Решение по дело №12952/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 284
Дата: 22 януари 2025 г.
Съдия: Ваня Ангелова Горанова
Дело: 20241110212952
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 284
гр. София, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110212952 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. В. Б. срещу наказателно постановление
/НП/ № СО-ОД-Д-24-19-026 от 16.08.2024 г., издадено от заместник-кмет на
Столична община /СО/, направление „Транспорт и градска мобилност“, с
което за нарушение на чл. 29а, ал.1, т.6 от Наредба за организацията на
движението на територията на Столична община /Наредбата/ и на основание
чл. 154а, ал.2 от същата Наредба, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 5000 лв.
В жалбата се изтъкват доводи относно необоснованост и
незаконосъобразност на постановеното наказателно постановление, като се
иска отмяната му в цялост; алтернативно, жалбоподателят моли съда да
намали предваденото административно наказание „глоба“ до минимума му.
Претендират се разноски в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител. Жалбата се поддържа и се моли
за това, НП да бъде отменено /при условията на евентуалност се иска
намаляване на размера на глобата/.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се от
1
процесуален представител. Жалбата се оспорва и се моли да се потвърди НП,
както и глобата - в пълен размер.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 18.05.2024г. в 10:00ч. в гр. София, район «Люлин», Софийски
Околовръстен път, преди разклона за кв.»Филиповци», е извършена проверка
от органите на Столичен инспекторат към СО на жалбоподателя, в качеството
му на водач на тежкотоварно МПС с регистрационен номер СО 4488 СМ.
Проверяващите приключили проверката с констатация, че лицето
транспортира земни маси без издадено направление по реда на Наредба за
управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на
територията на Столична община /НУОПОЧТСО/, с което нарушава
разпоредбата на чл. 29а, ал.1, т.6 от Наредба за организация на движението на
територията на Столична община. Съставен е акт за установяване на
административно нарушение /АУАН / № 24-19-026 от 18.05.2024 г., подписан
от жалбоподателя с обяснение, че е спрял превозното средство – камион – и не
е разтоварвал земни маси.
На база проверката и АУАН на 06.08.2024г. на жалбоподателя е издадено
НП за извършено нарушение на чл. 29а, ал.1, т.6 от Наредба за организация на
движението на територията на Столична община, за което на основание чл.
154а, ал.2 от същата Наредба му е наложено административно наказание
«глоба» в размер на 5000 лв.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното
установяване: показанията на св. К. Ц., актосъставител; АУАН; заповеди за
компетентност, копие от трудов договор, копие от НА, копие от длъжностна
характеристика, както и от останалите материали по делото. Св. Ц.
потвърждава в цялост констатациите в АУАН. Съдът кредитира показанията на
свидетеля като последователни и логични, без противоречия. Съдът цени
писмените доказателства по делото, събрани и приобщени по предвидения в
закона ред.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи
2
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на
преклузивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът не констатира допуснати в
административната фаза на административнонаказателното производство по
ангажиране на отговорността на жалбоподателя съществени нарушения на
процесуалните правила досежно компетентността на длъжностното лице,
съставило АУАН, респективно издалия НП. Актът е съставен от компетентно
лице, а НП е издадено от компетентно лице, съобразно правомощията,
вменени със заповеди за компетентност. Настоящият състав на съда намира за
спазени сроковете по чл.34, ал.1, изр.2, предл.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН
в тримесечен срок от откриване на нарушителя и две години от извършването
на процесното нарушение. В срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и НП.
С атакуваното НП на Д. *** Б. е предявено административно
обвинение за нарушение на разпоредбата на чл. 29а, ал.1, т.6 от Наредба за
организация на движението на територията на Столична община, която гласи:
„Забранява се транспортиране на строителни отпадъци и земни маси без
издадено направление по реда на НУОПОЧТСО“. Съгласно § 2, т.5 от
допълнителните разпоредби от Наредба за управление на отпадъците и
поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община,
"земни маси" са всички материали от естествен произход, добити при
извършването на изкопни работи при строителството, независимо от
съотношението на съдържащите се в тях скални късове, пясъци, чакъли и
почви. По време на извършенатапроверка безпорно е установено, че
жалбоподатеят транспортира земни маси без издадено направление по реда на
НУОПОЧТСО – обстоятелство, по което самият той не спори. В този смисъл,
съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава
на описаното в НП нарушение.
3
На следващо място, съгласно изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и
актосъставителят, и административнонаказващият орган /АНО/ имат за
задължение да посочат в своите актове по един непротиворечив начин датата
и мястото на извършване на нарушението; описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено; законните разпоредби, които са
нарушени и предвидената от закона санкция на това. Съпоставяйки тези
изисквания с текстовите части на представените по делото актове, съдебният
състав прецени, че съставеният АУАН съдържа законовите реквизити по чл.42
от ЗАНН, а издаденото въз основа на него НП – тези по чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Отделно от това, не се установява да е налице приложимост на института
на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, в който закон няма
легална дефиниция на понятието „маловажен случай“. Доколкото
разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към общата част на НК, следва да се
приложи понятието, дадено в чл. 93, т.9 НК: „Маловажен случай" е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.“ В случая не се
установява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид. Така също, разпоредбата
на чл. 154а, ал.2 от Наредба за организация на движението на територията на
Столична община предвижда за извършване на нарушение на разпоредбата на
чл.29а, ал.1, т.6 от същата Наредба налагане на административно наказание
„глоба“ в размер в границите от 100 лв. до 5000 лв. Известно е, че санкцията,
наложена от АНО, следва да съответства на обществената опасност на
извършеното нарушение. Именно поради това настоящият съдебен състав
намира, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, но са
налице смекчаващи вината обстоятелста, които да доведат до намаляване
размера на наложената от административния орган глоба. Съдът намира, че
наказанието, наложено по отношение на коментираното нарушение, е
определено в границите, предвидени от закона. Липсват обаче изложени
каквито и да било мотиви от страна на АНО, поради каква причина е
определил размера на глобата в нейния максимум от 5000 лева. В конкретния
случай съдът намира, че АНО произволно и немотивирано е определил
размера на глобата по чл.154а ал.2 от Наредба за организация на движението
4
на територията на Столична община, като липсват данни за това, нарушението
да не е за пръв път, поради което намира, че размерът на глобата следва да
бъде намален към минимума и определен на 500 лева, считайки, че по този
начин е възможно да се постигнат целите на наказанието, предвидени в
закона.
С оглед направеното искане за присъждане на разноски по делото, съдът
установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство, страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съдът се произнася по разноските, сторени по делото, което
разглежда, когато страните са поискали това. В хода на производството от
страна на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски.
Предвид изхода по спора, настоящият съдебен състав намира, че претенцията
на жалбоподателя в тази посока следва да бъде уважена и да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в справедлив размер, съобразно уважената й част.
Жалбоподателят в хода на съдебното производство е бил представляван от
надлежно упълномощен адвокат, поискал присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 800лв. При съобразяване на обстоятелството, че
процесуалният представител на жалбоподателя е осъществявал правна помощ
и съдействие при разглеждане на производството по ЗДвП на първа инстанция,
като извършените действия не се отличават с правна или фактическа
сложност, с такива не се характеризира и делото, съдът намира за правилно
възнаграждението да бъде определено пропорционално на извършената
работа. Така съдът намира, че адвокатското възнаграждение слеедва да е в
размер на 500 лв. В този смисъл, с оглед изхода на делото, пропорционално
въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя паричната сума от
450 лв. за адвокатско възнаграждение
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ № СО-ОД-Д-24-19-026 от 16.08.2024 г., издадено от
заместник-кмет на Столична община /СО/, направление „Транспорт и градска
мобилност“, с което за нарушение на чл. 29а, ал.1, т.6 от Наредба за
5
организацията на движението на територията на Столична община
/Наредбата/ и на основание чл. 154а, ал.2 от същата Наредба, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
5000 лв., като намалява размера на наложеното наказание „глоба“ на 500лв.
/петстотин/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата му част.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на жалбоподателя сумата от
450 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6