Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София 15.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 13 състав, в публично съдебно заседание на
петнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Д.при
секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия гр.д. № 7297 по описа за 2020 г., за да постанови решение, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.59 ,
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът С.Й.Н.,ЕГН: ********** твърди, че с ответницата,която е и негова майка, Ц.Т.Н. са наследниците по закон на Й.С.Н.,починал
на 11.05.2019 г. Починалият е бил негов баща и съпруг на
ответницата.Трети наследник е брат му Д.Й.Н..
Един
ден преди смъртта му - на 10.05.2019 г., баща му се пенсионирал от
предприятието, в което работел и по силата на сключен колективен трудов
договор, предприятието следвало да му изплати обезщетение за прекратяване на
трудовите правоотношения, на база прослужено време и възраст /пенсиониране/ при
този работодател.В тази връзка ищецът и брат му упълномощили майка им да получи
по своя банкова сметка ***. На 10.06.2019 г. сума в размер на 132083.81 лева,
представляваща обезщетението за пенсиониране на баща му, е изплатена с платежно
нареждане от ДП „Ръководство въздушно движение - София” на 10.06.2019 г., от
банковата сметка на предприятието в „Юробанк България” АД /бивша „Пощенса
банка” АД/, по банковата сметка на ответницата в същата финансова институция,
която сметка е с IB AN: ***********.
Като
наследник на баща си ищецът има дял от това обезщетение в размер на 44 027
лв.-1/3 част.Въпреки това и поканите ответницата му превела веднъж сума от 5000
лв.,а остатъка от 39 027 лв. не е преведена и да този момент.Според ищецът
ответницата без основание се е обогатила на за негова сметка с горната сума.
С оглед на това моли съда да осъди
ответника да му заплати на
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 39027 лева, представляваща останалата
част от получения от нея и припадащ се дял на ищеца от обезщетението от
132083.81 лева, изплатено на починалия му баща Й.С.Н., преведено по нейната
банкова сметка *** „Ръководство въздушно движение - София”.Претендира разноски.
Ответникът Ц.Т.Н.,ЕГН: ********** оспорва иска. Твърди,че част от процесната сума в размер на
22 700 лв. е заплатена на ищеца чрез пет банкови превода.
За остатъка до претендирания размер прави
възражение за прихващане със сумата от 7 295.33 лв., която е припадащата се
част на ищеца като наследник от задължения на наследодателя по банков
кредит,който тя е погасила изцяло.
Моли
съдът да отхвърли предявения от страна на С.Й.Н. иск с правно основание чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД като неоснователен и недоказан, алтернативно, да го уважи частично
като се прихване заплатеното от нея възлизащо на 29 995.33 лева .Претендира
разноски.
Доказателствата са писмени.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
От представените по
делото писмени доказателства е установено и няма спор относно това, че ищецът С.Й.Н., Д.Й.Н. и Ц.Т.Н. са наследниците по закон на Й.С.Н.,
починал на 11.05.2019 г. Починалият е баща на първите двама и съпруг
на последната.
Няма спор,че братята са упълномощили майка
им да получи по своя банкова сметка ***ие от ДП „Ръководство въздушно
движение - София“, както и че на 10.06.2019 год. по сметката на ответницата е
преведена сумата от 132 083.81 лв.Не се спори,че три дни по-късно ответницата е
превела на ищеца сума от 5000 лв.
По
делото са представени от ответника платежни нареждания,от който е видно,че на с
основания „превод“ и „захранване“ ответницата е превела по сметка на ищеца
следните суми:на 13.06.2019 год.-5000 лв.,на 23.07.2019 год. -3000 лв.,на
14.10.2019 год.-4600 лв.,на 04.12.2019 год. 8000 лв. и на 08.04.2020 год.
сумата от 2100 лв. или общо 22 700 лв.
Отделно
са представени вносни бележки за погасяване на кредит на името на Й.С.Н. –
четири вноски през 2019 год. на обща стойност 21 654.21 лв.
На
29.06.2020 год. ответницата е получила покана от адвоката на ищеца да му плати
1/3 част от обезщетението на баща му получено по нейната сметка,при отчитане на
факта,че вече са били преведени 5000 лв.,или за сумата от 39027 лв.
От
показанията на св.М.К./живееща на семейни начала с ищеца/ се установява,че
превод от ответницата към ищеца от 3000 лв. е бил за това,че ответницата и брата
на ищеца са задържали за себе си лек автомобил собственост на общия им
наследодател.Ищецът е давал заеми на майка си в началото на 2019 год. ,по късно
същата година тя му ги е връщала на части.
Св.Н.
/брат на ищеца и син на ответника/установява,че майка му е превеждала някакви
сума на ищеца през 2019 и 2020 год., но не знае размери и основание. Във връзка
с автомобил на баща му на ищеца са дадени 3000 лв. от страна на ответницата. От
обезщетението на баща му и той и брат му са получавали пари от майка им,но не
знае точно колко е получил брат му.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Фактическият състав на чл.59,ал.1 ЗЗД предполага
обедняване на едно лице, обогатяване на друго, при наличие на връзка между
обедняването и обогатяването , а съгласно втората алинея и приложим за ищеца в
случаите,когато няма друг иск за защита на правата си. В случая обедняването
е в следствие на твърдяното неполучаване на дължимо
обезщетение, а
обогатяването на ответника в това, че е задържал е за себе си това обезщетение, което е получил като неин
пълномощник.
Доколкото в
представеното пълномощно Ц.Т.Н. е имал право да получи сумите,но никъде не
е визирано задължение да ги изплати на правоимащите/отчетна сделка/ съдът
намира, че претенцията не може да се разглежда като на неизпълнение на
договорно задължение.
С оглед събраните по
делото доказателства съдът намира, че чадтично, в размер от 31809 лв., искът е
основателен по следните съображения:
Факт е, че като наследници на Й.С.Н., починал
на 11.05.2019 г. ищецът и ответникът са негови наследници с по 1/3 част
наследствен дял по отношение на паричното обезщетение изплатено от ДП „Ръководство
въздушно движение - София“ в общ размер на 132 083.81 лв.,или по 44027 лв. за
всяка от страните. Ищецът не спори, че на
13.06.2019 год. ответникът му е превел част от неговия дял в размер на 5000 лв.
По делото няма
категорични доказателства,ответникът да е превел на ищеца остатъка от
39 027 лв. Извършените преводи от ответника по сметка на ищеца след датата
13.06.2019 год. действително са факт,но от посочените в преводните нареждания
основания не може да се заключи,че тези преводи са за заплащане на неговия дял
от обезщетението на наследодателя. Свидетелите установяват,че между страните е
имало заемни правоотношения датиращи преди смъртта на общия наследодател,който
са погасявени след смъртта му и които нямат общо с процесното обезщетение. За
една от сумите са категорични,че става въпрос за озплащане на дял от автомобил.
При това
положение и задължението на ответника да докаже възражението си, че е платил на
ищеца припадащия му се дял /пълно или частично/съдът намира,че това възражение
не е установено по категоричен и безспорен начин,поради което сумата от
39 027 лв. не е била погасена чрез плащане. Нито от записванията в
платежните документи, нито от другите доказателства може да се направи
обоснован и ясен извод,че въпросните суми са частични плащания на дела на
ищеца,а не нещо друго.
Основателно е възражението за прихващане със сумата от 7 295.33 лв.,
която е припадащата се 1/3 част на ищеца като наследник от задължения на
наследодателя по банков кредит, който ответницата е заплатила при пълното погасяване
на кредита със сумата от 21 654.21 лв.
Ето
защо от претендираната сума от 39 027 лв.
следва да се прихване платеното от ответницата парично задължение на ищеца в
размер на 7 295.33 лв., като за остатъка от 31809 лв. ответницата неоснователно се е обогатила
за сметка на ищеца, поради което искът е
основателен и като такъв следва да бъде уважен ведно със законната лихва
върху нея от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Над размера от 31809
лв. до претендирания такъв от 39027 лв. искът е неоснователен с оглед
извършеното съдебно прихващане и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и
уважаване на иска в 82 % по компенсация ответникът /3000 лв. разноски/
следва да заплати на ищецът /3311 лв.разноски/ сумата от 2175 лв. - разноски за
платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Ц.Т.Н., ЕГН **********,
чрез адв. Б.Т. - САК, със съдебен адрес:*** да
заплати С.Й.Н.,ЕГН:
********** съдебен адрес: *** чрез адв. С. Д.И. по иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата от 31809 лв., с която
неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца ведно
със законната лихва върху тази сума от датата следваща тази на исковата
молба-22.07.2020 год. до окончателното й изплащане и разноски по делото в
размер на 2175 лв. като отхвърля иска над уважения размер
до претендирания такъв от 39 027 лв. неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: