РЕШЕНИЕ
№ 1440
гр. Пловдив, 12.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на петнадесети
юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя
административно дело № 1339
по описа за 2021 год.
на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и становищата на
страните:
1. Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал.5
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
2. Образувано е по жалба на Т.Х.Б., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат И.П. срещу
заповед № 21-0438-000099
от 10.04.2021 г., издадена
от началник на Трето Районно управление /РУ/ при Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив, с която на основание чл. 22 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на оспорващия е
наложена принудителна административна мярка – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че липсват
фактически и правни основания за прилагането на административна принуда.
Оспорват се констатациите на контролните органи. Поддържа се наличие на процесуални
пороци, тъй като заповедта за прилагане на мярката не е издадена на датата на
съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Изразява се
недоверие към точността на използваните от органите на полицията полеви тестове за установяване употребата на
наркотични вещества. Сочи се, че липсата на административно нарушение се
подкрепя с резултатите от проведеното по инициатива на оспорващия изследване в
акредитирана лаборатория. Претендира се присъждане на сторените в хода на
съдебното производство разноски.
3. Ответникът - началник на Трето
РУ при ОДМВР – Пловдив, поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли
да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на съдебните разноски на
другата страна.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. По
допустимостта на жалбата:
5. Жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Съставен е АУАН
№ 560960/10.04.2021 г. от Б. А. В. - младши експерт в Трето РУ при ОДМВР –
Пловдив, в който е отразена следната фактическа обстановка: На 10.04.2021г.,
около 11:40 часа, в гр. Пловдив, ул. „Георги Бенев“ № 15, в посока север - юг, Т.Х.Б. като водач на лек автомобил „Ленд Ровер
Рейндж Ровер Спорт“ с рег. № *** /лична собственост/ отказва да бъде изпробван
за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство
„Дрегер Дръгчек 3000 STK5“, с фабр. № ARPA-0029. Издаден бил талон за медицинско
изследване № 089832, според който водачът отказал да даде проба. В същият е
отразено и изявление от Власев - „не съм решил“, както избор да бъде изследван
чрез медицинско и химическо изследване. На водача било предписано същото да се
проведе до 45 мин. часа на връчване (13:00 ч. на 10.04.2021г.) в УМБАЛ -
Пловдив.
7. Преди налагане на процесната мярка
оспорващият подал възражение, в което заявил, че съдържанието на връченият му
АУАН е нечетливо, поради което била засегнато правото му на защита. Актът не
съдържали и нужните по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН данни за
свидетелите, които били посочени от контролните органи. Оспорена била и
констатацията за самото административно нарушение, за като било представено
лабораторно изследване с дата 12.04.2021 г., проведено в МЦД Медикус Алфа
Пловдив ЕООД, според което пробите на Б. били отрицателни.
8. Въз основа на така установеното е издадена заповед №
21-0438-000099 от 10.04.2021 г., с която административният орган, за нарушение
на чл. 174, ал. 3, пред. 2 от ЗДвП, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП,
приложил спрямо оспорващия принудителна административна мярка – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е
съобщена на адресата на 22.04.2021г.
9. За удостоверяване на компетентността да
издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № 317з-391/06.02.2017г.
на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г.
на Министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на РУ на МВР, в
качеството им на длъжностни лица от ОДМВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана
заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП.
ІV. От правна страна:
10. Описаните в АУАН №
560960/10.04.2021 г. фактически
обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват
едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед.
Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното.
За осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, в
нормата на чл. 171, т. 1 от ЗДвП като принудителни административна мярка е
предвидено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач. Според чл. 171, т.1, б. „Б” от ЗДвП, посочената ПАМ
се прилага, в случаите когато водач управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи.
Правилото на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
предвижда за водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, налагане на наказание лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.
Съгласно
чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 1, се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните
работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на
обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в
Република България.
Съгласно чл.
172, ал. 2 от ЗДвП, налагането на принудителните административни мерки от
ръководителите на службите за контрол се извършва чрез: 1. недопускане управлението на моторното
превозно средство; 2. спиране от движение на моторното превозно средство; 3.
отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред
които е и свидетелството за управление на водача) и др.
В случаите
по чл. 171, т. 1, буква "б" свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване
на административното нарушение /чл. 172, ал. 3 от ЗДвП/.
Заповедта за
налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на
изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една
принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните
изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ
случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни
органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по
реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла
на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне
превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните
нарушения.
Обсъденият
правен режим и установената фактическа обстановка налагат извода, че процесната
принудителна административна мярка е наложена от материално и териториално
компетентен орган в предвидената от закона форма и ред, при спазване на
административно- производствените правила и материалноправните разпоредби.
Според чл. 3
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и / или употребата на наркотични вещества или техни аналози, при извършване на проверка на място от
контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с
техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози - с
тест.
При
съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с
техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при
попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец
съгласно приложение № 1.
Съгласно чл.
6, ал. 4 Наредба № 1, концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията
на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или
на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в
случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при
неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.
Правилото на
чл. 11 Наредба № 1, предвижда медицинското изследване и вземането на проби за
химическо и химико-токсикологично лабораторно изследване да се извършва в
спешните отделения на многопрофилните лечебни заведения за болнична помощ и във
филиалите на центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП), които се намират
извън областните градове, както и в лечебните заведения, в които лицата са
транспортирани за оказване на медицинска помощ или са настанени за лечение.
В случая не
се спори, че талона за медицинско изследване № № 089832/10.04.2021 г. е надлежно попълнен и
оспорващият го е получил. Посоченият документ, без съмнение е официален документ,
който е съставен от длъжностно лице – полицейски орган, в кръга на определените
му правомощия, при изпълнение на служебните си задължения, в предписаната от
закона писмена форма и съдържание.
По смисъла на чл.
171, т. 1, буква "б" от ЗДвП, преди да бъде наложена мярката всеки водач има възможността да избира дали да се подложи на проверка на
място с техническо средство "или" да изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Право на водача
е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но
същественото е, че той следва да проведе поне едно от тях, в противен случай са
налице основания за прилагане на ПАМ.
В случая
няма спор, че оспорващия е отказал да бъде тестван с техническо средство, не се
представиха и доказателства същият да е изпълнил предписанието за медицинско изследване в указания му
срок и в посоченото лечебно заведение. Ангажираното по делото изследване не
изхожда от законово регламентираните лечебни заведения, поради което не може да
бъде ценено като годно доказателствено средство. При това положение по делото безспорно се установи, че
жалбоподателят е осъществил състава на административни нарушение по чл. 174, ал.
3, пред. 2 от ЗДвП и за това нарушение законосъобразно на основание чл. 171, т.
1, б. „б“ му е наложена принудителна административна мярка. В този аспект
оплакванията на оспорващия се явяват неоснователни.
Неоснователни
са и възраженията
на оспорващия за допуснати от контролните органи процесуални нарушения.
Управлението
на моторно превозно средство след употреба на алкохол и/или наркотични вещества
е източник на изключително висока степен на опасност, поради което законодателят
с правилото на чл. 172, ал. 3 ЗДвП изрично е допуснал свидетелството за
управление на моторно превозно средство да бъде иззето със съставянето на акта
за установяване на административно нарушение по смисъла на чл. 171, т. 1, б.
„б“ ЗДвП, т.е. преди да се издаде акта за прилагане на принудителната мярка. Противни
на разбиранията на оспорващия, началото на срока на принудителната мярка тече
от датата, на която фактически е отнето свидетелството за управление, а не от
датата на съобщаване на акта. Последната има отношение единствено за
реализирането на правото му на защита.
Не е налице
и сочената непълнота в съдържанието на процесната заповед, поради липса на
мотиви по възраженията на оспорващия. Последните са насочени към факта на
установяване на административното нарушение и реда за установяването му. Административното
наказване и административната принуда преследват различни цели, поради което
паралелното им реализиране, макар и изхождащо от един и същ правопораждащ факт,
не е предпоставка за процесуалната и материалната им законосъобразност. При
настоящата законова регламентация, в случая необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на процесната мярка е установен по надлежния ред отказ
на водача да се подложи на изследване с тест, респ. неизпълнение на
предписанието за медицинско изследване. Нарушението на водача следва да е
констатирано със съставен редовен от формална страна акт за административно
нарушение от компетентните длъжностни лица.
Принудителната
административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети
възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно
наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от
административния акт, с който се установява нарушение и се налага
административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага
превантивна административна принуда предхожда налагането на адресата на
административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна
юрисдикция. Всеки от тях има различно предназначение и самостоятелни правни
последици. Принудителните административни мерки са форма на
изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи
се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на
държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно
нарушение.
С налагането
на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова
тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Именно с оглед
непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и
обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, в случаите
по чл. 171, т. 2а, вр. с. чл. 171, т.1, б. “б“ ЗДвП, мярката се прилага под
прекратително условие - до решаване на въпроса за отговорността на водача.
В случая
срокът на действие на временната административна принуда е съобразен с
дефинирания в закона и се прилага ex lege, поради което органът не дължи и
отделно излагане на мотиви. С оглед спецификите на настоящия казус законово
установеният срок на мярката не се явява прекомерен спрямо поведението на
оспорващия. Възможността за ограничаване на правото на собственост и правото на
свободно придвижване е залегнала в чл. 17, ал. 5 и чл. 35, ал. 1 от Конституцията и е приложима, когато следва да бъдат защитени: националната
сигурност, народното здраве, правата и свободите на други граждани, респ. да
бъдат задоволени особено важни държавни или общински интереси. Иначе казано, в
случая законодателно установеният превес на обществените интерес спрямо личните
не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. В този
смисъл оспорената заповед се явява съобразена с принципа за съразмерност,
залегнал в чл. 6 от АПК, като същата не ограничава правата на адресата в
степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
Мотивиран от
горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният
административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма при
спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява
неоснователна
V. По съдебните разноски:
11. Ответникът в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Х.Б., ЕГН **********, адрес: ***,
чрез адвокат И.П. срещу заповед № 21-0438-000099 от 10.04.2021 г., издадена от
началник на Трето Районно управление при Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Пловдив.
Решението не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: