Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали, 21.08.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното заседание на тринадесети
август две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Невена Калинова
при секретаря Анелия
Янчева като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 200 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Райфайзенбанк/България/“
ЕАД, гр.София предявява срещу Е.С.П. *** при условията на обективно кумулативно
съединяване искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, за парични вземания, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. N 1690/2018г. на РС-Кърджали, връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, както и при условията на
евентуалност предявява осъдителни искове за същите парични вземания, при
твърдения, че предсрочната
изискуемост на кредита по процесния договор е обявена на длъжника с исковата
молба, и които искове да се разгледат, ако установителните искове се отхвърлят
поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, която
предсрочна изискуемост като част от обстоятелствата, на които се основават
установителните искове, ищецът твърди да е обявена на ответника като
кредитополучател на 05.11.2018г. с Писмо изх. N ИЗХ-001-81765/02.10.2018г., след което е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Исковете са за дължими
главница от 12 104.22 лв., 961.19 лв. редовна лихва и 199.01 лв.
наказателна лихва, произтичащи от договор за потребителски кредит от
15.10.2012г., сключен за
сумата от 21 800лв., усвоена на същата дата от ответника като кредитополучател, при краен срок, уговорен за погасяване
на кредита 02.10.2022г., при уговорено връщане на сумата
с възнаградителна лихва, представляваща редовна лихва в размер на 6-месечен Sofibor
плюс 2.10 пункта надбавка, която към сключването на договора е 4.789 %,
и при уговорено обезщетение за забава при погасяване на главницата по кредита,
представляващо неустойка - наказателна лихва, който се определя от размера на
възнаградителната лихва с надбавка 10 пункта годишно, и която наказателна лихва
се начислява от деня на забавата до окончателното погасяване на забавените
вноски за главница.Ищецът сочи, се страните уговорят
погасяване чрез 120 анюитетни месечни погасителни вноски, всяка от които 228.98
лв., в периода от 02.11.2012г. до 02.10.2022г., в който ответникът
не заплаща дължими вноски с падежи 5-то число от месец февруари до месец
октомври 2018г., въз основа на което банката обявява предсрочна изискуемост на
кредита с писмо от 02.10.2018г., разписката за което от 05.11.2018г.
удостоверява, че същото не е получено от ответника.Ищецът излага съображения, с
които обосновава настъпването на предсрочната изискуемост към дата
05.11.2018г., когато банката осчетоводява кредита в просрочие и предсрочно
изискуем, и наред с това, при условията на
евентуалност, претендира тази предсрочна изискуемост да настъпва с връчване на
исковата молба, от когато и ответникът
изпада в забава за всяко отделно претендирано вземане.В съдебно заседание ищецът не се представлява, но поддържа исковете с писмена
молба чрез пълномощник юрисконсулт.
Ответникът Е.С.П. с отговор по чл.131 от ГПК, чрез назначения й от съда
осбен представител, оспорва установителните искове по отношение
дължимостта на паричните вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, при възражение, че предсрочната
изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на тази заповед не
настъпва, тъй като изявлението на кредитора- ищец не достига до ответника, за
което в отговора се излагат подробни съображения.Възразява и по отношение на
допустимостта на евентуално предявените осъдителни искове.В съдебно заседание ответникът чрез особения представител претендира за
отхвърляне на исковете, а при уважаване претендира да се съобразят търсените от
ищеца размери на парични суми, а не установените от вещото по ССчЕ.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства, в т.ч.
неоспореното от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, и
доводите на страните, приема за установено следното:
На 15.10.2012г. между „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД, гр.София като кредитор и Е.С.П. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит за сумата 21 800 лв., със срок на издължаване 02.10.2022г.,
при
уговорена възнаградителна лихва, представляваща
редовна лихва в размер на 6-месечен Sofibor плюс 2.10
пункта надбавка, която към сключването на договора е 4.789 % и обща дължима сума към подписване на договора 27 477.60 лв., при ГПР
4.90 %.При забава е уговорено обезщетение за забава при погасяване на
главницата по кредита, представляващо наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно, или 14.789%, като при недостиг на
плащанията, същите погасяват в поредност такси и разноски, просрочена лихва, лихва
върху забавени плащания и наказателна надбавка, просрочена лихва върху редовна главница
и редовна главница, или съгласно избрана от банката поредност.Погасяването е чрез
120 анюитетни месечни погасителни вноски, всяка от които 228.98 лв. и с
падеж 5-то число на
месеца в периода от 02.11.2012г. до 02.10.2022г. съгласно
погасителен план, като е подписан на 15.12.2015г. Анекс N 1 към договора за потребителски кредит.
Кредитът е усвоен в размер на 21 800 лв. на 15.10.2012г. със заверяване на
сметката на кредитополучателя.Към дата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК, 16.11.2018г., дължимите по кредита суми са в общ размер 13 264.42
лв., от които главница от
12 104.22 лв.-редовно изискуема от 1 540.69 лв. за периода от
05.02.2018г. до 05.10.2018г. и предсрочно изискуема 10 563.53 лв. към
падежна дата 05.11.2018г., 961.19 лв. възнаградителна лихва-870.67 лв. редовна
лихва за периода от 05.01.2018г. до 04.10.2018г. и 90.52 лв. възнаградителна
лихва върху предсрочно изискуема главница за период 05.10.2018г. до
04.11.2018г., и 199.01 лв. наказателна лихва-133.54 лв. лихва върху просрочени
главници за период от 05.02.2018г. до 15.11.2018г. и 65.47 лв. за период от
05.11.2018г. до 15.11.2018г.
Към дата 08.05.2019г.-дата на връчване на исковата молба
на назначения от съда особен представител, дължимите по кредита
суми са в общ размер 13 949.43 лв., от които главница от 12 104.22 лв.-редовно изискуема от
2 825.18 лв. за периода от 05.02.2018г. до 05.05.2019г. и предсрочно
изискуема 9 729.04 лв., 1 479.62 лв. възнаградителна лихва-1 471.67
лв. редовна лихва за периода от 05.01.2018г. до 07.05.2018г. и 7.95 лв.
възнаградителна лихва върху предсрочно изискуема главница за период
05.10.2018г. до 04.11.2018г., и 365.59 лв. наказателна лихва, при начислена
наказателна лихва 357.64 лв. върху просрочени главници за период от
05.02.2018г. до 07.05.2019г.
От датата на договора 15.10.2012г. до датата на анекса
към него 15.12.2015г. месечната редовна лихва е определена върху остатъчната
сума за главница при лихва в размер на 6-месечен Sofibor/4.789%/ плюс 2.10 пункта надбавка, за 30-дневен период, като редовната лихва е актуализирана два пъти годишно,
и за периода е намалила нивата с оглед спадане на Sofibor до 3.047%, съгласно Таблица 1 към заключението на ССчЕ
по делото.След датата на анекса от 15.12.2015г. договорната лихва е определена
по същия начин, но при фиксирана за първите 12 месеца лихва от 11.10 %, след
които 6-месечен
Sofibor и надбавка от 10.153.При забава е начислявана и
наказателна надбавка /лихва/ в размер на 10 % към договорения лихвен процент,
върху съответната месечна вноска за главница за дните на забава, която съгласно
Таблица 1 и 2 към заключението на ССчЕ достига най-високо ниво от 20.444%.
Договорът не е обслужван от 05.02.2018г. и на 02.10.2018г. банката чрез
пълномощник отправя до кредитополучателя покана за доброволно изпълнение на
просрочени месечни вноски за периода от 04.02.2018г. до 02.10.2018г., с която
обявява предсрочна изискуемост на кредита за дължими към 02.10.2018г. суми от 12 104.22
лв. главница и 870.35 лв. лихва на адреса на кредитополучателя по договора,
като уведомлението не е връчено като непотърсено и върнато на подателя на
05.11.2018г., след двукратна покана за получаването му чрез Български пощи.
На 16.11.2018г. ищецът подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, позовавайки се на обявена предсрочна изискуемост
на кредита, което е уважено от РС-Кърджали.Издадена е Заповед N 757/20.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 1690/2018г. на РС-Кърджали, с която е
разпоредено ответникът като длъжник да заплати на ищеца като кредитор, сумата 12 104.22 лева –
изискуема главница, от която редовно падежирала главница в размер на
1 540.69 лева и предсрочно изискуема главница в размер на 10 563.53
лева, както и сумата от 961.19 лева – изискуема редовна лихва, начислена за
периода от 05.01.2018г. до 04.11.2018г., както и сумата от 199.01 лева –
изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 05.02.2018г. до 15.11.2018г. вкл., от която изискуема
наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж в размер на 133.55 лева и
изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на
65.46 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, които суми
представляват задължение за връщане на парична сума по предоставен банков
кредит по Договор за потребителски кредит от 15.10.2012г. и Анекс 01 от
15.12.2015г., както и направените по делото разноски от 265.29 лева – внесена
държавна такса и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В чл.9.2 от договора за потребителски кредит е уговорено, че банката има
право едностранно, с писмено уведомление до кредитополучателя, да обяви всички
усвоени и непогасени по договора суми, начислената лихва/евентуална наказателна
надбавка/ и комисионните за предсрочно и незабавно изискуеми.
Клаузата за автоматична
предсрочна изискуемост по чл.9.2 от договора е неравноправна съгласно чл.146,
ал.1, вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на
потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.Банката има задължение да обяви предсрочната изискуемост на кредита на длъжника
съгласно чл.60, ал.2 от ЗКИ, вр. чл.418, ал.3 от ГПК и т.18 от ТР 4/2013 на
ОСГТК на ВКС, и това е предпоставка за издаване на заповед за незабавн
изпълнение, каквато банката не претендира в случая.Предсрочната изискуемост на
кредита поради неплащане на една или повече вноски представлява изменение на
договора, което настъпва с волеизявление на банката, но освен обективния факт
на неплащането, упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем поражда действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора. В чл.12.9 от договора
за потребителски кредит страните са се съгласили, че писмо, изпратено от
кредитора до кредитополучателя се счита получено, щом е достигнало адреса за
коренспонденция. Уведомлението на банката-кредитор за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем е достигнало до този адрес, след което пощенската пратка е
върната с посочване, че е непотърсена, при което може да се фингира връчване на
длъжника, защото в договора е налице уговорка, че щом писмото е достигнало на
адреса по договора, това ще е равносилно на получаване на изпратени по договора
книжа. Според Решение на СЕС по дело Ц-327/10 от 17.11.11г. при прилагане на
нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са
предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на
дължимата грижа и добросъвестността, каквото поведение на кредитора се
установява с оглед двукратното чрез „Български пощи“ търсене на длъжника с цел
да му се обяви предсрочната изискуемост на договора за кредит, без да е
удостоверена промяна на адреса на длъжника или друга обективна причина за
неполучаване на пратката, защото волеизявлението
следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото
поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната
изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона.
Правопораждащите паричните вземания
–предмет на установителните искове за главница, възнаградителна лихва и
частично за наказателна лихва, факти са установени-договор за потребителски
кредит, изменен с анекс, неизпълнението им от 05.02.2018г. и обявена предсрочна
изискуемост на кредита към 05.11.2018г., датата след второто търсене на
длъжника, с оглед характера на исковото производство по чл.422, ал.1 от ГПК, целта на което е да потвърди или да отрече вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение, при посоченото в същата основание.
С оглед разпоредбата на чл.240, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗД и чл.430 от ТЗ, че
възнаградителна лихва по договор за заем може да се уговаря, то същата се дължи
само за периода на действие на договора за заем, доколкото съгласно чл.71 от ЗЗД и чл.432 от ТЗ кредиторът не може да иска връщане на заетата сума преди
изтичане на срока, когато задължението за това е срочно, освен при предвидените
в текста изключения, като в случаите на предсрочна изискуемост размерът на
вземането на кредитора по договор за заем се определя
в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
/главницата/ и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането, и възнаградителна лихва върху предсрочно падежиралата
главница не се дължи, защото тя е уговорена като
възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на
договора/т.2 ТР 3/2017 на ОСГТК на ВКС/.
