Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Б., 28.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Б.СКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, 6-и състав, в публичното заседание на шестнадесети
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. П.
при секретаря Т. Б.,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 42 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Предметът на делото:
НП № **-****** от 16.08.2019г., издадено
от директора на Дирекция „И. по т. С. о.“ със седалище София към Главна
Дирекция Испектиране на труда инж. Е. И. А., с което на „Б. г.-*“ ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление с. С., общ. Б., ул. „В. В.“ №*,
представлявано от И.М.П., ЕГН ********** – управител, в качеството му на
работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева на основание чл.416 ал.5 от КТ във вр. с чл.414 ал.1 от КТ за нарушение
на чл.303 ал.3 от КТ – че е приел на работа на 04.07.2019г., за периода от
11.00 до 14.00 часа, в обект - бистро „Ч.“, находящ се в с. С., ул. „Г. А.“ №*,
стопанисван от жалбоподателя „Б. г.-*“ ЕООД, непълнолетната Д. С. Й., ЕГН **********
на длъжност „сервитьор“ без разрешение от Инспекцията по труда.
Становище на страните:
В жалбата се иска отмяна на обжалваното
постановление като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че не е допуснато
посоченото нарушение и се излагат доводи, че е нарушен материалният закон и
процесуалните правила, което е видно и от постановление на РП-Б. за отказ от
образуване на наказателно производство.
Пред
РС-Б. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от управителя си И.П. и
процесуалния представител адвокат Б. М. от САК, които поддържа жалбата. По
време на съдебните прения пред РС-Б. адв. Михайлов заявява, че действително
свидетелят Д. Й. /непълнолетна към 04.07.2019г./, по време на проверката, е
помагала на брата на своя приятел /управителя на санкционираното дружество/,
който бил на преглед при лекар в гр. Б., попълнила декларация, която се оказала
с невярно съдържание, понеже по указание на проверяващите задължително трябвало
да я попълни и за което попълване се
допитала до управителя на дружеството-жалбоподател. Развива доводи за
липса на умисъл, което изключва админстративно-наказателната отговорност на
санкционираното лице. Поради това се иска РС-Б. да отмени обжалваното
Наказателно постановление.
Въззиваемата
страна АНО директора на Дирекция „И. по т. С. о.“, редовно призована, се
представлява от юрис. А.. По време на съдебните прения пред РС-Б. излага, че
фактическата обстановка е установена безспорно в производството пред въззивната
инстанция, а твърдяните от жалбоподателя /чрез процесуалния си представител/
факти недоказани. Предвид изложеното в съдебна прения моли жалбата да бъде
отхвърлена, а обжалваното Наказателно постановление, с което е наложена
имуществена санкция – потвърдено.
Съдът,
след като направи проверка на обжалваното НП и прецени повдигнатите от страните
доводи, обсъди събрания по делото доказателствен материал и съобрази законовите
разпоредби, стигна до следните изводи от фактическа и правна страна:
Жалбата срещу НП № **-****** от 16.08.2019г.,
издадено от директора на Дирекция „И. по т. С. о.“ със седалище София към
Главна Дирекция Испектиране на труда. Съдът не взе предвид отразеното на гърба
на процесното НП, че същото е било връчено на 29.10.2019г., съгласно чл. 58,
ал. 2 от ЗАНН и влязло в сила на
06.11.2019г. Представеното по делото копие от известие за доставяне с
отбелязване като неприето, не удостоверява по несъмнен начин съдържанието на
доставяното съобщение до адресата, като липсват каквито и да било
доказателства, че нарушителят има нов адрес, който да е неизвестен на
наказващия орган. Ето защо за редовно връчване съдът прие дата 24.01.2020г.
/когато НП е лично връчено на управителя на дружеството-жалбоподател/, като
жалбата е депозирана в същия ден, в законоустановения по чл.59 ал.2 от ЗАНН
срок и изхожда от легитимирана в процеса страна, следователно е процесуално
допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следните
съображения:
На 04.07.2013г., около 12.00 часа, по сигнал
на „горещ телефон” за работа на лица без трудови договори, на място в обект - бистро
„Ч.“, находящ се в с. С., ул. „Г. А.“ №* и по изискани и представени документи на
09.07.2019г. в Дирекция „И. по т. С. о.“, Ж.Г.П. /главен инспектор/, М.М.М.
/главен инспектор/ и И.Г.И. /помощник инспектор/ при Д „ИТ-Софийска област“,
извършили проверка за спазване правилата на трудовото законодателство от страна
на „Б. г.-*“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. С., общ.
Б., ул. „В. В.“ №*, представлявано от И.М.П., във входа на която установили, че
в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на Кодекса на труда, е приел на 04.07.2019г., за периода от 11.00 до
14.00 часа на горепосочения обект лицето Д. С. Й., ЕГН **********, което към
04.07.2019 г. е на 17 години, да работи на обекта като "сервитьор"
без разрешение на Инспекция по труда.
На „Б. г.-*“ ЕООД е съставен АУАН № **-*****/09.07.2019
г., в който е описана констатираната в съставения въз основа на проверката
Протокол фактическа обстановка и извършеното е определено като нарушение на чл.
303, ал. 3 от КТ. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели / М.М.М. и
И.Г.И. /.
Въз основа на АУАН № **-*****/09.07.2019г.
директорът на Дирекция „И. по т. С. о.“ инж. Е. А. издава при еднородна
фактическа обстановка НП № **-****** от 16.08.2019г., с което налага на „Б. г.-*“ ЕООД с ЕИК *********,
в качеството му на работодател, имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева, на основание чл.416 ал.5 от КТ във вр. с чл.414 ал.3 от КТ, за
нарушение на чл.303, ал.3 от КТ – приел на работа на 04.07.2019г., за периода
от 11.00 до 14.00 часа, в обект - бистро „Ч.“, находящ се в с. С., ул. „Г. А.“
№*, стопанисван от жалбоподателя „Б. г.-*“ ЕООД, непълнолетната Д. С. Й., ЕГН **********
на длъжност „сервитьор“ без разрешение от Инспекцията по труда.
НП е връчено на управителя на
дружеството-жалбоподател на 24.01.2020г.
Така изложената фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на събрания по делото писмен
доказателствен материал – Протокол за извършена проверка, Декларация от Д. С.
Й. от 04.07.2020г. във връзка с осъществяване на проверка за спазване на
трудовото и осигурителното законодателство, АУАН № -002538/09.07.2019г.,
Заповед № 3-0058 от 11.02.2014г., Заповед № 3-0024 от 08.07.2019г., Заповед №
3-0025/08.01.2019г., разписка за връчване на НП № **-*****/09.07.2019г, призовка
на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, протокол за приемане на сигнал по „горещ
телефон”, постановление от 13.12.2019г. на
прокурор от РП-Б. с отказ за образуване на наказателно производство, регистър
на разрешенията на лица, ненавършили
18г., справка за актуалното състояние на всички трудови договори към
15.08.2019г., амбулаторен лист№3274 от 04.07.2019г., трудов договор №003 от
15.0.2018г., служебна бележка от Б. г.-* ЕООД изх.№2/13.07.2020, справка за
осигурени лица за периода от
01.07.2019г. до 31.07.2019г.
Съдът дава вяра на писмените
доказателства, приобщени по делото, като обективни, безпротиворечиви, логични,
относими към предмета на доказване в настоящото производство и взаимно
допълващи се по начин, установяващ подробно и детайлно фактическата обстановка.
Видно
от приложените по делото Заповед № 3-0058 от 11.02.2014г., Заповед № 3-0024 от
08.07.2019г., Заповед № 3-0025/08.01.2019г. издадени от Изп. Директор на
Изпълнителна Агенция "Главна инспекция по труда", както и на база чл.
416, ал.5, вр. чл. 399 от КТ, вр. чл. 16, ал.4, т.2 от Устройствения правилник
на Изпълнителна Агенция "Главна инспекция по труда", съдът приема за
доказано, че към 16.08.2019 г. инж. Асенова като директор на Дирекция „И. по т.
С. о.“ е имала правомощието да налага административни наказания, а към
09.07.2019г. главен инспектор Ж. П. да съставя актове при констатиране на
административни нарушения от работодатели.
АУАН
е получен и подписан от управителя на дружеството-жалбоподател без възражения,
което съставлява една индиция за достоверността на отразените в него факти и
обстоятелства и на показанията на разпитаните свидетели в тази им част. Не е
налице никакво съществено вътрешно противоречие в показанията на разпитаните
свидетели с приложените писмени доказателства в представената преписка. Съдът
кредитира показанията на свидетелите Ж.Г.П., М.М.М. и И.Г.И., тъй като от една
страна, преценени самостоятелно и помежду им, те са последователни и звучат
достоверно и разумно, почиват на непосредствени впечатления, за които и тримата
свидетели има траен спомен (което личи от подробностите, за които си спомнят),
а от друга страна защото тези показания намират пълна опора в събрания по
делото писмен доказателствен материал. От АУАН, Декларацията от Д. Й. и
Протокола за извършена проверка директно, а от справка за актуалното състояние
на всички трудови договори към 15.08.2019г., индиректно, се установява, че към
момента на проверката /04.07.2019г./ между Й. и дружеството-жалбоподател не е е съществувал
трудов договор.
По
убеждение на съдебния състав, формирано в резултат на внимателното проследяване
на съдържанието на фактическите данни съдържащи се в показанията на Д. Й.,
същите не бележат последователност в някои техни части, а това налага
изясняване на съображенията на съда да кредитира едни/които да приеме за
източник на доказателстввена информация и постави в основата на фактическите си
изводи/ и отхвърли други. Датата, времето и мястото на случилото се на
04.07.2019г., в обект - бистро „Ч.“ са изяснени напълно еднопосочно и без
никакви противоречия от всички събрани доказателства. Също по такъв начин е
установена фактологията, касаеща обстоятелстввото, че свидетелката Й. ,
собственоръчно и по указание на управителя на заведението е попълнила
представената й декларация по чл. 302 КТ. Спорните факти, очертани като такива
от тезите на страните, касаят основно обстоятелство – упражнявала ли е фактически
трудова дейност свид. Й. на процесната
дата и час или пък е била клиент за заведението. Показанията й в тази част са
нелогични и вътрешно противоречиви. В съдебно заседение, от една страна, заявява,
че не е осъществявала трудова дейност, но пък в същото време била там, за да
помогне на управителя на дружеството, тоест фактически да упражнява такава
дейност. Твърдения й, че на процесната дата не работи в проверявания обект категорично
са опровергани и от показанията свидетелите Ж.Г.П., М.М.М. и И.Г.И., които лично
са възприели как тя фактически престира работна сила – приела им е поръчката,
изпълнила е същата, донесла им е касов бон и е приела парите за поръчката,
което обстоятелство не се оспорва както от жалбоподателя и от процесуалния му
представител, така и от свид. Й. От приложения по делото амбулаторен лист №3274
от 04.07.2019г. се опровергава и твърдението на свид. Й. , че приятелят й М. И.
/брат на управителя на санкционираното дружество/ трябвало да отиде на лекар,
поради което тя останала да пие кафе в бистрото, да го изчака като евенуално и
в краен случай да помогне на управителя на дружеството-жалбоподател. От съдържанието на цитирания амбулаторен лист се
установява, че М. И. е бил прегледан и освободен от болницата в 08,28 часа
сутринта, а проверяващите са били в бистрото в 12.00 часа, когато свид. Й. е приела и изпълнила поръчката им. Извън това
несъмнено в хода на делото се установи, че бистрото, към момента на проверката,
е с работно от 11.00 часа до 23.00 часа, така, че житейски неразумно е
твърдението й, че замествала приятеля си в работата му – кога, в извън работно
време ли? Показания на този свидетел и данните, в представената по делото
декларация по чл.402 т.3 от КТ се намират в непримиримо противоречие. В съдебно
заседание не оспорва авторството на документа, както и че тя е изпълнила
съдържанието му, но оспорва неговото съдържание като веднъж твърди да е
написала данните по указание на проверяващите, а последствие, че е по указание
на управителя, след взаимно съгласуване с него, което твърдение се приема за
достоверно от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател. Съдът не
приема тезата, че проверяващите лица са диктували на Й. какво да пише в декларацията, която й е била
дадена да попълва, тъй като е логично и житейски достоверно проверяващите да не
знаят имената, ЕГН и адреса, нито от кога идва да работи и с какво работно
време. Предвид изложеното, този съдебен състав приема, че попълнената от свидетеля
информация в декларацията е вярна, т.е. отговаря на действителното положение. В
подкрепа на този извод е и обстоятелството, че данните в декларацията по чл.402
от КТ кореспондират на и допълват останалия писмен доказателствен материал, а
показанията й, дадени в съдебно заседание не съответстват на писмените
доказателства по делото, вътрешно противоречиви са и изолирани. От една страна
потвърждава декларацията, а от друга твърди обстоятелства, които противоречат
на данните в нея. Възражението, че свидетелят поради непълнолетие не е прочел
съдържанието на декларацията, поради което е декларирал, че полага труд за
жалбоподателя в обекта е несъстоятелно, защото със самото попълване на
документа по чл.402, т.3 от КТ свидетелят Й. е имала възможност и се е запознала със
съдържанието на същия, за което обстоятелство е положила собственоръчно подписа
си. Поради изложените съображения съдът кредитира приобщената по делото
декларация и не дава вяра на гласните доказателства приобщени с разпита на
свидетеля Й. за това обстоятелство, т.к.
същите са вътрешно противоречиви, нелогични и не кореспондират на останалите
събрани по делото писмени доказателства.
От правна страна след направена служебна
проверка на обжалваното НП, съдът намира че същото е законосъобразно издадено
при спазване на материалните и процесуалните разпоредби на ЗАНН. Съставеният
АУАН № 002538/09.07.2019г. и издаденото въз основа на него НП № 22-№ **-*****/09.07.2019г.
изхождат от оправомощени по съответния ред съгласно чл.399 ал.1 във вр. с чл.416
ал.1 и ал.5 от КТ с функции по установяване, респ. по наказване на нарушенията
на трудовото законодателство органи /видно от Заповед № 3-0058 от 11.02.2014г.,
Заповед № 3-0024 от 08.07.2019г., Заповед № 3-0025/08.01.2019г. / и са
съставени, респ. издадени при спазване на императивните преклузивни срокове по
чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. В пълнота са посочени всички релевантни
обстоятелства за състава на административното нарушение, съдържащи се в
посочената за нарушена норма. В санкционния акт точно и ясно е описано, че
санкционираното юридическо лице има качеството на работодател и е приел на
работа като "сервитьор" без разрешение на Инспекцията по труда непълнолетно
лице, което към датата на извършване на проверката е на 17 години, като са
посочени датата и мястото, където е извършено нарушението. Посочена е и
цифровата квалификация на нарушената правна норма. Часът на извършената
проверка не е сред задължителните реквизити нито на констативния, нито на
санкционния акт. Съвкупната преценка на доказателствата по делото и фактите и
обстоятелствата, които се установяват въз основа на тях, сочат, че допуснатото
от „Б. г.-*“ ЕООД, в качеството му на работодател нарушение на чл. 303, ал. 3
от КТ е доказано по несъмнен начин. Обстоятелството, че в декларацията на Д. Й.а
не са отразени почивни дни в седмицата и в работния ден, не води до противния
извод. Това е така, защото за съставомерността на деянието е достатъчно
непълнолетното лице фактически да е упражнявало трудова дейност в полза на
работодателя без разрешение на инспекцията по труда, в периода посоочен в АУАН
и НП, което обстоятелство в случая е налице.
Наложеното с обжалваното с НП наказание –
"имуществена санкция" в размер на 1 500 лева, т. е. в минималния
размер на наказанието, предвидено в закона за извършеното нарушение, съдът
намира, че същото е съобразено с тежестта на конкретното нарушение. Наложеното
наказание е за административно нарушение, извършено от юридически лице (ЕООД),
чиято отговорност е обективна (т. нар. „безвиновна” отговорност) и затова
релевираното възражение в съдебно заседание от процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател за „липса на умисъл” е неоснователно, доколкото
работодател на Д. Й. не се явява И.П. – управител на дружеството, а самото дружество.
При наличието на обективна (безвиновна) отговорност, изследването на въпроса за
субективната страна на нарушението не е необходимо (арг. чл.83 от ЗАНН).
Настоящият
състав намира, че към случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
вменяваща в компетентността на административнонаказващия орган, при наличие на
материалноправните предпоставки за третиране на случая като маловажен, да
освободи нарушителя от административнонаказателна отговорност. В случая се
касае за формално по характера си нарушение, при което с факта на
установяването му законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за
установения обществен ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на
закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма административнонаказателна
санкция. В конкретиката на настоящия казус, поведението на търговеца не води до
извод, че са налице обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния
вид.
Така
мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б., въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № **-****** от
16.08.2019г., издадено от директора на Дирекция „И. по т. С. о.“ със седалище
София към Главна Дирекция Испектиране на труда инж. Е. И. А., с което на „Б.
г.-*“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. С., общ. Б., ул.
„В. В.“ №*, представлявано от И.М.П., ЕГН ********** – управител, в качеството
му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева на основание чл.416 ал.5 от КТ във вр. с чл.414 ал.1 от КТ за
нарушение на чл.303 ал.3 от КТ – че е приел на работа на 04.07.2019г., за периода
от 11.00 до 14.00 часа, в обект - бистро „Ч.“, находящ се в с. С., ул. „Г. А.“
№*, стопанисван от жалбоподателя „Б. г.-*“ ЕООД, непълнолетната Д. С. Й., ЕГН **********
на длъжност „сервитьор“ без разрешение от И. по т.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
съобщението му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: