ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 223
Велико Търново, 29.06.2020 г.
Административен
съд – Велико Търново, VII-ми адм. състав,
в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 362/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по
реда на чл.153, ал.7 от ДОПК.
Образувано е по
Жалба/частна/ с вх. № 2064/22.06.2020г. в АСВТ, подадена от ТД с фирма
„РОБСОВ”ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Свищов,
ул. „Георги Тишев“№10.
Оспорва се
Решение № 92/10.06.2020 г. на директора на Дирекция “ОДОП” – гр. В. Търново, с
което е постановен отказ за спиране на
изпълнението на Ревизионен акт № Р-04000419005554-091-001/30.03.2020г., издаден
от орган по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново.
Жалбоподателят твърди, че необосновано и
незаконосъобразно решаващият орган не е спрял изпълнението на оспорения по
административен ред РА. Към жалбата прилага доказателства за балансовата
стойност на активите, а именно: счетоводен и данъчен амортизационен план на ДМА на дружеството; инвентарна
книга и акт. оборотна ведомост. Моли съда да отмени Решението на ДОДОП.
Ответникът, чрез упълномощеният процесуален
представител ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. Освен
това посочва, че обжалваният РА е отменен по административен ред, след
постановяване на оспореното Решение № 92/10.06.2020г. Порати това за
дружеството липсвал правен интерес от спиране изпълнението на същия РА. Доколкото
с жалбата до съда са представени доказателства, които е могло да бъдат
представени пред ДОДОП, то претендира разноски за производството, независимо от
неговия изход, на основание чл.161, ал.3 от ДОПК.
Съдът, след като съобрази становищата на страните и взе предвид
представените с жалбата и административната преписка писмени доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна:
1. На търговеца е извършена ревизия, която е приключила с издаване на Ревизионен
акт № Р-04000419005554-091-001/30.03.2020г. на ТД на НАП – гр. В. Търново.
Установени са публични задължения по ЗКПО за периода от 01.01.2015г. до
31.12.2018г. и по ЗДДС за данъчни периоди 01.01.2015г. до 31.12.2018г., в
размер на 169 314,66лв. , вклч. лихвите.
2. РА е обжалван изцяло пред ДОДОП
Велико Търново с жалба вх. № 8318/09.04.2020г.
3. С Молба с вх.№ 968/03.06.2020г. в ТД на НАП е поискано спиране на
изпълнението на обжалвания пред ДОДОП Ревизионен акт. Предложено е допълнително
обезпечение върху ДМА на дружеството по тяхната пазарна стойност.
4. Не се установява към момента на подаване на искането за спиране на
изпълнението, да е извършвано погасяване на задължения по ревизионния
акт.
5. В хода на ревизионното
производство са наложени предварителни обезпечителни мерки върху движимо и
недвижимо имущество на жалбоподателя. Действието им е продължено след издаване
на РА с Постановление изх. № С-200004-139-0000866/28.04.2020г.
като общата стойност на обезпечението е в размер на 86 393,16лв. Тоест
наложените обезпечения са в по-малък размер от установените с РА публични
задължения.
6. Поради това с Искането за спиране дружеството предлага допълнително
обезпечение върху ДМА на дружеството.
7. С обжалваното решение директорът на Дирекция “ОДОП” – гр. В. Търново е
отказал да спре изпълнението, като е изложил съображения, че при подаване на Искането
за спиране не са представени доказателства за балансовата стойност на ДМА, така
както предвижда чл.195, ал.6 от ДОПК. Приел е, че не са представени
доказателства, че тези активи са в патримониума на дружеството, т.к. не е
представена актуална оборотна ведомост и/или главна книга. Не било ясно и дали
МА са заведени в неговото счетоводство – не са представени счетоводен и данъчен
амортизационен план и/или инвентрана книга. Освен това, нямало представени
доказателства, че така предложеното като обезпечение имущество няма наложени
обезпечителни мерки от други кредитори и това, че не са предмет на особен залог
по ЗОЗ. В резултат ДОДОП е направил
извод, че не са налице предпоставките за спиране изпълнението на обжалвания РА
и е постановил отказ.
8. С жалбата до съда са представени нови
доказателства - за балансовата стойност на активите, а именно: счетоводен и
данъчен амортизационен план на ДМА на
дружеството; инвентарна книга и акт. оборотна ведомост.
9. В становището си ПП на ответника сочи, че оспоренията РА междувремено е
отменен. В тази връзка представя доказателство - з.к. от Решение №
104/15.06.2020г. на директора на ДОДОП В. Търново. С това Решение процесният РА
е отменен изцяло, в обжалваната част, с която са били определени допълнителни
публични задължения. Преписката е върната за възлагане на нова ревизия, на основание чл.155, ал.4 от ДОПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от надлежна страна, в срока по чл. 153, ал. 7 от ДОПК, но е
процесуално недопустима за
разглеждане по същество, т.к. са налице процесуални пречки. Понастоящем РА не е
обжалван – нито пред ДОДОП, нито пред съд, а правният интерес от исканото
спиране на изпълнението на РА
понастоящем е отпаднал. Аргументите за този извод са следните:
Съгласно чл.
153, ал.1 ДОПК обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира
изпълнението. Същото може да бъде спряно по искане на жалбоподателя, но само за
частта на ревизионния акт, която е обжалвана, според чл. 153, ал.2 ДОПК.
Искането се подава до органа, който е компетентен да разгледа жалбата за
оспорването на ревизионния акт по административен ред, като се прилагат
доказателства за направеното обезпечение за размера на главницата и лихвите към
датата на подаването му или се прави предложение за обезпечение в същия размер.
Решаващият орган се произнася по искането за спиране на изпълнението в 7-дневен
срок. Отказът да се спре изпълнението може да се обжалва пред административния
съд, компетентен да разгледа жалбата по същество, в 7-дневен срок от получаване
на решението по чл. 153, ал.6 ДОПК, съответно в 7-дневен срок от изтичане на
срока за произнасяне на решаващия орган по искането. Съдът се произнася с
определение по чл. 153, ал.7 ДОПК. Проверката
включва както законосъобразността на отказа на ДОДОП така и решаването
на въпроса за спирането на РА по същество, съгласно чл. 160, ал.3 вр. чл. 144,
ал.1 ДОПК
В случая издаденият
РА, макар и обжалван по адм. ред е
подлежал на принудително изпълнение,
съгласно чл.209, ал.2, т.1 от ДОПК. С това са били застрашени от непосредствено
засягане имуществени права на жалбоподателя. При предварителното изпълнение на
РА по време на обжалването му. Следователно правният интерес от жалбата по чл.
153, ал.7 от ДОПК, срещу отказаното спиране на изпълнениетона РА, ще е налице,
докато ревизионният акт се ползва с предварителното изпълнение по чл. 209,
ал.2, т.1, вр. чл. 153, ал.1 от ДОПК.
Напротив, правният
интерес от такова съдебно обжалване няма да е налице, ако ревизионният акт е
престанал да се ползва от предвиденото с чл. 209, ал.2, т.1 ДОПК предварително
изпълнение. Било защото е влязъл в сила, било защото е обявен за нищожен или е
отменен по установения ред. При вече потвърден, отменен или обезсилен
ревизионен акт, производството по чл. 153, ал.7 ДОПК е недопустимо, тъй като
няма висящо производство по обжалването му, както сочи чл.153, ал.2, изреч.
второ от ДОПК.
След
постановяване на отказа за спиране на изпълнението на РА, ДОДОП се произнася с
Решение, с което отменя процесния РА, изцяло в обжалваната част, т.к. приема,
че в другата част РА е влязъл в сила, защото с нея не са определени
допълнителни задължения за РЛ. Преписката е върната за нова ревизия. При това
положение на основание чл.225, ал.1, т.2
от ДОПК, вр. с чл.208, ал.1 от с.к., публичният изпълнител следва да отмени
наложените обезпечения служебно, защото производството по принудително
изпълнение на публичните вземания се прекратява, когато актът, с който са
установени публичните вземания бъде отменен по съответния ред. В случая това е
чл.155, ал.4 от ДОПК.
В тази връзка междувременно
и правният интерес на дружеството от настоящата жалба е отпаднал, т.к. с
отмяната на РА от ДОДОП е постигнат пълният обем на защита, която е възможна за
дружеството жалбоподател в този момент. Спирането дава единствено временна
защита на застрашените от предварителното изпълнение права и законни интереси
на оспорващия и съставлява обезпечителна мярка на жалбата срещу ревизионния
акт, която цели да попречи, докато спорът е висящ те да бъдат нарушени и да
запази фактическото и правното положение се в състоянието отпреди издаването
му. В случая необходимостта от тази временна по своя характер защита вече е
заличена.
В обобщение на
горното предварителното принудително изпълнение на оспорения РА е невъзможно понастоящем. Същият повече не
може да служи като изпълнителен титул, поради което този ревизионен акт
понастоящем нито нарушава, нито застрашава права и/или законни интереси на
дружеството, нито поражда задължения в негова тежест, в т.ч. свързани с
евентуално или реално предприето принудително изпълнение. Поради това е невъзможно/логически
и практически/ да бъде постановено от съда спиране на изпълнението на РА, който
е отменен по съответния ред и поради това не се ползва с предварително
изпълнение. Към настоящия момент от развитие на производството по жалбата съдът
констатира, че е отпаднал правния интерес от търсената защита, необходима
процесуална предпоставка, съгласно чл. 147, ал.1 АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК.
Това е основание производството по жалбата да бъде прекратено.
Решаващият
правен извод на настоящия съдебен състав е, че жалбата на дружеството е
процесуално недопустима. Поради липса на предварително изпълнение на този
ревизионен акт, което да е предмет на съдебно спиране. Поради отпаднал правен
интерес от подаването. Същата следва да се остави без разглеждане, а
производството по делото да се прекрати
на основание чл. 159, т.4 отАПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Относно
разноските съдът намира, че действително е налице хипотезата на чл.161, ал.3 от ДОПК. Страната жалбоподател представя за пръв път пред съда доказателства,
които е могла да представи пред АО. Поради това, независимо от изхода на делото
в нейна тежест следва да се възложат разноски. Същите в случая са в минимален
размер от 500,00лв., на основание чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г.
Воден от горните мотиви, на посочените
основания, съдът в настоящия състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
дружеството „РОБСОВ”ЕООД, с ЕИК ********* срещу Решение
№ 92/10.06.2020 г. на директора на ДОДОП – гр. В. Търново, с което е отказано
спиране на изпълнението на Ревизионен акт №
Р-04000419005554-091-001/30.03.2020г.
ПРЕКРАТЯВА производството оп АД № 362/2020г. по
описа на АСВТ.
ОСЪЖДА търговско дружество
с фирма „РОБСОВ”ЕООД, с ЕИК *********, съ седалище и
адрес на управление гр. Свищов, ул. „Георги Тишев“№10,
представлявано от Р.П.Пда заплати на Национална агенция за приходите разноски
за настоящото производство в размер на 500,00лв./петстотин лева/.
Определението е окончателно.
Определението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: