РЕШЕНИЕ
№ 366
07.04.2023 година, град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XXVI АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на шестнадесети
март, две хиляди двадесет и трета година, в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
2. КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ
Секретар:
Г. Д.
Прокурор:
Дарин Христов
сложи
за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД
номер 228 по описа за 2023 година.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Производството е образувано по касационна жалба от И.А.И. ***, против решение № 4/10.01.2023г. постановено по а.н.д. № 20222110200396/2022г. по описа на Районен съд – Айтос, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 22-0335-000156 от 05.09.2022г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, РУ Руен, с което за нарушение на чл.174, ал.1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на И.И. е наложена глоба в размер на 1 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 183, ал. 1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. и на основание Наредба N Iз-2539/17.12.2012г. на МВР се отнети общо 10 точки.
В касационната жалба се излагат
възражения, че съдебното решение е необосновано и неправилно, постановено при
недоказаност на нарушението и допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничили правото на защита на касатора. Иска се отмяна на
решението, алтернативно обявяване му за нищожно.
В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се
явява лично и не се представлява.
Ответникът по касация – ОД на МВР - Бургас, РУ Руен,
редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава
становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Бургас след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
С оспореното решение било потвърдено наказателното
постановление, ангажирало отговорността на И. за това, че на 26.08.2022 г.,
около 22,38ч., в с. Люляково, управлявал собствения си лек автомобил “Фолксваген
Таурег” с рег. № А 70 88 НС, след употреба на алкохол в кръвта 0,91 промила на
хиляда, установен с алкотест дрегер и не представил свидетелство за управление
на МПС и контролен талон.
Въззивната инстанция е приела, че деянието и
авторството му в лицето на касатора, както и качеството му на водач на МПС към
момента на осъществяването му са доказани, поради което правилно същият е бил
санкциониран за нарушение на чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП и нарушение на чл. 183, ал. 1, т.1
от ЗДвП.
При така
изложените мотиви районният съд е потвърдил обжалваното наказателно
постановление.
От фактическа
страна е установено, че на 26.08.2022 г., около 22.38 ч. полицейските служители
изпълнявали служебните си задължения в с. Люляково, когато към тях се насочил
л.а. “Фолксваген Таурег” с рег. № А 70 88 НС. След като забелязал патрулния
автомобил, водачът предприел маневра обратен завой и се отправил в друга
посока. Полицейските служители пресрещнали автомобила на път към обора на
селото, където подали сигнал за проверка. В резултат на проверката след
тестване с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 е установено наличие на
0,91 промила алкохол в кръвта на водача. Поканен да даде кръвна проба касаторът
отказал. В хода на проверката било установено също така, че същият е
правоспособен водач, но не може да представи СУМПС и КТ.
Обжалваното съдебното решение
е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано. При
правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт.
Касационният съдебен състав
приема, че АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи и в
предвидените от ЗАНН срокове.
Съгласно чл.174, ал.1, т. 2
от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с
медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над
0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000
лв.
Съгласно чл. чл. 183, ал. 1, т.1 от ЗДвП
наказва се
с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за
управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното
моторно превозно средство.
При постановяването на съдебното решение,
съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното
нарушение и налагане на административното наказание. Отговорил е изчерпателно и
аргументирано на всяко едно от възраженията на жалбоподателя. Съдът в
съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е
постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения
му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства,
степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на
наложеното административно наказание.
Не могат да се възприемат и твърденията,
че поради допуснато нарушение, изразяващо се в несъответствие между
обстоятелствената част на НП и фактите, е нарушено правото на защита на
касатора. Както в акта, така и в наказателното постановление нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено, са описани пълно и ясно, в съответствие
с изискванията на чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, с което е осигурено правото
на защита на санкционираното лице, още повече, че не се спори относно наличието
на алкохол в кръвта на водача и не представянето на СУМПС и талон към него.
Относно нарушението на чл. 174, ал.1, т.2
от ЗДвП:
Касаторът не оспорва факта на управление
на МПС след употреба на алкохол, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, а възраженията му се свеждат до
допуснато съществено процесуално нарушение – липса на компетентност на
контролните органи, извършили проверката.
Настоящият състав счита, че не е налице соченият
в касационната жалба порок на НП, свързан с това, че касаторът не се е движел
по път отворен за обществено ползване, а по черен път, което изключвало
компетентността на полицейските служители по арг. на чл. 1, ал. 1 във вр. с чл.
2, ал. 1 от ЗДвП. От събраните по делото данни се установява, че И.И. е
управлявал МПС от с. Рупча, през с. Люляково, в посока с. Съединение, като с
цел да избегне полицейската проверка се е отклонил от пътя и се е насочил към друга
посока и в последствие е установен от полицейските служители. Това отклоняване
от пътя и насочване в друга посока се потвърждава и от свидетелските показания
на съпругата на И.. Дали лицето е установено на черен път или на такъв отворен
за обществено ползване не може да игнорира фактът на извършеното нарушение при управлението
на МПС в центъра на с. Люляково и преди това между населените места, за които
липсва спор, че са от типа отворени за обществено ползване и по отношение на
тях безспорно се прилагат разпоредбите на ЗДвП.
Относно нарушението на чл. 183, ал.1, т.1
от ЗДвП:
Касаторът не сочи възражения относно това
нарушение. От доказателствата по делото, безспорно се установява, че на
посочените в АУАН и НП място, дата и час, И.И. не е носил изискуемите документи
за управление.
По изложените
съображения при извършената на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи
до недопустимост или нищожност на обжалваното решение, и счита, че същото
следва да се остави в сила.
Воден от горното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4/10.01.2023 г.,
постановено по АНД № 20222110200396 по описа
за 2022г. на Районен съд – Айтос.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.