Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07.08.2024г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 29 състав
на
пети юни година 2024
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Гергана Х. - Коюмджиева
секретар: Камелия Славкова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1730 по
описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.135, ал.1
от ЗЗД.
По изложените в исковата
молба, както и в пояснителна молба с вх.№30025/06.03.2020г. обстоятелства ищецът
„У.Б.“ АД, чрез адв.Г.Х. - пълномощник е предявил
срещу А.А.В. и Р.В.Н. иск с правно основание чл. 135,
ал. 1 от ЗЗД, да бъде обявен
за недействителен спрямо ищеца договор за покупко - продажба, сключен между ответниците,
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №71, т. 1,
рег.№ 2252, д.№ 64 от 23.08.2016г., по описа на нотариус А.Г.№ 437 при НК, р-н
на действие PC - София, вписан в СВ, вх.рег.№ *******23.08.2016г., акт № 185,
том 120, дело 37749/2016г., по силата на който Р.Н., в качеството на продавач,
прехвърлил на А.В., в качеството на купувач, правото на собственост върху
недвижим имот, находящ се в гр. София, СО, р-н „Витоша“, ул. „*******представляващ
„Източно детско“ жилище, със степен на завършеност „груб строеж“, с площ от 232
кв.м., представляващо мезонет на три нива, разположен в югоизточната част на
сградата и подробно индивидуализиран в исковата молба, представляващ
самостоятелен обект с предназначение „жилище“, изнесено като имот с
идентификатор № 68134.1972.2850.4.3., с брой нива на обекта – 3 и площ по
документи – 232 кв.м., заедно с ¼ част ид. част от вътрешен двор, заедно
със съответните ид. части от правото на строеж и ½ ид.ч. от правото на
собственост върху поземления имот, върху който е построена сградата, целият с
площ от 1798 кв.м., нанесен като имот с идентификатор 68134.1972.2850.
Изложени са доводи, че банката ищец, в качеството на кредитор на
съществуващи неудовлетворени вземания по договор за банков кредит от 26.07.2013
г., за които е издадена заповед за изпълнение по заявление от 15.11.2016 г., е увредена от договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 23.08.2016г., представляващ последваща разпоредителна сделка
от приобретателя Р.Н., след разпоредителната сделка с длъжника В.Н. и
сключен между ответниците, макар прехвърлителят Р.Н. и приобретателят
А.В. да са знаели, че разпореждането с имота уврежда ищеца като кредитор на В.Н..
Според ищеца знанието за увреждането се извеждало от: уговарянето на продажна
цена под данъчната оценка на имота; разсрочване на изпълнението на задължението
за плащането на продажната цена при изключително дълъг срок (36 месечни вноски)
без уговаряне на лихва за разсрочването и учредяването на право на ползване на
прехвърлителя.
Наведени са твърдения, че съгласно
договор за банков кредит от 26.07.2013г. на дружество кредитополучател „А.М.К.“ООД и на съдлъжника В.Н.
е отпуснат кредит в размер на 300 000 евро. Поради неплащане на кредита,
банката ищец се снадбила със Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК,
издадена по ч.гр.д.№65155/2016г. на СРС за
сумите 282 000 евро
главница, 7533 евро лихва върху
просрочена главница, 5 757 евро такса и разноски.
Сочи се, че на 24.03.2015г. длъжникът по гореописания кредит В.Н. е дарил на баща си Р.Н. - ответник по настоящия
иск, процесните имоти, който
безвъзмезден договор е сключен с Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№20, том 1, рег.№0923, дело №18 от 24.03.2015г., на нотариус А.Г..
Сочи се още, че банката ищец атакувала по съдебен ред извършеното
дарение, като сделка увреждаща правото й на кредитор, да погаси дадения кредит
от единственото налично имущество на дължниците, съгласно публичните регистри,
в случая процесните имоти на длъжника - В.Н..
Твърди се, че с в.с. решение по гр.д. № 2942/2017г. на СГС, е обявена за
недействителна
на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД спрямо „УниКридит Булбанк“ АД, извършената между В.Р.Н. и Р.В.Н.,
разпоредителна сделка-дарение обективирана в
Нотариален акт № 20, том І, рег.№ 0923, дело № 18/24,03,2015год., по силата на
който В.Р.Н. дарява на Р. В.Н., недвижим
имот, а именно: ИЗТОЧНО ДЕТСКО ЖИЛИЩЕ, със степен на завършеност - „груб
строеж“, с площ от 232 квадратни метра, представляващо мезонет на три нива, заедно с ¼ част ид. част от вътрешен двор,
заедно със съответните ид. части от правото на строеж и ½ ид.ч. от
правото на собственост върху поземления имот, върху който е построена сградата.
Изложено е, че преди вписване на исковата молба по гр.д.№ 2942 /2017г.
на СГС, ответникът Р.Н. прехвърлил на А.В. процесния
недвижим имот с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №71, т. 1,
рег.№ 2252, д.№ 64 от 23.08.2016г., по описа на нотариус А.Г.№ 437 при НК, р-н
на действие PC - София, вписан в СВ, вх.рег.№ *******23.08.2016г., акт № 185,
том 120, дело 37749/2016г. за сумата от 215 000лв. платима по банков път
разсрочено. Наведен е довод, че договорът е сключен между ответниците, макар
прехвърлителят Р.Н. и приобретателят А.В. да са
знаели, че разпореждането с имота уврежда ищеца като кредитор на В.Н.. Знанието
за увреждането се извеждало от: уговарянето на продажна цена под данъчната
оценка на имота; разсрочване на изпълнението на задължението за плащането на
продажната цена при изключително дълъг срок (36 месечни вноски) без уговаряне
на лихва за разсрочването и учредяването на право на ползване на прехвърлителя.
Ищецът се позовава на указанията по т.3 от Тълкувателно решение №2/
2019г. по тълк.д. №2/2017г. на ОСГТК на ВКС, според които защитата на кредитора
по чл. 135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в
чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на
иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на
първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки,
които го увреждат.
В
срока по чл.131 от ГПК от страна на ответниците А.В. и Р.Н. са постъпили
отговори, с които същите са направили възражения за:
• недопустимост
на производството поради липса на правен интерес за банката при твърденията за
пълна симулация на сделката и пълното й удовлетворяване като кредитор по
договора за банков кредит;
•
при евентуалност оспорват предявения иск по основание. Ответниците
навеждат довод, че вземането на „У.Б.“ АД по процесния
кредит е напълно удовлетворено, предвид полученото плащане от гарантираща го
институция Еворпейски фонд за регионално развитие /ЕФРР/. Наведен е довод, че
уговорена в нотариялния акт за продажба цена е напълно изплатена от ответника В.
на продавача Н., по банков път чрез поредица от банкови преводи в Първа
инвестиционна банка. Сочи се, че притеснението на продавача било дали ще получи
плащането в уговорения тригодишен срок, което било причината да запази вещно
право на полване върху имота. От своя страна при сделката купувачът се
притеснявал, че сградата няма разрешение за ползване, като уговорката между
страните била продавачът да въведе сградата в експлоатация до изплащане на
цената. Твърди се, че тези условности и
рискове обясняват цената на сделката, която се вижда ниска за ищеца. Наведен е
довод, че отлагането на пълноценното ползване на имота от страна купувача,
поради липсата на разрешение
за ползване се отразява в намаляване на цената. Оспорени са като напълно
неоснователни твърденията за недобросъвестност на ответника В., като трето лице
приобретал по възмездна сделка. Ответниците молят за отхвърляне на исковата претенция на „У.Б."
АД като неоснователна и недоказана.
В съдебно заседание, ищецът чрез пълномощниците адв.Г.Х. и адв.Н. поддържа предявения иск. Представя писмена защита и
списък по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът А.В., чрез адв.С. оспорва
предявения иск.
Представя писмена защита и списък на разноски.
В
съдебно заседание ответникът Р.Н., чрез адв.Г.
оспорва предявения иск. Представя писмена защита и списък на разноски.
Софийски градски съд, ГО, I - 7
състав, като прецени събраните по делото
доказателства, доводиите и възраженията на страните по реда на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно, че между „У.Б." АД и „А.М.К.“ ООД -кредитополучател
и В.Р.Н. – солидарен длъжник, М.Г.Б.– солидарен длъжник, на 26.07.2013год. e сключен Договор за
револвиращ кредит № SB0000000000030007201/26.07.2013г., по силата на който
Банката, в качеството на кредитодател e отпуснала на кредитополучателя кредит в
размер на 300000 евро, със срок на издължаване 31.07.2014год. Съгласно чл. 8 от
договора, кредитът се обезпечава със залог по реда на особените залози и по
реда на закона за договорите за
финансови обезпечения. /л.26-л.31 том
1 от делото/
Предоставеното финансиране е по инициативата „Съвместни европейски ресурси за
микро, малки и и средни предприятия“ /Инциатива „Jeremie"/, която се
осъществява посредством Оперативна програма „Развитие на
конкурентноспособността 2007-2013“.
Установява се, че по реда на чл.417 ГПК кредиторът „У.Б." АД се е
снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу „А.М.К.“
ООД-кредитополучател и В.Р.Н. – солидарен длъжник и М.Г.Б.– солидарен длъжник,
издадени по ч.гр.д.№ 65155/2016год. по описа на СРС, ГО,155
състав на 25.11.2016год./ л.25, том 1 от делото /
С Нотариален акт № 20, том І, рег.№ 0923, дело № 18/24.03.2015год. В.Р.Н.,
в качеството на дарител е прехвърлил, чрез договор за дарение на Р.В.Н., недвижим
имот, а именно: ИЗТОЧНО ДЕТСКО“ ЖИЛИЩЕ, със степен на завършеност - „груб
строеж“, с площ от 232 квадратни метра, представляващо мезонет на три нива,
заедно с ¼ част ид. част от вътрешен двор, заедно със съответните ид.
части от правото на строеж и ½ ид.ч. от правото на собственост върху
поземления имот, върху който е построена сградата.
С решение постановено по гр.д. №
2942/2017г. на СГС, ГО, 1-14 с-в, е обявена за
недействителна на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД спрямо „У.Б.“ АД, извършената между В.Р.Н., и Р.В.Н.,
разпоредителна сделка - дарение обективирана в Нотариален акт № 20, том І,
рег.№ 0923, дело № 18/24,03,2015год., по силата на който В.Р.Н. дарява на Р. В. Н.,
недвижим имот, а именно: ИЗТОЧНО ДЕТСКО“ ЖИЛИЩЕ, със степен на завършеност -
„груб строеж“, с площ от 232 квадратни метра, представляващо мезонет на три
нива, заедно с ¼ част ид. част от вътрешен двор, заедно със съответните
ид. части от правото на строеж и ½ ид.ч. от правото на собственост върху
поземления имот, върху който е построена сградата. Решението постановено по гр.д.
№ 2942/2017г. на СГС, ГО, 1-14 с-в е влязло в сила на 06.12.2018г.
Преди
вписване на исковата молба на по гр.д.№ 2942 /2017г. на СГС, на 23.08.2016г. Р.В.Н. продал на ответника А.В.
своя собствен недвижим имот, находящ се в гр. София, Столична община, район
Витоша, квартал Драгалевци, ул. „*******, а именно Апартамент № 3,
представляващ „източно детско жилище" със степен на завършеност „груб
строеж" с площ от 232 квадратни метра, представляващо мезонет на три нива,
разположен в югоизточната част на триетажна жилищна сграда, представляващ имот
с идентификатор 68134.1972.2940.1.3 по кадастрална карта и кадастрални регистри
на гр. София, община Столична, обл. София, наричан по-долу „Апартамент"
заедно със съответните идеални части от право на строеж и заедно с 1/2 идеална
част от правото на собственост върху поземления имот, върху който е построена
сградата, целият с площ от 1821 кв. м., представляващ поземлен имот с
идентификатор № 68134.1972.2940 по КККР на гр.София. Сделката е сключена с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №71, т. 1, рег.№ 2252, д.№
64 от 23.08.2016г., по описа на нотариус А.Г.№ 437 при НК, р-н на действие PC -
София, вписан в СВ, вх.рег.№ *******23.08.2016г., акт № 185, том 120, дело
37749/2016г., като е уговорена цена от 215
000лв. платима по банков път разсрочено - както следва: 35 000 лв. се плащат от
купувачът В. на продавача Р. В. Н. по
посочена от последния банкова сметка *** за покупко-продажба на недвижим имот в
нотариална форма от 23.08.2016 г., а останалата сума в размер на 180 000 лева А.А.В. като купувач заплаща на Р.В.Н. като продавач на 36
месечни вноски, всяка в размер на 5 000 лева като първата вноска се дължи в
срок от един месец от подписването на Договор за покупко-продажба на недвижим
имот в нотариална форма от 23.08.2016 г., а всяка следваща вноска - всеки
следващ месец, до 10-то число на съответния месец./л.14-л.16, том 1 от делото/ Според
пункт първи от нотариален акт зо покепко- продажба № 71, т. 1, рег.№ 2252, д.№
64 от 23.08.2016г., данъчната оценка на
описания апартамент е в размер на 200 841лв., а данъчната оцена на ½ ид.
част от поземления имот е в размер на 40 050лв. Съгласно уговореното в пункт II от
нотариалния акт продавачът Р.В.Н. запазва за себе си, пожизнено и безвъзмездно
правото на ползване върху апартамента.
От
приетите неоспорени 36 бр. извлечения от банковата сметка на Р.Н. в „Първа Инвсестиционна банка” АД за периода от 31.08.2016 г. до
02.08.2019 г. се установява, че А.А.В. е изплатил на
продавача Р.В.Н. продажната цена на имота в размер на 215 000 лева по начина,
уговорен в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №71, т. 1, рег.№
2252, д.№ 64 от 23.08.2016г.
Спорен по делото е фактическия въпрос: погасено ли е вземането на ищеца „У.Б.“ АД, произтичащо от Договор за револвиращ кредит №
SB0000000000030007201/ 26.07.2013г., чрез плащане от трето лице – гарант по
кредита, съгласно Гаранционно споразумение за покриване на загубите по портфейл
от заеми.
С оглед изясняване на спорния
въпрос в хода на съдебното дирене са допуснати основна и допълнителна съдебно-счетоводната
експертиза, изготвени от вещото лице Л.Б.. Според заключението на ССчЕ, при извършената проверка в „У.Б."АД е установено,
че към 13.07.2021 год. кредитът не е погасен от страна на трето лице. Вещото
лице счетоводител констатира, че на 05.05.2017 г. е извършено плащане от
Гаранта (Европейски инвестиционен фонд) чрез „Д.Б." ЕООД към „У.Б."
АД на сума в размер 229 015,35 евро, представляващо
80 % от главницата по кредита, което не е
отнесено за погасяване на задължения по кредита, а представлява гаранционен депозит, предназначен за частично покриване на загуби на банката от
кредитен риск. От заключенито на ССчЕ се устонавява, че непогасената
част от кредита по Договор за револвиращ кредит №
SB0000000000030007201/26.07.2013г. към 13.07.2021 г. е общо 425 186.40 евро,
която включва:
Непогасена главница - 282 000,00 евро;
Възнаградителна лихва - 7 533,08 евро;
Лихва върху просрочена главница по т.4.2 от
договора -1 037,66 евро;
Наказателна лихва по т.4.3 от
договора -5 757,50 евро;
Законна лихва от 128 388,34 евро;
Такси - 469,82 евро.
В приетото заключение на допълнителната съдебно счетоводна експертиза
вещото лице Б. пояснява, че сумите постъпващи от „Джереми България" ЕАД
представляват плащане по гаранционна схема с цел споделяне на риска между
гаранционния фонд и банката- посредник, при кредитиране на малки и средни
предприятия (МСП) при облекчени условия за кредитополучателя. Целта на
споразумението е да се облекчат условията за кредитиране на МСП. Банката може
да предяви иск за гаранционно плащане към ЕИФ, при наличие на просрочие над 90
дни и настъпила изискуемост по гарантирания кредит (предсрочна или съгласно
договора за кредит) и след предприемане на действия за събирането му по съдебен
ред.
От прието заключение се установява още, че постъпилата в банката ищец
сума в размер 229 015,35 евро на дата 05.05.2017 г. по сметка BG53 UNCR ********с
титуляр „У.Б." АД е осчетоводена като е дебитира сметка ********,
кредитирана сметка ******** - „Програми кредитен риск", която е балансова
сметка. Сочи се, че тези средства са
обвързани към съответния кредит чрез специфичен компонент
,,COV_JEREM_LIQD" от кредитния контракт, като по този начин се
идентифицира частта от салдото по сметката 7250 - „Програми кредитен риск"
за конкретния кредит. Обоснован е извод, че
с получената гаранция не се погасяват вземания на банката към съответния
кредитополучател и не се вземат счетоводни операции, отразяващи такова
погасяване.
Сочи се, че съгласно подписаното споразумение между банката и
гаранционния фонд, при събиране на вземания по кредита (т.е. при погасяване -
частично или пълно), банката е длъжна да възстанови към гаранционния фонд
процентното съотношение от сумата, равняващо се на гарантираната част от
кредита.
Приетото неоспрено заключение на съдебно
счетоводна експертиза и заключението на ДССчЕ, след преценка по реда на чл.202
от ГПК, съдът възприема като обективно и компетентно дадено.
По реда на чл.190 от ГПК е представено и прието в превод на български
Гаранционно споразумение за покриване на загубите по портфейл от заеми,
сключено 14.07.2011г. между Европейски
инвестиционен фонд и „У.Б."АД./л.231-л.271,
том 1 от делото/
В хода на съдебното дирене са допуснати
Съдебно –оценителна експертиза и Допълнителна съдебно-оценителна експертиза относно
пазарната стойност на имота, обект на процесната сделка.
Според приетото заключение на съдебно –оценителната експертиза с в.л.
инж. А.Ц., оспорено от ответната страна, пазарната стойност на Апартамент № 3,
представляващ „източно детско жилище" ; с площ от 232 кв. метра,
представляващо мезонет на три нива, разположен в югоизточната част на триетажна
жилищна сграда, представляващ имот с идентификатор 68134.1972.2940.1.3 по
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София, община Столична, обл.
София, наричан по-долу „Апартамент" заедно със съответните идеални части
от право на строеж и заедно с 1/2 идеална част от правото на собственост върху
поземления имот, върху който е построена сградата, целият с площ от 1821 кв. м.,
към 23.08.2016г.,
при отчитане на състоянието му – етап „груб строеж“, е в размер на :204 082 €
или 399150 лв. Вещото лице е отразило, че използвания метод за оценка е метода
на пазарните аналози. В констативната
част на СОцЕ се сочи, че към 23.08.2016г. сградата, в която се намира
оценявания имот не е била въведена в експлоатация и не е била изградена
водопроводна връзка към имота.
В обясненията си в о.с.з. на 20.04.2023г. вещото лице инж.Ц. заявява, че
при определяне на оценката е ползвала офертни цени, а не цени на реални сделки
в кв.Драгалевци. Пояснява още, че в заключението не е изчислила и приспадала
стойността на ограниченото вещно право на полване учредено върху имота.
От приетото, неоспорено заключение на назначената съдебно оценителна експертиза
с вещо лице инж.Д. Ч., се установи, че пазарната стойност на процесното жилище,
определена по „метод на вещната стойност“, при степен на завършеност на
сградата „груб строеж“ на 75% възлиза на
297 236 лв., а при степен на завършеност 100 % зъстановителната пазарна
стойност възлиза на 396 315лв. Прилагайки метод на приходите, вещото лице е
определило пазарна цена на жилище в груб строеж, представляващо имот
68134.1972.2940.1.3. в размер на 227492лв., както и пазарна цена на
½ ид.част от позмлен имот 68134.1972.2940 с площ от 910,50 кв.м. в
размер на 139 306лв.
При извършен от вещото лице инж.Ч. оглед на място вещото лице е констатирало
следното фактическо състояние на имот 68134.1972.2940.1.3. към датата на огледа - 28.08.2023г., както
следва:
- Година на строителство: Протокол №2/15.09.2006г. - за стр. линия и
ниво;
- Възраст на оценявания обект - 9.94
години по чл.157, ал.1 от ЗУТ
- Етажност на 4МЖС - в.т.ч. тризонет-
АПАРТАМЕНТ №3
-Конструкция
- стоманобетонна, гредова, ст.бетонови колони, греди, плочи, стълбищни клетки
-изпълнена Стени: дебелина тухлен зид 25см.
-
Тавански етаж, покрив, стълбище 3 и 4 етаж : метална конструкция
- Дограма PVC: прозорци - монтирани;
вътрешни врати помещения - само отвори, без каси и врати; монтирани частично
външни врати и прозорци с цел ограничаване достъпа и обезопасяване на сградата.
- Довършителни СМР: изпълнени на ниво
основа - варови и гипсови шпахловки; неизпълнени: подови настилки, мазилки и
облицовки, топло, хидро изолации, боядисване.
-Водопровод: положена тръбна мрежа в сградата и в
Апартамент №3;
-Елекро - има положена тръбна мрежа в
сградата и в Апартамент №3;
-ОВ инсталация - недовършена;
- Оборудване и обзавеждане - няма в
сградата, нямаи в Апартамент №3.
От извършения оглед на място са установени неизпълнени,
започнати-недовършени и недобре извършени СМР, които пречат за приемането на
строежа.
Според заключението на Допълнителаната съдебно оценителна експертиза
съотношението за цялата сграда е: неизвършени СМР са 73%, спрямо извършени СМР
= 27%. На поставеният въпрос дали
процесният АПАРТАМЕНТ №3 е годен за обитаване, вещото лице пояснява, че на
място липсват обособени помещения с врати, прозорци, отопление, настилки,
обзавеждане и оборудване по част ОВ, ВиК и ЕЛ за безопасно ползване. Обекта е
неотоплен и не отговаря на изискванията за обитаване. Обектът следва да бъде завършен
в цялостно архитектурно-пространствено отношение. Налице са пречки да се живее
в имота.
Заключението на допълнителната съдебно оценителна експертиза,
след преценка по реда на чл.202 от ГПК, съдът възприема като обективно, компетентно и кореспондиращо на приетите
писмени доказателства.
Така установената фактическа обстановка, сочи
на следните правни изводи:
Предмет на делото е конститутивен иск с
правно основание чл.135, ал.1 ГПК.
Допустимостта: С оглед поддържаните от ищеца в исковата
молба твърдения, че в качеството му на
кредитор на съществуващи неудовлетворени вземания по договор за банков кредит
от 26.07.2013 г. е увреден от процесния договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 23.08.2016 г., представляващ последваща
разпоредителна сделка от приобретателя Р.Н. по разпоредителната сделка с
длъжника В.Н. и сключен между ответниците, макар прехвърлителят Р.Н. и приобретателят А.В. да са знаели, че разпореждането с имота
уврежда ищеца като кредитор на В.Н., то предявеният конститутивен
иск е допустим.
По същество:
Искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет
потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на
себе си сделка /или друго действие/, с която длъжникът го уврежда. Увреждане
има винаги когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество,
включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото
на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника.
Правото
да се обяви за относително недействителна увреждаща сделка или действие,
извършени от длъжника, е материално преобразуващо право, което възниква ex
lege, с осъществяването на определен фактически състав, включващ в хипотезата
на чл. 135, ал. 1 ЗЗД: съществуващо вземане, увреждащо удовлетворяването му
действие или сделка на длъжника и от субективна страна - знание на длъжника, а
при възмездност - и на третото лице съконтрахент - за увреждането. /В този см. мотивите на ТР № 2/26.03.2021г.
по тълк.д. № 2/2019г. на ОСГTК на ВКС/
Съгласно указанията по т.3 от Тълкувателно
решение №2/ 2019г. по тълк.д. №2/2017г. на ОСГТК на ВКС, защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка,
извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си,
е чрез предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за недействителност по
отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го
увреждат. Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно или да бъдат разгледани
в едно производство. В мотивите на ТР № 2/ 2019г. по тълк.д. №2/2017г. на ОСГТК
е прието, че кредиторът може да се защити срещу увреждането му
поради извършеното последващо прехвърляне от съконтрахента на длъжника с иск по
чл. 135 ЗЗД не само по отношение на сделката, сключена между длъжника и неговия
съконтрахент, но и по отношение на последващите сделки, сключени с
приобретатели, за които кредиторът твърди, че са недобросъвестни - знаели са за
неговото увреждане, или са придобили правата безвъзмездно от праводател, по
отношение на когото са налице предпоставките на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ГПК за
уважаване на иска.
Според тълкувателните указания правилото
на чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД урежда конкуренцията между интереса на кредитора,
който е увреден от извършените сделки, и сигурността на гражданския оборот,
изхождайки от два критерия - възмездността или безвъзмездността на
разпореждането в полза на третото за облигационното отношение кредитор-длъжник
лице и добросъвестността на това лице. Интересите на кредитора, увреден от
извършените прехвърляния, следва да бъдат предпочетени пред интереса на
приобретателя, който е знаел за увреждането на кредитора, и пред интереса на
приобретателя, който се е облагодетелствал безвъзмездно и е придобил от
праводател, по отношение на когото искът може да бъде уважен.
В случая с претия доклад по делото е
указано, че в тежест на ищеца по иска е да установи настъпването на фактическия
състав на претендираното право: обективен елемент – безвъзмездната сделка
(договор за дарение) между длъжника и неговия съконтрахент (тъй като последният
приобретател не е страна в производството по иска с предмет тази сделка,
приключило с влязло в сила решение), и атакуваното последващо разпоредително
действие (възмездна сделка) да уврежда кредитора, защото затрудняват удовлетворяването
му (осуетяват или затрудняват изпълнението на негово действително вземане), и
субективен елемент, изразяващ се в субективно отношение – знание у длъжника В.Н.
и приобретателя А.В. за съществуването на дълга към
ищеца и съответно за увреждането на последния с разпоредителните действия.
По първата предпоставка /качеството кредитор/:
В процесния случай, активната
материалноправна легитимация на ищеца „У.Б.“ АД като кредитор на В.Р.– праводател на ответника Р.Н., се установи по безспорен
начин. Събраните писмени доказателтества сочат, че банката ищец разполага с неудовлетворено вземане произтичащо от
„Договор за банков револвиращ кредит № SB0000000000030007201/26.07.2013г.,
сключен между „А.М.К.” ООД, ЕИК: ********* и В. Н. - солидарен длъжник, за
сумата 300 000 евро.
По
делото се установи от приетото заключение на ССчЕ, се установи, че непогасеното
вземане на банката ищец към изготвянето на експертизата - 13.07.2021г. - е в
размер на 425 186.40 евро, която сума включва непогасена главница от 282 000
евро, договорни лихви над 7 500 евро, лихви за просрочие 5 757,50, законна
лихва върху главницата в размер на 128 388 евро
Предвид
изложеното ищецът разполага с активна материална легитимация по предявения
конститутивен иск. Вземането на кредитора, което се противопоставя в
производството по чл. 135 от ЗЗД, може да е парично или непарично. Същото
следва да не е удовлетворено, като не е необходимо кредиторът да разполага с
изпълнителен лист, нито се изисква да е изискуемо или ликвидно. Възникването на
това право не е обусловено от установяване на вземането със съдебно решение.
Материално легитимиран да предяви иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД е
кредитор с вземане, удовлетворяването на което е свързано с упражняването на
потестативно право.
В конкретния случай ищецът основава
качеството си на кредитор на парично вземане по договор за кредит.
Предвид
установеното от фактическа стран, съдът приема, че вземането на ищеца произтича
от твърдените факти, и конкретно в случая ищецът основава качеството си на
кредитор на съществуващо, действително и годно да поради правен ефект основание
- договор за кредит.
По
втората предпоставка /увреждаща
кредитора сделка/:
В
относимата съдебната практиката безспорно се приема, че след като извършените
разпоредителни сделки осуетяват или затрудняват осъществяването на правата на
кредитора, то тези сделки са и увреждащи кредитора. В допълнение на това
разбиране, следва да се посочи, че прехвърлителната сделка е увреждащ кредитора
акт на длъжника, който намалява длъжниковото имущество, служещо за общо
обезпечение на кредитора /така Решение № 55 от 24.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
4525/2015 г., IV г. о., ГК и Решение № 639 от 06.10.2010 г. на ВКС по гр.д. №
754/2009 г., ІV г. .о., ГК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.
Решаващият съдебен състав намира, че е
налице и втория елемент от предявеното спорно материално право, а именно -
сключеният между ответниците по делото договор за продажба уврежда интересите
на ищеца.Този извод се налага, с оглед на следните съображения:
Увреждащо кредитора е всяко правно или
фактическо действие на длъжника, с което се осуетява осъществяването на правото
на кредитора да се удовлетвори от длъжниковото имущество. Без значение е дали
длъжникът притежава друго имущество, от което кредиторът да се удовлетвори, тъй
като оспорената сделка страда само от относителна недействителност, която лесно
може да се преодолее, като длъжникът изпълни задължението си към своя кредитор.
Увреждането на кредитора, като елемент
от фактическият състав на иска по чл.135 от ЗЗД е налице и се предполага,
когато, чрез извършените правни действия длъжникът създава или увеличава
неплатежоспособността си, респективно намалява или обременява имуществото си,
предназначено съгл. чл. 133 от ЗЗД да служи за удовлетворяване на кредиторите.
Увреждане има винаги когато се извършва разпореждане със секвестируемо
имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от
имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки
правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или
затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника, какъвто е
процесният случай. Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането
притежава друго имущество и на каква стойност, тъй като цялото имущество на
длъжника служи за общо обезпечение на кредитора-чл.133 от ЗЗД, поради което
право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това
имущество - дали с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с
друго налично такова. Длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго
имущество извън разпореденото - той не разполага с възможност за избор срещу
кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение.
/Решение № 261 от 25.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5981/2014 г., IV г. о., ГК
постановено по реда на чл.290 от ГПК/. Неоснователно е и релевираното
възражение, че сумите предмет на отпуснатия кредит са гарантирани от Европейски
инвестиционен фонд ,тъй като са
отпуснати по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на
българската икономика 2007-2013год.“.
В разглеждания случай с оспорваната
сделка от 23.08.2016г. ответникът Н. е
прехвърлил на трето лице с договор за продажба недвижим имот, с което е осуетил
възможността на кредитора да се удовлетвори от длъжниковото имущество. Т.е. от
събраните доказателства настоящия състав намира да е налице увреждане на
кредитора от извършеното разпореждане.
По
третата предпоставка /знание (съзнаване)
на увреждането от страна на прехвърлителя и от втория ответник–приобретател
на имуществото/:
За кредитора по предварителния договор е
налице правен интерес да предяви отменителен иск, като от значение за успешното
му провеждане в случая, при обстоятелства по чл. 135, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД, е
знанието на купувача по възмездната сделка, което подлежи на пълно доказване от
страна на ищеца. Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната
сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане - решение №
264/18.12.2013 г. по гр. д.№ 915/2012 г. на ВКС, IV ГО, какъвто е и
разглеждания случай. Когато разпореждането с длъжниково имущество е
безвъзмездно е достатъчно кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за
съществуването на задължението му към него, а когато увреждащата сделка е
възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото
лице, с което длъжникът е договарял, т.е. че третото лице е знаело фактите и
обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане, освен в случаите, когато
знанието на третото лице се презюмира - чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. По делото именно субективният елемент от
фактическия състав на предявения иск съдът счита за недоказан по следните
съображения:
На първо място следва да се посочи, че
доколкото възникването на вземанията предхождат атакуваната възмездна сделка,
то е приложима хипотезата на чл. 135, ал. 1 и изискуемото от закона субективно
отношение е знание за увреждане у двете страни по сделката - двамата ответници.
Знанието за увреждане се преценява към
релевантния момент - сключването на атакуваната увреждаща сделка.
По отношение на знанието на длъжника В.Н.
и на прехвърлителя Р.Н. е налице СПН
съгласно в.с. решение по гр.д. № 2942/2017г. на СГС, ГО, 1-14 с-в, с
което е обявена за недействителна на
основание чл.135, ал.1 от ЗЗД спрямо „У.Б.“ АД,
извършената между В.Р.Н., и Р.В.Н., разпоредителна сделка - дарение
обективирана в Нотариален акт № 20, том І, рег.№ 0923, дело №
18/24,03,2015год., по силата на който В.Р.Н. дарява на Р. В. Н.,
недвижим имот, а именно: ИЗТОЧНО ДЕТСКО“ ЖИЛИЩЕ, със степен на завършеност -
„груб строеж“, с площ от 232 квадратни метра, представляващо мезонет на три
нива, заедно с ¼ част ид. част от вътрешен двор, заедно със съответните
ид. части от правото на строеж и ½ ид.ч. от правото на собственост върху
поземления имот, върху който е построена сградата.
По отношение на знанието на приобретателя А.В. за съществуването на дълга към
ищеца и съответно за увреждането на последния с разпоредителните действия:
Безспорно ответникът В. не е обвързан от
субективните предели на СПН по решение по гр.д. № 2942/2017г. на СГС, ГО,
I-14 с-в, доколкото не е бил страна в това поизводство, а покупко-продажбата,
която го легитимира е сключена на 23.08.2016г. – преди вписване на исковата
молба на „У.Б." АД срещу В.Р.Н. и Р.В.Н.. Тези обстоятелства обуславят
качеството му на трето добросъвестно лице по смисъла на чл.135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД.
В Решение № 266 от 18.03.2021 г. по гр. д.
№ 247 / 2020 г. на Върховен касационен съд, IV г.о., е прието,
че “Знанието на третото лице, приобретател, с което длъжникът се е договарял за
увреждането на кредитора, в случаите по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, е факт
който подлежи на доказване в производството като доказателствената тежест за
него се носи от кредитора-ищец по отменителния иск. Затова доказването на това
знание трябва да бъде определено като главно, а оттам и като пълно доказване.
Същевременно в зависимост от това дали с доказването се установява пряко
релевантния за спора факт или се установява такъв факт, от който може да бъде
направен извод за съществуването на правнорелевантния факт доказването бива
пряко или косвено. При последното се установяват факти от действителността,
които се намират във връзка с релевантния за спора факт, който трябва да бъде
доказан в спорното производство. Установяването на тези факти и връзката им с
подлежащия на доказване в производството правно релевантен факт е основанието
последният да бъде счетен за доказан.".
В случая от събраните по делото
доказателства не се установи, че към 23.08.2016 г. ответникът А.А.В. в качеството си на купувач на имота по Договор за
покупко-продажба на недвижим имот в нотариална форма от 23.08.2016 г. е бил
недобросъвестен.
Не може да бъде споделен довода на банката
ищец, че продажната цена по атакуваната възмездна сделка не е платена, респ.,
че е налице безвъзмездно разпореждане с права. Видно от съставения Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №71, т. 1, рег.№ 2252, д.№ 64 от
23.08.2016г е, че страните са уговорили изплащането на цената по банков път в
определен срок от подписване на договора. Изпълнение на уговореното,
посредством преводи на цената от купувача В. на продавача Н. е потвърдено и от
приетите неоспорени писмени доказателства. Знанието за увреждане у
преобретателя не може да се приеме за установено и предвид уговорената, според
ищеца, занижена цена на придобитите права. Принципът на автономия на волята на
страните предоставя възможност за договарящите да определят конкретни параметри
на отношенията помежду си в процеса на размяна на блага, сключвайки съответните
сделки за това. Вярно е, че сочената възможност е лимитивно ограничена от
императивни забрани. Същите ограничават свободата на договаряне и водят като
последица при неспазването им нищожност на противоречащата им уговорка. Следва
да се има предвид, че в случая сделката действително е сключена при ответна
парична престация, която не надхвърля данъчната
оценка на процесните имоти и съответно под пазарната стойност на същите,
установено от СОцЕ, но подобно отклонение според настоящия състав на съда не
обосновава недопустимост, която да прави самата сделка нищожна, за прогласяване
на която иск не е предявен. Още повече, че сделката е относно имот в състояние
„груб строеж“, който е с 73 % неизършени довършителни СМР и не отговаря на
изискванията за обитаване. /вж.Заключението на ДСОцЕ
на в.л.Д. Ч./
Предвид изложеното по-горе, следва да бъде
съобразена осигурената от законодателя защита правата на трети добросъвестни
лица, придобити възмездно, преди вписване на исковата молба за обявяване
недействителността на сделката - чл. 135, ал. 1, изр. последно ЗЗД. Когато се
касае за възмездна сделка съзнателното придобиване по правило изиска
"знание за увреждане" у приобретателя, а
след като такова не се установи да е било налично при ответника В., не може да
се приеме и че същия е бил недобросъвестен, с което да се изключи и
приложението на чл. 135, ал. 1, изр. последно ЗЗД.
При съобразяване на нормата на чл. 154,
ал. 1 от ГПК, възлагаща в тежест на ищеца да докаже по реда на пълното и главно
доказване знанието за увреждане у третото лице, и процесуалното бездействие на
същия, съдът намира предявения иск за недоказан. От ангажираните в хода на
съдебното дирене доказателства не може да бъде направен извод за знание за
увреждането у третото лице, с което длъжника е договорял. В приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса съдът е длъжен да приеме за ненастъпили тези правни
послесдици, чиито юридически факт е останал недоказан. Отнесено към
разглежданата хипотеза това означава, че съдът приема, че при ответника В. не е
доказано знание за увреждане.
С
оглед недоказването на кумулативното наличие
на обективните и субективни елементи от фактическия състав на чл. 135, ал.1 от ЗЗД, предявеният отменителен иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По
разноските: С оглед изхода на спора и на осн. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски имат
ответниците. Видно от списъка по чл.80 ГПК, на л.1066, том 3 от делото, ответникът А.В. претендира присъждане на 16 550лв., от които 15300лв. – адвокатско
възнаграждение и 1250лв. депозити за вещи лица. Ответникът Р.Н.
претендира присъждане на 16 692,70лв., съгласно списък по чл.80 ГПК на
л.1045- 1046, том 3 от делото. Наведеното от пълномощника на ищеца възражение
на за прекомерност на адвокатките възнаграждения на ответниците,
съдът намира за неоснователно доколкото възнагражденията са съобразени с
минимума регламентиран в чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ, с действителната фактическа
и правна сложност на делото и броя открити с.з. в исковото производство.
Водим от горното, Софийски градски съд,
ГО, I - 7 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „У.Б.“ АД ЕИК ********, със седалище и
адрес *** , р-н „Възраждане“, пл.“********,
чрез пълномощника адв.Г.Х., п р о т и в А.А.В. ЕГН **********, с адрес *** и Р.В.Н. ЕГН **********, с адрес ***, иск с
правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, да бъде обявен за недействителен спрямо „У.Б.“ АД договор за покупко - продажба, сключен между ответниците, обективиран
в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №71, т. 1, рег.№ 2252,
д.№ 64 от 23.08.2016г., по описа на нотариус А.Г.№ 437 при НК, р-н на действие
СРС, вписан в СВ, вх.рег.№ *******23.08.2016г., акт № 185, том 120, д.
37749/2016г., по силата на който Р.В.Н., в качеството на продавач, прехвърлил
на А.А.В., в качеството на купувач правото на
собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. София, СО, р-н „Витоша“, ул.
„*******представляващ „Източно детско“ жилище, със степен на завършеност „груб
строеж“, с площ от 232 кв.м., представляващо мезонет на три нива, разположен в
югоизточната част на сградата и подробно индивидуализиран в исковата молба,
представляващ самостоятелен обект с предназначение „жилище“, изнесено като имот
с идентификатор № 68134.1972.2850.4.3., с брой нива на обекта – 3 и площ по
документи – 232 кв. метра, заедно с ¼ част ид. част от вътрешен двор,
заедно със съответните ид. части от правото на строеж и ½ ид. част от
правото на собственост върху поземления имот, върху който е построена сградата,
целият с площ от 1798 кв.м., нанесен като имот с идентификатор 68134.1972.2850
по КККР одобрени със Заповед№№РД-18-3/2011г. на ИД на АГКК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД ЕИК ********,
да
заплати на А.А.В. ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 16550
лв. разноски пред СГС.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД ЕИК ********,
да
заплати на Р.В.Н. ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.3 ГПК
сумата от 16692,70 лв. разноски пред
СГС.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: