен на обществена опасност.
От заключението на САТЕ, както и от фактически установения механизъм на
осъществяване на ПТП, се доказва по категоричен начин, че единствена причина за
настъпване на произшествието е липса на съответно поведение от негова страна,
неспазване на поставените пътни знаци и навлизане в кръстовище с отнемане на
предимство на движещия се л.а., управляван от ищцата. Поради изложеното, съдът
приема, че ПТП е настъпило само в причинна връзка с поведението му, т.к. не се
е съобразил с вменените нормативни изисквания, не е спрял на определения знак
като е причинил ПТП, когато по обективни данни инцидентът се явява
предотвратим.
Горното обуславя извод за провеждане на пълно
и главно доказване на един от елементите от фактическия състав на претенцията –
противоправно поведение от страна на посочения водач, който е предизвикал
инцидента, в резултат от който има пострадали трети лица, както и материални
щети. Вината се предполага, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като според съда няма
данни, които да оборват законовата презумпция.
Установява се /вкл. от отразеното в КП и след справка в
публично достъпния сайт на Гаранционен фонд/, че гражданската отговорност на
виновния водач е била застрахована при ответника, при което същият е
материалноправно легитимиран да отговаря по иска, тъй като рискът при
застраховка „Гражданска отговорност” включва опасността от възникване на
санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и
противоправно деяние в нейния стриктен смисъл - чл. 45 ЗЗД.
Относно вредите.
По делото е доказано, че ищцата е била водач
на л.а.
„Мерцедес 220 ЦДИ” по време на настъпване на инцидента. Тя е била ***********.
След като е била откарана по спешност в болнично заведение след ПТП е описано
състояние „*****************”, като са отразени данни за описани от нея болки
ниско в корема и кръста.
Приобщени са гласни
доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля Б. И. /******/. Описва, че
непосредствено след произшествието, ищцата му позвънила, плачейки, силно
разстроена, че е претърпяла ПТП, като казала, че коремът я боли и се
*************. Тя живеела с майката на свидетеля, като последният ги посещавал
често – поне 2-3 пъти седмично. След катастрофата, била много притеснена, само
лежала, понеже имала болки в корема. Това продължило около 20-30 дни. Била
депресирана и единствено повтаряла колко се притеснява да не е причинила
********** и дали същият е здрав. Лекарите й казали да лежи, за да не направи
*****. Притеснявала се, дори и след като ************, че може да има някакви
психически травми от преживяното, защото тя самата изпитала такива, заради
произшествието. Емоционалното й състояние не било добро, дори понастоящем
изпитвала страх и предпазливост да се вози в кола.
Въпреки близките
родствени отношения, съдът прецени показанията на свидетеля с оглед вероятна
заинтересованост от изхода на делото, съобразно чл. 172 ГПК и счете, че същите
следва да бъдат кредитирани, тъй като са ясни и последователни, кореспондират
на другите събрани доказателства, непосредствени са и житейски логични.
Според ВЛ по СМЕ, конкретни травматични
увреждания не са били причинени на ищцата. Извършени са два **********
прегледа, след ПТП и на следващия ден. Патологии не са установени, изписани са
3 дни болнични. При втория преглед е отбелязано в придружаващи заболявания
„***************”. ВЛ аргументира, че вероятно е отдадено внимание на оплакванията
на пациентката за ************, но няма обективна симптоматика за
констатираното състояние.
С оглед
установената по делото фактическа обстановка и приобщени доказателства,
анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че вследствие на
инцидента, за ищцата са настъпили вреди – болки, страдания и най – вече
психически и емоционален стрес и дискомфорт. Травматични увреди действително не
се установяват. Следва обаче да се отчете спецификата на моментното й *******
състояние – *************. Установява се категорично, че е изпитвала болки в
корема и кръста след инцидента, като съдът приема, че и самото отразяване от
мед. специалист /независимо дали според ВЛ е имало данни или не/ в
документацията, че е налице състояние „-********”, е достатъчно, за да
предизвика сериозни притеснения и дълбок психически дискомфорт. Необходимо е да
се вземе предвид и, че самият инцидент е значително стресираща случка. Предвид
наличието на настъпили материални щети и две пострадали лица /пътници при
ищцата/, съдът приема, че самото ПТП не е било незначително, дори напротив,
което допълнително го определя като травматично изживяване и силно
притеснителен фактор за живота и здравето, което несъмнено е повлияло на
емоционално състояние на ищцата. Фактът на ********* й придава допълнителна
тежест на изживяното, т.к. е изпитала дълбоки тревоги за *****************.
Интензитетът и продължителността на психическия дискомфорт се установяват от
св. показания, които според съда са житейски логични и отразяват правдиво състоянието
на Х..
Предвид изложеното, съдът приема, че вследствие на
инцидента, ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания, психически и емоционален дискомфорт, допълнително подсилени от
**********. Поради това се дължи и парична обезвреда от застрахователя по ГО.
Съдът съобрази установените факти относно преживяното,
като при условията на чл. 52 ЗЗД приема, че справедлив и
адекватен размер за обезщетяване на вредите е търсената сума от 5000 лв. Искът
е предявен като частичен и до тази сума според съда е основателен, за разликата
мотиви не следва да се излагат, т.к. не е предмет на настоящото производство.
Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата
на чл. 52 ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените
болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда
да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение. Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г., понятието
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид при определяне размера на обезщетението. Следва да се отчетат не
само болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички
онези неудобствата - емоционални, физически, психически и такива от битово
естество, които ги съпътстват и, които зависят не само от обективен, но и от
субективен фактор - конкретния психо - емоционален статус на пострадалия
/субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката, с
оглед степента на емоционална зрялост на лицето/.
В конкретния
случай, инцидентът е дал достатъчно негативен психически отзвук за ищцата, била
е силно притеснена ***************, продължителен период е била на легло, дори
и *********** е споделила тревоги за евентуални травми, които може да има
******, поради преживения от нея стрес, а и понастоящем продължава да изпитва
страх да се качва в автомобил. За определяне на обезщетението, беше съобразено,
че психо – емоционалното напрежение, отразило се до някаква степен и физически,
както и всички негативи се дължат на виновно причинено ПТП, което се отразява
стресово, предвид внезапността на преживяното. Размерът на обезщетението не
подлежи на намаляване. Същият е адекватен и достатъчен, съобразен с всички
посочени по-горе критерии за преценка по реда на чл. 52 ЗЗД. Възраженията за
неговата необоснована завишеност не се споделят.
Погасяване на
дълга не се доказва, поради което предявеният иск следва да бъде уважен като
основателен, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ до погасяването, като
последица.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е
искане, представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена
безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по
ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7,
ал.2, т.2 НМРАВ, възлиза на 580 лева, които следва да се присъдят на
пълномощника.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК, тъй като ищцата е
освободена от плащане на ДТ и разноски, ответникът следва да плати 200 лева ДТ
и общо 300 лева за приетите СМЕ и САТЕ.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Княз А. Дондуков”
№ 68 да плати на З.В.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 5000 лева /пет хиляди лева/- главница, представляваща част от обезщетение
за претърпените от реализирано на *********в гр. П., пътно – транспортно
произшествие неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, стрес и
дискомфорт, ведно със законната лихва,
считано от постъпване на исковата молба в съда – 08.01.2019 г. до окончателното
погасяване.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.”Княз А. Дондуков” № 68 на основание чл.
38, ал.2 ЗАдв. да плати на адвокат А.Е.М., член на САК, с личен номер ******, с
адрес на кантората: гр. *************, сумата от 580 лева /петстотин и осемдесет лева/ - разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищцата З.В.Х. в
производството по настоящото дело.
ОСЪЖДА „Дженерали
Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”Княз А. Дондуков” № 68, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, да плати в полза на
Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив,
сумата от 200 лева /двеста лева/ -
държавна такса върху уважения иск и общо 300
лева /триста лева/ - сбор от депозити за приетите по делото САТЕ и СМЕ.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова
сметка, ***щцата, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.58/:
IBAN:
*** – „Уникредит Булбанк” АД
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