Р Е Ш Е Н И Е
№260182
гр.Пловдив, 14.09.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на петнадесети
юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 3155/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-002253
от 09.03.2020г., издадено от Д.Г.В.,
на длъжност *** при *** , с което на М.Б.К., ЕГН:**********, с адрес ***, на
основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 20лв. /двадесет лева/, за нарушение на чл.186,
ал.7 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се взема становище, че наказателното е незаконосъобразно,
а по своята същност е недопустим акт. Процесуалният представител на
жалбоподателя – адвокат А. поддържа жалбата, в допълнителни мотиви сочи , че разпоредбата
на чл.186, ал.7 от ЗДвП изобщо не съдържа белезите на административно
нарушение, като единствена последица от неплащането на глобата с фиш е
изпращането на преписката на публичен изпълнител. Отделното от това сочи, че
дори да се допусне, че има извършено административно нарушение, то от АУАН и
наказателното постановление не става ясно кога точно е извършено, а датата
17.02.2020г. е само тази на установяването му. Предлага наказателното
постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна
полиция“ не изпраща представител, в писмено становище посочва, че не се налице
съществени процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на
жалбоподателя, както и че фактическата обстановка е изяснена, в
административната преписка се съдържат достатъчно по обем и безспорни
доказателства, които да доказват вината на жалбоподателя и обуславят
административнонаказателната му отговорност. Предлага жалбата да бъде оставена
без уважение и наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, алтернативно – прави възражение за намаляване на размера на
присъденото адвокатско възнаграждение до минималния такъв.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 01.05.2020г. видно от приложената
към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез
ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ на 05.05.2020г., съгласно отразения
входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 17.02.2020г. около 23:22 часа, в община Марица,
на път Първи клас № 8, свидетелят Д.П.К., в качеството му на мл.автоконтрольор при сектор „Пътна
полиция“ на ОД МВР – Пловдив извършил проверка на движещо се на същото място лек
автомобил марка „Мерцедес С 30 ЦДИ АМГ“ с рег.№ „***“ като установил, че същият
бил управляван от жалбоподателя М.Б.К.. Свидетелят К. още установил, че
жалбоподателят К. наложена глоба с фиш № 835804/31.12.2019г.
С оглед на горното, на място свидетелят К. съставил
АУАН с бланков № 54439 от 17.02.2020г. срещу М.Б.К. за нарушение на нарушение на чл.186, ал.7 от Закона за
движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят подписал без да отрази
възражения. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на
разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Д.П.К..
Последният помни случая, описва извършената проверка, начина на същата и
направените констатации. Съдът намира показанията на свидетеля К. за логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност и кредитира последните като истинни. От същите се установява начина
на констатиране твърдяното нарушение, фактите по същото, както и процедурата по
съставяне на акта.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189,
ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се
установява, в светлината на горепосочените свидетелски показания.
Относно приложението на процесуалните правила: С
оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия,
съгласно така представената Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019г. на министъра на
вътрешните работи, като за
актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1
от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство
по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване
на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са
и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
Въпреки горното, в случая се установява неправилно приложение на
материалния закон от страна на административнонаказващия орган, доколкото не се
установява от обективна и субективна страна жалбоподателят М.Б.К. да е
осъществил нарушение на чл.186, ал.7 от Закона за движението по пътищата.
В този смисъл, жалбоподателят К., като водач на МПС, не би могъл да
осъществи нарушение на чл.186, ал.7 от Закона за движението по пътищата,
доколкото такова нарушение на Закона за движението по пътищата не съществува.
Същата норма не е правило за поведение, което един водач би могъл да наруши. Чл.186,
ал.7 от Закона за движението по пътищата оказва единствено, че издаден фиш,
глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на
издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща
за събиране на публичния изпълните.
Отделно от горното, напълно основателно е и посоченото от жалбоподателя,
че дори Законът за движението по пътищата да предвиждаше подобно нарушение, то
същото би било осъществено на датата, следваща тази, до която жалбоподателят е
следвало да заплати наложената глоба, а не на тази дата, на която водачът е
установен да управлява МПС, с което действие по управление, едно подобно
нарушение, дори да бе предвидено в закона, не би имало нищо общо.
Горното мотивира съда да отмени обжалваното наказателно постановление
като незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния
закон.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3
от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени извършените от него разноски в настоящото
производство за заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 300 лева. Следва да
се посочи, че от страна на същия е направено своевременно искане за присъждане
на разноските в настоящото производство, като е представен и оправдателен
документ за тяхното извършване – договор за правна помощ /лист 17/.
Що се отнася до искането на въззиваемата страна за
намаляване размерна на присъденото възнаграждение за процесуално
представителство на жалбоподателя до минималния такъв, посочен в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, издадена
от Висшия адвокатски съвет, то следва да се съобрази, че съгласно чл.18, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.1 от същата Наредба, то минималния размер е именно 300 лева,
поради което и последния не може да бъде намален.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р
Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 20-1030-002253 от 09.03.2020г., издадено от Д.Г.В., на длъжност
*** при сектор ***, с което на М.Б.К., ЕГН:**********, с адрес ***, на
основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 20лв. /двадесет лева/, за нарушение на чл.186,
ал.7 от Закона за движението по пътищата;
ОСЪЖДА ОД МВР – гр.Пловдив
да заплати на М.Б.К., ЕГН:**********
сумата
в размер на 300 /триста/ лева, представляваща извършени разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване в 14
дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и
обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала, ХБ