МОТИВИ
ПО ПРИСЪДА № 99/12.12.2019 г.
по
НОХД № 81/2019 г.
Наказателното
производство от общ характер е образувано по обвинителен акт на Районна
прокуратура – Я.по обвинение в престъпление по чл. 279 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК против подсъдимите Н.Ф.Т. – гражданин на С. и подс.С.Х.Х. –
гражданин на С.
Обвинението
се поддържа в съдебно заседание от представителя на РП – Ямбол, с предложение
на подсъдимите да се наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от по шест месеца,
което да бъде отложено за изпитателен
срок от три години и наказание „глоба” в размер по 150 лв., при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства.
Подсъдимите – редовно призовани, не се явяват
в съдебно заседание. Служебно назначеният им защитник – адв. С. *** пледира, че подзащитните й са
осъществили деянието, за което са привлечени като обвиняеми, а относно
наказанията пледира да бъдат определени при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, а именно, че същите са съдействали за разкриване на обективната
истина по делото, осъществили ли са деянието, с цел да търсят по-добър живот от
този в собствените им държави, сравнително младата им възраст и да им бъдат
наложени минималните предвидени в закона наказания.
От събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Подс.Н.Ф.Т. и С.Х.Х.
се запознали в гр.Истанбул, Република Турция.
Двамата искали да се установят да живеят в европейски държави. Тъй като подсъдимите не
разполагали с необходимите документи от надлежните органи на властта, за да
влязат легално в Р България, решили да преминат нелегално границата на страната
с Р Турция. За целта, в началото на месец юли 2019 г. се запознали с лице от кюрдски
произход на име С. Същият обещал на подс.Н.Ф.Т.
срещу заплащане на сума от 2500 евро да го заведе до гр.София, а на
подс.С.Х.Х. срещу заплащане на сума от 9000 евро да го заведе до Германия. На
07.07.2019 г. подсъдимите били извозени
с автомобил до гориста местност, намираща се в близост до държавната граница
между Република Турция и Република България. В автомобила, освен подсъдимите се
намирали и други лица, също имащи намерение за незаконно преминаване на
границата. В гористата местност групата била отведена в тъмната част на
денонощието. Цялата група, водена от лице, неустановено по делото, тръгнала в
посока държавната граница, като достигнали до изградена телена ограда, която се
намирала в района между граничен репер № 8 и граничен репер № 9, на река
Тунджа, в землището на село П., общ.Т.. Водачът на групата носил със себе си
стълба, с помощта на която всички преминали над оградата. Зад тази ограда имало
втора от същия вид. Под нея имало прокопана дупка. През тази дупка подсъдимите
и другите лица от групата преминали под оградата, като по този начин влезли
през границата на страна от Р Турция в Р България. След това продължили да
вървят в гориста местност. През следващите няколко дни лицата от групата спели
през светлата част на деня, а през тъмната част на денонощието вървели. На
12.07.2019 г. подсъдимите се събудили и установили, че останалите от групата ги
няма и двамата са сами. Подсъдимите тръгнали пеш, като се насочили в посока
гр.Т. На 12.07.2019 г., около 09.40 часа докато вървели по ул.”********” в
същия град, били спрени за проверка от полицейски екип, в състава на който бил
св.Д.А. ***. При извършената проверка било установено, че подсъдимите нямат
документи за самоличност. С помощта на медицински служител владееш арабски език
провели беседа с подсъдимите, при която двамата подробно описали механизма на
преминаване през границата на страната.
Във връзка с установените данни полицейските служители
подали сигнал на ГПУ – Е. На същата дата св.Г.И. *** извършил обход на
граничното съоръжение в района между граничен репер № 8 и граничен репер № 9,
на р.Тунджа, в землището на с.П., общ.Т. На посоченото място установил
подкопаване на граничната ограда и следи от двама човека.
Така изложената фактическа обстановка се доказва от
събрания по делото доказателствен материал – от обясненията на подсъдимите,
дадени в хода на досъдебното производство, от свидетелските показания на св. А.
и И., които са обективни и безпротиворечиви и съдът им дава вяра, както и от
приложените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло.
С оглед на изложеното и като прецени събраните
доказателства в тяхната съвкупност съдът намира, че от обективна и субективна
страна подсъдимите са осъществили престъпния състав на чл. 279 ал.1, вр.чл.20,
ал.2 от НК, тъй като по делото по безспорен начин е установено, че са преминали границата между Република Турция и
Република България без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените
за целта места. Налице е съставомерно деяние по посочения текст от НК. От
обективна страна подсъдимите са извършили фактически действия по преминаване
през държавната ни граница, без да са получили разрешение от надлежните органи
на властта, осъществяващи гранично-пропускателен контрол. Подсъдимите не са
имали необходимата виза, удостоверяваща правото им за влизане в страната, както
с оглед тяхното гражданство, така и държавата, от която идват – Р Турция.
Действащият граничен режим и ред в Р България изискват преминаване през
определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти,
каквото в случая е липсвало, като категорично съждения за последното се съдържат
в обясненията на подсъдимите и показанията на свидетеля. Поради изложеното от
обективна страна с деянието си подсъдимите са нарушили установения в страната
режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в
първата изпълнителна форма, визирана в чл. 279 ал. 1 от НК, без разрешение на
надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане в страната”. Деянието е
довършено предвид на това, че подсъдимите са успели да преминат държавната
граница. От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл,
като подсъдимите са съзнавали обществено опасния характер на деянието,
предвиждали са последиците и са ги целяли. Предприемайки пътуването си,
подсъдимите са били наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в
България или в друга държава от Европейския съюз, както и с установения
пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната граница.
Затова съдът ги призна за виновни по повдигнатото им
обвинение.
При определяне вида и размера на наказанията съдът взе
предвид обществената опасност на самото деяние, която е сравнително висока и от
друга страна наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно
пълните признания на подсъдимите, факта, че същите способстват за разкриване на
обективната истина, младата им възраст,
чистото им съдебно минало към момента на извършване на деянието, мотивите и
подбудите за извършване на деянието – желанието им да живеят по-добър живот,
както и вредните последици, и им определи наказания „лишаване от свобода” около
минималния размер, предвиден в НК – 6 месеца, при превес на горепосочените
смекчаващи отговорността обстоятелства. Тъй като, видно от справките за
съдимост, подсъдимите не са осъждани към
момента на извършване на деянието, и съдът намира, че за поправянето им не е
необходимо същите да изтърпят така наложените наказания, и целите на
наказанията биха могли да се постигнат по този начин, се приложи чл.66
ал. 1 от НК, като отложи изтърпяването
на наказанията за изпитателен срок от три
години. Съдът наложи на подсъдимите кумулативно и наказание „глоба” в размер по
150 лв. Съдът намира, че така наложените
наказания биха въздействали предупредително и възпитателно и биха се постигнали
целите на чл. 36 от НК.
Причините и условията, способствали за осъществяване на
деянието, се съзират в ниската правна култура на подсъдимите.
Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
16.12.2019 г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: