Р Е Ш Е Н И Е
№ 94 / 2.5.2018г. гр.Карнобат,
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански
състав
На втори април две хиляди и осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Татяна Станчева
Секретар: Дарина
Енева
Прокурор:
като
разгледа докладваното от Татяна Станчева
гр.дело № 1225
по описа за 2017 год., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е
образувано по постъпилата искова молба на И.Х.Д., с ЕГН **********,***, чрез
адв. М.А.К., съдебен адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание по
чл. 135, ал. 1 от ЗЗД срещу Р.Н.Н., ЕГН ********** и Т.М.Н., ЕГН **********,
двете с постоянен адрес: ***.
Ищецът излага, че първата
ответница – Р.Н.Н. е осъдена с присъда на КбРС, потвърдена с решение на БОС, да
му заплати сума в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за причинени
му неимуществени вреди за извършено от нея престъпление, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането, както и направените по делото разноски
в размер на 731,80 лева.
След влизане в сила на
присъдата, първата ответница Р.Н.Н. дарила на втората ответница Т.М.Н., нейна
майка, притежаваната от нея 1/6 идеална част от недвижим имот, находящ се в
град Карнобат и собственият си лек автомобил, марка Мерцецес.
Ищецът твърди,
че с процесните разпоредителни сделки длъжницата Р.Н.Н. е извършила правни
действия, с които увредила неговите
интереси и права, в качеството му на кредитор, тъй като след придобиване
качеството на длъжник по отношение на ищеца, се е разпоредила със свои
имуществени права, с което е намалила имуществената си сфера, отчуждила е свои
активи, от които той е могъл да се удовлетвори и от осребряването, на които
можел да събера вземането си. Р.Н.
прехвърлила притежаваните от нея идеални части от недвижимия имот и МПС си
безвъзмедно на втората ответница, която е нейна майка.
Ищецът иска от
съда да постанови решение, с което да обяви за недействителни по отношение на
него двете разпоредителни сделки.
В законоустановения срок ответниците не
са подали писмен отговор и не са взели становище по иска.
Страните редовно призовани, се явяват в
съдебно заседание, заедно с упълномощени представители. Ищецът, чрез
процесуалният си представител, поддържа исковата молба и моли за уважаване на
претенциите. Претендира разноските по делото. Процесуалният
представител на ответниците изразява несъгласие с петитума на исковата молба,
но не навежда твърдения за нередовност на същата.
Ответницата Р.Н.Н.
не взема становище по иска. Втората ответница Т.Н. заявява, че живее с
дъщеря си на адрес в гр.Карнобат, ул. Екзарх Антим 1. Твърди, че не е знаела за
осъждането на дъщеря си Р.Н.Н. и че разпоредителните действия на дъщеря ѝ
не са целели увреждане на ищеца. Прехвърлителните сделки били извършени за
погасяване на дадена на заем парична сума от нея на дъщеря ѝ Р.Н.Н.. Ответниците не ангажират
доказателства, независимо от дадените
указания/ определение №139/26.02.2018г., с което делото е насрочено и е
разпределена доказателствената тежест- л.д.37/.
Карнобатският
районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
С присъда №
6/29.03.2017 г. по НЧХД № 493/2016 г. по описа на РС Карнобат, потвърдена с
решение № 143/15.06.2017 г. по ВНЧХД № 467/2017 г. по описа на БОС, влязла в
законна сила на 15.06.2017 година, първата ответница – Р.Н.Н. е осъдена да
заплати на И.Х.Д. сумата в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в резултат на извършено от нея престъпление
по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НК, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането – 06.04.2016 г. до окончателното ѝ
изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 731,80 лева. Тези
факти, са служебно известни на съда и не се оспорват от ответниците, а и по
делото е представен заверен препис от изпълнителен лист, издаден въз основа на
влезлите в сила съдебни актове.
На 10.07.2017 г. първата ответница
дарила на втората ответница, притежаваната от нея 1/6 идеална част от недвижим
имот, находящ се в град Карнобат, ул.
„Екзарх Антим І” № 41, представляващ апартамент № 14 във вход първи на жилищна
сграда блок, разположен на петия етаж, със застроена площ 40,77 кв.м., състоящ
се от кухня, дневна, антре, при граници: апартамент на Руси Тодоров, апартамент
на Р.П., коридор, външен зид, отгоре – покрив, отдолу – апартамент на А.Т.,
заедно с принадлежащото избено помещение находящо се в същият вход, с площ от
3,23 кв.м., при граници: избено помещение на А.Т., външен зид, избено помещение
на Р.П., коридор, както и 2,08% ид.ч. от общите части на сградата и от правото
строеж върху терена, на който е построена жилищната сграда-блок, съставляващ
УПИ І в кв. 87 по ПУП на град Карнобат. Сделката е обективирана в Нотариален
акт № 138, том ІІ, рег. № 2174, дело № 236/2017 г. по регистъра на Нотариус с
рег. № 570 на НК, вписана в СВ с вх. рег. № 2432/11.07.2017 г., акт № 157, том
VІІ, дело № 1106.
Същият ден – 10.07.2017г., ответницата Р.Н.Н.
дарила на майка си и собственият си лек автомобил, марка Мерцецес А 170 ЦДИ, с
рег. № А5360 МХ, цвят тъмно сив металик.
По делото е представена справка от
Служба вписвания –Карнобат от която се установява, че ответницата Р.Н.Н. няма друго имущество от което ищецът
може да се удовлетвори, което не се и твърди от ответниците.
Качеството на кредитор на ищеца не се
оспорва от ответниците.
Релевантните за спора обстоятелства са
установени по категоричен начин, като тяхната преценка налага извод за
основателност на предявения иск, по следните съображения:
С
разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД законодателят е установил правно средство за защита
интересите на кредиторите, когато в резултат от действията на длъжника се
намалява имуществото му, което служи за общо обезпечение на кредиторите,
доколкото кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо
него действия, с които длъжникът го уврежда ако длъжникът при извършването им е
знаел за увреждането- чл.135, ал.1 от ЗЗД.
За
уважаването на иска по чл. 135 от ЗЗД следва да се докажат кумулативно предвидените във фактическия
състав на чл. 135 от ЗЗД предпоставки: ищецът да има качеството на кредитор спрямо
длъжника, като не е нужно това вземане да е ликвидно и изискуемо, т.е
определено по основание и размер с влязъл в сила съдебен акт, необходимо е вземането
да е възникнало преди датата на извършване на правното действие, което се
атакува с иска по чл. 135 от ЗЗД, освен в хипотезата на чл. 135, ал.3 от ЗЗД, която не е налице по настоящото
дело.
На
второ място е необходимо извършването на определено действие от страна на
длъжника, което уврежда кредитора. Това действие може да бъде всякакъв
гражданско-правен акт, който води до пораждане на съответните правни последици.
Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество - намалява
своите активи или увеличава пасивите на същото, в резултат на което се намалява
възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Наред с
това, е необходимо наличието на причинна връзка между действието на длъжника и
увреждането на кредитора.
На следващо място за да възникване
правото да се иска прогласяването на относителната недействителност по смисъла
на чл. 135 от ЗЗД е знанието на длъжника за увреждането. В случаите на възмездно
разпореждане - чл. 135, ал.1 от ЗЗД, следва и лицето, с което длъжникът
договаря да е знаело за увреждането. Разпоредбата на чл. 135, ал.2 от ЗЗД, обаче въвежда оборима презумпция за
знание за увреждането, като постановява, че то се предполага до доказване на
противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника.
Доказателствената
тежест за установяване на изброените по-горе предпоставки, с изключение на
презумпцията по чл. 135, ал.2 от ЗЗД, е върху ищеца, с оглед правилото на
чл. 154, ал.1 от ГПК.
Оборването на презумпцията по чл. 135, ал.2 от ЗЗД е в тежест на ответниците.
След
анализ на изискуемите предпоставки и съотнасяне на същите спрямо установените
по делото факти, съдът намира, че са установени произтичащите от фактическия
състав на чл. 135 ЗЗД предпоставки за уважаването на предявения иск. Категорично
доказано е обстоятелството, че ищецът е имал вземане срещу първата ответница,
произтичащо от причинено от нея непозволено увреждане, осъществено на 06.04.2016
г. Вземането за обезщетение в полза на ищеца е възникнало още към датата на
увреждането, а именно 06.04.2016 г., от която дата ищецът е придобил и
качеството на кредитор спрямо първата ответница и вземането му е било
изискуемо, съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД.
Според трайната съдебна практика за уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД не е необходимо вземането на кредитора да е ликвидно - т.е.
определено по основание и размер или установено с влязъл в сила съдебен акт. В
случай атакуваното действие е извършено
след възникване на вземането и разпоредбата на чл. 135, ал.3 от ЗЗД не е приложима. Съгласно чл. 133 от ЗЗД,
цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на кредитора. Касае се
за императивна материалноправна законова разпоредба. Следователно, при
извършването на действие, водещо до намаляване на притежавано от длъжника
имущество или освобождаване от такова, следва да е налице и знание, че същото
ще увреди интересите на кредиторите. В този смисъл, не е необходимо доказването
на някакви конкретни факти, които да водят до извод, че у длъжника е било
налице знание. В хода на съдебното дирене, не беше оборена и законовата
презумпция за наличие на такова знание и у втората ответница, която е майка на
длъжника Р.Н..
Съдът
намира, че са изпълнени всички изискуеми предпоставки на нормата на чл. 135 от ЗЗД,
обуславящи основателността на предявените искове, поради което същите следва да
бъдат уважени.
При този изход на
делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответниците следва да се възложат
направените от ищеца разноски по настоящото производство в размер на 1175,40лв.,
включващи възнаграждение за един адвокат в исковото и в обезпечителното
производство, заплащане на държавна такса за исковото производство, издаване на
обезпечителна заповед и пр., съгласно представения списък чл.80 от ГПК
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА за относително
недействителни по отношение на И.Х.Д.,
с ЕГН **********,***:
договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 138, том ІІ, рег. №
2174, дело № 236/2017 г. по регистъра на Нотариус с рег. № 570 на НК, вписана в
СВ с вх. рег. № 2432/11.07.2017 г., акт № 157, том VІІ, дело № 1106, с която Р.Н.Н.,
ЕГН **********, с адрес: *** е дарила на Т.М.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, собствената си 1/6 /една шеста/ идеална част от недвижим имот,
находящ се в град Карнобат, ул. „Екзарх
Антим І” № 41, представляващ апартамент № 14, във вход първи на жилищна сграда
блок, разположен на петия етаж, със застроена площ 40,77 кв.м., състоящ се от
кухня, дневна, антре, при граници: апартамент на Руси Тодоров, апартамент на Р.П.,
коридор, външен зид, отгоре – покрив, отдолу – апартамент на А.Т., заедно с
принадлежащото избено помещение, находящо се в същият вход, с площ от 3,23
кв.м., при граници: избено помещение на А.Т., външен зид, избено помещение на Р.П.,
коридор, както и 2,08% ид.ч. от общите части на сградата и от правото строеж
върху терена, на който е построена жилищната сграда-блок, съставляващ УПИ І в
кв. 87 по ПУП на град Карнобат и
договор за дарение от 10.07.2017г., с
който Р.Н.Н., ЕГН ********** с адрес: *** е дарила на Т.М.Н., ЕГН **********, с адрес: *** МПС, марка Мерцецес
А 170 ЦДИ, с рег. № А5360 МХ, цвят тъмно сив металик.
ОСЪЖДА Р.Н.Н., ЕГН ********** и Т.М.Н., ЕГН **********,
двете с адрес: ***, да платят
на И.Х.Д., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 1175,40лв. /хиляда сто
седемдесет и пет лева и четиридесет стотинки/.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: