РЕШЕНИЕ
гр.София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на девети декември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена И.
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Розалина Ботева
при секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора
.................... като разгледа докладваното от съдия И. в.гр.дело N: 7 538 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 80979 от 03.05.2020 г., постановено по гр.д.№ 88 689/2017 г.
по описа на СРС, ГО, 143 състав – с отстранена очевидна фактическа грешка в диспозитива на същото с решение № 20137942 от 14.06.2021
г., Т.К.Д., ЕГН ********** е осъден да преустанови спрямо М.Н.И., ЕГН **********
неоснователното действие, което й пречи да упражнява своето право на
собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда,
съгласно схема № 15-609549/01.12.2017 г., издадена от СГКК – град София, с идентификатор
68134.608.349.1.3 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.София, район „Изгрев“,
ул.“*******, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.608.349, който самостоятелен обект в
сграда, съгласно документ за собственост представлява тавански етаж, находящ се
в източния близнак на сградата на ул.“*******в гр.София, със застроена площ от
66 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, антре и клозет, заедно с 21,65 %
идеални части от общите части на сградата и 14,99 % идеални части от дворното
място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 603 кв.м., като
извърши необходимите фактически действия като демонтира ползваните от него два
броя електрически бойлери и изводите към тях, разположени на стълбището между
втори и трети етаж в описаната триетажна
жилищна сграда – източен близнак с административен адрес: гр.София, кв.“Левски“,
ул.“*******.
Със същия акт Т.К.Д. е осъден да заплати на М.Н.И. сумата 11 520,00
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропус-нати
ползи от неотдаването под наем на собствения на ищцата имот за период от три
години, считано от 01.01.2014 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на завеждане на иска – 20.12.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, както сумата 2 105,90 лева, направени от нея
разноски в производството.
Срещу постановеното съдебно решение е
депозирана въззивна жалба от Т.К.Д.,***. В жалбата
се поддържа, че обжалваното решение в неговата цялост е недо-пустимо,
тъй като искът е насочен само срещу единия съсобственик, а пасивно легитимирани
като ответници са всички собственици на имота, които
не са конституирани по делото, а това е условие за допустимост на негаторния иск съгласно решение № 184/01.07.2014 г. по
гр.д.№ 7419/2013 г. на ВКС, І ГО. При условията на евентуалност се твърди, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, поради това че съдът е разгледал
исковете едностранчиво, не е разгледал нито един довод на ответника и е
обосновал решението си с негодни доказателства – неистински, нищожни и
невалидни административни документи и със свидетелски показания на двама бивши
затворници, като единият от тях /съпругът на ищцата/, е и заинтересовано лице,
а другият – не е живял на адреса и няма квалификация и занимания с отдаване на
имоти под наем. Сочи се и че по отношение на иска не са доказани всичките
елементи от фактически състав на деликта, в т.ч. и причинната
връзка, която не се предполага, а трябва да бъде дока-зана,
което не е сторено от ищцата, като са релевирани
доводи и че ако изобщо има непозво-лено увреждане е
изтекла и петгодишната давност по чл.110 ЗЗД. Отразено е и че ищцата е приела
/съгласила се е/ с наличието на двата стари бойлери, съществуващи от 1978 г. от
родителите на ответника, видно от спогодбата-делба, от която черпи правата си;
че тя е живяла в съседната къща-близнак цял живот без да обитава, ползва и
владее тавана в източния близнак, както и че общата вещ – бойлерите се
използват и управляват съгласно решението на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от собствеността – чл.32, ал.1 ЗС.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение на
СРС и да му присъди направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от ищцата М.Н.И.,***, в който се поддържа, че същата е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение, а решението на СРС да бъде потвърдено – като допустимо,
правилно и законосъобразно. Излагат се доводи, че не са налице сочените от въззивника отменителни основания,
правните изводи на първоинстанционния съд
съответстват на събраните доказателства, нормативната уредба и константната
практика на ВКС, при детайлно обсъждане на всички доводи и възражения на
ответната страна и анализиране на представените доказателства. Претендира присъждането
на направените по делото разноски.
Софийски градски съд като прецени
доводите на страните и събраните по делото дока-зателства
съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено след-ното:
Въззивната
жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока
по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в
жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато
следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение
/ТР/ № 1/09.12. 2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно
и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че настоящият казус не попада
в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС.
Неоснователни
наведените в жалбата доводи, касаещи недопустимостта на постанове-ното
от първоинстанционния съд решение. Ответникът не е
доказал твърденията си, че е единствен собственик на самостоятелните обекти, находящи се под този, чийто собственик е ищцата, като от
друга страна дори и това обстоятелство да е налице, легитимиран да отговаря по
иск с правно основание чл.109 ЗС е всеки правен субект, който създава или
поддържа пречките за упражняване на правото на собственост на ищеца
Цитираното в жалбата решение № 184/01.07.2014 г. по гр.д.№
7419/2013 г. на ВКС, І ГО е неотносимо към
разглеждания въпрос, тъй като в дадения
случай не се касае за претенция по чл.38, ал.2 ЗС.
С оглед горното следва
да се обсъдят релевираните доводи относно правилността
на обжалвания акт.
С подадената от М.Н.И. искова молба с уточненията към
нея съдът е сезиран при условията на кумулативно съединяване с искове с правно
основание чл.109, ал.1 ЗС и чл.45, ал.1 ЗЗД. Заявено е искане за осъждане на
ответника Тото К.Д. да извърши необходимите фактически
действия като демонтира поставените от него два броя електрически бойлери и
изводите към тях, разположени на стълбището между втори и трети етаж в
триетажната жилищна сграда – източен близнак – сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.608.349, с административен адрес: гр.София,
кв.“Левски“, ул. “*******, с което да й осигури безпрепятствен достъп до
собствения й имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, съгласно схема №
15-609549/01.12.2017 г., издадена от СГКК – град София, с идентификатор
68134.608.349.1.3 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.София, район „Изгрев“,
ул.“*******, който самостоятелен обект, съгласно документ за собственост –
нотариален акт за собственост на недвижим имот № 140, том ІV, дело № 1703/1998
г. на нотариус Д.К., представлява тавански етаж, находящ се в източния близнак
на сградата на ул.“*******в гр.София, със застроена площ от 66 кв.м., състоящ
се от две стаи, кухня, антре и клозет, заедно с 21,65 % идеални части от общите
части на сградата и 14,99 % идеални части от дворното място, върху което е
построена сградата, цялото с площ от 603 кв.м., както и безпрепятствен достъп
до крайния евакуационен изход на кота терен. Наведени
са твърдения, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в същата сграда
с идентификатор 68134.608.349.1.2, находящ се под собствения на ищцата им, на
втори етаж от източния близнак, както и на първия етаж от същата сграда –
източен близнак, правата върху които е придобил по силата на наследствено
правоотношение от родителите му К.Н.Д. и Н.Д., станали техни собственици съгласно съдебна делба-спогодба, отразени им като
дял втори и трети в съдебен протокол от 07.12.1979 г. по гр.д.№ 1228/1979 г. по
описа на СРС, както и впоследствие от сестра му М.К.С.. Посочено е и че
достъпът до собствения на ищцата имот се осъществява от стълбище, което по
естеството си и по предназначение е обща част на сградата, както и че преди
няколко години ответникът е монтирал два електрически бойлера на стълбището,
като разстоянието между тях и парапета е само 57 см., което затруднява
преминаването покрай тях и прави невъзможно внасянето и изнасянето на обемисти
предмети, мебели, материали за ремонт и др., с което ограничава и пречи на
пълноценното ползване на собствения й имот. Релевирани
са твърдения и че въпреки направените опити да уредят въпроса извънсъдебно,
вкл. и след отправените предписания от РСПБЗН за премахването на бойлерите, тъй
като намаляват свет-лата широчина на стълбището под
минимално допустимата за такъв вид сгради, но ответникът бездейства и не
премахва електрическите бойлери, с който се ограничава и препятства достъпът до
имота на ищцата.
Наведени са доводи и че в резултат на
това поведение на ответника ищцата е претърпяла и неимуществени вреди –
пропуснати ползи от отдаването под наем на собствения й жилищен имот, тъй като
дошлите кандидати са се отказвали поради затруднения достъп до имота – да
направян ремонт на жилището, да внасят машини, мебели, детски колички и пр.,
като е посочено, че единствената причина да не се отдаде имотът под наем е било
наличието на монтираните бойлери на стълбището, противопровното
деяние на ответника. С оглед горните обстоятелства е заявена и претенция
ответникът Тото К.Д. да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 11 520,00 лева –
обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от неотдаването под наем на
собствения й имот за три години, считано от 01.01.2014
г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до оконтателното заплащане на сумата и направените по делото
разноски.
В депозираният отговор по чл.131,
ал.1 ГПК Тото К.Д. е оспорил изцяло
предявените срещу него искове – негаторен иск по
чл.109 ЗС и иск за вреди от непозволено увреждане. Релевирани
са съображения за недопустимост и неоснователност на тези искове, наведени са
доводи за невярност на твърденията в исковата молба, че ответникът е монтирал
електрическите бойлери, който са били монтирани още през 70-те години на
миналия век. Оспорени са твърденията, че ответникът е извършвал някакви
действия, с които да пречи на упражняването на правото на собственост на
ищцата, а тъкмо обратното – предоставил й е ключ от входната врата на двора и
на сградата и пр. поддържа, че до втората половина на 2017 г. на таванския етаж
на сградата не е имало изградена електрическа инсталация и съпругът на ищцата е
ползвал ток с кабел от съседната сграда, като същият не е бил и водоснабден; че
започналото административнонаказателно производство
през 2017 г. от Пета РСПБЗН е недовършено поради отказ на службата да издаде
наказателно постановление за извършени нарушения от ответника, което означава
липса на нарушение на протовопожарни правила; че неелектроснабден и неводоснабден към указания в исковата
молба период имот няма как да бъде отдаден под наем за жилищни нужди, като в
случая е налице опит за злоупотреба с право. Претендира присъждането на
разноски.
Във
връзка с предмета на спора с исковата молба е представено заверено копие от нотариален акт за собственост на недвижим имот № 140,
том ІV, дело № 1703/13.03.1998 г. на нотариус Д.К.при СНС към СРС, съставен по
реда на чл.483 и сл. от ГПК /отм./, с който ищцата М.Н.И., ЕГН ********** е
призната са собственик на основание наследство и делба на следния недвижим
имот: тавански
етаж, находящ се в град София, в източния близнак на сградата на ул.“Антон
Митов“ № 6, застроен на площ
от 66,00 кв.м., състоящ се от две стаи, хол,
кухня, антре и клозет, заедно с 21,65 % идеални части от
общите части на сградата и 14,99 % идеални
части от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 603
кв.м., съставляващо парцел V-349 от кв.274 по плана на гр. София,
м.“бул.Ботевградско шосе – рампа“.
Съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри на град София, одобрени със Заповед №
РД-18-4/09.03.2016 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, предвид данните от
представената схема
№ 15-609649 от 01.12.2017 г., издадена от СГКК - град София, този недвижим
имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.608.349.1.3, с адрес на имота:
град София, район „Изгрев“, ул.„*******, намиращ в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.608.349, с предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с брой нива на обекта – едно, с посочена
в доку-мента площ на обекта: 66,00 кв.м., с прилежащи
части: 21,65 % идеални части от общите части на сградата, при съседи на
самостоятелния обект: на същия етаж – няма, под обекта – самос-тоятелен
обект с идентификатор 68134.608.349.1.2, над обекта – няма.
Не се
спори в производството, че по силата наследствено правоприемство
от родителите му К.Н.Д. и Н.Н.Д.и от неговата сестра и
дарение от майка му Надежда Н. Д., извършено с нот.акт
№ 186, рег.№ LLLXLX, нот.дело № 33196/1997 г. на НС
при СРС, ответникът е носител на правото на собственост върху самостоятелните
обекти, находящите на първия и втория етажи в същата
жилищна сграда. Правото на собственост на праводателите
на ответника – неговите възходящи, е удостоверено и с представен в
производството протокол от проведено на 07.12.1979 г. открито съдебно заседание
по гр.дело № 1228/1979 г. по описа на Софийски районен съд, с който е одобрена
спогодба за извършена съдебна делба. Съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на град София, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016
г. на Изпълнителния директор на АГКК, самостоятелният обект, находящ се на
втори жилищен етаж е с идентифика-тор
68134.608.349.1.2
Безспорно е в процеса, което се установява и от заключението на приетата пред СРС съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.Н.И., което съдът кредитира като пълно, обосновано и компетентно изготвено/, че жилищната сграда, в която се намира процесният имот на ищцата, е триетажна, като връзката между етажите се осъществява посредством естествено осветено стълбище, завършващо с краен евакуационен изход на кота терен, което стълбището служи за евакуация на всички живущи; че сградата няма друг изход, както и че на стълбищната площадка между втори и трети етаж са монтирани два електрически бойлера.
От разглежданото доказателство се констатира и че измерената на място светла широчина на стълбището е 100 см., съгласно одобрен архитектурен проект от 24.05.1958 г. и позволителен билет № 122/27.09.1968 г.; че монтираните бойлери намаляват светлата широчина на стълбището, като от дървения парапет на стълбищната клетка до бойлерите е останала светла широчина 57 см., което разстояние е под минималното допустимо за такъв вид сгради и е в нарушение на противопожарните строителни правила и норми, заложени при проектирането и изпълнението на жилищната сграда, предвид разпоредбите на чл.36 от Противопожарните строителни норми от 1956 г. и чл.14, ал.1 от Наредба № 8121з - 647/2014 г. и във връзка с чл.34, ал.1, т.3 от Наредба N 81213з-647/2014 г.
Визираните обстоятелства се установява и от представените по делото писмо с peг.№ 1256/31.05.2017 г. на началника на Пета РСПБЗН, Разпореждане № 05-02-33/31.05.2017 г. на инспектор в Пета РСПБЗН, Разпореждане № 05-02-33/21.07.2017 г. на началник сектор ДПК и ПД в Пета РСПБЗН, Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 411/14.08.2017 г. на Пета РСПБЗН и Наказателно постановление № 411/04.12.2017 г. на директора на СДПБЗН. В същите е удостоверено, че монтираните електрически уреди /два електрически бойлера/, в обема на стълбищната клетка, която се използва за евакуация от сгра-дата, намаляват светлата широчина на стълбището и представляват нарушение на изискването на чл.34, ал.1, т.3 във връзка с чл.14, ал.1 о т Наредба N 81213з-647/01.10./2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите /ДВ, бр.89/2014 г./.
От заключението на съдебно-техническата е видно и че стеснението на стълбището от разположените два бойлера изключително затруднява достъпа до имота на ищцата, находящ се на третия етаж, за извършване на строително-ремонтни дейности, пренасяне на по-обемни предмети и при евакуация, а според събраните гласни доказателства – показанията на свидете-лите П.Д./живущ в съседен имота/ и И.И./съпруг на ищцата/, чийто пока-зания съдът преценява с оглед изискванията на чл.172 ГПК и останалия събран по делото доказателствен материал – и нормалното движение на хора. П.Д.свидетелства, че „някой по-едър човек като него трудно минава“, а И.И.– „че минават на една страна“.
Вещото лице инж.И. в изготвената от нея съдебно-техническа експертиза обосно-ва и заключение, че няма друг технически и конструктивен вариант за безпрепятствен достъп до имота на ищцата, във връзка с което са издадени и предписанията на Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, Пета РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ да бъдат премахнати монтираните електрически уреди от обема на евакуацион-ното стълбище, който завършва с краен евакуационен изход на кота терен.
От показанията на свидетелите П.Д.и И.И.към момента на разпита им пред първа инстанция двата бойлера и изходите за тях се използват за жилището на ответника на втория етаж, което обстоятелство не се оспорва от последния. Извънсъдебни признания за ползването на бойлерите от Т. Д.се съдържат и в представеното по делото възражение на същия от 31.08.2017 г. във връзка с АУАН № 0011241/18.08.2017 г.
В производството не е спорно обстоятелството, че процесните бойлери не са премах-нати и към приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция.
Безспорно е в производството и че ищцата М.И. живее в друг недвижим имот, а не в процесния, което се потвърждава и от показанията на И.И.и на разпитания по искане на ответника свидетел Ю.Ц./живущ в съседен имот/.
Съгласно данните от разпита на И.И.и П.Д.ищцата и съпругът й са искали да отдадат под наем собствения й имот, находящ се в гр.София, ул.“*******, във връзка с което са правили много опити.
И.И.свидетелства и че много пъти са разговаряли с ответника и са му казвали, че бойлерите пречат и че трябва да ги махне, и че искат да дават жилището под наем; че по едно време той се е съгласил, но после им е казал, че няма да ги махне; че са идвали хора, харесвали са имота, но са заявявали, че няма смисъл да говорят повече, докато не се махнат бойлерите; че заради бойлерите са свалили цената на наема, но и това не помогнало да се отдаде имота под наем. Депозира показания и че в имота на съпругата му има ток и вода откакто е построена сградата; че през 2005 г. – 2006 г., когато са сменяли електромерите и са ги извеждали навън се е направила смяна на собственика и се е подписал нов договор с ЧЕЗ; че откакто са го придобили имотът е годен за живеене, електрифициран и с вода; че през 2014 г. имотът е бил в добро състояние, както и че впоследствие са се наложили ремонти след теч на покрива.
От разпита на П.Д.се установява, че ищцата и съпругът й са му споделяли, че искат да отдават под наем имота й, намиращ се на ул.“*******през 2014 г. – 2015 г.; че същият е водил кандидат-наематели при тях – около пет човека, като това е било през пролетта и лятото на 2014 г. – 2015 г. Видно е и че до наемане не се е стигнало, тъй като кандидат-наемателите са се отказвали още като виждали бойлерите и затруднения достъп до апартамента; че един човек е влязъл в апартамента, видял е, че е хубав за живеене /три стаи, кухня и коридор, доста добре направен/, но се е отказал, заради това много тясно пространст-вото; че хората, които е водил, са били случайни – които са минавали по тяхната улица, търсили са си жилище в района и са го питали, понеже работи в двора – ремонтира коли.
Господин Д.свидетелства и че ремонтът на апартамента е започнал през 2014 г. - 2015 г., но не помни точно кога.
Съгласно показанията на свидетеля на ответника Ю.Ц.през лятото на 2016 г. е правен ремонт на покрива над имота на ищцата, тъй като е имало теч, във връзка с което същият е влизал в този имот заедно с ответника Т., че към този момент всичко е било паднало, както и че много отдавна са живели наематели в имота.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля на ответника Ю.Ц.в частта, че в процесният имот не е имало вода и ток, тъй като същите почиват на предположения и на казаното му от ответника, а не на обективни факти и лични възприятия. Показанията му, че миналата година /разпитът е осъществен на 16.01.2019 г./ ищцата е изградила външен водопровод, противоречат и на събраното по делото писмено доказателство - писмо на „Софийска вода“ АД – изх.№ ЗИ-15/10.01.2019 г., неоспорено в процеса, както и на другите ангажирани в производството гласни доказателства.
Показанията на свидетеля Цонев, касаещи въпроса кой е заплатил ремонта на покрива, са ирелевантни към предмета на спора.
Във връзка с предмета на спора са приети и заверено копие от договор № 30420 за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа, сключен на 25.07.2006 г. между „Електроразпределение Столично“ АД и М.Н.И., както и удостоверение с изх.№ **********/ 03.10.2018 г. и писмо с изх.№ ********** от 09.01.2019 г., издадени от „ЧЕЗ Електро България“ АД, от които се установява, че ищцата е клиент на дружеството като страна по договор за покупко-продажба на електрическа енергия за обект с адрес: гр.София, ул.“*******, като договорът е в сила от 10.06.2010 г.
Представено е и писмо на „Софийска вода“ АД – изх.№ ЗИ-15/10.01.2019 г., в което е отразено, че в клиентската информационна система на дружеството на 14.11.2017 г. е открита индивидуална партида за заплащане на предоставени и ползвани ВиК услуги за имот на етаж 3, находящ се на адрес: гр.София, ул.“*******, на името на М.Н.И..
Съгласно данните от приетата пред СРС съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж.Н.И., сградата, в която се намира процесният недвижим имот, е проектирана и изпълнена съгласно действащите строителни правила и норми по време на строителството с двускатен покрив, без видими следи от коси пукнатини и слягания през годините на експлоатация; че от направения на място оглед на 17.10.2018 г. вещото лице е констатирало, че апартаментът на ищцата М.И. е в процес на основен луксозен ремонт, както и че средният пазарен наем за имота е в размер на 320,00 лева месечно.
С оглед тази стойност за исковия период: 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. средният пазарен наем възлиза на сума в общ размер от 11 520,00 лева.
При така приетото от фактическа страна настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, с които е обоснована основателността на претенциите на ищцата М.Н.И. по чл.109 ЗС и чл.45, ал.1 ЗЗД за времето от 01.01.2014 г. до средата на 2015 г., изведени при правилно установена по делото фактическа обстановка и приложение на релевантните правни норми, поради което на основание чл.272 ГПК, препраща към тях. В допълнение към същите във връзка с наведените в жалбата доводи съдът намира, че следва да бъдат добавени и следните съображения:
С нормата на чл.109 ЗС е
регламентиран един от способите за защита на вещното право на собственост. По
силата на тази разпоредба собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие или бездействие, което му пречи да упражнява своето
право. Този иск предоставя
правна защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост или на
ограничено вещно право. С
ангажираните до приключване на устните състезания пред първоинстанционния
съд доказателства ищцата е установила наличието на кумулативната даденост на
елементите от фактическия състав на визирания правен институт. От друга страна,
действията, които ответникът е осъден да извърши са изпълними – ясни и
конкретни са, фактически и правно възможни, като същите са в състояние и ефективно
да защитят правото на ищцата /в т.см. и решение № 50110/20.01.2023 г. по гр.д.№
4712/2021 г. на ВКС, ІІ ГО/.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя-ответник,
че същият не е пасивно материалноправно легитимиран
да отговаря по иска по чл.109 ЗС, тъй като не е доказано той да е поставил процесните бойлери, които са стари и съществуват от 1978 г.
от родителите му. Константна е практиката на ВКС, че материално легитимиран да
отговаря по претенция с правно основание чл.109 ЗС е не само лицето, което е
създало противоправното състояние, което пречи на
ищеца да упражнява правото си на собственост, но и лицето, което го поддържа,
т.е. основания за защита чрез негаторния
иск /асtio negatoria/ по чл.109 ЗС се
пораждат и при поддържане на състояние, което ограничава, смущава или пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта на ищеца според предназначението й – решение
№ 215/26.05.2011 г. по гр.д.№ 874/2010 г. на ВКС, І ГО, решение № 388/28.02.2012
г. по гр.д.№ 983/2010 г. на ВКС, І ГО, решение № 163/04.06.2012 г. по гр.д.№ 656/2011
г. на ВКС, ІІ ГО, решение № 27/26.02.2015 г. по гр.д.№ 5427/2014 г. на ВКС, ІІ
ГО, решение № 11/23.02.2018 г. по гр.д.№ 954/2017 г. на ВКС, ІІ ГО, решение № 61/07.06.2018
г. по гр.д.№ 2610/2017 г. на ВКС, І ГО, решение № 16/03.02.2021 г. по гр.д.№
1637/2020 г. на ВКС, І ГО и др. Безспорно е в доктрината и в съдебната
практика, че с негаторния иск може да се търси
защита, както срещу съсобственик, който е осъществил в съсобствен
имот действия, с които се пречи на упражняването на правото на собственост на
друг собственик, така и срещу действия и бездействия, които възпрепятстват
ползването на общи части. От събраните гласни доказателства – показанията на
свидетелите П.Д.и И.И., както и извънсъдебното
признание на Т.Д. в
представеното по делото възражение от 31.08.2017 г., безспорно е установено в
процеса, че ответникът Д., като титуляр на вещното право на собственост върху
самостоятелните обекти на втория и първия етажи в сградата с административен
адрес: гр.София, ул.“*******, ползва процесните бойлери, монтирани към жилището на втория етаж в
обема на стълбищната площадка, които бойлери обективно
пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост в пълния му обем.
Неоснователни са доводите на
жалбоподателя, че видно от спогодбата-делба ищцата е приела бойлерите,
съгласила се е с тяхното наличие. От съдържанието на одобрената от съда
спогодба за делба по гр.д.№ 1228/1979 г. на СРС се установява, че в същата не е
разглеждан въпрос във връзка с бойлери на стълбищната
клетка, нито е налице каквото й да било волеизявление от страна на ищцата в
поддържаната от Т.Д.
насока.
Ирелевантно
към основателността на иска по чл.109 ЗС е и обстоятелството, че ищцата М.И. не
живее постоянно в притежавания от нея недвижим имот, находящ се в гр.София, ул.“*******. Носителят на правото на собственост във всеки
един момент следва да разполага с възможността нормално да ползва имота си
лично или чрез друго лице.
Необосновани са и наведените в
жалбата твърдения, че първоинстанционният съд е
обосновал решението си на негодни доказателства. По делото не са ангажирани
никакви доказателства от страна на въззивника, които
да обосновават извод, че издадените от Пета РСПБЗН два броя разпореждания – №
05-02-33 от 31.05.2017 г. на инспектор инж.Д.В.и № 05-02.33 от 21.07.2017 г. на
началник сектор ДПК и ПД инж.Д.Г.са нищожни или неистински документи. Ноторно известно е, като изходящи номера на документи по образувани
пред тях преписки администрацията използва номерата на последните, съотв. визираните разпореждания касаят осъществени на място
две проверки от длъжностните лица на Пета РСПБЗН – на 28.04.2017 г. и на
28.05.2017 г. Поради липсата на предприети действия за доброволно изпълнение на
предписанията, дадени с акта от 21.07.2017 г. /първото разпореждане не е било
връчено на адресата/ на 14.08.2017 г. е издаден и актът за установяване на
административно нарушение. Обстоятелството, че издаденото наказателно
постановление по тази преписка не е било връчено на жалбоподателя не се
отразява на валидността на изготвените разпореждания за осъществените проверки.
Следва да се посочи, че дори и
такива проверки да не са били извършени от органите на противопожарната безопасност,
фактите относно мястото на монтиране на бойлерите в обема на стълбищната клетка и намаляването на светлата широчина на
стълбището вследствие на това обстоятелство могат да бъдат установявани с
всички допустими по ГПК доказателствени средства, което в случая е направено
със събраните по искане на ищцата доказателства – изслушаната
съдебно-техническа експертиза и ангажираните от нея гласни доказателства.
Не могат да бъдат споделени
възраженията на въззивника, че свидетелските показания
на И.И.и П.Д.са негодни доказателствени
средства. Същите са събрани по предвидения в процесуалния закон ред и са
допустими, тъй като не попадат в приложното поле на забраната по чл.164, ал.1 ГПК. Липсват и обстоятелства, които да обосновават тяхното некредитиране от
съда, вкл. и с оглед наведения в жалбата довод. По делото не са налице
сведения, че свидетелят Иванов е осъждан, както и за какво престъпление е
осъждан свидетелят Д.. Последният факт сам по себе си не е основание за изключване
на депозираните от него показания. Значение за преценката на достоверността на тези
свидетелски показания би имало евентуалното наличие на присъда по чл.190 НК, но
и в тази хипотеза същата се извършва с оглед всички други данни по делото.
Както бе отразено по-горе
в мотивите при осъществената преценка на обсъжданите свидетелски показания с
оглед изискванията на чл.172 ГПК и останалия събран по делото доказателствен материал съдебният
състав дава вяра на тези гласни доказателства като обективни, почиващи на лични
впечатления, несъдържащи вътрешни противоречия и противоречия с останалите
кредитирани в производството доказателства.
Неоснователни са и възраженията
на въззивника Т.Д., че не е осъществил деликт, противоправно действие,
за което да носи отговорност за периода от 01.01.2014
г. до 30.06.2015 г. По силата на разпоредбата
на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които е причинил другиму.
При неизпълнение на това общо задължение на всеки към всички, произтичащо от
закона, да не се вреди другиму, отговорността за причинените вреди е деликтна. В посочения период до м.06.2015 г. вкл. в пряк резултат
на необоснованото неизпълнение на визираното нормативно задължение от страна на
ответника Д.,
както и на изискванията на противопожарните строителни правила и норми,
предвидени в разпоредбите на чл.14, ал.1 и чл.34, ал.1, т.3 от Наредба № Із-2377 от 15.09.2011 г. за правилата
и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите
/отм./ и чл.14,
ал.1 и чл.34, ал.1, т.3 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и
нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите /ДВ бр.89/2014 г./ ищцата е претърпяла имуществени
вреди от противоправното поведение на въззивника, изразяващи се в пропуснати ползи от нереализирането
на граждански плодове от собствената й вещ от неотдаването й под наем.
Неоснователни са инвокираните в жалбата доводи, че търсените вреди не са
доказани, тъй като по делото нямало подписани договори за наем, нито договори
за посредничество с брокерски фирми, нито обявления, а договорът за наем бил
реален, формален, консенсуален и двустранен. Съгласно
нормативната уредба и константната съдебна практика договорът за наем на вещ е
двустранна, консенсуална, комутативна, възмездна, но
не и формална и реална сделка. С оглед правната същност на този вид договор не
е налице процесуална пречка обстоятелствата във връзка с преддоговорните
отношения и сключването им да се установяват с всички допустими по ГПК
доказателствени средства.
Настъпването на вредите в
обсъждания период и причинната връзка на същите с противоправното
поведение на жалбоподателя безспорно е установено по делото от събраните в хода
на същото гласни доказателства – кредитираните показания на свидетелите И.И.и П.Д., съгласно които посетилите жилището
кандидат-наематели са се отказали от неговото наемане поради ограничения достъп
до имота вследствие на ползваните от въззивника
бойлери, монтирани в стълбищната клетка на сградата,
намаляващи значително нейната широчина и възпрепятстващи както нормалното
придвижване и пренасянето на багаж, така и извършването на СРД и евакуация. Размерът
на вредите, който се определя в зависимост от вида на засегнатото благо и в
случая е съизмерим със средната пазарна наемна цена, е доказан с приетото
заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице инж.Н.И..
От друга страна, по силата на разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД при деликтната отговорност вината се презюмира,
а не подлежи на установяване в процеса от страна на ищеца.
Не могат да бъдат споделени и
твърденията на въззивника Т. Д., че е изтекла петгодишната
погасителна давност за вземането по иска за непозволено увреждане. С оглед
правилото по чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече, от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като съобразно ал.3 от същата норма за вземания
за непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. С
оглед на това, че последният е известен в случая обезщетението за първия месец
от исковия период – м.01.2014 г. е станало изискуемо на 01.02.2014 г. и към
датата на подаване на исковата молба на 20.12.2017 г. петгодишният срок по
чл.110 ЗЗД не е изтекъл.
При приетата фактическа
обстановка по делото въззивният съд намира, че не са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника Т.Д. по
предявения срещу него иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата 5 760,00
лева и период: 01.07.2015 г. – 31.12.2016 г. вкл.
Съгласно разпоредбата на чл.154,
ал.1 ГПК всяка страна в гражданското съдопроизвод-ство
е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
С приетия в първоинстанционното производство доказателствен материал, кредитиран от съда, ищцата М.Н.И. не
е установила при условията на пълно и главно доказване наличието на всички предпоставки,
обуславящи приложението на института на
непозволеното увреждане и по конкретно – настъпването на твърдяните
вреди и наличието причинно-следствена връзка между противоправното
поведение на ответника и тези вреди. Тъкмо обратното, от събраните гласни
доказателства на И.И.и П.Д.се констатира, че от средата на 2015 г. ищцата е
започнала извършването на ремонтни работи в собствения й имот, находящ се ет.3
на ул.“*******в гр.София, който ремонт,
предвид данните от изслушаната
пред СРС съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж. И., е основен,
обхващащ всички помещения и елементи на жилището – инсталации, стени, тавани,
дограми и пр., като към 17.10.2018 г. този ремонт не е бил приключил. Осъществяването
на такъв основен ремонт обективно е възпрепятствало отдаването под наем на процесния имот в обсъждания период и реализирането на
доходи от това и изключва наличието на връзка, а още по-малко пряка, между противоправното поведение на Т.Д. и нереализирането на
граждански плодове от собствената на ищцата вещ.
Липсата на кумулативната даденост
на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД относно
разглежданата претенция за времето от 01.07.2015 г. до 31.12.2016 г. вкл. обосновава невъзможност
за ангажиране на отговорността на жалбоподателя-ответник Т.Д. на взираното основание.
Наведените за първи път във въззивната жалба и в писмената защита на Т.Д. доводи за
неоснователност на исковите претенции, съотв. за
неправилност на първоинстан-ционното решение са
несвоевременни, поради което същите не следва да бъдат отсъждани.
Поради частично съвпадане на
крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния
съд по отношение на изхода от разглеждането на процесните
искове, обжалваното
решение следва да бъде
потвърдено по отношение на претенциите с правно основание чл.109 ЗС и чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата от 5 760,00 лева за
периода от
01.01.2014 г. до 30.06.2015 г. вкл., в останалата му част – относно претенцията по
чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата 5 760,00 лева за времето от 01.07.2015 г. до
31.12.2016 г. като неправилно същото следва да бъде отменено и да се постанови
ново, с което за посочената сума и период искът по чл.45, ал.1 ЗЗД да бъде
отхвърлен като неоснователен.
При приетия изход на спора следва
да се отмени и решението на СРС и в частта, в която в полза на М.Н.И. са
присъдени разноски за държавна такса и банкови такси над сумата от 314,30 лева,
за депозит за вещо лице – над сумата от 151,04 лева и за адвокатско
възнаграждение – над сумата от 779,50 лева.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя се
дължат разноски за настоящото производство на основание чл.78, ал.1 ГПК
съобразно уважената част от жалбата в размер на 595,20 лева – държавна такса и
адвокатско възнаграждение, както и на основание чл.78, ал.3 ГПК за първоинстанционното производство с оглед отхвърлената част
от исковете – в размер на 500,00 лева, заплатено адвокатско възнаграждение и
такси за съдебни удостоверения.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
жалбоподателят трябва да заплати на въззиваемата
страна М.И. разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част
от жалбата в размер на 650,00 лева.
Настоящата инстанция намира за
неоснователни наведените от страните възражения по чл.78, ал.5 ГПК. Заплатеното
от въззиваемата страна адвокатското възнаграждение е
под минималното такова по чл.7, ал.1 и ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
на ВАдС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на насрещната страна – в актуалната за спора редакция, а това от
въззивника го надвишава с 84,40 лева, което не
обосновава неговата прекомерност с оглед действителната сложност на спора и
обема на осъществената защита във въззивното
производство.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
постановеното
по гр.д.№ 88 689/2017 г. по описа на СРС, ГК, 143 състав решение № 80979 от 03.05.2020
г., с отстранена очевидна фактическа грешка в диспозитива
на същото с решение № 20137942 от 14.06.2021 г. – в ЧАСТТА, с която Т.К.Д.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на М.Н.И., **********на основание чл.4 ЗЗД
сумата 5 760,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди –
пропуснати ползи от неотдаването под наем на собствения на ищцата имот за
периода от 01.07.2015 г. до 31.12.2016 г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на завеждане на иска – 20.12.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и в ЧАСТТА, с която Т.К.Д., ЕГН ********** е осъден да заплати на М.Н.И., **********
разноски по делото за разликата над сумата от 314,30 лева до сумата 546,90 лева
– държавна такса и банкови такси, за разликата над 151,04 лева до сумата 300,00
лева – депозит за вещо лице и за разликата над 779,50 лева до сумата 1 259,00
лева – възнаграждение за един адвокат, като вместо тава ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от М.Н.И., ********** срещу Т.К.Д., ЕГН
********** иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата 5 760,00 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от
неотдаването под наем на собствения на ищцата недвижим имот, находящ се в гр.София,
ул.“*******, за периода от 01.07.2015 г. до
31.12.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на
иска – 20.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 80979 от 03.05.2020 г.,
постановеното по гр.д.№ 88 689/ 2017 г. по описа на СРС, ГК, 143 състав с
отстранена очевидна фактическа грешка в диспозитива
на същото с решение № 20137942 от 14.06.2021 г., в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М.Н.И.,***, да ЗАПЛАТИ на Т.К.Д., ЕГН ********** ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
595,20 лева /петстотин деветдесет и
пет лева и двадесет стотинки/ – разноски за въззивното
производство, както и на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 500,00 лева /петстотин лева/
–
разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на
Т.К.Д., ЕГН ********** ***, да ЗАПЛАТИ на М.Н.И.,***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 650,00 лева
/щестстотин и петдесет лева/ – разноски за въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред
Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването
му на страните – при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.