Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр. София, 12.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично
съдебно заседание на осемнадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като
разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр.
дело № 2132 по
описа за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 536890/16.11.2018 г. постановено по
гр.д.№ 12912/2018 г. по описа на СРС, 157 с-в са уважени в една част
предявените от Р.Р.И., ЕГН **********, с адрес ***, срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към М.на П., ИН № *****, с адрес -
гр. София, бул. Тен. Николай ********, искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата
1250 лв. - представляваща възнаграждение за месец април 2017 г. по договор №
329, сключен на 12.01.2017 г., ведно със законната лихва от 24.02.2018 г. до
окончателното плащане и сумата 833,34 лв. - представляваща възнаграждение за
периода 01.06.2017 г. - 20.06.2017 г. по договор № 329, сключен на 12.01.2017
г., ведно със законната лихва от 24.02.2018 г. до окончателното плащане, като е
отхвърлен иска по чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата над 833,34 лв. до пълния
предявен размер от 1250 лв. и за периода 21.06.2017 г. - 30.06.2017 г., като е уважен в една част и предявения иск по
чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 4.05 лв. - лихва за забава за периода 17.02.2018
г. - 23.02.2018 г. върху посочените по - горе вземания за възнаграждение, като
е отхвърлен иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 4.05 лв. до пълния предявен
размер от 183,70 лв.
С постановеното решение, на основание чл.78, ал.1 ГПК е осъден ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към М.на П.,
ИН № *****, с адрес - гр. София, бул. “Ген. Николай ********, да заплати на
ищеца Р.Р.И., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
583,35 лв. - разноски за производството за адвокатско възнаграждение и държавна
такса; на основание чл.78, ал.3 ГПК е осъден ищеца Р.Р.И.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към М.на П., ИН № *****, с адрес - гр. София, бул. “Ген. Николай ********,
сумата 73,33 лв. - разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение
и възнаграждение на свидетел.
Срещу първоинстанционното решение, в частта в която
са уважени предявените искове е подадена въззивна жалба от ответника, в която
са изразени доводи за неправилност. Иска се отмяна на решението в обжалваната
част и отхвърляне на предявените искове. Излага правни и фактически доводи, че за
периода, за който СРС е уважил исковете не е налице възлагане на работа, не е
налице приемане на работа, поради което не се дължи възнаграждение по сключения
договор, който съдържа елементи на договор за изработка и договор за поръчка.
Като е приел обратното, СРС е постановил неправилно решение, което следва да
бъде отменено. В случая възложителят не е имал необходимост от извършване на
правни и фактически действия от страна на изпълнителя, поради което не е
възлагал такива, а обстоятелството, че изпълнителят е бил на разположение би
имало значение при наличие на трудово, а не облигационно правоотношение. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Р.Р.И. изразява становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба в срока за отговор. Излага правни
и фактически доводи, че в съответствие с договореното в чл.5, ал.1 от договора,
възложителя се е съгласил да заплаща на изпълнителя фиксирано месечно
възнаграждение в размер на 1250.00 лв. без разлика дали има изпълнение на
конкретно възложени задачи или не. Действителната воля на страните е била да се
възлагат конкретни задачи при нужда, а в останалото време да се заплаща
посоченото възнаграждение, за това че изпълнителя е на разположение. Така, за процесните периоди- месеци април и юни ищцата е предавала
пълни отчети, извършвала е реално и конкретна работа- разработване на
документация по ЗОП, била е и на разположение на възложителя. В подкрепа на
това, според ищеца е и изпратеното писмо, с което възложителят е поискал
повторно изпращане на документацията. След това кореспонденцията е прекратена
до 19.06.2017 г. когато възложителят е упражнил правото си за прекратяване на
сключения договор, поради отпадане занапред на необходимостта от дейностите по
чл.1 от договора. Последното, според ищеца, означава, че до тази дата
възложителят е имал необходимост от изпълнителя за изпълнение на договорените
дейности. В подкрепа на този извод е и заплащането на възнаграждение за м.май,
когато на изпълнителя не са били възлагани конкретни задачи за изпълнение, т.е.
заплатено е дължимото фиксирано месечно възнаграждение, за това че изпълнителя
е бил на разположение и е изпълнявал дейности по графика. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка
с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Страните не спорят и се установява от представения
договор от 12.01.2017 г., че Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към М.на П., е възложила на изпълнителя Р.Р.И. извършване на правно обслужване – дейности по чл.1 от договора с шестмесечен срок на
действие, през което време ищецът е поел задължението да извършва уговорените
правни услуги във връзка с процедури по възлагане на обществени поръчки срещу
месечно възнаграждение с фиксиран размер 1250.00 лв. Предвидено е в чл.5, ал.1
от договора, че първата вноска възнаграждение е платимо в срок до 30 работни
дни след подписване на договора, а последното – след изтичане срока на договора
и подписване на приемо-предавателен протокол по чл.3
от договора. В този текст е предвидено, че за изпълнение на задачите по чл.1
/възложени дейности по правно обслужване/, изпълнителят попълва отчет до
възложителя, въз основа на който между страните се подписва приемо-предавателен
протокол за извършената работа по чл.1 от договора. Предвидено е в чл.6 от
договора, че възложителят има задължение да осигурява на изпълнителя съдействие
при осъществяване на възложената работа и при необходимост да предоставя
необходимата информация и уточнения. От своя страна в чл.11 е предвидено, че
изпълнителят има право да получи уговореното възнаграждение, както и да иска от
възложителя съдействие и информация при извършване на дейността по чл.1 от
договора.
В производството не е спорно и се установява, чрез
събраните пред първата инстанция доказателства, че действието на договора е
продължило до 20.06.2017 г., когато възложителя е упражнил правото си да
прекрати едностранно предсрочно договора поради отпадане необходимостта
дейността по чл.1 от договора да се извършва от изпълнителя с писмено
еднодневно предизвестие, отправено на 19.06.2017 г. /чл.13, ал.4 от договора/.
Страните спорят по изпълнение на задълженията по
договора за м.април и м.юни 2017 г., през което време същите са били в
облигационни правоотношения със смесено съдържание включващи елементи на
договор за поръчка /чл.280 ЗЗД/ и договор за изработка /чл.258 ЗЗД/, при
съобразяване, че договорът е прекратен на 20.06.2017 г.
Чрез събраните пред първата инстанция писмени
доказателства /2 бр. отчети на изпълнителя до възложителя за м.април и м.юни
2017 г./ и писмо на възложителя до изпълнителя се установява изпълнение на
дейности от примерно посочените в чл.1 от договора. Установява се и отказ на
възложителя да приеме изготвените от изпълнителя отчети и документация по
съображения за тяхното несъответствие с нови технически параметри включени в
нов график за изпълнение на необходимите дейности, както и по съображения за
непълнота. Несъмнено, за м.април и м.юни 2017 г. не са били съставени приемо-предавателни протоколи за изпълнение на договора.
Настоящият състав намира, че в производството не се
установява изпълнение на задълженията на възложителя по чл.6 от договора да
осигури на изпълнителя съдействие при осъществяване на възложената работа и при
необходимост да предостави необходимата информация и уточнения във връзка с
промени в графика. Напротив, чрез разменената кореспонденция между страните се
установява недобросъвестно поведение от страна на възложителя по изпълнение на
договора. Както е посочено в чл.4 от същия, несъмнено обвързващ страните до
неговото прекратяване, в случай че при приемане на резултата от свършената
работа се установи, че същата има недостатъци, възложителя има право да иска
отстраняването им за сметка на изпълнителя в нов срок. Изпълнение на тези
задължения от страна на възложителя не е доказано в производството съобразно
правилата на чл.154 ГПК. Изявленията на възложителя в изпратените писма сочат
за затруднения от техническо естество при комуникацията между възложителя и
изпълнителя във връзка с изпълнение на договора, а не за неизпълнение на
задълженията на ищцата, респ. непълно или неточно изпълнение. При тези изводи и
съобразяване, че с разпоредбата на чл.286 ЗЗД е предвидено, че на довереника се
дължи уговореното възнаграждение, настоящия състав намира че правилно и
законосъобразно първоинстанционния съд е уважил претенциите за сумата 1250.00
лв.-дължимо възнаграждение за м.април 2017 г. и сумата 833.34 лв.-дължимо
възнаграждение за времето от 01.06.2017 г. до 20.06.2017 г.
Именно поради смесения характер на сключения договор,
доводите на ответника, че не дължи заплащане на възнаграждение, тъй като не е
приел работата /чл.266, ал.1, изр.1 ЗЗД/ съдът намира за неоснователни. Както
бе посочено, чрез събраните в производството доказателства е установено, че приемо-предавателни протоколи за м.април и м.юни 2017 г. не
са били съставени поради недобросъвестно поведение на възложителя, доколкото
последния не е дал необходимото съдействие, информация и уточнения по графика,
както и указания и нов срок за отстраняване на несъответствия в предадената
документация изготвена от изпълнителя.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на жалбоподателя не
следва да бъдат присъждани разноски за настоящата инстанция.
В полза на въззиваемата
страна, на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да бъде присъдено възнаграждение за
адвокат в размер на 500.00 лв. За обосноваване на този извод съдът съобрази
като неоснователно искането на насрещната страна по реда на чл.78, ал.5 ГПК за
присъждане на по-нисък размер разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
съобразно действителната правна и фактическа сложност на спора. Според
указаното в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при обжалваем интерес
2083.34 лв. дължимият минимален размер на адвокатско възнаграждение е 375.00
лв. Договореният и заплатен от ищеца размер 500.00 лв. съответства на
действителната правни и фактическа сложност на спора и извършените от ищеца
процесуални действия, поради което не се явява прекомерен.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 536890/16.11.2018 г. постановено по
гр.д.№ 12912/2018 г. по описа на СРС, 157 с-в, в частта, в която са уважени
предявените от Р.Р.И., ЕГН **********, с адрес ***,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към М.на П., ИН № *****, с
адрес - гр. София, бул. Тен. Николай ********, искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане
на сумата 1250.00 лв. - представляваща възнаграждение за месец април 2017 г. по
договор № 329, сключен на 12.01.2017 г., ведно със законната лихва от
24.02.2018 г. до окончателното плащане и за заплащане на сумата 833,34 лв. -
представляваща възнаграждение за периода 01.06.2017 г. - 20.06.2017 г. по
договор № 329, сключен на 12.01.2017 г., ведно със законната лихва от
24.02.2018 г. до окончателното плащане, както и в частта, в която е осъдена Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към М.на П., ИН № ***** да заплати на Р.Р.И., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.86, ал.1
от ЗЗД сумата 4.05 лв. - лихва за забава за периода 17.02.2018 г. - 23.02.2018
г. върху посочените по - горе вземания за възнаграждение, както и в
частта, в която на основание чл.78, ал.1 ГПК е осъден ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към М.на П.,
ИН № *****, с адрес - гр. София, бул. “Ген. Николай ********, да заплати на
ищеца Р.Р.И., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
583,35 лв. - разноски за производството за адвокатско възнаграждение и държавна
такса; както и в частта, в която на основание чл.78, ал.3 ГПК е осъден ищеца Р.Р.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към М.на П., ИН № *****, с адрес - гр.
София, бул. “Ген. Николай ********, сумата 73,33 лв. - разноски за
производството за юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на свидетел.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
към М.на П., ИН № *****, с адрес - гр. София, бул. “Ген. Николай ********, да
заплати на Р.Р.И., ЕГН **********, с адрес *** на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 500,00 лв. - разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.