Решение по дело №2994/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 7
Дата: 6 януари 2020 г.
Съдия: Дарина Неделчева Рачева Генадиева
Дело: 20197050702994
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Гр. Варна,                     2020 година

 

В името на народа

 

Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Йова Проданова

ЧЛЕНОВЕ:    Янка Ганчева

            Дарина Рачева

при участието на прокурора Александър Атанасов и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия Рачева касационно административнонаказателно дело № 2994 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Комисия за защита на потребителите със седалище гр. Варна срещу Решение № 1690/24.09.2019 г. на Варненски районен съд, ХХІІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 3018 по описа на съда за 2019 г., с което е отменено Наказателно постановление № В-0046972/27.05.2019 г. на Директора на РД към КЗП, с което на „БТК“ ЕАД на основание чл. 222а от Закона за защита на потребителите е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 3000 лева.

В жалбата се твърди, че решението е постановено в противоречие със закона, при неправилно тълкуване и прилагане на процесуалните и материалноправните норми и в противоречие със събраните доказателства. По-конкретно касаторът твърди, че датата на нарушението е била установена правилно, в съответствие с правилата за изчисляване на срокове, като началото на срока е отчетено от датата на подаване на рекламацията. Установено е извършването на нарушението, изразяващо се в бездействие на търговеца да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. Предвид това, касаторът счита, че административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е ангажирал отговорността на търговеца. Моли решението на районния съд да бъде отменено, а отмененото с него наказателно постановление да бъде потвърдено.

Ответникът по касация – „БТК“ ЕАД – не изразява становище по спора.

            Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, като счита, че от страна на районния съд е допуснато нарушение на материалния закон. Пледира решението на районния съд да бъде отменено и да бъде постановено ново за потвърждаване на наказателното постановление.

 

Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на въззивното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване в производството пред Варненския районен съд е било Наказателно постановление № В-0046972/27.05.2019 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Комисия за защита на потребителите със седалище гр. Варна. С обжалваното наказателно постановление, на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, за нарушение на чл. 113, ал. 2 от Закона за защита на потребителите и на основание чл. 222а от същия закон е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

От събраните в съдебната фаза доказателства и представените в административната преписка документи, районният съд е приел от фактическа страна, че по постъпила на 05.10.2018 г. в дирекцията жалба от потребител за несъответстваща с договора за продажба стока (мобилен телефон) била извършена проверка в „БТК“ ЕАД, при което на 19.11.2018 г. стоката била заменена. На 29.11.2018 г. същият потребител добавил нови обстоятелства по жалбата, като посочил, че и новият телефон проявява същия дефект. На 17.12.2018 г. била извършена проверка в офис на „БТК“ ЕАД, при която било установено, че на 05.12.2018 г. била предявена нова рекламация. Изискано било становище от търговеца, който посочил, че на апарата е извършен технически преглед, дефект не е установен и на 20.12.2018 г. на потребителя е изпратен смс да получи апарата. Към становището бил представен сервизен протокол, в който е отразено, че уредът функционира нормално при всички режими на работа съгласно техническите характеристики от производителя. В протокола липсвали подписи на лицата, които да потвърдят съгласие с описаното състояние на рекламираното устройство. Предвид това, на 28.01.2019 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, в който на търговеца било вменено, че не е привел потребителската стока в съответствие с договора за продажба в едномесечен срок от предявяване на рекламацията. Нарушението било квалифицирано по чл. 113, т. 2 от ЗЗП, като за дата на извършването му била посочена датата 08.01.2019 г. Възражения срещу акта не постъпили. Въз основа на акта било издадено наказателното постановление, в което били приети изцяло фактическата обстановка и правната квалификация от акта и на основание чл. 222а от ЗЗП била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

При така установените факти, от правна страна районният съд приема от правна страна, че наказателното постановление е издадено от компетентно длъжностно лице и в шестмесечния преклузивен срок. Преценява обаче, че неправилно е бил приложен материалният закон, тъй като след закупуване на 24.07.2018 г. на мобилен телефон, същият е бил заменен на 19.10.2018 г. и за новия апарат на 05.12.2018 г. била подадена рекламация. Според представен в преписката констативен протокол от сервиз „Сръчко“ на апарата са направени тестове, които не установяват заявения от потребителя проблем, поради което ремонт не е извършван. Апаратът е бил на разположение на потребителя от 17.12.2018 г. Предвид това районният съд приема, че от констатираните факти не се установява нарушение по посочената разпоредба на чл. 113, т. 2 от ЗЗП, и по-специално, че след връщане на телефона от сервиза потребителят е продължил да има проблеми с него. Съдът счита, че липсата на подписи в протокола от сервиз „Сръчко“ за липса на констатирани проблеми не е доказателство за твърдяното нарушение, за осъществяване на състава на което е необходимо апаратът да е бил предоставен на потребителя след изтичане на законоустановения едномесечен срок или без да е приведен в съответствие с договора за продажба. Освен това съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като датата на извършване на нарушението е била определена неправилно. Едномесечният срок е изтекъл на 04.01.2019 г., а нарушението е извършено в първия ден на забавата – 07.01.2019 г., тъй като 05.01.2019 г. е неприсъствен ден. С тези мотиви районният съд е отменил наказателното постановление.

Касационният състав възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи.

Обжалваното пред районния съд наказателно постановление е издадено във връзка с рекламация, предявена на 05.12.2018 г., като според описанието на клиента при провеждане на разговор телефонът прекъсва и той желае възстановяване на сумата. С констативен протокол от 18.12.2018 г. комисия от „Сръчко сервиз“ ЕООД след диагностика на уреда е установила, че не са открити проблеми в електрическата част на уреда, уредът е тестван във всички режими на работа и функционира нормално, съобразно техническите характеристики, заложени от производителя. При тест със сервизна СИМ карта и проведени няколко последователни разговори проблем с апарата не е установен. С електронно съобщение рег. № В-03-2157/02.01.2019 г. РД при КЗП – Варна е уведомена, че устройството е върнато на клиентката, не са установени дефектите, предявени от клиента, и под формата на pdf файлове са приложени становище от търговеца и копие от констативния протокол. С електронно съобщение от 09.01.2019 г. без текст са изпратени същите файлове, като на 02.01.2019 г. Други доказателства след тази дата няма данни да са събирани, като на 28.01.2019 г. е съставен актът за установяване на административно нарушение, в който подробно е описана предходната рекламация на същия потребител, по която е подадена жалба в КЗП от 05.10.2018 г. Във връзка с констативния протокол от 18.12.2018 г. в акта е посочено, че членовете на комисията не са подписали протокола и липсват и подписи за съгласие с описаното състояние на телефона.

Въз основа на представените доказателства в преписката районният съд правилно е приел, че не е доказано извършването на нарушението, тъй като проверката в офиса на търговеца е извършена на 17.12.2018 г., преди датата на твърдяното нарушение. Във връзка с твърденията на търговеца в електронното съобщение от 02.01.2019 г., че апаратът е върнат на клиента и не са установени дефектите, предявени от него, не са събирани допълнителни доказателства, от които да се приемат за безспорно установени релевантните за нарушението факти, а именно, че телефонът не е върнат до изтичане на едномесечния срок от 05.12.2018 г. или че е върнат на потребителя с твърдяната от него повреда. Фактът, че констативният протокол от сервиза няма подписи, не е доказателство, че повреда е съществувала и не е отстранена, нито обосновава извод, че в едномесечния срок стоката не е била върната на потребителя в състояние, което съответства на договора за продажба, дори и да не е бил извършен ремонт (от какъвто според твърденията на търговеца стоката не е имала необходимост). Изводите си административнонаказващият орган е обосновал с доказателства, събрани и относими към период преди изтичане на срока за отстраняване на твърдяното несъответствие на стоката с договора за продажба и преди твърдяното от търговеца връщане на стоката на потребителя. Предвид това, изводите на районния съд за недоказаност на вмененото на търговеца нарушение са правилни и законосъобразни.

По тези съображения, касационният състав намира, че не се установяват твърдяните в жалбата нарушения на районния съд, представляващи касационни основания, и жалбата следва да бъде отхвърлена. 

Предвид горното и на основание чл. 222, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ касационен състав,

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1690/24.09.2019 г. на Варненски районен съд, ХХІІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 3018 по описа на съда за 2019 година.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Председател:                                                            Членове:        1.

 

                                                                                                          2.