РЕШЕНИЕ
№ 271
гр. Перник , 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20201700500597 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 1054 от 03.08.2020 г., постановено по гр. д. № 04612 по описа на
Районен съд Перник за 2019 г., са отхвърлени като неоснователни предявените от Д. Н.
Н. и Л. Т. Н. срещу И. Н. Б. положителни установителни искове, за признаване за
установено, че ищците са собственици 4/12 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 55871.511.54 по КККР на ***, одобрени със заповед № *** г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота ***, ведно с всички вещи и
приращения, трайно прикрепени към имота, както и на 4/6 идеални части от
самостоятелен обект в двуетажна сграда с идентификатор 55871.511.54.1.2 по КККР на
***, одобрени със заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК, при
въведено придобивно основание договор за покупко – продажба, за което съставен
нотариален акт № *** г. по нотариално дело № 718/2008 г. по описа на нотариус М. М.
с район на действие Районен съд Перник.
Със същото Решение Районният съд е отхвърлил като неоснователен предявения
от Д. Н. Н. срещу И. Н. Б., иск, с който моли да де се приеме за установено, че е
собственик на 1/12 идеални части от поземлен имот подробно описан в решението,
ведно с всички вещи и приращения, трайно прикрепени към имота, както и на 1/6
идеални части от самостоятелен обект в двуетажна сграда с идентификатор
55871.511.54.1.2 по КККР на ***, както и осъдил жалбоподателите да заплатят на И. Н.
Б. направените по делото разноски.
1
Недоволни от постановеното решение са останали ищците, които в законоустановения срок
са го обжалвали и по изложените във въззивната жалба, чрез процесуалния им представител
– адв. Д. съображения, молят да бъде отменено, изцяло и постановено друго по същество, с
което исковите претенции бъдат уважени така, както са предявени.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е подаден отговор от И. Н. Б. чрез процесуалния си
представител – адв. З., с който оспорва изцяло въззивната жалба, като моли да бъде оставена
без уважение.
Окръжен съд Перник, извършвайки проверка на обжалваното решение по
направените оплаквания в жалбата и с оглед събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено и доказано следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице – страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване на решението, поради
което същата е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Предявеният пред районния съд иск, от Д. Н. Н. и Л. Т. Н. срещу И. Н. Б., е с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване правото им на собственост върху
индивидуализираните в исковата молба недвижим имоти.
Ищците основават исковата си претенция на придобито право на собственост въз основа на
наследяване от Н. Б. Д. и договор за покупко-продажба, на 4/12 идеални части от поземлен
имот с идентификатор 55871.511.54 по КККР на ***, както и на 4/6 идеални части от
самостоятелен обект в двуетажна сграда с идентификатор 55871.511.54.1.2 по КККР на ***.
Д. Н. Н. е изложила твърдения, че е собственик и на 1/12 ид. ч. от поземления имот и на 1/6
ид. ч. от сградата, придобити чрез наследяване от Н. Д..
Ответникът противопоставя правото си на собственост, върху процесните имоти, придобито
на основание давностно владение и наследство.
От представеното пред Районният съд Удостоверение за наследници № *** г. на
Община *** е видно, че Н. Б. Д. е починал на *** г., като е оставил за наследници
следните лица: Ф. П. Д. (съпруга), Д. Н. Н. (дъщеря) и И. Н. Б. (син).
От нотариален акт № *** г. по нотариално дело № 718/2008 г. по описа на нотариус
М. М. с район на действие ПРС се установява, че е сключен договор за покупко – продажба,
по силата на който Ф. П. Д. е прехвърлила на Д. Н. Н. 4/12 ид. ч. от правото на собственост
от поземления имот с идентификатор 55871.511.54 по КККР на *** и 4/6 ид. ч. от правото
2
на собственост върху изградената в имота жилищна постройка с 55871.511.54.1.2 по КККР
на ***. Между страните не е имало спор, че по време на сключване на договора за покупко –
продажба ищците Д. Н. Н. и Л. Т. Н. са имали сключен граждански брак, поради което и
Районният съд е приел, че прехвърлените идеални части от поземления имот и сградата са
били в съпружеска имуществена общност.
Като доказателства по делото първоинстанционният съд е приел нотариална покана от
*** г. и констативен протокол от *** г., както и нотариална покана от *** г., подписана
от ищцата и констативен протокол от *** г., като последният е подписан от нотариус и
ищцата. Протоколът от *** г. е подписан от нотариус, ищцата Д. Н. и ответника И. Б..
От този документ е видно, че ответникът предал на ищцата ключ от входната врата на
жилищна сграда с адрес *** и изразил съгласие да предостави на сестра си ползването
на жилищната сграда, както и да сключи договор за разпределение на ползването на
имота.
В поканата от *** г. ищцата е посочила, че ответникът от три години ползвал спорния
имот, сменил е ключовете и не й дава достъп до имота. Ищцата е конкретизирала, че
един месец след *** г. ответникът отхвърлил предложението за сключване на договор
за разпределение на ползването на имота, както и че е посещавала имота веднъж през
*** г., след което е била изгонена от брат си.
С протокола от *** г. нотариуса удостоверил, че в кантората й се е явил И. Б., който
отказал да даде ключ от имота на сестра си и изявил претенции за правото на
собственост върху поземления имот и сградите в него.
От Районният съд е приет като доказателство и препис от влязло в сила Решение №
840 от 13.08.2018 г., поставено по гр. д. № 06869 по описа на Районен съд Перник за
2017 г. От него се установява, че е отхвърлен предявеният от Д. Н. и Л. Н. срещу И. Б.
иск, за допускане на делба на поземлен имот с идентификатор 55871.511.54 по КККР
на *** и намиращите се в него сгради с идентификатори: № 55871.511.54.1; №
55871.511.54.2; № 55871.511.54.3; № 55871.511.54.4 и № 55871.511.54.5.
От нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № 30/2019 г. на нотариус П. П., се
установява, че И. Н. Б. е признат за собственик на основание давностно владение на 5/6
идеални части от самостоятелен обект в двуетажна сграда с идентификатор 55871.511.54.1.2 по
КККР на ***, както и на 5/12 идеални части от поземлен имот с идентификатор 55871.511.54
по КККР на ***, с адрес на имота ***.
В производството пред Районния съд са събрани и гласни доказателства, като
показания в качеството на свидетели са дали С. С., Д. М., В. В. и К. Т.. От тях се установява,
че от *** г. до момента на приключване на събирането на доказателства пред районният
съд, ответникът не е допускал ищците до имота, заявявал собственически претенции спрямо
3
имота и го е ползвал. Други доказателства не са нагажирани от страните.
С оглед на така събраните доказателства и след анализа им Районният съд е
достигнал до извода, че ответникът е придоби собствеността върху процесните имоти на
основание давностно владение, поради което и предявеният установителен иск срещу него е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на
страните, Окръжен съд Перник намира, че решението на РС Перник е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита, че
първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа страна, като
настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от Районния съд мотиви и правните
му изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Неоснователно Д. Н. Н. и Л. Т. Н. поддържат в жалбата, че при постановяване на решението
Районният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон изразяващи се в обстоятелството, че съдът е възприел и изтълкувал
събраните по делото доказателства по неправилен начин. Районният съд отбелязал в
мотивите си, че за период от три години преди подаване на Нот. покана през месец *** г.
ответникът ползва спорния имот, но не бил отчел, че в поканата е посочено, че ищцата Д. Н.
все пак е влизала веднъж в къщата през лятото на *** г. Също така не бил взел под
внимание признанието на И. Б., че в протокола от *** г. ответникът е направил изявление,
коректно записано от нотариуса, че преди две години (според датата на протокола – през ***
г.) той е дал ключ на жалбоподателката – ищца. Тези пропуски довели
първоинстанционният съд до погрешния извод, че началния момент на придобивната
давност, на която се позовава въззиваемият е *** г.
На първо място следва да се посочи, че връчването на нотариална покана не води
до прекъсване на давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, а няма предприети
принудителни действия. На следващо място съгласно чл. 83 ЗС който докаже, че е
владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се
докаже противното. Веднъж установена фактическа власт върху недвижим имот се
предполага, че продължава да бъде упражнявана от владелеца непрекъснато до
момента, в който по несъмнен начин не бъде доказано, че е осъществено прекъсване на
владението, а оттам и прекъсване на започналата да тече в полза на владелеца
придобивна давност. Давността може да се счита прекъсната само ако трето лице е
осъществило такова действие, с което е попречило на владелеца да упражнява занапред
установената от него фактическа власт върху имота, като тези действия следва да са
довели до отстраняването на владелеца от имота за повече от 6 месеца. В този смисъл
разпоредбата на чл. 81 ЗС изрично предвижда, че давността се прекъсва с изгубване на
владението в продължение на повече от шест месеца. Неоснователно в тази връзка се
поддържа от жалбоподателите, че посещавайки еднократно имота и заявявайки правата
4
си, Д. Н. е прекъснала владението. От една страна, за този факт има твърдения само
ищцата, т. е. няма пряк очевидец, а от друга – дори да се приеме за вярно, то това
действие не е от естество да прекъсне или смути владението, тъй като на така
предприетите действия ответникът И. Б. е отвърнал с отблъскване на съсобственика,
като прогонвайки го, той е манифестирал собственическите си намерения да продължи
да владее имота като свой и да задържи владението си върху него.
Неоснователно е възражението посочено в жалбата, че Районният съд напълно е
пренебрегнал, че на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД давност не е текла, докато трае
съдебният процес между страните по гр. д. № 06869 по описа на Районен съд Перник
за 2017 г. по предявеният от Д. Н. и Л. Н. срещу И. Б. иск, за допускане на делба на
процесните имоти. За да се приеме, че давността се прекъсва с предявяване на иска,
както посочва чл. 116, б. „б“ ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС, е необходимо собственикът да е
предявил установителен или ревандикационен иск срещу владелеца, а последният да се
позове на придобивна давност. Ако искът не бъде уважен давността не се смята
прекъсната. Тъй като докато трае процесът давността е спряла да тече съгласно чл.
115, б. „ж“ ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС, след влизане в сила на решението за отхвърляне на
иска, давността продължава да тече, като спирането се заличава с обратна сила.
Съгласно ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС „Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на
общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание,
което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е
достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79
ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи
вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и
презумпцията се счита за оборена.“ В случая следва да се има предвид, че всяко
недобросъвестно владение е по правило противоправно поведение – то е фактическо
упражняване на власт върху вещ без основание и в нарушение на чужди права. Тази
противоправност законодателят не е счел за недостатък, пречещ на придобиването на
собствеността, след като в чл. 79, ал. 1 от ЗС недобросъвестното владение изрично е уредено
като придобивен способ. Следователно няма основания да се счита, че подобно владение, не
може да доведе до придобиване на собственост.
Извода за осъществяване на фактическа власт от ответника върху процесния имот
не се разколебава и от събраните гласни доказателства. Показанията на свидетелката С.
С. са твърде общи и неподкрепени от останалия доказателствен материал.
Свидетелката твърди, че е виждала веднъж през *** г. или *** г. Д. Н. да купува боя за
да боядисва в имота, нещо което не твърди дори самата ищца. Освен това свидетелката
не твърди, че е видяла жалбоподателката да боядисва нещо по имота, а само, че е
5
купила „кашонче с боя“.
Владението според кредитираните, от първоинстанционния съд свидетелски показния,
който извод напълно се споделя от настоящата инстанция, не е било смущавано и
прекъсвано по смисъла на закона.
С оглед горното настоящият въззивен състав приема за безспорно установено, че И. Б. е
установил владение върху процесните имоти, третирал ги е като свои – извличал е
икономически облага от вещта, легитимирал се е като собственик пред всички съседи и
жалбоподателите, т.е. обективирал е външно намерението си да свои. Това е било явно за
всички.
Предвид изложеното е неоснователно оплакването, че Районният съд е приел, че е налице
осъществяване на владение върху процесния имот от ответника по делото.
Предвид горното предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне и като е
достигнал до този извод, Районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение
по делото.
С оглед изхода на спора жалбоподателите/ищци нямат право на разноски по делото.
С оглед изхода на делото жалбоподателите/ищци, следва да бъдат осъдени да заплатят на
въззиваемия/ответник на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените разноски по
настоящото дело. И. Б. претендира и доказва разноски в размер на 1200 лв.
Водим от горното и в същия смисъл, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1054 от 03.08.2020 г., постановено по гр. д. № 04612 по
описа на Районен съд Перник за 2019 г.
ОСЪЖДА Д. Н. Н., с ЕГН: ********** и Л. Т. Н., с ЕГН: **********, и двамата
със съдебен адрес *** да заплатят на И. Н. Б., с ЕГН: **********, със съдебен адрес
*** сумата от 1200 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща направени по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7