№ 992
гр. София, 05.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена Радева
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело №
20231100901140 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Претенция с правно основание чл.240 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът „ВИТОША КЕПИТЪЛ“ ЕООД, ЕИК
*********, чрез адв. С. Ц., твърди, че на 17.07.2007г. е учредено ответното
дружество „СКАНДИНЕВИЙН ДИВЕЛОПМЕНТС“ ООД, *********- в
ликвидация, сега, с капитал от 5 000лв. Твърди, че към него момент
качество на съдружници в ответното дружество са имали следните лица:
„Витоша кепитъл“ ЕООД с участие в капитала от 70%, „АТ Инженеринг
2000“ ООД – 15% и „Диана Комерс -1“ ЕООД с участие в капитала от 15%.
Твърди, че на 02.08.2007г. на проведеното общо събрание на
съдружниците е взето решение от страна на съдружниците да бъдат
предоставени заеми, както следва: от „Витоша кепитъл“ ЕООД в размер на
760 000евро, а от останалите двама съдружници – по 160 000евро всеки.
Предоставянето на заемите има за цел закупуване на недвижими имоти в
с.Панчарево от страна на ответника, във връзка със сключени предварителни
договори.
Твърди, че на 06.08.2007г. са сключени три договора за заем, с договорен
падеж – 31.08.2009г. Твърди, че в договора за заем между страните по делото
заемната сума е от 773 000евро. Твърди че на 06.08.2007г. сумата от 773 000
евро е преведена от ищеца на ответника по банков път.
Твърди, че на 06.08.2007г. са сключени две нотариални сделки за покупка
на недвижими имоти ПИ 050001, с площ от 5 002 кв.м и продажна цена от
600 000евро и ПИ 050004 с площ от 5 001 км.м и продажна цена от
600 000евро, по силата на които ответникът става собственик на тез активи.
1
Твърди, че въпреки настъпилия падеж по заемното правоотношение
ответникът не възстановява заетата сума, като едва на 25.11.2019г., чрез
ликвидатора Ж.Д.А., превежда на ищеца сумата от 293 214,60лв. с основание
– връщане на заем, частично.
Твърди, че към датата на подаване на исковата молба ищецът има
вземане от 623 000 евро към ответника.
Описва развитието на вътрешните отношения между съдружниците,
довели до изключването на ищеца като съдружник; продажба на придобитите
от ответника имоти със заемните суми, прекратяване на дейността на
ответника и започване на ликвидационното производство, в хода на което
ликвидаторът Ж.А., на 25.11.2019г., възстановява част от заетата от ищеца на
ответника сума. Опитът на ответника да се заличи от ТР и след проведено
производство по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ, въз основа на постановено
решение от 24.04.2023г. на СГС, ТО, 6-26, по т.д.№1917/2022г. възстановяване
на правосубектността на ответника.
Излага и правни доводи относно същността на договора за заем, в
контекст на направеното признание от ликвидатора, чрез извършеното
частично възстановяване на част от заетата сума, сочи какви са последиците
от това плащане и негового значение за наличието на възможността то да
получи съдебна защита, поради направения отказ от ответника от изтелкла
погасителна давност.Моли съда да съобрази изложеното и да постанови
решение, с което осъди ответника да му заплати съдебно заявеното вземане,
ведно със законната лихва и разноските по делото.
След проведена процедура по чл.64 ГПК ответникът
„СКАНДИНЕВИЪН ДИВЕЛОПМЕНТС“ ООД, ЕИК *********, оспорва
основателността на предявения иск.
Въвежда в предмета на спора следните твърдения:
Не спори, че дружеството „СКАНДИНЕВИЪН ДИВЕЛОПМЕНТС“ ООД
е учредено от трима съдружници: „Витоша Кепитъл“ ЕООД, „Диана Комерс –
1“ ЕООД и „АТ Инженеринг“ ООД на 31.07.2007г., с цели изграждане на
комплекс от жилищни сгради в района на с. Панчарево, с цел последващата им
продажба.
Не спори, че е закупило два имота в землището на с. Панчарево за
осъществяване на инвестиционните намерения на съдружниците и че на
30.01.2018 г. „Витоша Кепитъл“ ЕООД е изключено като съдружник, поради
системно възпрепятстване на дейността на ответника и незаинтересованост
към дружествените дела.
Ответникът оспорва основателността на предявения осъдителен иск,
като твърди:
1. Не е налице заемно правоотношение между страните.
Това е така защото сключените на 06.08.2007г. договори за заем, на които
ищецът гради претенцията си, са привидни сделки, поради което не са
породили правните последици, посочени в тях. Привидни са, защото
прикриват хипотеза по чл.134 ТЗ – възможността съдружниците да направят
2
допълнителни парични вноски, за да започне проекта, за който дружеството е
създадено.
Ответникът твърди, че съдружниците „Витоша Кепитъл“ ЕООД и
„АТ Инженеринг“ ООД са сключили предварителни договори от 05.07.2007г.,
с които са уговорили параметрите на окончателните договори и след
проведени преговори тези дружества и „Диана Комерс – 1“ ЕООД са взели
решение да бъде учредено ново дружество, чрез което да се реализира този
инвестиционен проект. Поради това, на 01.08.2007г. е сключено споразумение
към предварителните договори за продажба от 05.07.2007г., с което се взема
решение новоучреденото дружество „СКАНДИНЕВИЪН ДИВЕЛОПМЕНТС“
ООД да изпълни ангажиментите, поети към физическите лица по
предварителните договори, поети от „Витоша Кепитъл“ ЕООД и „АТ
Инженеринг“ ООД.
Твърди, че допълнителните парични вноски са били оформени като
заем, тъй като в периода от 2005 г. до 2010г. приходната администрация е
третирала неблагоприятно допълнителните парични вноски и е започвала
продължителни проверки и ревизии.
Документите, представляващи предварителни договори и споразумение
от 01.08.2007г. установяват тази теза и представляват начало на писмено
доказателство по смисъла на чл.165, ал.2 ГПК, което е основание за събиране
на гласни доказателствени средства за установяване на привидността.
Самите договори за заем от 06.08.2007г. установяват прикритото
правоотношение- размер на допълнителните парични вноски, съразмерни с
дяловото участие; целта, за която се предоставят тези парични средства и
срокът за връщането им. Тези три елемента съответстват на нормата на чл.134
ТЗ, регламентираща процедурата за възникване на задължението за
допълнителни парични вноски.
Ответникът твърди, че заемните договори са привидни и поради това
нищожни на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, поради което осъдителният иск се
явява неоснователен.
При условие на евентуалност, ако съдът приеме наличие на валидно
заемно правоотношение, то ответникът се позовава на изтекла погасителна
давност, чието начало сочи да е 01.09.2009г. и давността се счита изтекла на
01.09.2014г., като в този срок тя не е прекъсвана или спирана.
Оспорва да е извършвал действия, които да са признание на правото на
ищеца, респ. на задължението на ответника, нито такива, които прекъсват или
спират давността. Не е налице и отказ от изтекла погасителна давност.
Оспорва претендиранато вземане да присъства в счетоводните регистри
на ответника в периода 01.01.2007г. до 31.12.2018г., което представлява
признание на дълга. Излага доводи в тази насока и се позовава на практика на
ВКС по въпроса е ли осчетоводяване на задълженията признание по смисъла
на чл.116 ЗЗД. Твърди, че дългът е отписан от счетоводните регистри на
ответника като погасен по давност на основа решение от 07.03.2019г.
По отношение на извършеното частично плащане излага следното:
3
С оглед глобалната икономическа гриза от 2008г. и влошаване на пазара
на недвижими имоти, проектът от инвестиционно значение, за ответникът е
бил замразен през 2008г., поради нерентабилността си.
В периода 2013-2014г. съдружниците са започнали да обмислят
продажба на имотите, тъй като са приели, че няма причина проектът да бъде
възобновен, защото се явява икономически неизгоден. Въпреки отправените
покани от останалите двама съдружници, ищецът е отказал да съдейства, за да
се вземе решение как да се процедира със закупените недвижими имоти. Ето
защо единственият изход от ситуацията е било да се вземе решение и ищецът
да бъде изключен като съдружник, което е сторено, но тази промяна не е
вписана, тъй като съдът е приел, че изключването не е проведено
законосъобразно.
Ответникът твърди, че към края на 2017г. е получил 3 броя
инвестиционни намерения, както и уведомления от досегашния управител за
заличаването му по реда на чл.141, ал.5 ТЗ.
Твърди, че на 05.10.2017г. е било свикано общо събрание на
съдружниците, което поради отсъствие на ищеца не е било проведено, като
двамата съдружници са отложили провеждане на събранието за 07.11.2017г.,
за да се даде възможност на ищеца да участва в дружествените дела, а ако не
стори това да му бъде отправено предупреждение за изключване.
Твърди, че между първата и втората процедура по изключване на ищеца
са изминали повече от две години, в който период са му изпращане множество
покани за коригиране на поведението и са му давани възможности за участие в
дружествените дела, които са останали без резултат, поради което на
проведеното на 30.01.2018г. ОСС ищецът е изключен и заличен като
съдружник, което е потвърдено с решение на СГС, постановено по т.д.
№343/2018г.
Твърди, че след това и явяване на купувач ответникът е продал имотите
на 18.12.2018г., като продажбата е извършена на най-висока възможна цена
към момента на осъществяването и, но тази цена по обективни причини –
глобална криза е по- ниска от цената на придобиване през 2007г.
Липсата на активи и дейност на ответника е причината за провеждане на
производство по ликвидация, в началото на 2019г.
Ответникът твърди, че ищецът от 01.09.2014г., както и към момента на
извършване на ликвидацията не е бил кредитор на ответника, но въпреки това,
на проведеното на 21.11.2019г. общо събрание на дружеството е взето
решение на ищеца да се изплати сума, която е останала след продажба на
двата недвижими имота през 2018г. Това решение е взето след констатации, че
спрямо ответника не са предявени вземания от кредитори, че ответникът няма
задължения към държавата и общините, както и че проектът, за който
ответното дружество е създадено не е била реализиран по причини, вече
посочени, а останалите две дружества, имащи качество на съдружници в
4
ответното дружество, са приели да поемат съразмерно загубите от
неосъществения проект и са взели решение на „Витоша Кепитъл“ ЕООД да се
предоставят парични средства – сума, която е 70% от пазарната стойност на
имотите, което е израз на добросъвестността на двамата съдружници и с оглед
съразмерното удовлетворяване на вземанията на учредителите и коректно
приключване на взаимоотношенията им.
Тъй като участието на ищеца в капитала на ответника е 70%, с оглед
изготвената пазарна оценка на недвижимите имоти от лицензиран оценител в
размер на 418 878лв., 70% от тази стойност е заплатената сума на ответника от
293 214,60лв. и тъй като привидното основание за получаване на сумата от
ответника е договор за заем, именно това е основанието, което е посочено за
възстановяване на тази сума на ищеца.
Действителното основание за реституцията обаче е връщане на
допълнителна парична вноска, но дори и да се приеме, че е налице заем, то
връщането на тази сума след изтичане на давностния срок не представлява
признание по смисъла на чл.116 ЗЗД, нито възстановява дължимостта на
останалата част от дълга.
Моли съда да съобрази изложеното и да отхвърли претенцията.
В допълнителната искова молба ищецът „ВИТОША КЕПИТЪЛ“ ЕООД
оспорва изложеното от ответника касателно това, че основанието за
имущественото разместване е извършени допълнителни парични вноски, а не
договор за заем, като излага доводи касателно природата на двете облигации,
предпоставките за тяхното възникване и документалната им обоснованост.
Моли съда да не споделя изложените от ответника възражения в тази
насока.
По правопогасителното възражение за изтекла давност заема следното
становище: тезата на ищеца е, че ответникът е направил отказ от изтекла
погасителна давност, което е намерило израз в извършеното частично
плащане, адресирано до кредитора, чийто ефект е настъпил с достигане на
изявлението до адресата. След като е направил отказ от изтекла погасителна
давност не може да се позовава на този институт.
По отношение на тезата на ответника, че не е налице признаване на
вземането на ищеца по смисъла на чл.116 ЗЗД и излага доводи в тази насока.
В тази връзка излага следните обстоятелства: ликвидационното
производство е започнало с подаване на заявление, образец Б6, вх.
№20190204173405, подадено от дружеството, което съдържа информация за
това, че ликвидатор на дружеството е Ж.А. и с посочен срок за ликвидация
01.10.2019г., по която са дадени указания и е постановен отказ за вписване на
08.02.2019г. В деня на отказа е постъпило ново заявление за вписване на
същите обстоятелства, със същото развитие на производството- указания и
отказ за вписване от 14.02.2019г. Следващото заявление е от 04.04.2019г.,
указания от 08.04.2019г. и вписване на 10.04.2019г. Ето защо следва да се
счита, че ликвидацията е започнала именно от тази дата, именно от тази дата
ликвидаторът е имал правомощията да представлява дружеството,
включително и да съставя документи във връзка с ликвидацията и междинен
5
отчет, представен по делото с дата 28.02.2019г. позовава се на действието на
вписването касателно представителната власт на ликвидатора. Това означава,
че извършените до този момент действия от ликвидатора са
непротивопоставими на ищеца, тъй като преди вписването на ликвидатора
същият не е имал представителна власт спрямо дружеството в ликвидация.
В тази връзка оспорва представените документи, изготвени от
ликвидатора като такива, които са изготвени за нуждите на процеса и не са
верни, а също и поради това, че описаното задължение не е подкрепено с
никакви доказателства. Аргументира се и с нормата на чл.46 ЗКПО, като
изтъква, че дружеството не е увеличило счетоводния финансов резултат с
погасеното по давност вземане и не е заплатило дължимия данък.
По отношение на извършеното частично плащане от 25.11.2019г.
Оспорва твърденията на ответника, че ищецът е получавал многократно
покани от ответника, като твърди, че на търговския адрес на ул. „Съборна“ в
гр.София не е имало представители на ищеца, което обстоятелство е било
известно на останалите съдружници и на ответника. Ето защо всяко
изпращане на покани до този адрес сочи на действителните намерения.
Едновременно с това твърди, че електронната кореспонденция била
осъществявана и в тази кореспонденция ищецът не е получавал покани от
ответника, нито са били обсъждани други проблеми в дружеството, вкл.
инвестиционните намерения, провеждане на общи събрания и др.
Ищецът оспорва ответникът да е проявявал добросъвестност, за която
твърди да е налични при уреждане на отношенията между съдружниците.
Позовава се на последното проведено ОС, на което е взето решение за
заличаване на дружеството и на което са били разгледани съставените от
ликвидатора документи. Твърди, че в тези документи никъде не се споменава
паричната сума, която е преведена на ищеца и поради това ищецът оспорва
верността на протокола от проведеното на 21.11.2019г. общо събрание на
ответника.
Моли съда да съобрази изложеното и да постанови решение, с което
уважи предявения като частичен осъдителен иск.
В допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответникът
оспорва възраженията на ищеца, които е направил във връзка с възраженията
на ответника касателно основателността на иска, като твърди, че тези
възражения са в противоречие с извънпроцесуалното поведение на ищеца.
Излага доводи относно въведените твърдения за наличие на привидна и
прикрита сделка; позовава се на съдебна практика, която цитира и обосновава
фактическата необходимост от прилагане на двата института и отново се
позовава на нормата на чл.165, ал.2 ГПК, която предпоставя възможност за
допускане на свидетелски показания.
Оспорва тезата на ищеца за наличие на отказ от изтекла погасителна
давност- цитира съдебна практика относно същината на отказа и се позовава
на нея като относима в този случай.
Оспорва и тезата, че до вписването на ликвидатора в ТР не може да се
6
приеме, че същият има надлежна представителна власт по отношение на
дружеството и се позовава на съдебната практика, която третира въпроса
относно декларативния и конститутивен ефект на вписването съобразно
нормата на чл.140 ТЗ, както и относно възможността възражението да
погасителна давност да се направи извънсъдебно- цитира практика на ГО на
ВКС по въпроса относно потестативното право, чрез което са упражнява
възражението за давност.
По отношение на добросъвестността в отношенията между ответното
дружество, съдружниците и ищеца заявява, че самият ищец, чрез
неосигуряване на лица, които да се намират на адрес на ул. „Съборна“ е
блокирал дейността на ответника, оспорвайки, че е водена електронна
кореспонденция между страните по делото.
Оспорва автентичността на представените от ищеца документи,
обективиращи електронна кореспонденция. Оспорва възраженията касателно
разпределението на активите в ликвидационното производство и изложеното
във връзка с него от ищеца.
Моли съда да отхвърли иска.
Страните са направили своите доказателствени искания.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им намери за установено следното:
По делото страните не спорят, че ищецът е имал качество на
съдружник в ответното дружество ведно с две други дружества, а именно
„АРТ ИНЖЕНЕРИНГ 2000“ ООД, ЕИК ********* и „ДИАНА КОМЕРС – 1“
ЕООД.
Представени са предварителни договори за продажба на недвижими
имоти, сключени с обещателите да ги продадат и бъдещите съдружници в
ответното дружество на 05.07.2007 година.
Тези договори са последвани от решения на съдружниците в ответното
дружество, заплатените като капаро суми от бъдещите /тогава/ съдружници/
да им бъдат възстановени от настоящия ответник – решение от 01.08.2007
година, който да встъпи в продажбеното правоотношение касателно имотите,
предмет на предварителните договори.
По делото е представен протокол, обективиращ решение на общото
събрание на съдружниците /ОС/, проведено на 02.08.2007 година, от който се
установява, че на тази дата е взето решение дружеството- ответник да получи
заем от съдружниците, с оглед бъдещо закупуване на недвижими имоти, което
решение е взето с единодушие и съгласно което заемната сума, която
съдружниците са се съгласили да предоставят на дружеството е в размер на
1 080 000 евро, разделени между тях, както следва: „ВИТОША КЕПИТЪЛ“
ЕООД – в размер на 760 000евро, „АРТ ИНЖЕНЕРИНГ 2000“ ООД – в размер
на 160 000евро и „ДИАНА КОМЕРС – 1“ ЕООД – в размер на 160 000евро,
които суми са съответни на участието на съдружниците в капитала на
ответника.
Съгласили са се тези суми да бъдат преведени по банковата сметка
7
на дружеството до 10:00 часа на 06.08.2007година, за да се изповядат сделките
и да се извърши плащане на имотите.
По делото са представени три броя договори за заем между
съдружниците и ответника, сключени на 06.08.2007 година.
Договорите са с идентично съдържение с изключение на клаузата
касателно стойността на заемната сума, като е изразено постигнато съгласие,
че сумата се предоставя за финансовите нужди на дружеството, с уговорена
лихва от 6% годишно и срок на действие на договора – две годииа – 24
калиндарни месеца.
Уговореният падеж е 31.08.2009 година, с възможност за предсрочно
изпълнение на задължението на заемателя да върну сумата – изцяло или
частично.
Страните са приели, че договорът може да бъде изменяван и допълван
само по взаимно писмено съгласие, с уговорена писмена форма за
действителност и с приложима материално право- българският закон.
По делото не е налице спор, че уговорените заемни суми са преминали в
собственост на ответника, за коета свидетелствуват и представените от ищеца
частни документи, установяващи извършената трансакция на парите.
По делото не се спор, че на 06.08.2007 година ответникът придобива
имоти на стойност от 600 000лв., от посочените в нотариален акт №29, том
пети, рег.№4977, дело №763/2007г. по описа на нотариус рег.№384 на НК от
посочените в акта физически лица.
В този нотариален акт е посочено, че към преписката е приложен
протокол за решение на съдружниците на ответника, взето на 03.08.2007
година с основаниечл.137, т.7 ТЗ – за придобиване на недвижим имот.
На същата дата е сключен договор за продажба, обективиран в нот. Акт
№30, том пети, рег.№4978, дело №764/2007. по описа на същия на същия
нотариус, съгласно който ответникът придобива недвижимост на стойност от
600 000евро, като в акта се съдържа точно описание на разпределението на
тази глобална сума.
По делото е представен протокол от 04.08.2015 година от общото
събрание на съдружниците на ответника, на което е взето решение за
изключване на ищеца „ВИТОША КЕПИТЪЛ“ ЕООД като съдружник в
ответното дружество и последи;ите от прекратяване на членствената връзка с
него в контекст на притежаваните от него дружествени дялове, промяна в
представителството и управлението на дружеството и дружествения акт.
Представените са доказателства относно вписването на това
обстоятелство, актовете на съда, с което е потвърден отказът на Агенция по
вписванията да извърши вписване на промените по партидата на ответника.
От представените протоколи от ОС, проведено на 05.10.2017 година се
установява, че е извършено разискване между останалите съдружници за
оферта, отправена до съдружника „ДИАНА КОМЕРС – 1“ ЕООД за
закупуване на част от имотите, придобити от ответника, но поради преценка
на присъствалите съдружници за липса на кворум, е взето решение за
8
свикване на ново ОС за 07.11.2017 година.
Протоколът е с нотариална заверка на подписите под рег.№ 2576,
извършена на 05.10.2017 година от нотариус рег.№329 на НК и на
съдържението на документ, под рег.№2577, извършена от същия нотариус.
На 07.11.2017 година отново не се провежда ОС, като присъствалите
съдружници са приели, че липсна кворум за вземане на решение и са се
съгласили за нво провеждане на ОСС, на което да се вземе решение за
изключване на съдружника „ВИТОША КЕПИТЪЛ“ ЕООД на основание
чл.126, ал.3, т.1 и 3 ТЗ, последиците от това и решения касателно
недвижимите имоти и изразените инвестиционни намерения от другия
съдружник. И този протокол и с нотариални заверка на подписи и
съдържание, извършени от същия нотариус.
На следващото ОСС, проведено на 30.01.2018 година, за което е
направено констатация, че е редовно свикано, са взети решения по
определения дневен ред и настоящият ищец е отново изключен като
съдружник, като са взети и други решения, сзързани с този факт.
Представени са доказателства, че тази промяна отново не е вписана от
Агенция по вписвания и поради тази причина, по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ е
сезиран съда, който с решение №649/27.03.2018година, постановен по т.д.
№343/2018г. удовлетворява жалбата на ответника, отменя отказа и
постановява вписване на заличаването на ищеца като съдружник и свързаните
с това промени в обстоятелствата, подлежащи на вписване по партидата на
ответника, съгласно чл.115 и 119 ТЗ.
На 18.12.2018 година ответникът сключва договори за продажба на
недвижими имот, като се разпорежда чрез продажба с притежаваните от него
недвижими имоти, които сделки са обективирани в представените нотариални
актове от същата дата, съставени от нотариус рег.№040/или 049 – нечетливи
преписи, представени по делото на листове 75-81 от делото.
Според тези диспозитивни документи общата продажна цена на имотите
е от 520 000 евро.
На 31.01.2019 година е взето решение от ОСС на ответника за приемане
на ГФО за 2018г., за прекратяване дейността на дружеството, определяне на
срок на ликвидация на същото.
На 07.03.2019 година е проведено ОСС на ответното дружество, на което
е обсъден междинен доклад от ликвидатора, на основание чл.268 ТЗ.
На това събрание ликвидаторът е направил изявление, че след справка в
дружествените книги и констатирал, че задължението към „ВИТОША
КЕПИТЪЛ“ ЕООД, произтичащо от договор за заем от 06.08.2007г. е погасено
по давност, на този съдружник не се дължи заплащане на паричната
равностойност на дружествения дял, тъй като към датата на изключването му
пасивите на дружеството надвишават активите, поради което не може да бъде
формиран дружествен дял.
Въз основа на горното е взето решение от двамата съдружници,
задължението на дружеството към настоящия ищец да бъде отписано от
9
счетоводните записвания, като погасено по давност; да се изпрати покана до
настоящия ищец, с която той бъде уведомен за започналото ликвидационно
производство.
По партидата на ответника е обявена покана до кредиторите му от
ликдиватора на 14.04.2019 година.
Ликвидаторът на дружеството е извършил плащане на сумата от
293 214,60лв. на ищеца, което е сторено с платежно нареждане от 25.11.2019
година с посочено основание връщане на заем частично.
По повод това плащане е разпитана като свидетел в проведеното на
05.02.2025 година о.с.з. Т.Я., която е била счетоводител, обслужвал към този
момент ответника и съставила по поръка на ликвидатора, който е и управител
на дружеството, е съставила документ за възстановяване на сумата от
293 214,60лв. и тя е посочила основанието за плащането на тези пари на
ищеца – върнат заем, тъй като това е било и основанието и на другите две
дружества да се преведат парите; тя самата приела, че това е основанието да
се върнат парите; предишно банкиране е правено от другия управител, а не от
г-н Ж.А., който е бил и ликвидатор на дружеството. Заявява, че не е имало
съпротива срещу така формулираното основание за възстановяване на тази
сума на ищеца.
На 29.11.2019 година е проведено ОСС на ответника, на което са взети
решения за приемане на баланса, на пояснителния доклад към него и ГФО,
освобождаване от отговорност на ликвидатора, за разпределяне на
имуществото, поради липса на такова, за заличаване на търговеца. Протоколът
от това събрание обективира изразеното съгласие на ищеца да бъде заплатена
сума, останала от продажба на активите, недвижими имоти, закупени от
ответника, като видно от съдържанието на протокола решението е било в
насока размерът на плащанията да се извърши в зависимост от участието в
капитала на всеки от съдружниците, независимо от обстоятелството, че е
извършено деклариране, че ответникът няма задължения към ищеца; което
противоречи на удостовереното обстоятелство, че на ищеца са били
изпращани покани в качеството му на кредитор да поиска удовлетворяване в
ликвидационното производство, обстоятелство отречено от неговите
процсуяални представители в този процес.
Заличаването на ответника в ТР е извършено с вписване под
№.20191205083026.
С влязло в сила на 26.05.2023 година по т.д.№1917/2022 година по описа
на СГС, ТО, 6-26-ти състав решение това заличаване е прието за вписване на
несъщоствуващо обстоятелство.
Ответникът е инициирал производство по отмяна на решението, което е
останало без успех, тъй като с решение №19/15.11.2023 година, постановено
по т.д.№1419/2023г. молбата за отмяна на „СКАНДИНЕВИЪН
ДИВЕЛОПМЕНТС“ ООД, на основание чл.303, ал.1, т.1, 5 и 6 ГПК, е оставена
без уважение.
Останалите представени доказателства не касаят пряко релевантните за
спора факти, поради което съдът не ги обсъжда.
10
В хода на съдебното дирене страните са направили отстъпления от
своите доказателствени искания, както следва:
Ищецът е направил отказ от поисканите гласни доказателстгвени
средства- разпити на свидетели; а ответникът е оттеглил оспорванията на
електронни документи, възпроизведени и представени от ищеца на хартиен
носител, касателно авторството на същите.
В хода на процеса ищецът е направил изменение на иска касателно
размера с молба, депозирана на 22.11.2024година под вх.№129198, като е
заявил цялото си вземане като предмет на предявената осъдително претенция,
в размер на 623 000евро, което отклонение в предмета на спора е допуснато от
съда с нарочно определение, в резултат на което претенцията по чл.240 ЗЗД е в
размер на 623 000евро.
По повод основателността на осъщественото от ищеца процесуално
действие, ответникът своевременно е въвел възражение за изтекла
погасителна давност в частта, с която размерът на претенцията е увеличен.
По делото е допусната и изслушана ССчЕ, изготвена от вещото лице П.
Д., приета от съда като годно доказателствено средство, дадено компетентно и
незаинтересовано.
Съобразно това заключение предоставяне на заемната сума от ищеца на
ответника е извършено от ищеца, като плащането е извършено по банкова
сметка на ответника на 06.08.2007 година с два превода на следните суми – на
сумата от 756 000 евро и на сумата от 17 000 евро – общо 773 000
евро.Посочените основания в платежните документи са“ Съгл. Протокол за
заем от 02.08.2007г.“ и „Съгласно нареждане за вътрешене превод от
06.08.2007г. – за закупуване на имот от Витоша Кепитъл за Скандинавием
дивелопментс“.
Съобразно съдържащата се обобщаваща информация в ГФО на
ответника, вещото лице е посочило, че заемът е отразен в счетоводните
регистри за периода от 2007г. до 18.12.2018година, като отразяването е
извършено в пасива като „Задължения, свързани с асоциирани и смесени
предприятия“, респ. „Задължения към предприятия от група“.
Вещото лице е посочило, че от представената му счетоводна сметка 159
“Други заеми и дългове“, може да се направи извод, че хронологично е
намерил отражение предоставеният от ищеца към ответника заем, както и
заемните суми от останалите съдружници. Сочи, че това отразяване напълно
съответства на записванията в ГФО на дружеството.
Въз основа на това прави извод, че процесният заем е осчетоводен в
сметка 159 „Други заеми и дългове“.
Констатирало е, че връщане на заемна сума на ищеца от
293 214,60лв. също е отразено в счетоводството на ответника по сметоводна
сметка 493 „Разчети със съдружници“, като на 25.11.2019година е
осчетоводено извършеното плащане на тази сума на ищеца.
Посочени са записванията по заемите и възстановяване на част от
заемните средства и на останалите съдружници, като плащанията на
11
ответника към съдрпужниците са с основание- върнат заем.
Вещото лице е установило също, че от сметката на ответника, по която е
постъпила предоставената от ищеца дума от 773 000 евро са извършени 27
броя преводи към физически лица на основание – за закупуване на имот, в
общ размер на сумата от 1 092 296 евро.
При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните
правни изводи:
Претенцията на ищеца е за заплащане на претендираната сума,
която е дължима от ответника въз основа на договор за заем, сключен между
двете на дружество, тъй като е напстъпил падежа за изпълнение на това
парично задължение, останало непогасено от ответника.
На тази осъдителна претенция ответникът противопоставя
правоизключващо възражение, че сделката е привидна, тъй като зад нея стои
друга облигация между страните, която е различна от договора за заем, а
именно, че процесната сума е преведена от ищеца на ответника и нейното
основание е допълнителна парична вноска от съдружника към дружеството.
Възражението на ответника настоящият състав намира за
неоснователно.
Привидните договори съгласно нормата на чл.26, ал.2 ЗЗД са нищожни.
Възражението би било основателно, ако се гради на теза, че сделката е
сключена, но страната, която я извършва не иска тя да породи правно
действие, поради което е налице съзнателно несъответствие между желаното и
изразеното. Това означава, че целта е да се създаде привидност за финансиране
на дружеството, но такова всъщност да не осъществи.
Смисълът на нормата на чл.26, ал.2 ЗЗД да се прогласят привидните
сделки за нищожни е в това, че при тях страните обикновени целят да въведат
в заблуждение едно трето за сделката лице и за да се гарантират правата на
тези трети за договорната връзка лица, законът е въздигнал привидността в
толкова тежък порок, който да влече и е основание за нищожност на сделката.
В случая е очевидно, че ответникът е получил парични средства от
съдружниците, като взетото решение за сключване на заемни договори съдът
приема да израз на единомислието на съдружниците в насока за наличие на
необходимост от такова финансиране, за реализация на инвестиционните
намерения на ответника, което няма законова пречка да е основание и за
решение за допълнителни парични вноски. Но договорите за заем,
отразяването им като такива и др. изявления на ответника, не дават основание
да се приеме тезата, че отношенията са били поставени на различна база от
договора за заем.
В настоящия случай ответникът твърди, че зад заемните договори се
прикрива предоставяне на парични средства от съдружниците на
дружеството, като допълнителни парични вноски по смисъла на чл.134 ТЗ.
Разликата между двата способа за кредитиране на дружеството е
изследвана в съдебната практика, цитирана от страните по делото.
12
Според тази практика, обективирана в решение № 342 от 12.12.2018 г.
по т. д. № 152/2018 г., II ТО на ВКС, решение № 26/02.04.2009 г. по т.д. №
533/2008 г. на ВКС, ІІ ТО, решение №60174 / 02.03.2022 г. по т.д. № 2404/2020
Г., Т. К., ІІ ТО на ВКС, която се споделя от състава: “… съществен елемент от
правната регламентация на допълнителните парични вноски, предвидена в
чл.134, ал.1 ТЗ, е срокът, за който ще бъдат задържани от дружеството
допълнителните парични вноски. Целта е задължаване на съдружниците да
направят допълнителни парични вноски за определен срок. Това е способ за
кредитиране на дружеството за преодоляване икономически трудности на
дружеството с временен характер, понесени загуби или временна
необходимост от парични средства. Облигационното правоотношение не
произтича от договор и по отношение на него не се прилагат тези правила.
Законът е предвидил, че общото събрание на съдружниците определя размер и
срок на вноските, който може да бъде в полза на някоя от страните или и на
двете, както и дали ще се дължат лихви. В компетентност на общото събрание
е да определи срока за връщане на допълнителните парични вноски.
Необходимостта от реална нужда от извършване на допълнителни парични
вноски, с оглед покриване на конкретни загуби и при временна необходимост
от парични вноски, не е въпрос на целесъобразност, а на наличие на
материалноправно основание. Реалната нужда от извършване на
допълнителни парични вноски представлява наличие на конкретни
икономически показатели, обосноваващи извод за необходимост от парични
средства, за преодоляването на конкретна загуба или ако е налице решение за
развитие на търговската дейност и са необходими парични средства.
Конкретните икономически условия обуславят и определяне срока за
допълнителните парични вноски. На съдебен контрол подлежи материалната
законосъобразност на решението на общото събрание на съдружниците,
включително и срокът за връщане на допълнителните парични вноски. Срокът
за връщане на допълнителните парични вноски е съществен елемент на
решението съгласно изискванията на чл. 134 от ТЗ. Той следва да бъде
определен с оглед другата предпоставка, предвидена в нормата - реалната
нужда от кредитиране и преодоляването й, както и временната необходимост,
които съответно ще обоснове срока. Не може да се приеме, че в случая са
приложими правилата на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД, тъй като липсва основание за
прилагане на нормата по аналогия. Липсва празнота в закона, която да се
наложи чрез тълкуване да бъде преодоляна. Нормата на чл. 134 от ТЗ съдържа
ясно правило и поставя като условие за вземане на решение за допълнителни
парични вноски - да бъде определен срок за връщането им. Икономически
това решение е от значение, тъй като паричните вноски са необходими за
дейността на дружеството и за планиране на разходите му в определения срок.
Това е в противоречие на възможността кредиторът да поиска връщане на
заетите средства по аналогия на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД“.
Действително в настоящия случай е взето решение от ОСС на ответника
за финансиране на дружеството от съдружниците, но това решение
категорично сочи способа за такова фирансиране- заемен договор. По делото
са представени договорите за заем, които ответникът е сключил с всеки от
13
съдружниците, с които са уредени правата и задълженията на страните по
оближационната връзка, имаща основанието си в нормата на чл.240 ЗЗД.
Следва да се посочи изрично, че в самото решение на ОСС не се
съдържа срок за възстановяване на паричните средства, които съдружниците
следва да предоставят на дружеството, за да се третира то като решение по
смисъла на чл.134 ТЗ.
Следва да бъде акцентирано отново обстоятелството, че дори и във
„вътрешни“ документи на ответника - счетоводни записвания, други решения
на органи на дружеството, получаването на процесната сума от ищеца е
посочено като заем, в документа за възстановяване/плащане на част от тази
сума, сторено от ликвидатора на ответника, също е посочено като основание в
платежния документ като възстановяване на заем.
Ето защо възражението за нищожност на ответника, намиращо
основанието с в чл.26, ал.2 вр. с чл.17 ЗЗД се явява неоснователно.
При наличие на извод на съда за валидност на договорната връзка,
носеща характеристиките на договора за заем, съдът достига до извод, че
елементите от състава на сделката са осъществени, тъй като е установен по
категоричен начин извършеното плащане на заемната сума от ищеца, с оглед
реалния характер на договора за заем, което действие е намерило и своето
счетоводно отразяване от ответника.
Според нормата на чл.6 от договора страните са се съгласили, че
заемната сума следва да бъде върната на 31.08.2009 година, като според
уговореното от тази дата всички суми стават изискуеми.
Данни за плащане на дълга, респ. за погасяването му чрез други способи
не са наличнни, като липсват и твърдения в тази насока.
Вземането на заемодателя се погасява с изтичане на 5-годишна
погасителна давност, което означава, че срокът на погасителната давност е
започнал да тече от изискуемостта на вземането – 31.08.2009 година и е
изтекъл на 31.08.2014 година.
Следва да се посочи и установеното от вещото лице, че за периода от
получаване на заемната сума до 18.12.2018 година ответникът добросъвестно
е отразявал в счетоводните си регистри наличие на вземане на ищеца,
произтичащо от договора за заем.
Безспорно е установено, че на падежа или до 31.08.2014година
ответникът не е възстановил заемната сума, но на 25.11.2019 година
ликвидаторът на дружеството е превел на ищеца част от заемната сума в
размер на 293 214,60лв.
Спорът въз основа на тези безспорни между страните факти е изцяло
правен и той е свързан с правното значение на извършеното на 25.11.2019
година частично плащане.
По отношение на отразяването в счетоводните регистри на ответника на
задължението му към ищеца, произтичащо от заемния договор, съобразно
14
константната съдебна практика, споделяна и от настоящия състав следва да се
съобрази, че това отразяване няма значението на признание на вземането,
което да повлияе върху течението на давностния срок.
Противоречивата съдебна практика относно значението на тези действия
на длъжника е преодоляна с постановяване на ТР №4/2019г. от 14.10.2022г. на
ОСГТК на ВКС по тълк. д.№ 4 от 2019г., според което за да е налице
прекъсване на давността по чл. 116, б. „а“ от Закона за задълженията и
договорите, изявлението или действието на длъжника, в което се обективира
признаването на вземането, следва да е адресирано до кредитора или до негов
представител по начин, по който с оглед обстоятелствата е нормално
признаването да достигне до знанието на кредитора.
Тъй като счетоводните отчитания и отразявявания не са адресирани до
кредитора, то няма как те да има същината на признание на вземането, по
смисъла на чл.116, б.“а“ ЗЗД, за да доведат до прекъсване на погасителната
давност.
По отношение на плащането, извършено от ответника след изтичане на
давностния срок.
След като е изтекъл петгодишния давностен срок, който според нормата
на чл.113 ГПК не може да бъде изменяван по съглашение между страните,
което е аргумент за императивния характер на нормите, регламентиращи този
институт, законът предвижда възможност да се направи отказ от изтеклата
погасителна давност. Именно чл.113 ЗЗД се явява нормативната база на отказа
от давност.
Въз основа на стриктното тълкуване на законовата разпоредба се
достига до категоричен извод, че отказ от погасителна давност може да се
направи само, ако тя е изтекла.
В настоящия случай е безспорно, че към момента на частичното
плащане – 25.11.2019 година – петгодишната давност безспорно е изтекла.
От събраните по делото доказателства, които са писмени може да се
направи безпротиворечив извод, че ответникът е извършил плащане на част от
вземането, което има ищецът, чийто правопораждащ юридически факт е
именно процесния договор за заем – този извод се основава на посоченото
основание за частично възстановяване на сумата от 293 214,60лв. от страна на
представляващия ответника, а именно – „връщане на заем частично“.
Въпросът е дали това плащане представляват отказ от изтекла
погасителна давност и ако е отказ по смисъла на чл.113 ЗЗД какъв е неговият
обем и дали този отказ покрива целия размер на вземането?
Според съдебната практика, обобщена към този момент с решение №
630 от 28.10.2024 г. по гр.д. № 4704/2022 г., Г. К., ІV г.о. на ВКС при
обсъждане на въпроса дали е налице отказ от изтекла погасителна давност
съдът следва да извърши преценка дали направеното от длъжника
извънсъдебно признание на дълга, след изтичане на давностния срок, касае
последиците от него; да съобрази, че отказът от изтекла погасителна давност
15
винаги следва да бъде съобразяван като съзнавано волеизявление –т.е. да
отразява желанието на длъжника на настъпване на правните последици от
непозоваване на погасителна давност че отказът може да бъде изричен и
мълчалив, но от съдържанието му следва да може по несъмнен начин да се
направи извод, че длъжникът не желае да се ползва от последиците на
погасителната давност било относно цялото парично задължение, било само
за част от него. По тези причини не може да има валиден отказ от погасителна
давност при неиндивидуализирани по размер чрез тяхната стойност парични
задължения, тъй като липсата на определеност препятства да се направи извод
за да има валидно изразена воля за самото съдържание на задължението, за
което е изтекла погасителната давност.
Ето защо ВКС приема, че валидността на отказа от изтекла погасителна
давност, подобно признание на вземането, следва да бъде насочено към
кредитора и да е достатъчно индивидуализирано като основание и размер,
черпейки аргументи от ТР № 4/14.10.2022 година, постановено по тълк. д. №
4/2019 година на ОСГТК на ВКС. Поради което достига до извод, че отказ от
погасителна давност, който е заявен пред трети за договорната връзка лица
няма да има правно действие, тъй като тези лица нямат легитимацията да
дирят изпълнение.
Въз основа на тази постановка съдът приема, че извършеното плащане
на сумата от 293 214,60лв. след изтичане на срока на погасителната давност
може да се третира като отказ от погасителна давност.
Тогавашният представляващ ответника – в битността си на ликвидатор,
респ. управител на „СКАНДИНЕВИЪН ДИВЕЛОПМЕНТС“ е дал санкцията
си на счетоводителя, който непосредствено и оформил документ, за плащане
на тази суми и това плащане да е с посоченото основание.
Ето защо е налице отказ от изтекла погасителна давност, но по виждане
на състава този отказ не обхваща целия размер на вземането на ищеца, а само
тази част, която е платена.
Посоченото основание в платежния документ е заем, но самото
плащане, като правна постъпка обхваща само част от вземането, поради което
не може да се приеме тезата на ищеца, че то съдържа необходимото признание
на целия дълг, което се явява необходим елемент от отказа от изтекла
погасителна давност. Отказът от погасителна давност е правно действие,
което засяга сериозно правната сфера на длъжника. Както вече е посочено
институтът има своята регулация в чл.110 – 120 ЗЗД и нормите са
императивни. Ето защо те не могат да бъдат подлежи на разширително
тълкуване. Правилно, по виждане на състава, в цитираното решение ВКС е
направил препратки към ТР № 4/14.10.2022 година, постановено по тълк. д. №
4/2019 година на ОСГТК на ВКС, което сочи на какви признаци следва да
отговаря признанието на дълга от страна длъжника, за да породи последиците
на акт, който прекъсва давността. На същите признаци следва да отговаря и
признанието, което по необходимост следва да се съдържа в отказа от
погасителна давност.
Тъй като това признание може да е изрично или мълчаливо, то
16
преценявайки, че в настоящия случай е налице признание чрез конклудентни
действия, с оглед размер на платената сума, настоящият състав приема, че
отказът касае само тази част от вземането на ищеца.
По отношение на останалата част от вземането следва да се приеме, че
същото е покрито от изтеклата към датата на подаване на исковата молба /
16.06.2023 година/ погасителна давност.
Относно доводите на ищеца, които черпи от разпоредбата на чл.118 ЗЗД
и от решение №65/03.06.2011година по т.д.№600/2010г., Т.К., първо т.о. на
ВКС, а именно, че дори и след изтичане на срока на погасителната давност,
длъжникът може доброволно да плати, без той да може да иска връщане на
платеното, то разпоредбата и свързана със съществуване на вземането в
неговото естествено състояние, което по същината си представлява
конкрудентно действие, чрез което се реализира правото на длъжника да се
откаже от изтеклата давност. Но в никакъв случай нормата не може да бъде
третирана като база на твърдението, че частичното плащане представлява
признание на целия дълг.
Аргумент, че частичното плащане н може да се третира като признание
на целия дълг, респ. като отказ от изтекла погасителна давност за целия дълг,
може да се основана и на сравнително новата разпоредба на чл. 116а. ЗЗД (
ДВ, бр. 42 от 2018 г.), съобразно която, когато вземането е предявено
частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част.
Равнопоставеността на страните в облигационната връзка предполага и
равното им третиране от закона. След като за кредитора се предвижда
разпоредба, съобразно която осъщественото от него процесуално действие,
според което упражнява частично права, засягащи обема на дирената защита,
то следва да има реципрочност и в третирането на длъжника, в контекст на
института на погасителната давност, поради което не може евентуално
извършеното от него плащане на част от дълга, след изтичане на
погасителната давност, да се третира като признание на целия дълг, в
контекста на нормата на чл.113 ЗЗД, а именно, че е чрез това конклудентно
действие е извършен отказ, който засяга целия размер на дълга.
Ето защо съдът не намира аргументи, законовооправдани, за да сподели
тезата на ищеца, че чрез извършеното плащане след изтичане на срока на
погасителната давност, ответникът е извършил отказ от нея /защита, която му
дава закона и едновременно с това санкция за бездействащия кредитор/ за
целия размер на дълга.
Водим от изложеното съдът намира, че стореното от ответника
правопогасително възражение за давност се явява основателно и следва да
бъде съобразено от съда, което по необходимост води до извод за
неоснователност на предявения иск по чл.240 ЗЗД.
С оглед извода на съда за неоснователност на претенция, като погасена
по давност, то разноските по делото, следва да бъдат разпределени на база
нормата на чл.78, ал.3 ГПК.
Ответникът е представи списък по чл.80 ГПК, който включва разноски в
общ размер от 7 650лв,, формирани от адвокатско възнаграждение от 7 000лв.
17
и депозит за ССчЕ в размер на 150лв., които разноски са реално извършени от
ответника, поради което искането му за присъждането им следва да бъде
уважено.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ВИТОША КЕПИТЪЛ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец,
бул.“Патриарх Евтимий“№31, ет.1, със съдебен адрес гр.София, ул. "Княз
Борис I“99, ет.3, адвокатско дружество „Ц. и партньори“, чрез адв. С. Ц.,
срещу „СКАНДИНЕВИЪН ДИВЕЛОПМЕНТС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Позитано“№37, ет.5, със
съдебен адрес гр.София, ул.“Уилям Гладстон“№9, ет.1, чрез адв. П. К., иск по
чл.240 ЗЗД за заплащане/връщане на сумата от 623 000 евро /шестстотин
двадесет и три хиляди евро/, на основание договор за заем, сключен между
страните на 06.08.2007година, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „ВИТОША КЕПИТЪЛ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Средец, бул.“Патриарх Евтимий“№31, ет.1, да заплати на „СКАНДИНЕВИЪН
ДИВЕЛОПМЕНТС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Позитано“№37, ет.5, разноски по водене на делото в
размер на 7 650лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните, на посочените съдебни адреси.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
18