При приетото, че към 05.11.2018г. кредиторът обявява предсрочната
изискуемост на кредита на кредитополучателя и съгласно неоспореното по делото
заключение на ССчЕ, съдът приема, че по договора за кредит са дължими следните
суми: главница от 12 104.22 лв. за периода от 05.02.2018г. до 05.10.2022г.,
възнаградителна лихва от 961.19 лв. за периода от 05.01.2018г. до 04.11.2018г.
включ. и наказателна лихва от 133.54 лв. за периода от 05.02.2018г. до 04.11.2018г.,
посочена в заключението на вещото лице като редовна наказателна лихва върху
падежирали и просрочени вноски, като в размер от 134.55 лв. такава се
претендира и от ищеца като лихва върху
вноски с настъпил падеж, последната от които на 05.11.2018г., датата,
предхождаща подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.До тези размери исковете
подлежат на уважаване, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.За претендираната наказателна лихва в
размер на 65.46 лв. за периода от 05.11.2018г. до 15.11.2018г. върху предсрочно
изискуема главница искът следва да се отхвърли, тъй като същата надвишава
размера на законната лихва, която в периода е 10 %, а наказателната е 10% плюс
възнаградителната лихва по договора, и след като кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем, кредиторът може да търси само обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху невърнатата главница.Правилата за това са
установени в чл.33, ал.1, вр. ал.2 от ЗПК, че при
забава на потребителя кредиторът има право на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забава, като обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва, и на чл.70, ал.1 от ЗЗД, че срокът се смята уговорен в
полза на длъжника, и на чл.84, ал.1 изр.1-во, вр. чл.86, ал.1 изр. 1-во от ЗЗД,
че за неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата-този, следващ изтичането на срока за
изпълнение-чл.72, ал.1 изр.4-то от ЗЗД, като срокът, от който се дължи законна
лихва с оглед обявената предсрочна изискумемост на кредита е 06.11.2018г., и
такава кредиторът претендира от 16.11.2018г.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право
на разноски както в настоящото, така и в заповедното производство, съразмерно
на уважената част от иска, като на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, има право на
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, което с оглед
защитавания материален интерес съдът определя на 100 лв.Така от направените в
настоящото производство разноски от 318.88 лв. за държавна такса, 400 лв. за
възнаграждение на вещо лице, 500 лв. за възнаграждение на особен представетел
на ответника и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, ищецът има право на
разноски от 1 312.37 лв.. В заповедното
производство ищецът прави разноски от 265.29 лв. за държавна такса и 150 лв. за присъдено юрисконсултско възнаграждение, от които има право на
413.42 лв.Разноските следва да се възложат в тежест на ответника, който също
има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска/ чл.78, ал.3 от ГПК/, но не доказва направата на такива,
при което не му се следват.
Мотивиран от изложеното, Районният съд
РЕШИ :
ПРИЗНАВА за установено, че “Райфайзенбанк
(България)”ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, има парично
вземане от Е.С.П. с ЕГН **********,***, произхождащо от Договор за потребителски кредит
от 15.10.2012г. и Анекс N 1 от 15.12.2015г., в размер на следните суми: 12 104.22 лв. главница
за периода от 05.02.2018г. до 05.10.2022г., ведно със законната лихва от
16.11.2018г. до окончателното й изплащане, 961.19 лв. възнаградителна лихва за
периода от 05.01.2018г. до 04.11.2018г. включ. и 133.54 лв. наказателна лихва
за периода от 05.02.2018г. до 04.11.2018г. включ., като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл.422, ал.1 от ГПК за наказателна лихва за сумата 65.46 лв. за периода от
05.11.2018г. до 15.11.2018г., за което парично вземане е издадена Заповед N 757/20.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. N
1690/2018г. на РС-Кърджали.
ОСЪЖДА Е.С.П. с ЕГН **********,***, да заплати на “Райфайзенбанк (България)”ЕАД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, сумата 1 725.79 лв.
разноски по делото, от която 1 312.37 лв. по настоящото производство и
413.42 лв. по заповедното ч.гр.д. N 1690/2018г. на РС-Кърджали.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: