Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………/19.06.2019 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VІ-10
състав, в публично заседание на двадесет и първи май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Анелия Груева, като
разгледа докладваното от съдията т. дело № 1997 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е частичен иск с правно основание чл. 208 от КЗ (отм.) от „КДБ И.“ ООД, ЕИК: ********,
срещу "ДЗИ – О.З." ЕАД, ЕИК ********, за сумата от 95 000 лв., представляваща част от 153
180,72 лева –претендирано застрахователно обезщетение
по договор за застраховка, сключен със застрахователна полица №
610513121000002/28.08.2013 г.
Ищецът
„КДБ И.“ ООД твърди, че е сключил договор за имуществено застраховане „Трайни
насаждения като основни средства за производство“ с ответника от 28.08.2013 г.,
по силата на който е застраховал 63 дка с лозя, намиращи се в землището на с.
Искра, общ. Първомай, в местност „Зофийца“. Поддържа,
че в периода на действие на договора, на 11.06.2014 г., вследствие на внезапно
разразила се буря с проливен дъжд и градушка, лозовите насаждения били сериозно
увредени, като били разкъсани и унищожени всички зелени части на растенията.
Ищецът твърди, че въпреки своевременното уведомяване на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие, последният не е извършил оглед и оценка на
щетите, съгласно условията по договора. Поддържа, че щетите по лозовите масиви
са установени след извършен оглед от Общинската служба по земеделие, като са
установени поражения върху 70-75% от лозовите насаждения. Твърди, че на
14.08.2014 г. застрахователят неоснователно е отказал да изплати дължимото
застрахователно обезщетение и едва след подадена жалба от страна на ищеца до
КФН и указания от страна на комисията, на 12.09.2014 г. застрахователят за пръв
път е извършил оглед на увредените насаждения. Констатациите в акта за
ликвидация на щети, според ищеца, са изцяло неоснователни, тъй като установяват
състоянието на застрахованото имущество едва три месеца след застрахователното
събитие, след като ищеца е предприел съответните агротехнически мерки да
възстанови и опази лозовите насаждения, с което е намалил размера на
причинената щета. Позовава се на разпоредбата на чл. 208 КЗ (отм.), и твърди,
че застрахователят е длъжен да плати обезщетение, равностойно на причинената
вреда, и то в 15-дневен срок от получаване на документите, свързани с
установяване на застрахователното събитие и размера на вредите.
Предявява
иск за осъждане на ответника да заплати сумата 95 000 лв., представляваща
част от уговорената застрахователна сума от 153 180,72 лева, като обезщетение
за претърпените вреди на застрахованите лозови насаждения, заедно със законната
лихва върху посочената сума и разноските по делото.
Ответникът
„ДЗИ О.З.“ ЕАД оспорва изцяло иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че
застрахователната полица е издадена в полза на трето ползващо се от нея лице, а
и ищецът не твърди да притежава някакви права върху насажденията, поради което
счита, че ищецът няма материална легитимация да иска изплащане на обезщетение.
Освен това поддържа, че, при сключване на застраховката, ищецът невярно е
декларирал обстоятелства от значение за сключване на договора, което дава право
на застрахователя да откаже изплащането на обезщетение на основание чл. 189,
ал. 3 от КЗ (отм.). Твърди, че не се установява пълно загиване на
застрахованите насаждения вследствие тяхното увреждане от застрахователното
събитие, а само увреждане на листната маса, което не било предмет на
застрахователно покритие. В допълнение поддържа, че застраховката не покрива
вреди от нереализирани добиви. Твърди също, че не са доказани конкретни вреди
за ищеца, причинени от застрахователното събитие, както и техния размер. Прави
и възражение за изтекла погасителна давност по иска на основание чл. 197 от КЗ
(отм.). Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение и претендира разноски.
В
допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията относно допустимостта и
основателността на иска. Твърди, че точно е декларирал пред застрахователя
собствените си имоти, обект на застрахователно покритие, като е изявил, че
друга застраховка за посочените имоти няма. Счита, че нанесените от
застрахователното събитие увреждания на насажденията представляват покрит
застрахователен риск, съгласно т. 4, р. II от Общите условия на застрахователя,
при клауза „Плододаващи“. Не счита, че давностният срок по чл. 197 КЗ (отм.) е изтекъл.
Във
връзка с възражението за наличие на трето, ползващо се от застраховката лице,
ищецът „КДБ И.“ ООД излага твърдения, че застраховката е била в полза на „Б.ДСК“
ЕАД по силата на договор за банков кредит, като задълженията по този кредит към
банката са изцяло погасени.
Прави
искане за привличане на „Б.ДСК“ ЕАД като трето лице – помагач.
С
определение от 06.12.2017 г. „Б.ДСК“ ЕАД е конституирана като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
В
становище по иска третото лице - помагач „Б.ДСК“ ЕАД поддържа твърдения за
допустимост на иска, тъй като същото счита, че застрахованият също има правен
интерес от изпълнението на уговореното в застрахователния договор. Счита искът
за неоснователен, доколкото не е посочено основанието на претенцията и не са
представени доказателства, относно реалното настъпване на застрахователното
събитие и степента на увреждане на растенията.
Ответникът
депозира допълнителен отговор на исковата молба, с която поддържа възраженията
си, относно допустимостта и основателността на иска, и моли съда да отхвърли
предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с
наведените доводи от ищеца и становището на ответника, намира следното от фактическа
страна:
На 19.03.2014 г. ищецът и „КДБ – И.“ ЕООД е сключил с „Б.ДСК“ ЕАД договор за банков
кредит № 48, съгласно който банката се
съгласила да предостави на търговското дружество кредит в размер сумата от 70
000 лева за оборотни средства (стр. 70 – 78 по делото). Съгласно чл. 2 от
договора, кредитът се предоставя като кредитна линия с погасителен план, който
е неразделна част от договора. В чл. 3.1.
страните са уговорили срокът на кредита да е до 19.03.2015 г., като в
чл. 9.1 е уговорено изплащане на възнаградителна
годишна лихва в размер на 7,5 %, която се начислява върху ползваната и
непогасена част от кредита.
За обезпечаване изпълнението на
кредитополучателя по договора за кредит, на 19.03.2014 г. кредитополучателят
„КДБ – И.“ ЕООД учредява в полза на „Б.ДСК“ ЕАД трета по ред ипотека върху свои
собствени недвижими имоти, находящи се в землището на с. Искра, общ. Първомай,
сред които и:
„Поземлен имот с начин на трайно
ползване: лозе, с площ 15,651 дка, от които 0.576 дка - десета категория, а
15.075 дка - шеста категория, находящ се в местността ,.ЗОФИЙЦА”, с имотен №
021181 по плана на земеразделяне на землището на с. Искра. общ. Първомай, обл. Пловдив, с ЕКАТТЕ 32826, при граници и съседи: имот №
021217 - лозе на „КДБ - И.” ЕООД, имот № 000001-полски път на Община Първомай,
имот № 021523 - нива на наследниците на К.К.К., имот
№ 000416- язовир на Община Първомай, имот № 021300-полски път на Община
Първомай и имот № 021014-лозе на Д.С.Ч.. Имотът е образуван от имоти № 021005,
021006, 021008, 021007, 021009, 021010, 021011, 021012.
Поземлен имот с начин на трайно
ползване: лозе, с площ 20,100 дка, от които 3.508 дка - 10 категория и 16.592 -
6-та категория, находящ се в местността „ЗОФИЙЦА”, с имотен № 021027 по плана
на земеразделяне на землището на с. Искра, общ. Първомай, обл. Пловдив с
ЕКАТТЕ 32826 , при граници и
съседи: имот № 021300- полски път на Община Първомай, имот № 021216-лозе на
„К ДБ-И.” ЕООД, имот № 021024-нива на Я.С.П., имот № 021025-лозе на „КДБ-И.”
ЕООД, имот № 021026-нива на наследниците на А.К.К.и
имот № 021014-лозе на Д., С.Ч.. Имотът е образуван от имоти №№ 021015, 021016,
021018, 021017.
Поземлен имот с начин на трайно
ползване: лозе, с площ 13,371 дка -шеста категория, с имотен № 021217 по плана
на земеразделяне на землището на с. Искра, общ. Първомай, обл.
Пловдив, с ЕКАТТЕ 32826, находящ ce в местността
„ЗОФИЙЦА”, при граници и съседи: имот №000354- местен път на Община Първомай,
имот № 021003-нива на наследниците на И.К.Ш., имот № 021001-нива на „КДБ-И.”
ЕООД, имот № 000001-полски път на Община Първомай, имот № 021181-лозе на „КДБ-И.”
еоод, имот № 021014-лозе на Д.С.Ч., и имот №
021026-нива на наследниците на А.К.К.. Имотът е
образуван от имоти №№ 021028, 021029, 021051, 621013, 021004, 021002.
Поземлен имот с начин на трайно
ползване: лозе, с площ 1.531 дка -шеста категория, с имотен № 021025 по плана
на земеразделяне на землището на с. Искра, общ. Първомай, обл.
Пловдив, с ЕКАТТЕ 32826, находящ се в местността „ЗОФИЙЦА”, при граници и
съседи: имот с № 021024-нива на Я.С.П., имот № 000354-местен път на Община
Първомай, имот № 021026- нива на наследниците на А.К.К.,
имот № 021027-лозе на „КДБ- И.” ЕООД.
Поземлен имот е начин на трайно
ползване: лозе, с площ 12.250 дка -шеста категория, с имотен № 021216 по плана
на земеразделяне на землището на с. Искра, общ. Първомай, обл.
Пловдив, с ЕКАТТЕ 32826, находящ се в местността „ЗОФИЙЦА”, при граници и
съседи: имот с № 021300-полски път на Община Първомай, имот № 000354-местен път
на Община Първомай, имот № 021024- нива на Я.С.П., имот № 021027-лозе на „КДБ-И.”
ЕООД. Имотът е образуван от имоти №№ 021023, 021022, 021021, 021020 и 021019.
С договора за ипотека страните се
съгласяват, че, в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на
договор за кредит № 48, банката може да обяви ползвания кредит, ведно с лихвите
и разноските в пълен размер, за предсрочно изискуем и ще има право да събере
цялото си вземане, заедно с лихвите и разноските, като се удовлетвори от
продажбата на ипотекираните имоти в предвидения в закона ред (стр. 79-84 по
делото).
По делото са представени и скици,
издадени от Служба по геодезия, картография и кадастър при АГКК(стр. 85-90), от
които е видно, че собственик на гореописаните имоти №№ 021181, 021217, 021025,
021216, е „КДБ-И.” ЕООД.
В договора за кредит е записано и задължение
за кредитополучателя - чл. 15.1., б. „к“ от договора за кредит, да застрахова в
полза на кредитора приетите по договора вещни обезпечения, за присъщите им
застрахователни рискове и на обща стойност най-малко равна на главницата на
кредита и едногодишните добавки към нея.
На 28.08.2013 г. ищецът „КДБ-И.” ЕООД и
ответникът "ДЗИ – О.З." ЕАД сключват договор за застраховка -
застрахователна полица „Трайни насаждения като основни средства за
производство“ № 610513121000002/28.08.2013 г., със срок на действие от 12
месеца, считано от 00:00 ч. на 29.08.2013 г. до 24:00
ч. на 28.08.2014 г. и посочена застрахователна стойност на едно растение 7,92
лева за площ от 63 декара, и изчислена въз основа на това обща застрахователна
сума в размер на 153180,72 лева (стр. 6 и стр. 50 по делото).
В т. 1 от представения договор за
застраховка е посочен предметът на застраховане, а именно: „Лозя десертни с полувис. и високостъбл. форм до 24 г., клауза: ПЛОДОДАВАЩИ“. Рисковете, които
страните са уговорили да са покрити от застрахователно обезщетение, са:
„градушка, буря, пожар, измръзване и снеголом“.
Изпълнението на задължението за заплащане на застрахователната премия, съгласно
договора, е разсрочено на четири вноски, с падежи, съответно: 28.08.2013 г.,
вноска в размер на 507,79 лева, и 28.11.2013 г., 27.02.2014 г. и 30.05.2014
г. – вноски, всяка от които в размер на
507, 80 лева.
В полицата има отбелязване, че
сключеният договор е в полза на „Б.ДСК“ ЕАД.
Съгласно договора, застраховката влиза в
сила в 00.00 ч. на деня, следващ заплащането на застрахователната премия или на
първата вноска, при разсрочено плащане, като застрахователното покритие действа
от момента на влизане на застраховката в сила, но не преди културата да е
достигнала до определена фаза на развитие, посочена в т. 24 от Общите условия
за застраховане на трайни насаждения като основни средства за производство.
По делото са представени Общи условия за
застраховане на трайни насаждения като основни средства за производство, в сила
от 01.02.2007 г. (стр. 7-12). Предмет на
застраховка са трайни насаждения като основни средства за производство,
групирани в клаузи. В клауза „П“ – „ПЛОДОДАВАЩИ“ са застраховани трайни
насаждения в периода на плододаване (експлоатация),
като по т. 3.2 са посочени - лозя винени
и десертни с полувисока и високостъблена
формировка – до 24 годишна възраст. Застрахователното
покритие е посочено като „материални щети, причинени от напълно загиване на растения поради тяхното увреждане от
застрахователните събития градушка, буря, пожар, измръзване и снеголом. По клауза „П“ се възстановяват разходите за създаване на насаждението и
неговото отглеждане в периода до встъпване в плододаване
(експлоатация), намалени с амортизационни отчисления за годините на плододаване до годината на сключване на застраховката,
включително. Изрично е посочено, че застраховката не покрива „загуби от
нереализиран доход от земеделска продукция, поради увреждане или загиване на
растения (раздел III
„Общи изключения“, т. 8.1), загубите от пропуснати ползи, поради забавяне на
встъпването в плододаване при естествено
възстановяване на увредени от застрахователни събития растения (раздел III, „Общи изключения“, т. 8.2).
В раздел IV, т. 9, е предвидено, че
застраховката се сключва въз основа на попълнено от застрахования
предложение-въпросник по образец, чрез издаване на застрахователна полица, като
в т. 11 е предвидено, че преди сключването на застраховката се извършва оглед
на насаждението и се изготвя протокол от застрахователя или упълномощен от него
представител. В протокола се отразява състоянието на насаждението, гъстотата и
становище относно целесъобразността за сключване на застраховката.
В раздел VII, т. 24 от същите е
установено, че застрахователната премия се определя от Застрахователя в зависимост
от площта на насаждението, застрахователната сума и избраното покритие от
рискове.
Съгласно раздел IX застрахователното
обезщетение е равно на застрахователната сума на едно растение, умножено по
броя на напълно унищожените растения (т.37), като при клауза „П“ – „плододаващи“, загинат повече от 70 % от наличните в
увредения блок растения, щетата се счита за тотална и застрахованият се
обезщетява по застрахователната сума за целия блок. Застрахователя не дължи
обезщетение, ако са увредени растения от едно или повече застрахователни
събития и техния брой не надвишава 3 % от общия брой растения в застрахования
блок.
В раздел XII е дадена дефиниция на
различни понятия, използвани в ОУ, сред които понятието „разходи за създаване
на насаждението“- средствата, необходими за закупуване и засаждане на
посадъчния материал. Не се включват средствата за подготовка на площта,
изграждане на подпорни конструкции и
напоителни системи. В същия раздел е установено, че в понятието „разходи
за отглеждане на насаждението“ включва разходи за обработка на почвата,
третиране с пестициди, торене, резитба,
не се включват средствата, които са необходими за поддръжка на подпорни
конструкции, напояване и поддръжка на напоителни системи.
В раздел десети „Права и задължения на
страните“, т. 41 е установено задължение за застрахователя, при получаване на
известие за настъпила щета, да извърши оглед и оценка на увредените насаждения
в 10 (десет) дневен срок от получаване на съобщението. Съгласно т. 41.3. от ОУ,
застрахователят е длъжен, при отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение, да уведоми застрахования за това, като изложи подробно мотивите за
отказа.
Според т. 43.2.5 от ОУ, при настъпване
на застрахователно събитие застрахованият е длъжен да взема всички необходими
мерки за опазване на увредените насаждения, намаляване размера на щетата и
своевременно оползотворяване на продукцията.
В договора е посочено, че
застрахователното покритие се прекратява в обичайното време, когато реколтата е
трябвало да бъде прибрана, в зависимост от климатичните условия за района през
годината, но не по-късно от 20 ноември на текущата стопанска година, като е
изрично упоменато, че при неплащане на съответната разсрочена премиална вноска,
договорът се прекратява в 24.00 часа на петнадесетия ден от датата на падежа
ѝ.
Включена е и клауза, съгласно която
застрахованият декларира, че е получил, запознат е, и е съгласен с Общи условия на „ДЗИ – О.З.“
ЕАД – „Трайни насаждения“ и приема, че те са неразделна част от сключения
договор.
Представено е и предложение – въпросник
за застраховане на трайни насаждения като основни средства за производство,
изходящ от ДЗИ О.З. АД (стр. 52 по делото), видно от който предлаганите за
застраховане насаждения се намират в с. искра, местност „Зофийца“,
масив 21, общо 4 блока, лозята са на възраст от 4 години, по 307 насаждения за
всеки от парцелите, като общата площ на насадените парцели е 63 декара. В т. I
от предложението ищецът е посочил, че насажденията представляват десертни лозя,
сортове Виктория, Троя и Велика. Въз основа на заявеното от ищеца,
застрахователят е определил размера на общата застрахователна сума по договора
- 153180,72 лева. В раздел „Общи данни за насажденията“ „КДБ И.“ ЕООД е
посочил, че описаните насаждения не са увредени от включените в
застрахователното покритие рискове, преди подписването на документа. Декларирал
е, че по отношение на описаните насаждения няма сключена друга застраховка,
като няма други засадени площи от предлаганата за застраховане култура, които
да не са посочени в предложението. В документа е отбелязано, че застраховката
върху процесните насаждения се сключва за 1 година, считано от 28.08.2013 г. до
27.08.2014 г., в полза на „Б.ДСК“ ЕАД.
По делото е представена и
застрахователна полица с ЗД „Е..И“ АД (стр. 91), видно от която е застраховал
селскостопански култури, а именно: лозя, маточници и
лозови вкоренилища, насадени в рамките на 26,42
декара, като е вписано уточнение, че става въпрос за трайни насаждения – лозя:
десертно грозде – „Палиери Виктория“, с. Искра.
По делото е представено платежно
нареждане от 13.09.2013 г., осчетоводено с референция *********/13.09.2013 г.,
за извършен в полза на ответника „ДЗИ – О.З.“ ЕАД от страна на Лизингова къща „Изира“, който превод ответникът сочи, че е в изпълнение на
задължението на ищеца за плащане на вноска по уговорената застрахователна
премия.
По делото е приета съдебно- счетоводна
експертиза по поставен от ищеца въпрос с допълнителната искова молба, а именно:
след преглед на счетоводството на ответника да се даде заключение по въпроса
платени ли са вноските по застрахователната премия по процесната
застрахователна полица № 610513121000002/28.08.2013 г., съответно отчетени и
осчетоводени ли са от ответника платените вноски. За
целите на поставената задача, вещото лице П.К. е ползвало доказателствените
материали, приложени към делото, както и е направило проверка на счетоводството
на ответника „ДЗИ - О.З.” ЕАД, като счетоводната операция, взета предвид констатиране
на всяко отделно плащане е: дебит счетоводна сметка 503 „Разплащателна сметка в
лева“; На кредит счетоводна сметка 491 „Доверители“. В заключението вещото лице е
установило, че общата уговорена застрахователна сума е 153180,72 лева и покрива
рисковете „Градушка, буря, пожар, измръзване и снеголом“,
като общият размер на застрахователната премия е 1991,35 лева + данък 2% върху
застрахователната премия на стойност 39,84 лева или общо дължимата от
застрахованото лице сума по тази полица възлиза на 2031,19 лева. Посочен е и
начин на плащане - разсрочено на 4 вноски, както следва :
I вноска с дата на падежа 28.08.2013 г.,
в размер на 507,79лв.
II вноска с дата на падежа 28.11.2013
г., в размер на 507,80лв.
III вноска с дата на падежа 27.02.2014
г., в размер на 507,80лв.
IV вноска с дата на падежа 30.05.2014
г., в размер на 507,80лв.
Вещото
лице сочи, че по делото е представено копие от платежно нареждане за кредитен
превод от 13.09.2013 г. в размер на 507,80 лв., като получател на плащането е
„ДЗИ - О.З.” ЕАД, а платец на сумата е Лизингово - брокерска къща „ИЗИРА“, като
за заплащане на останалите уговорени премиални вноски не са представени
доказателства. В заключението е констатирано, че лизингово-брокерската къща е
посредник, чрез който е сключена полицата между „ДЗИ - О.З.” ЕАД и „КДБ – И.“
ЕООД, като ищецът „КДБ – И.“ ЕООД е заплащал на посредника дължимите вноски по
полицата, а последният, от своя страна, ги е превеждал по сметката на ответника
в „С.Б.“ АД – клон Пазарджик, както следва: първа вноска в размер на 507,79
лв., постъпили по сметката на ответника на 16.09.2013 г.; втора вноска в размер
на 507,80 лв., постъпили по сметката на ответника на 09.12.2013 г.; трета
вноска в размер на 507,80 лв., постъпили по сметката на ответника на 26.03.2014
г.; четвърта вноска по договора, в размер на 507,80 лв., постъпили по сметката
на ответника на 23.06.2014 г.
Вещото лице К. е установило, че за
втората вноска не са представени първични документи, но е осчетоводена в
счетоводството на ответника, като платена на 09.12.2013 г., като за трета и
четвърта вноска са налице първични платежни документи в счетоводството на
ответното дружество. В заключението е отбелязано, че, към момента на извършване
на експертизата, в регистрите на застрахователя застрахователна полица №
610513121000002/28.08.2013 г. е със статус „Платена – активна“.
По делото е представено удостоверение, изх. № 94/19.06.2018 г. (стр. 188 от делото), с което „Б.ДСК“ ЕАД удостоверява, че на 22.05.2018 г. задължението на ищеца „КДБ И.“ ООД към банката по договор за кредит № 48/19.03.2014
г. е окончателно погасено, поради което „Б.ДСК“ ЕАД се отказва от уговорената
в негова полза клауза в застрахователна полица № 610513121000002/28.08.2013 г., сключена
между ищеца и ответника.
Видно от приложеното към делото
удостоверение от Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ към Министерство на
земеделието, храните и горите рег. № 94-00-013-1/ 28.02.2018 г., на 11.06.2014
г. (стр. 151 по делото), в района на с. Искра, община Първомай, област Пловдив,
в периода 20.00-22.00 ч. се развиват мощни градови
облаци, от които е паднал проливен дъжд, придружен от силен вятър и интензивна
градушка с размери, достигащи 2 см, като по данни от ракетна площадка за борба
с градушките в с. Искра от 21,36 ч. за около 10 мин. падналата градушка прави
слой. В удостоверението е вписано, че измереното количество дъжд във времевия
диапазон от 21.00-24.00 ч. е 43 л./ кв.м., като е извършено обследване от
областна дирекция „Земеделие“ с участие на представител на ИАБГ и са
констатирани поражения върху земеделските култури и насаждения.
Представен е и протокол № ПО-05-00-378 от 16.06.2014 г., на експертна комисия от
шестима представители на Общинска служба по земеделие – Първомай, към Областна
дирекция „Земеделие“- Пловдив, при Министерство на земеделието и храните (стр.
14 - 15 по делото). Комисията е извършила проверка по подадено от страна на КДБ
И. ЕООД заявление за констатиране на „пропаднали площи“, като в резултат на
извършения оглед, е констатирала, че, поради неблагоприятни климатични условия
– градушка, са причинени поражения върху земеделски култури, както следва: в
парцели 32826-1479-5-2 и 32826-203-11-6, засадени с десертен сорт грозде, в
размер на 70-75 %. Протоколът е подписан от представител на ищеца „КДБ – И.“
ЕООД.
Във връзка с настъпилите повреди на
застрахованото имущество, на 12.06.2014 г., „КДБ И.“ ЕООД е изпратил
уведомление до застрахователя, с който го уведомил, че на 11.06.2014 г.
лозовите масиви – 63 декара, намиращи се в землището на с. Искра, м. „Зофийца“, масив 21, са били ударени и увредени от градушка,
като е посочил номера на застрахователната полица, с която насажденията са
застраховани от застрахователя (стр.13 по делото). Уведомлението е получено от
ответника и е прието с вх. № 31/12.06.2014 година.
На 20.06.2014 г. в централното
управление на „ДЗИ - О.З.” ЕАД е получено писмо с вх. № 92-4130 (стр. 16 по
делото), с което ищецът „КДБ И.“ ЕООД още веднъж уведомява ответното дружество
за настъпилия застрахователен риск, както и обстоятелствата на време и място, и
го информира, че, с оглед запазване на насажденията, при първа възможност ще
приложи лозарски практики.
С вх. № 92-4130/07.08.2014 г., „КДБ И.“
ЕООД е отправил жалба до главния изпълнителен директор на „ДЗИ - О.З.” ЕАД, с
оглед липсата на реакция в продължение на близо два месеца след първото
уведомление, с което отправя искане да се разпореди проверка по случая, като се
уведоми ищецът за резултата от проверката
(стр.17-18
по делото).
На същата дата от името на „ДЗИ О.З.“
ЕАД с писмо, изх. № 92-4130/14.08.2014 г. (стр. 19 по делото) „КДБ И.“ ЕООД е
уведомено, че с оглед представения протокол от ОС „Земеделие“ гр. Първомай, няма данни за унищожаване на цели
растения, с оглед на което другите причинени от застрахователното събитие вреди
не са обект на застрахователно покритие, съгласно раздел II, т. 4 ОУ, и
застрахователят не дължи обезщетение за тях.
На 12.09.2014 г., в изпълнение на дадени
от страна на Комисия по финансов надзор указания, което се установява от писмо
на стр. 22-23 по делото, е извършен оглед на лозовия масив от експерт при
ответника, с участието на вещото лице Иван Томов и е издаден Акт № 1 за
ликвидация на щети (стр. 20-21 по делото), в който се съдържат констатации за
причинени щети по леторасти и чепки, както и за липса
на изцяло загинали лозички. С оглед на последната
констатация, в акта е вписано, че причинените щети са необезщетими
по сключената застраховка. Представителят на „КДБ И.“ ЕООД, присъствал на
огледа е изразил несъгласие с констатацията, като е посочил, че огледът е
извършен 3 месеца след уведомлението за настъпило събитие. По делото е
представен и приет фотографски материал, събран при огледа, извършен от застрахователя
(стр. 20-21 по делото).
По делото са разпитани като свидетели С.К.Р.
– Г. (служител при ответника към септември 2014 г.) и свидетелят С.Д.(експерт на застрахователна
компания Е.).
Свидетелката Р. – Г. сочи, че е
присъствала на огледа, извършен пред м. септември 2014 г., като при огледа е
установила поражения вследствие на настъпила градушка по листната маса и по
летораслите, но заявява, че не е видяла нито едно напълно унищожено растение,
като не е имало следи от презасаждане. Свидетелката
сочи, че тя е изготвила снимковия материал, като за тази цел е обходила целия
масив. Наред с това, заявява, че е започнала работа при ответното дружество
през м. август 2014 г., като преди това, доколкото ѝ е известно, колегите
ѝ са били възпрепятствани поради многото щети тази година и затова не са
били извършили преди това оглед, а само са отговорили писмено на клиента, че
няма загинали напълно лозички, въз основа на това, че
са били пренатоварени и физически не са могли да отидат да извършат оглед.
Свидетелят излага, че е агроном по професия, и
според нея, културите, на които са правили оглед, били видимо плододаващи, на възраст от шест, седем, осем години, в
която лозите са плододаващи. Излага, че е въпрос на
технически пропуск, че не е подписала протокола за оглед на Акта за ликвидация
на щети от 12.09.2014 година.
Свидетелят Д. излага, че процесните лози
са му познати, тъй като е им е правил оглед, както и на други лозови насаждения,
в съседен масив. Свидетелят сочи, че е извършил оглед на 23.06.2014 г. на
съседен масив, като представител на застрахованото дружество на място му
показал и масивите, които посочил, че са застраховани при „ДЗИ – О.З.“ ЕАД,
както съответно и тези, които са застраховани при „Е..И“ АД, към което
дружество свидетелят е работил като експерт към онзи момент. Заявява, че
безспорно е имало белези от градушка, като е била наранена листната маса и
летораслите, съответно стебла на лозите. Сочи, че не е установил да са били
налице загинали лозички, като и двата масива били еднакво засегнати от
градушката. Излага, че застрахованите при „Е..И“ АД лозички
са били на по-малка възраст от тази на лозите, застраховани при ответника.
Посочва, че е минал за кратко в масив 21, като огледал единствено четири- пет
редове от масива, не е обикалял всичките 63 декара.
Като свидетели са разпитани и Г.Г. и М.Д..
Свидетелят Г.Г.
излага, че е работил при ищеца от 2013 г. до септември месец 2015 г. на
длъжност „Лозар и охрана“, като не е бил на смяна през времето, в което се е
разразила бурята. Описва мястото, където се намират процесните лозови масиви,
като излага, че долното лозе е около 60-65 дка, като цялото лозе на ищеца е
около 110 дка. Излага, че градушката е ударила насажденията с площ около 60-70
дка, от видовете: Виктория (около 105 реда), Троя (около 65 реда) и Велика
(около 160 реда). Относно състоянието на насажденията след бурята, като сочи,
че са останали едни голи пръчки, като всичко било повалено на земята, лозите били
целите наранени, като нямало здраво място. Излага, че на различни места било
различно количеството лед, но повечето било около 40 см. слой от ледени бучки.
Относно щетите от градушката предполага, че може би над 1500-2000 бройки били
почти унищожени, като почти цялото лозе било наранено. Обяснява, че
нараняването е рана по самото стъбло, като от удара на ледената бучка стъблото
буквално се отваряло. Поддържа, че на следващия ден след градушката,
отговорникът за пръскането, влязъл в лозето и напръскал с препарати –
„Купрохай“ и „Атоника“, за да се затворят разните по стъблата и да се калцират
След около десетина дни извършили втората резитба, за да може да се възстанови
растежа на растенията. Излага, че в областта на наземната част почти всичко
било унищожено, до корена. Сочи, че през септември същата година лозето вече се
калцирало и излезли нови филизи, докато непосредствено след бурята били
останали единствено голи пръчки от лозята. Излага, че са събрали грозде през
2014 г. от тези лозя, но съвсем малко, поради което не било предложено на
пазара. През 2015 г. и 2016 г. правили презасаждане.
Свидетелят М.Д., който в периода 2011 г.
– 2014 г. работил при „КДБ И.“ ЕООД като „лозар“, заявява, че си спомня градушката, паднала юни 2014 година. Тогава бил на работа. Имало дъжд, вятър,
много голяма градушка – около 40 сантиметра. Лозето, засадено със сортове Троя,
Виктория и Велика било около 60-70 декара – в горната част на целия масив. КДБ И.
ЕООД имало и лозе в долния край, засадено със сорт Палиери – около 33 декара. След бурята останали малък брой листа по
растенията, стояли пръчките, а имало и разцепени пръчки. След градушката
работниците на ищеца почистили, пръскали. След три месеца лозето се оправило,
писнало листа и филизи от счупените стръкове. След градушката лозето не родило,
преди това имало много чепки, но градушката всичко свалила. Свидетелят сочи, че
знае, че някаква част от лозята са презасаждани през
2017 г. – 2018 година.
По делото са приети съдебно -
агротехническа експертиза (от 10.04.2018 г.- стр. 154-157), повторна
агротехническа експертиза (10.09.2018 г.), допълнителна (24.10.2018 г. – стр.
200 по делото), както и повторна тройна агротехническа експертиза (09.05.2019
г.).
За изготвяне на експертизите, всички
вещи лица са работили по представения по
делото снимков материал, извършили са огледи на лозовите масиви, а вещите лица
по единичната и тройната повторна експертиза са разгледали и показанията на
разпитаните свидетели по делото.
Тъй като първото изготвено и прието по делото
заключение от 10.04.2018 г. е изготвено преди по делото да бъдат разпитани
всички свидетели, Съдът намира, че следва да го обсъжда, като се има предвид
този факт. Същевременно, следва да се отбележи, че основното заключение на
вещото лице К. по релевантните по делото въпроси – дали е налице напълно
унищожаване на лозови насаждения, механизмът по който може да настъпи такова
унищожаване, както и за състоянието на лозовият масив към датата на огледа,
както и за предприетите незабавно след градушката и проливния дъжд мерки от
собственика на масива – ищец по делото и дали същите са били удачни (независимо, че вещото лице К. и другите вещи
лица са прави огледи, отдалечени във времето с половин/съотв.
една година) не противоречи на заключението на единичната и тройна повторни
експертизи.
С оглед заключенията на вещите лица по
единичната и тройна повторни експертизи, Съдът намира, че към датата на
сключване на договора за застраховка – 28.08.2013 г., лозовите масиви, обект на
договора за застраховка са били на възраст около 4 -5 години. В тази връзка,
Съдът намира, че разясненията, дадени от вещото лице И. по единичната повторна
експертиза в о.с.з по делото, проведено на 06.11.2018 г. (стр. 211 по делото),
че евентуално към август 2013 г. растенията са били около 3-годишни, като към
датата на градушката – около 4 годишни, не противоречи на този извод. Видно и
от разясненията на вещото лице К., след третата година по принцип лозите
навлизат във фазата на плододаване, като напълно
нормално е да има грешка в преценката с около 1-2 години, тъй като възрастта на
лозите се определя окомерно. Следователно, тъй като 4 от общо 5 вещи лица
разпитани по делото определят възрастта на лозите около 4 години към датата на
сключване на договора застраховка, а отклонението даденото от петото вещо лице е
в рамките на нормалното отклонение, с оглед метода на преценка – окомерно,
именно този извод следва да се възприеме като установен по делото.
От разясненията, дадени от вещите лица
се установява, че лозата е многогодишно дървесно растение, което се
характеризира с това, че е пластично -
притежава защитен механизъм при поражения от неблагоприятни климатични
условия – измръзване, градушка, болести. В многогодишната дървесина (стъбло,
кордони и рамена) са разположени спящи пъпки, от които при унищожаване на части
от лозовото насаждения се развиват нови леторасли, които заместват унищожените.
Поради това и вещите лица и по трите експертизи са посочили, че пълно загиване на лозово насаждение, поразено
от силна градушка и дъжд след четвъртата година от развитието си е почти
невъзможно. Раните обаче, причинени от градушката са вход за болести, които при неполагане на
необходимите агротехнически и фотосанитарни
мероприятия могат да доведат до
затормозяване на развитието на по-слаби единични лози. Такива лози
закърняват, започват да изостава в развитието си и след години е възможно да
загинат.
От заключенията на всички вещи лица по
всички експертизи по делото се установява, че в резултат на градушката на
11.06.2014 г. е налице изключително тежко поражение на цялата надземна маса на
лозовите насаждения – почти напълно унищожена листа маса, зелени леторасли,
откъсване и унищожаване на реси и гроздове. Увредена, чрез разрушаване на
повърхностния слой, е и дървесината на многогодишните части на лозата – рамена
и стъбло. Вещите лица приемат, че непосредствено приетите след градушката и
проливния дъжда агротехнически
мероприятия от собственика на лозето –възстановителни резитбени
операции, третиране на лозовите насаждения с подходящи препарати – Атоник, Солфоликид и Купрохай са били необходими и извършени правилно и
навреме.
Вещите лица, на базата на огледите,
направени през 2018 г. и 2019 г., както и на основата на снимковия материал,
изготвен при огледа от септември 2014 г., направен от застрахователя три месеца
след застрахователното събитие – градушка и показанията на разпитаните
свидетели, са заключили, че с оглед характеристите и
състоянието на лозовите насаждения, както три месеца след градушката, така и
4-5 години след нея, че в резултат на градушката не се установява да има
напълно загинали лози – с унищожена и дървесна част, т.е погиването на зелената
част, дори и пълното такова не може да се приеме, че е довело до загиване на
цялото растение. Всички вещи лица отбелязват, че при оглед, направен от
застрахователя 3 месеца след градушката не могат да се констатират в най-голяма
точност уврежданията по лозовите масиви в резултат на градушката, но в същото
време, изминаването на този период от време позволява да се прецени доколко
естествените възстановителни сили на лозовите растения са се активизирали и да
се установи степента на възстановяване на
лозето, вкл. и след предприетите агротехнически и фотосанитарни
мерки. Това дава и възможност да се прецени дали и колко са загиналите лози в
резултат на градушката и бурния дъжд. В конкретния случай вещите лица са
посочили, че се установява, че процесните лозови масиви са се възстановили след
градушката. Вещите лица по тройната експертиза са констатирали при огледа,
проведен през месец април 2019 г., че на
единични места се наблюдават липсващи лози или изсъхнали такива. Отчетени са
лози, болни от различни болести, като причината затова може да е както
градушката, така и много други причини,
вкл. и неправилно дозиране на препарати, некачествен посадъчен материал,
неприхващане на лозите при засаждане. Като в североизточната част на масива се
наблюдава площ около 10 дка с по-слаб растеж, като на единични места има и
липсващи и изсъхнали лози, както и единични лози, болни от бактериален рак.
Следи и белези от рани, причинени от градушката не се откриват, предвид
характера на форми ровката, която предполага ситна резитба и от физиологията на
лозата, която има свойство да се възстановява бързо.
Съгласно заключението по допълнителната
повторна САЕ от 24.10.2018 г., вещото лице е изработило два варианта на
действителната стойност на лозовите насаждения към датата на събитието, в
зависимост от степента на увреждането. Съгласно депозираното заключение
стойността на насажденията при 70 % увреждане е в размер на 125 905,50
лева, като в хипотезата на 75 % увреждане, стойността им е в размер на 134898,75 лева.
Според депозираното заключение по
тройната САЕ стойността на насажденията към датата на събитието е същата като
тази, определена в договора за застраховане, а именно: 153 180,72 лева,
тъй като след застрахователното събитие не е констатирано да са налице загинали
лози.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Относно предявения главен иск по чл. 208
от КЗ (отм.) за сумата от 95 000 лева, предявен като частичен от общия
размер на търсеното застрахователно обезщетение в размер на 153 180, 72
лева срещу „ДЗИ –О.З.“ АД.
Това е искът, който застрахованият има срещу
застрахователя при настъпване на застрахователното събитие, като в същото време
претендираното застрахователно обезщетение представлява дължимата престация по
договор за застраховка, а нейното неплащане – договорно неизпълнение по смисъла
на чл. 79 ЗЗД.
В тежест на ищцата по иска е да докаже
следните предпоставки за основателност на иска: 1) сключен договор за
имуществена застраховка; 2) настъпване на застрахователно събитие по смисъла на
този договор; 3) вид и стойност на вредите и размер на дължимото
застрахователно обезщетение; 4) надлежно уведомяване на застрахователя.
В тежест на ответника като застраховател
е, ако твърди, да докаже изплащане на застрахователно обезщетение или
основанията за отказ да се изплати застрахователно обезщетение.
По делото се установи сключване на
валиден договор за имуществена застраховка между ищцовото
дружество и ответника по застрахователна
полица „Трайни насаждения като основни средства за производство“ №
610513121000002/28.08.2013 г., относно: „Лозя десертни с полувис.
и високостъбл. формация до 24 г., клауза:
ПЛОДОДАВАЩИ“.
Установява се заплащане на
застрахователните премии, поради което и по аргумент от чл. 187 от ТЗ (отм.)
договорът за застраховка е влязъл в сила.
Първото възражение, което ответникът
прави за да откаже изплащане на застрахователното обезщетение е, че договорът
за застраховка е сключен в полза на трето лице – Б.ДСК АД, поради което се
твърди, че ищецът не е легитимиран да иска плащане.
Действително, третото лице „Б.ДСК“ АД
има качеството на бенефициер по застрахователния
договор, в който е включена клауза в негова полза и при настъпване на
застрахователното събитие третото лице бенефициер е
легитимирано да получи застрахователното обезщетение.
От представеното изх.N 94/19.06.2018 г.
се установява, че третото лице „Б.ДСК“ АД, след като е получило изпълнение по
сключения с ищеца договор за кредит се отказва от уговорената в негова полза
клауза в застрахователния договор.
Този отказ следва да бъде зачетен,
защото уговорката в полза на третото лице поражда права за това лице от момента
на сключване на договора, но има действие от приемането й. Или третото лице в
конкретната хипотеза, заявявайки, че няма да се ползва от уговореното в негова
полза право, след като законът не съдържа специално правило за определяне на
момента, от който поражда действие договорът в полза на третото лице, следва
чрез тълкуване съдържанието на чл. 22, ал. 1 ЗЗД да се счете, че този момент
може да настъпи и в рамките на висящо съдебно производство (така решение № 167 по т.д. № 3174/2013 г. на
І т.о. на ВКС). Отказът в случая е едностранно писмено изявление, адресирано до
ищеца – застрахованото дружеството (уговарящ), с което се погасява правото на
третото лице да претендира изпълнение по договора.
Отказът
е неотменим и придобитото от него право отпада с обратна сила, като уговарящият
(застрахованият кредитополучател) има право да замени третото лице с друго, а в
хипотеза на договор за имуществена застраховка в полза на трето лице, би могъл
и сам да получи застрахователното обезщетение (в този смисъл Решение №
219/14.02.2012 г. по т. д. № 837/2010 г. на ВКС, ТК).
Поради формалния характер на
застрахователния договор, всяко изменение и допълнение, включително и отказът
на третото лице от уговорката в негова полза следва да се извърши в писмена
форма - чл. 293 ал. 6, вр. с ал. 1 от ТЗ. Тази форма е спазена по
отношение изявлението за отказ на
третото ползващо се лице, защото е депозирано по делото в писмен вид и е
доведено до знанието на всяка от страните по застрахователния договор – ищеца и
ответника. Това изявление представлява нововъзникнало
в хода на процеса обстоятелство, което рефлектира върху материалноправната
легитимация на ищеца и по аргумент от чл. 235, ал.3 от ГПК следва да бъде взета
предвид. Отказът на третото лице води до отпадане правото на третото ползващо
се лице да получи застрахователното обезщетение, което право преминава в полза
на ищеца - застрахован (решение № 155 от
22.04.2016 г. по т.д. № 2575/2014 г., Т. К., І Т. О. на ВКС), а този факт Съдът
следва да зачете, независимо, че е настъпил в хода на производството.
Във връзка с направеното от процесуалния
представител на ответника възражение по чл.301 ТЗ - че изявлението в удостоверение изх.N
94/19.06.2018 г. не изхожда от законния представител на третото лице, Съдът
намира същото за неоснователно. Б.ДСК ЕАД е конституирана като трето лице –
помагач на страната на ищеца, а третото лице помагач като търговец не е
възразило относно представителната власт на лицата, подписали процесното
удостоверение. Поради това, дори и да се приеме, че се касае за изявления,
направени от името на търговец без надлежна представителна власт, то само
търговецът, от чието име е направено изявлението, има правен интерес да оспорва
представителната власт, Съдът приема, че е налице надлежно изявление от
бенефициент по договор в полза на трето лице за отказ от правата по този
договор, което следва да бъде зачетено.
От събраните по делото доказателства –
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, скици се установява, че ищцовото дружество е собственик на застрахованите лозови
масиви, намиращи се находящи се в землището на с. Искра, общ. Първомай,
местност Зофийца, масив 21, общо 63 декара, които
лозови масиви са засадени с лозя сорт Виктория, Велика и Троя.
Относно възражението на ответника, че е
налице неточно обявяване на обстоятелства, за които застрахователя е поставил
изричен въпрос при сключване на застраховката, като аргумент за отказ да се
заплати застрахователно обезщетение, а именно, че е налице друга застраховка на
същото имущество, съответно, че в землището на селото се намират други лозови
масиви, собственост на ищцовото дружество –
възражение по чл. 189, ал.3 от КЗ (отм.), Съдът намира, че същото е
неоснователно.
На първо място, от събраните
доказателства по делото, вкл. и от показанията на свидетелятС.Д., посочен от
ответника, се установява, че лозовият масив – масив 21, предмет на
застраховката с ДЗИ О.З. ЕАД включва общо 63 декара, засадени със сортове Виктория, Велика и Троя, а лозовият масив –
масив 20, предмет на застраховката с Е. АД
е засаден с лозови насаждения, сорт Палиери.
Двата масива, макар и в землището на едно село, се намират на различни места.
Също така, както сочи и свидетелят Д., лозовият масив, застрахован при Е.
АД е включвал по –млади насаждения
(около 2-3 години, все още ненавлезли в етапа на плододаване)
от насажденията, застраховани при ответника по настоящото дело (за които се
установи, че са възраст 4 години, навлезли в етапа на плододаване).
Следователно, не е налице съвпадане на
застрахованото имущество, т.е основание чл. чл. 208, ал.4 от КЗ (отм.) за отказ
да се плати/да се намали дължимото застрахователно обезщетение.
От друга страна, действително,
обстоятелството, че в същото землище застрахованото дружество има и друг лозов
масив да е въпрос, на който не е отговорено точно в
предложението - въпросник на застрахователя, преди сключване на договор за
застраховка, Съдът намира, че по никакъв
начин не се установява, че това обстоятелство е оказало въздействие за
настъпването на събитието по смисъла на чл. 183, ал.4 от КЗ (отм.), което да
обоснове възникване правото на застрахователя да откаже изплащане на
застрахователно събитие. Липсват и твърдения в тази насока.
Установи се по делото и настъпване на
застрахователно събитие – градушка и проливен дъжд на 11.06.2014 година.
Основния спорен въпрос е дали
настъпилите увреждания по лозовия масив, застрахован при ответника, са включени
в застрахователното покритие по договора от 28.08.2013 година.
На първо място следва да се отбележи, че
при анализа на клаузите на сключения между страните застрахователен договор,
застрахователното покритие по договора включва щети в резултат на пълно погиване на растенията поради
увреждането им в резултат на застрахователните събития - градушка, буря, пожар, измръзване и снеголом. Пълно погиване е състояние, при което се налага създаване на ново насаждение и
отглеждането му. Именно поради това и при клауза „П“, при каквато е сключен
процесния договор, се възстановяват разходите за създаване и отглеждане на
растенията до встъпване в плододаване (с оглед
заключенията на вещите лица по агротехническите експертизи – около 4-тата
година), а изрично е посочено, че се изключва от застрахователното покритие
загубата от нереализиран доход поради увреждане на растенията. Следователно, за
да е налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение, следва да е
налице пълно погиване на застрахованото имущество.
При анализа на всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, както и от заключенията на трите изготвени по
делото съдебно - агротехнически експертизи, се установява, че е налице
унищожаване над 70 % на цялата листна маса, вкл. и плодни пръчки, съцветия с
оформени плодни зърна, ягориди. Същевременно обаче, всички събрани
доказателства сочат на извод, че не се установява напълно унищожаване на лозови насаждения, т.е
погиване както на надземната част на растението – зелена част и дървесна част,
така и на подземната част – коренова система.
Действително, налице е несвоевременно
изпълнение на задълженията на застрахователя по чл. 41.1 от общите условия да
направи оглед при подадено уведомление за настъпило застрахователно събитие в
срок от 10 дни, но извършеният оглед три месеца след градушката на 12.09.2014
г. от представители на застрахователя и на застрахования и изготвеният по време
на този оглед снимков материал, както и
състоянието на лозята към момента на огледите от вещите лица по
настоящото дело, дават възможност да се направи извод дали наистина е имало
пълно погиване на лозички, в резултат на градушката от 11.06.2014 година. И тъй
като три месеца след градушката присъствалите на огледа са констатирали добро
възстановяване на лозите, вкл. поява на нова листна маса, видима и на снимковия
материал, а и 5 години след градушката вещите лица са установили на място около
10 - годишни насаждения в добро състояние (това означава, че към 2014 г. това
са били 4-5 годишни насаждения, т.е не е ново лозе, а същите лозови насаждения,
които са преживяли бурята на 11.06.2014 г.), то може да се направи извод, че в
резултат на градушката и проливния дъжд през 2014 г. не се установява да има
напълно унищожени растения. Следва да се отбележи и, че в акта за оглед от
12.09.2014 г. представител на застрахования е отбелязал като забележка, че
огледът се е състоял едва три месеца след заявяване на щетата, и общо бланкетно отбелязване на несъгласие с констатацията, без
конкретни изявления за конкретни площи с напълно унищожени растения.
Поради това и Съдът приема, че по делото
не се доказа от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че в резултат на
градушката от 11.06.2014 г. има погинали напълно растения, т.е растения, чието
възстановяване в резултат на естествените възстановителни способности на
растението, съчетано с адекватните агротехнически и фитосанитарни мерки за
запазване на лозовите масиви, е невъзможно. Действително, свидетелят Д. сочи за
напълно унищожени растения, и то много. Същевременно обаче този свидетел сочи,
че след резитбите непосредствено след градушката и втората резитба след 10 дни
след градушката, и пръскането с подходящи препарати, лозето се е възстановило и
три месеца по-късно е изглеждало по-добре. От счупените пръчки пораснали и нови
филизчета. В такъв смисъл са и показанията на
свидетеля Г., влязъл в лозовите масиви на следващия ден. Същият сочи, че имало
1500-2000 бройки „почти унищожени“ лозички, цялата наземна част била свалена,
почти всичко „унищожено“, „до корена“, но три месеца по-късно щетите не били
същите, лозето се калцирало и излезли нови филизи. Следователно, и от
показанията на тези свидетели се установява, че е налице възстановяване на
лозовите масиви, както в резултат на естествените възстановителни сили, така и
на предприетите мерки от ищеца.
Използването на термини като „пропаднали
площи“ и оценка за поражения в размер на 70-75 % в протокола за оглед от
16.06.2014 г. на ОСЗГ – Първомай, не обвързва Съда в неговата преценка дали са
налице „напълно унищожени растения“ по смисъла на договора за застраховка между
страните. Безспорно е сериозното увреждане на зелените части от растенията,
„пропадането“ на цялата реколта за тази година, които обаче не са покрити
застрахователни рискове.
Следва да се отбележи, че с оглед размера
на цялата претенция на ищеца – претендира се изплащане на застрахователната
сума в пълен размер, следователно, реално се твърди наличие на „тотална щета“,
което не се и доказа по делото. Налице е
унищожаване над 70 % но само на надземната зелена част на растенията,нараняване
на дървесната част, но без нейното пълно погиване.
По изложените съображения, Съдът намира,
че не се доказа по делото настъпване на застрахователен риск - погиване на застрахованото имущество, т.е
унищожаване на растенията, за което да се дължи заплащане на застрахователно
обезщетение по смисъла на договора за
застраховка - застрахователна полица „Трайни насаждения като основни средства
за производство“ № 610513121000002/28.08.2013 г. между „КДБ И.“ ООД и „ДЗИ-О.З.“
ЕАД.
За пълнота следва да се отбележи, че e неоснователно
направеното възражение за погасяване на претенцията по давност.
Застрахователното събитие е настъпило на
11.06.2014 г., поради което тригодишният давностен
срок изтича на 11.06.2017 година. Исковата молба е подадена по пощата на
11.06.2017 г., поради което на основание чл. 72 ал.4 ЗЗД следва да се приеме,
че претенцията е предявена преди изтичане на тригодишния давностен срок по
чл.197 КЗ (отм.).
Относно разноските:
И
двете страните претендират разноски.
С
оглед изхода на делото, на ответника се дължат всички направени разноски
съобразно приложения списък.
Неоснователно
е направеното възражение от процесуалния представител на ищеца, че не следва да
се включва ДДС върху уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от
ответника, тъй като нямало данни, че адвокатското дружество е регистрирано по
ЗДДС. По делото е представена фактура (стр. 47 по делото), която съдържа всички
необходими реквизити на фактура по ЗДДС, включително и изрично отбелязване на
размера на дължимия и начислен ДДС.
Неоснователно
е и възражението относно искането за присъждане на разноски за копиране на
цветни снимки, доколкото се установява, че подобни разходи са направени по
делото.
По
изложените съображения на ответника следва да се присъдят направените разноски
в размер на общо 7 454 лева.
На
ответника се дължат разноски в размер на 198 лева за депозити за вещи лица.
Водим
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, СГС, VI -10 състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „КДБ И.“ ООД, ЕИК ********, съдебен адрес:***, адв. Р.К. срещу „ДЗИ О.З.“ ЕАД, ЕИК ********, съдебен
адрес:*** (надпартерен), ап. 11, адв. И.И. – Стоянова иск с правно основание чл. 208, ал.1 от КЗ
(отм.) за сумата от 95 000 лева, предявен като частичен от пълния претендиран размер от 153 180,.72 лева – обезщетение
във връзка с настъпило на 11.06.2014 г. застрахователно събитие по договор за
застраховка - застрахователна полица „Трайни насаждения като основни средства
за производство“ № 610513121000002/28.08.2013 г., сключен между „КДБ И.“ ООД и
„ДЗИ-О.З.“ ЕАД.
ОСЪЖДА
„КДБ И.“ ООД, ЕИК ********, съдебен адрес:***, адв. Р.К.
да заплати на „ДЗИ О.З.“ ЕАД, ЕИК ********, съдебен адрес:*** (надпартерен), ап. 11, адв. И.И. –
Стоянова иск с правно основание чл. 208, ал.1 от КЗ (отм.) на основание чл. 78,
ал.2 от ГПК сумата от 7454 лева –
разноски по делото, от които 4 056
лева – адвокатско възнаграждение, 48 лева – разхоси
за ксерокопия, и 2350 лева – разходи за депозити за вещи лица.198 лева –
разноски по делото за депозити за вещи лица.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: