№ 3250
гр. София, 29.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000503393 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 ГПК .
Образувано е възоснова на:
1.Частна жалба с вх. Рег. № 53722 от 24.08.2022г. подадената от ЕАД „Българска
железопътна компания“ с ЕИК *********, представлявана от Т. С. Т. чрез адв. К. Й. от
САК срещу Определение № 7708 от 09.08.2022г. , постановено по гр. д. №
20221100101187 по опис на Софийски градски съд в частта, в която съда е отказал да
присъди разноски в полза на ответника. Счита, че определението е неправилно в тази
част, моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да уважи искането за
присъждане на разноски в размерна 60 638.40 лева.
2. Частна жалба с вх. Рег. № 56396 от 07.09.2022 г. подадена от Държавно
предприятие Национална компания “Железопътна инфраструктура“ с ЕИК *********
представлявана от инж. З. К., чрез пр. представител ст. Юрк В. В. срещу Определение №
7708 от 09.08.2022г. , постановено по гр.д. № 20221100101187 в частта, в която е
прекратил производството по делото като недопустимо, като е приел, че възражение с пр.
основание чл. 19 от ГПК е основателно. Постъпил е писмен отговор от ЕАД „Българска
железопътна компания“, в който са развити доводи за неоснователност на въззивната жалба.
3.Частна жалба с вх. Рег. № 71202 от 28.10.2022г. подадената от ЕАД „Българска
железопътна компания“ с ЕИК *********, представлявана от Т. С. Т. чрез адв. К. Й. от САК
срещу Определение № 10445 от 20.10.2022г. с което е оставена без уважение молба за
изменение на определение № 7708 от 20.09.2022г. в частта за разноските, на основание
чл. 248 от ГПК.
Съдът след като се запозна така представените частни жалба и писмен отговор,
констатира, че първата от тях с наименование частна жалба с вх. Рег. № 53722 от
24.08.2022г. подадената от ЕАД „Българска железопътна компания“ с ЕИК *********,
представлявана от Т. С. Т. чрез адв. К. Й. от САК срещу Определение № 7708 от
09.08.2022г. , постановено по гр.д. № 20221100101187 по опис на Софийски градски съд, в
частта, в която съда е отказал да присъди разноски в полза на ищеца, представлява молба за
изменение на определението в частта за разноските. По тази молба е постановено
Определение № 10445 от 20.10.2022г., с което е оставена без уважение молба за изменение
на определение № 7708 от 20.09.2022г. в частта за разноските.
Предвид гореизложеното, предмет на настоящото произнасяне от вззивния съд са
1
валидността, допустимостта и правилността на
1./Определение № 7709 от -9.08.2022г. в частта, в която производството е прекратено
по възражение с правно основание чл. 19 от ГПК и
2./ Определение № 10445 от 20.10.2022г. с което е оставено без уважение искане за
изменение на Определение № 7708 от 09.08.2022г. в частта за разноските.
Съдът приема, че жалбите са процесуално допустими, подадени от страни обосновали
правен интерес от обжалване, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. По тяхната
основателност, приема следното от фактическа и правна страна:
Исковото производство е образувано на 04.02.2022 г. възоснова на искова молба
предявена от Държавно предприятие „Национална компания “Железопътна
инфраструктура“ с ЕИК ********* представлявана от инж. З. К. против ЕАД „Българска
железопътна компания“ с ЕИК *********, представлявана от Т. С. Т.. С исковата молба е
предявен осъдителен иск с цена 3 090 229.32 лева, от които главница в размер на
20602080.52 лева с ДДС и мораторна лихва в размер на 1 298 148.80 лева. Ищецът е
квалифицирал исковата си претенция като такава с правно основание чл. 50 и чл.86 от ЗЗД.
В писмен отговор ответната страна е изразила становище, че осъдителната претенция
е с правно основание чл. 79 и 86 от ЗЗД, като е посочила, че между страните е сключен
договор, който регламентира и отношенията които възникват в ситуации от вида на
описаните в исковата молба. Обосновала е възражение, че претенцията на ищеца дори и да
произтича от твърдения за вреди в следствие на непозволено увреждане, в договора
страните са предвидили, че тези спорове ще се решават от Арбитражен съд при БТПП.
Посочила е, че арбитражната клауза е обективирана в Договор № 3413 от 15.04.2010 г. и
включва всички видове спорове. Настоящият съд, след като се запозна с исковата молба
приема, че предявените искове обосновават деликтната отговорност на ответника, но
същевременно, съгласно изричните клаузи в договора / чл. 17, ал.1 и ал. 2 и чл. 23, ал.2/
спора е подведомствен на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата
съобразно с неговия Правилник за дела, основани на арбитражни споразумения.
Наличието на арбитражно споразумение, според което страните предварително са
уговорили, че имуществените спорове /с изкл. на спорни вещни права и владение върху
недвижими имоти, издръжка или права по трудово правоотношение или ако едната страна е
потребител и спора е за права на това лице/ ще се решават от арбитражен съд, дрогира
разпоредбата на чл.14, ал.1 от ГПК. Арбитражната клауза е върховна проява на
диспозитивното начало, поради което, съда не само че не е компетентен да се произнесе по
спора, но е и задължен да прекрати производството пред себе си и да изпрати делото на
Арбитражен съд при БТПП. Правилно първоинстанционния съд е обосновал наличието на
относителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът не следи
служебно. Възражението за наличие на арбитражно споразумение е релевирано
своевременно. Съдът е проверил действителността на споразумението и неговия обхват и
след като е констатирал, че обхваща въведения с иска правен спор, правилно и обосновано е
прекратил производството пред себе си. В мотивите към съдебния акт, първостепенния съд е
изложил всички съображения процесуалния характер на договора и процесуалните правни
последици, които следват от него, поради което Определение № 7709 от 09.08.2022г. в
частта, в която производството е прекратено по възражение с правно основание чл. 19 от
ГПК следва да бъде потвърдено.
Претенцията за разноски в производството, обоснована от ответника и поддържана в
инициирано от него производство по чл. 248 от ГПК е неоснователна. Прекратяването на
делото, поради неподведомственост не прекратява спора нито влизането в сила на това
определение стабилизира разграничаването на съда от спора. Възможна е хипотеза, в която
да се развие препирня за подведомственост. Тогава, в зависимост от изхода на препирнята,
съда може да бъде задължен да разгледа спора като първа инстанция. Едва тогава, ще
възникне неговата компетентност да се произнесе по разноските. Към настоящия момент
Арбитражния съд на БТПП е посочен от съда като компетентен да се произнесе по спора.
Определението, с което производството е прекратено пред Софийски градски съд не е акт, с
2
който приключва делото в съответната инстанция и в този смисъл е неприложима
разпоредбата на чл. 81 от ГПК. Това становище на настоящия съдебен състав е в
противоречие с Определение № 105 от 11.02.2013 г. по ч.т.д. №975/2012 г., но настоящият
въззивен съд счита, че делото следва да се изплати служебно на компетентния арбитражен
съд. В този смисъл е Решение № 174 от 19.12.2017 г. по т. д. № 417/2017 г.,ТК, I I ТО на
ВКС.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7709 от 09.08.2022г. в частта, в която
производството е прекратено по възражение с правно основание чл. 19 от ГПК
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 10445 от 20.10.2022г. с което е оставено без
уважение искане за изменение на Определение № 7708 от 09.08.2022г. в частта за
разноските.
Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването за постановеното определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3