Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Радомир,
17.02.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Радомирски районен съд, гражданска
колегия, IV - ти състав, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: С.Х.
при участието на секретаря И.С.,
като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 896 по описа за 2015 г., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба подадена от Д.Г.Е., чрез процесуален
представител по пълномощие – адв.М. срещу Л.Б.Н. и С.Е.С. в което се сочи, че ищецът
се снабдил с изпълнителен лист от 12.06.2012 г., издаден въз основа на Решение
№ ../26.05.2010 г. по гр.д.№ ./2010 г. на РРС, Решение № ../30.06.2011 г. по
въззивно гр.д. № 328/2011 г. на Пернишки окръжен съд и Решение № ../16.05.2012
г. по гр.д. № ../2011 г. на ВКС, ГК, с който ответниците били осъдени да му заплатят
солидарно сумата от 1200,00 лв., представляващи присъдени разноски по
посочените по – горе дела. За събиране на сумата било образувано изп.дело № ..
по описа за 2012 г. на ДСИ при РРС. На 01.10.2012 г. на длъжниците била връчена
покана за доброволно изпълнение, като в дадения им 14 – дневен срок,
задължението не било изпълнено доброволно. До датата на подаване на исковата
молба задължението все още не било изпълнено. Съгласно чл.86 от ЗЗД, поради
неизпълнение на парично задължение, длъжниците дължат обезщетение за забавено
изпълнение от деня на забавата, който съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД бил деня на
получаване на поканата за доброволно изпълнение, а именно в настоящия случай –
01.10.2012 г. В исковата молба се сочи, че размерът на претендираното
обезщетение за периода от 01.11.2012 г. до датата на подаване на исковата молба
– 30.10.2015 г. е в размер на 366,42 лв. Ищецът твърди, че му се дължи
обезщетение в размер на законната лихва и за периода след подаване на исковата
молба. С оглед изложеното ищецът иска ответниците да бъдат осъдени да му
заплатят законна лихва върху сумата от 1200,00 лв. за периода от 30.10.2012 г.
до 30.10.2015 г., или алтернативно от 30.10.2015 г. /датата на исковата молба/
до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от Л.Б.Н., с който исковата претенция се оспорва изцяло като
неоснователна. Възразява, че в получената покана за доброволно изпълнение от
ДСИ – Дамянова, изрично било посочено, че сумата от 1 200,00 лв. била
неолихвяема. Прилага практика на ВКС, в полза на развитата в отговора теза, за
неоснователност на предявения иск. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от С.Е.С., с който исковата претенция се оспорва
изцяло като неоснователна и недоказана. Придържа се към аргументите, изложени
по – горе от ответника Н.. Сочи, че е недопустимо присъждане на лихва върху
лихва, какъвто се иска в настоящия случай. Претендира присъждане на разноски.
В
с.з. ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален
представител по пълномощие, който поддържа молбата и моли съда да я уважи. В
съдебно заседание прави уточнение на исковата претенция, като сочи, че иска
осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за забавено изпълнение върху
сумата от 1 200,00 лв., представляваща присъдени разноски по посочените по
– горе дела, за периода от 30.10.2012 г. до датата на предявяване на настоящия
иск – 30.10.2015 г. в размер на 366,42 лв. и алтернативно от датата на иска до
окончателното изплащане на сумата, чийто размер не можел да бъде уточнен, тъй
като се касаело за едно бъдещо вземане, чието погасяване зависело от волята на
ответниците. Преди приключване на устните състезания, процесуалният представител на ищеца прави изявление за оттегляне на
исковата претенция за периода, преди подаване на исковата молба, като поддържа
иска само в частта, относно искането за присъждане на законна лихва върху
сумата от 1200 лв., считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
В с.з.
ответникът Л.Б.Н., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Г.,
която поддържа подадения отговор, противопоставя се на уточнението на исковата
претенция, както и на обявяването на проекто – доклада за окончателен, тъй като
счита исковата претенция за недопустима, поради липса на правен интерес.
В с.з. ответникът С.Е.С., редовно призована,
не се явява, представлява се от адв.Т., който оспорва иска като неоснователен,
противопоставя се на извършеното в съдебно заседание уточнение на исковата
претенция, като сочи, че се касае за недопустимо едновременно изменение на
основанието и размера на иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа страна следното:
В полза на ищеца е издаден изпълнителен лист от 12.06.2012
г., въз основа на Решение № ./26.05.2010 г. по гр.д.№ ./2010 г. на РРС, Решение
№ ./30.06.2011 г. по въззивно гр.д. № 328/2011 г. на Пернишки окръжен съд и
Решение № ../16.05.2012 г. по гр.д. № ./2011 г. на ВКС, ГК, с който ответниците
са осъдени да му заплатят солидарно сумата от общо 1200,00 лв., представляващи
присъдени разноски по посочените дела.
За събиране на сумата е образувано изп.дело № . по описа за
2012 г. при ДСИ – гр.Радомир. На длъжниците Л.Б.Н. и С.Е.С. е връчена покана за
доброволно изпълнение на 01.10.2012 г. от ДСИ по посоченото изп.дело, като в
дадения им 14 – дневен срок, задължението не е изпълнено доброволно и до
момента няма постъпило плащане по делото. Първоначално ищецът претендира да му
бъде заплатено мораторно обезщетение в размер на законната лихва за периода от
30.10.2012 г. до датата на предявяване на настоящия иск – 30.10.2015 г., но
впоследствие прави изявление за оттегляне на исковата си претенция в тази част
и поддържа само искането си за присъждане на законна лихва върху сумата от 1200
лв., считано от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното й
изплащане
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Първоначално съдът е сезиран с иск с правна квалификация
чл.86 от ЗЗД, с който се иска заплащане на обезщетение за вредите от забавата
при неизпълнение на парично задължение за периода от 30.10.2012 г. до датата на
предявяване на исковата молба – 30.10.2015 г. в размер на 366,42 лв. и искане
за присъждане на законна лихва върху сумата от 1200,00 лв., считано от
30.10.2015 г. до окончателното й изплащане.
Първоначалният иск, с който съдът е бил сезиран е допустим,
тъй като с него се търси мораторно обезщетение за неизпълнение на парично
задължение, каквото е вземането за разноски. Доколкото изтеклите лихви
съставляват самостоятелно акцесорно парично задължение, което може да се търси
отделно от главното задължение, то няма пречка тези лихви да бъдат претендирани
и присъдени, стига да е предявен отделен иск за тях(в този смисъл е Решение № ./22.04.2009г.
на ВКС по гр.д.№ 61/2008г.). По този иск подлежи на установяване основанието,
от което произтича вземането му за лихви и момента на изискуемостта на главното
вземане. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си, като освен това е
необходимо да се посочи периода, за който се претендира лихвата, като началният
момент е датата на забавата, а крайният момент е датата на предявяване на
исковата молба в съда. Правно неиздържана е тезата на ответниците, че след като
съдът в решението си е присъдил разноски, но не бил присъдил лихва върху тях,
то такава не би могло да се претендира, още повече в отделно производство, т.е.
допустимо е самостоятелно производство, но само за изтекли вече лихви, т.е.
съставляващи обезщетение за забава по смисъла на чл.86 от ЗЗД съизмеримо с
размера на законната лихва. Отговорността за разноски възниква от присъждането
им с влязло в сила решение/или определение по чл.248 от ГПК/ по приключил спор.
От този момент страната може да изпадне в забава. Поради това присъждането на законна лихва върху разноските по висящ спор е
недопустимо, тъй като вземането за тях още не е възникнало, а и не обхваща
пропуснатите ползи през време на процеса – в този смисъл е Определение №
88/24.02.2011 г., III ГО, ч.гр.д. 52/2011 г.
на ВКС.
Впоследствие в хода на устните състезания, ищецът е направил
валидно изявление за оттегляне на иска с правна квалификация чл.86 от ЗЗД, с
който се иска заплащане на обезщетение за вредите от забавата при неизпълнение
на парично задължение за периода от 30.10.2012 г. до датата на предявяване на
исковата молба – 30.10.2015 г. в размер на 366,42 лв., с което валидно е десезирал
съда от произнасяне по този иск.
Съдът констатира, че е пропуснал в съдебно заседание да
постанови прекратително определение, в частта, относно извършеното изявление за
оттегляне на иска, за заплащане на мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД за периода,
преди подаване на исковата молба, т.е. от 30.10.2012 г. до датата на
предявяване на настоящия иск – 30.10.2015 г. в размер на 366,42 лв., поради
което това ще бъде сторено с решението, което в тази част има характер на
определение, подлежащо на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца е
заявил/л.64 от делото/, че поддържа искането си само за присъждане на законна
лихва върху сумата от 1200 лв., считано от датата на предявяване на настоящия
иск до окончателното й изплащане.
По отношение на тази претенция обаче, съдът намира самостоятелното й предявяване за недопустимо,
което предполага оставяне без
разглеждане на предявения иск за присъждане на законна лихва върху сумата
от 1200 лв., представляващи съдебни разноски, присъдени по Решение № ../26.05.2010
г. по гр.д.№ ./2010 г. на РРС, Решение № ./30.06.2011 г. по въззивно гр.д. № ./2011
г. на Пернишки окръжен съд и Решение № ./16.05.2012 г. по гр.д. № ../2011 г. на
ВКС, ГК, считано от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното й
изплащане и прекратяване на
производството по делото по следните съображения.
Всеки предявен иск води до настъпването на процесуални и
материалноправни последици. Правото на лихва след датата на предявяване на иска
е правоувеличаваща се, материално - правна последица на предявения иск. Касае
се за акцесорно право, което се релевира в процеса посредством нарочно искане,
предявено с исковата молба или впоследствие, в хода на висящия процес. Искането
за присъждане на законна лихва след датата на предявяване на исковата молба не
е самостоятелен иск и неговата процесуална несамостоятелност и обусловеност
проличава в множество съществени особености – ищецът не дължи заплащането на
държавна такса по направеното искане; релевирането му в процеса се извършва без
спазването на процесуалните изисквания по чл. 214, ал.2 от ГПК и пр. Законни
лихви след датата на предявяване на исковата молба могат да бъдат присъждани
единствено при съществуващо и непогасено процесуално правоотношение по
основната претенция и разглеждането й по същество с решение, но е недопустимо
търсенето им в самостоятелно производство, отделно извън главницата, т.к.
присъждането им е именно законна последица от уважаването на главния иск за
главница.
Поради това на ищеца не се дължи законна лихва от датата на
исковата молба до датата на плащането, тъй като същата е законна последица от
уважаването на главния иск, а не самостоятелен иск за обезщетение за забава.
По отношение на разноските, съдът намира, че такива следва
да присъдени в полза на ответниците по делото, на основание чл.78, ал.4 от ГПК при
прекратяване на делото, какъвто е и настоящият случай.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Д.Г.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, Махала
Петрово, общ.Радомир срещу Л.Б.Н.,
ЕГН **********, с адрес: *** и С.Е.С., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за
заплащане на законна лихва върху сумата от 1 200,00/хиляда и двеста/лева, представляващи
присъдени му разноски по гр.д.№ 52/2010 г. на РРС, въззивно гр.д. № 328/2011 г.
на Пернишки окръжен съд и гр.д. № 1132/2011 г. на ВКС, считано от 30.10.2015 г.
до окончателното изплащане на сумата, КАТО
НЕДОПУСТИМ.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.№ 896/2015 г. по описа на Радомирски районен съд.
ОСЪЖДА Д.Г.Е., ЕГН
**********, с адрес: ***, Махала П., общ.Радомир да заплати на Л.Б.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** на основание чл.78, ал.4 от ГПК, сумата от 300,00 /триста/ лева,
представляваща направени в производство съдебни разноски за процесуално
представителство на ответника.
ОСЪЖДА Д.Г.Е., ЕГН
**********, с адрес: ***, Махала П., общ.Радомир да заплати на С.Е.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл.78, ал.4 от ГПК сумата от 300,00 /триста/ лева,
представляваща направени в производство съдебни разноски за процесуално
представителство на ответника.
Решението
има характер на определение, досежно прекратяване на производството по делото и
може да бъде обжалвано с частна жалба пред ПОС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./