Р Е
Ш Е Н И Е №
гр. Враца, 28.11.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА
при секретаря Н.Г., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 4382 по
описа за 2015 год. на РС-Враца и за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по искова молба от „И АР БИ
ЛИЗИНГ” ЕАД /с предходно наименование „И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ” ЕАД/ против Ч.А.К. *** за признаване за установено съществуването
на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение № 1950/10.08.2015 г. по
ч.гр.д.№ 2830/2015 г. по описа на РС – Враца срещу ответника.
В исковата молба ищецът твърди, че
между „И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ” ЕАД /понастоящем преобразувано чрез вливането му в „И
АР БИ ЛИЗИНГ” ЕАД /, в качеството му на лизингодател и ответника Ч.А.К., в
качеството му на лизингополучател, бил сключен договор за лизинг № 008846-001/13.08.2008
г., по силата на който ищцовото дружество се задължило да придобие и достави на
ответника лек автомобил марка „Хюндай”, модел „И
С отговора на исковата молба ответникът
оспорва иска. Не оспорва обстоятелството, че между него и ищеца е съществувало
облигационно отношение по силата на
сключен договор за лизинг на процесния лек автомобил, както и че му е било
предадено владението върху същия. Твърди обаче, че е изплатил изцяло посочената
в договора цена, поради което не счита, че следва да връща автомобила на
лизингодателя – настоящ ищец. Не оспорва обстоятелството, че е получил
нотариална покана от името на ищеца, но със същата е бил приканен да заплати
сумата в размер на 2 379,76 евро по запис на заповед, подписана от него
като обезпечение по сключения договор за лизинг, което и сторил. Излага още, че
от своя страна е изпратил покана до ищцовото дружество, с която ги поканил да му
прехвърлят собствеността върху лекия автомобил, както и да го уведомят дали има
други задължения по договора за лизинг, но това не било сторено. По изложените
в отговора доводи и съображения, моли съда да отхвърли иска като неоснователен
и да му присъди направените по делото разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
По заявление от „И АР БИ ЛИЗИНГ” ЕАД /с предходно наименование „И ЕФ
ДЖИ ЛИЗИНГ“ ЕАД и правоприемник на „И АР БИ АУТО ЛИЗИНГ” ЕООД/ е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
1950/10.08.2015 г. по ч.гр.д.№ 2830/2015 г. по описа на ВрРС, с която е
разпоредено длъжникът Ч.А.К. да предаде на кредитора, на основание
развален договор за лизинг № 008846-001/13.08.2008 г., движима вещ – лек
автомобил марка „Хюндай”, модел „И
В срока по чл.414 ГПК длъжникът –
настоящ ответник Ч.К. е подал възражение за недължимост на вземането по
издадената заповед за изпълнение. С оглед предходното, в срока по чл.415 ГПК е
предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
По делото е безспорно, а и от
извършените от съда служебни справки в електронния сайт на Търговския регистър
се установява, че ищецът „И АР БИ ЛИЗИНГ” ЕАД е правоприемник на „И АР БИ АУТО
ЛИЗИНГ” ЕООД.
Съобразно изрично изразените от страните становища по
фактите, относими към спора, както и съгласно приетите по делото доказателства,
безспорно се установява че на 13.08.2008 г. между страните е бил сключен договор за лизинг № 008846-001, чийто предмет
включва задължението на лизингодателя -
настоящ ищец да придобие и достави на ответника за ползване движима вещ:
употребяван лек автомобил „Hyundai
I 30“, с рама № KMHDB51CP8U006247,
със съответно насрещно задължение на лизингополучателя – настоящ ответник да
плати за период от 60 месеца, на равни месечни вноски, цената на ползването. По
делото е представен и погасителен план към договора, в който освен размера на
всяка вноска е посочен и падежа на отделните задължения за плащане.
Видно от представения по делото договор за покупко-продажба
на МПС с нотариална заверка на подписите рег.№ 8530/15.08.2015 г. по описа на
нотариус Емануил Каракашев, с район на действие РС – София, сключен между
„Хюндай Лизинг“ ЕАД и „И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ“ ЕООД, и фактура №
**********/22.08.2008 г. е, че лизингодателят е придобил процесния лек
автомобил.
Между страните не се спори, а и от представения по делото
приемо-предавателен протокол от 28.08.2008 г. се установява, че вещта, предмет
на договора за лизинг е предоставена на лизингополучателя – настоящ ответник.
Съгласно чл.13.1 от представените по делото Общи условия по
договори за финансов лизинг, приети изрично от ответника при сключването на
процесния договор, лизингодателят остава и след сключването на договора
изключителен собственик на актива и има пълно право да се разпорежда с него до
прехвърлянето на собствеността върху същия в полза на лизингополучателя.
Съгласно чл.14.1 от ОУ задълженията на
ответника-лизингополучател за главница, лихви, такси и други разноски по
договора за лизинг са обезпечени със запис на заповед. Заверен препис от този
запис на заповед е представен по делото от ответника.
Безспорно е по делото, че собствеността върху процесния
автомобил не е придобита от ответника, като съгласно чл.12.1 от ОУ в случай на
предсрочно прекратяване и/или разваляне на договора за лизинг от лизингодателя,
поради неизпълнение на задълженията на лизингополучателя, последният е длъжен
да върне вещта в срок и на адрес, посочен в уведомлението на ищеца за
прекратяване и/или разваляне на договора.
С нотариална покана, връчена на ответника на 10.07.2013 г.,
ищцовото дружество му е предявило за плащане запис на заповед от 13.08.2008 г.
за сумата от 2379,76 евро със срок за плащане – тридневен от датата на връчване
на поканата. Със същата покана ищцовото дружество е уведомило ответника, че
основание чл.15 ал.1 т.1 от Общите условия към лизинговия договор, разваля
едностранно договора и търси връщане на вещта в срок от 2 работни дни от момента
на разваляне на договора.
Видно от приложените по делото ОУ е, че съгласно посочената в
нотариалната покана разпоредба, лизингодателят има право да развали договора за
лизинг в рамките на три месеца след падежа на задължение за плащане.
Ответникът по делото не оспорва обстоятелството, че не е
върнал вещта на ищцовото дружество, а излага доводи, че е платил посочената в
нотариалната покана сума. С оглед предходното е представил по делото вносна
бележка от 11.10.2013 г. /три месеца след като е получил уведомлението за
прекратяване на договора за лизинг/ за преведена по сметка на „И АР БИ АУТО
ЛИЗИНГ“ ЕООД сума в размер на 2380,00 евро и писмо от 19.12.2013 г. до ищцовото
дружество, с което ги уведомява, че е превел търсената сума, с която счита, че
е погасил всички задължения по договора за лизинг и иска да му бъде определен
ден, място и час за прехвърляне правото на собственост върху процесния лек
автомобил. По делото е представена разписка за доставяне на „документи“ от
ответника до ищцовото дружество, с дата на връчване - 20.12.2013 г.
По делото е приложена и актуална към 28.06.2016 г. справка за
начислени и платени суми по процесния договор за лизинг, както и 26 броя
заверени преписи от вносни бележки за банкови преводи в полза на ищцовото
дружество с наредител ответника, обхващащи периода от 14.08.2008 г. до
11.10.2013 г.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, в което вещото лице е констатирало, че ответникът е изплатил по
договора за лизинг сумата в размер на 29 932,67 лева от общо 32 655,18 лева,
като размера на неизплатеното възлиза на сумата от 2722,51 лева. Вещото лице е
посочило още, че към 10.07.2013 г. /датата на връчване на нотариалната покана
на ответника за разваляне на договора за лизинг/, ответникът е имал неиздължена
сума в размер на 6 414,01 лева.
По делото не са ангажирани
други относими доказателства.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е положителен установителен
иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр.чл.342 и 345, ал.1 ТЗ.
По делото не се спори, че между
страните е възникнало и съществувало облигационно правоотношение по договор за
лизинг. Съгласно чл.342 ал.2 ТЗ, с договора за финансов лизинг
лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия,
определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу
възнаграждение. Лизингодателят има задълженията на наемодател съглъсно чл.230 ЗЗД /чл.344 ал.1 ТЗ/, а лизингополучателят има задълженията на наемател
съгласно чл.232 и чл.233, ал.2 ЗЗД, както и задължението да върне вещта след
изтичане срока на договора.
Между страните не се
спори, а и от представените по делото писмени доказателства – договор за
покупко-продажба на МПС /л.15-16/ и приемо-предавателен протокол /л.18/ се
установява, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора - да придобие
лизинговата вещ и да предаде лизинговия автомобил на ответника.
Съгласно чл.15.1 и
чл.15.1.1 от Общите условия на договора за лизинг, за
лизингодателя възниква правото да развали едностранно договора за лизинг при
условие, че лизингополучателят не заплати дължима сума по договора в рамките на
три месеца след падежа на такова плащане.
Видно от констативно-съобразителната част на
съдебно-счетоводната експертиза във връзка с отговора на втория поставен въпрос
/л.125-126/ е, че към датата на връчване на нотариалната покана на ответника
/10.07.2013 г./, последният е имал неиздължени суми за периода 10.06.2012
г.-10.07.2013 г. в общ размер на 6414,01 лева за неплатени 14 броя лизингови
вноски, включващи главници, лихви по договора, данък „ПС“, неустойки,
застраховка „Каско“ и застраховка „Гражданска отговорност“ /посочени подробно в
табличен вид от вещото лице/. Вещото лице е констатирало още, че на 11.06.2013
г. и на 11.10.2013 г. лизингополучателят е направил две вноски, съответно в
размер на 1500, лева и 4654,88 лева, които са послужили за погасяване на
вноските от 10.06.2012 г. до края на действие на договора, но видно от отговора
на първия поставен въпрос е, че ответникът не е изплатил цялата дължима
лизингова сума, като неизплатената дължима сума е 2722,51 лева.
С оглед наличието на забава в плащанията от страна на
ответника в качеството му на лизингополучател и тъй като ищецът е бил изправна
страна, следва да се приеме, че за ищеца по силата на чл.15.1.1. от общите
условия на договора за лизинг и във вр. с чл.87 ЗЗД е възникнало правото
едностранно да прекрати /развали/ договора за лизинг. В случая това право е
упражнено с отправената до ответника нотариална покана рег. № 3291 от
04.07.2013 г. по описа на нотариус Ивайло Лиловски, с район на действие РС –
Враца, връчена на 10.07.2013 г. Диспозитивният характер на чл.87, ал.1 ЗЗД
позволява на страните по спора в случая да договарят предпоставките за
развалянето на облигационната връзка при виновно неизпълнение от страна на
лизингополучателя. Те се изчерпват с настъпването на следните факти: забава от
страна на длъжника в плащанията повече от три месеца от падежа на съответната
лизингова вноска и едностранно изявление на кредитора. В случая и двете
предпоставки са налице. Развалянето на договора е правопораждащ процесното
задължение факт – за връщане на лизинговата вещ, която е собственост на
ищцовото дружество. Доколкото не се твърди и не се установява по делото
лизингополучателят да е предал държаната без основание вещ, вземането на ищеца
следва да се признае за съществуващо по отношение на ответника.
Съдът не споделя
изложените от ответника в писмения отговор доводи, че е налице несъответствие
между договора за лизинг и общите условия към него, тъй като договора предвижда
заплащане на неустойка при забавено плащане, докато ОУ предвиждат връщане на
вещта. Подписаните от лизингополучателя – настоящ ответник Общи условия са
неразделна част от договора за лизинг. В този смисъл Общите условия са част от
модела и процеса на сключване на лизинговия договор, като не е налице
несъответствие в клаузите в ОУ досежно последиците от прекратяването му. Видно
от договора за лизинг е, че страните са постигнали съгласие по основните негови
елементи, но същия не съдържа подробни уговорки по всички въпроси. Именно с
общите условия същите са подробно регламентирани.
По
разноските:
С оглед изхода на делото,
на ищеца следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски,
съобразно заявеното в исковата молба и в хода на устните състезания искане от
пълномощника на ищцовото дружество в тази насока. Съдебната практика е
еднопосочна и непротиворечива, че липсата на списък по чл.80 ГПК не е пречка за
разглеждане на заявеното от страната искане за присъждане на направените
разноски съобразно с доказателствата по делото. Изрично в чл.80, изр.2-ро ГПК е
предвидено, че неизпълнението на това задължение лишава страната само от
правото да иска изменение на решението в частта му за разноските. С оглед
предходното, съдът изчисли направените по делото от ищцовото дружество разноски
в настоящото производство на сумата от общо 231,58 лева /111,58 лева – внесена
държавна такса и 120,00 лева – депозит за вещо лице/. Въпреки, че в хода на
устните състезания пълномощника на ищеца е поискал присъждане и на адвокатско възнаграждение, то
по делото липсват доказателства за реално заплатено такова. Съгласно т.1 от ТР
№ 6 от 6 ноември
С
оглед задължителните указания, дадени в т.12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане
за разноски в размер на 111,58 лева /държавна такса/ и 510,32 лева /адвокатско
възнаграждение/, които с оглед изхода на спора и уважаване на исковата
претенция ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422,ал.1 ГПК, във вр.чл.342 и
345, ал.1 ТЗ,
че Ч.А.К., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „И АР БИ ЛИЗИНГ” ЕАД,
/с предходно наименование „И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ“ ЕАД и правоприемник на „И АР БИ
АУТО ЛИЗИНГ” ЕООД/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Витоша,
ул.“Околовръстен път“ № 260 ПРЕДАВАНЕТО на движима вещ – лек автомобил марка
„Хюндай“, модел „I 30“, с ДК № СА 8938 КР, рама № KMHDB51CP8U006247, двигател № G4FA7U204202, собственост на
ищцовото дружество и предмет на прекратен договор за лизинг № 008846-001/13.08.2008 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК
Ч.А.К., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „И АР БИ ЛИЗИНГ” ЕАД, /с предходно
наименование „И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ“ ЕАД и правоприемник на „И АР БИ АУТО ЛИЗИНГ”
ЕООД/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Витоша,
ул.“Околовръстен път“ № 260 сумата от 231,58 лева, представляваща разноски по настоящото производство и сумата от общо 621,90 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д.№ 2830/2015 г. по описа на РС - Враца.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: