№ 24188
гр. София, 17.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Частно гражданско
дело № 20211110133731 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXXVII ГПК.
Образувано е по заявление на етажните собственици от етажна собственост на сграда,
находяща се в [населено място], [жк], [улица], вх.А, за издаване на заповед по чл.410 ГПК и
изпълнителен лист срещу [фирма], ЕИК: [ЕИК], за сумата от 3 966 BGN главница,
представляваща подлежаща на връщане сума, заплатена по развален договор за
строителство от 17.09.2020 г., ведно със законна лихва от 14.06.2021г. до изплащане на
вземането и разноски по делото, а именно: държавна такса в размер на 79,32 BGN и
адвокатско възнаграждение в размер на 440 BGN.
Заповедта е редовно връчена на длъжника и в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило
възражение срещу дължимостта на сумите по издадената заповед с твърдения за извършено
плащане на сумата по главница, за което са ангажирани доказателства. Длъжникът е оспорил
дължимостта на законната последица от уважаване на заявлението и сторените от заявителя
разноски в производството при твърдения, че е изпълнил в срока за възражение и не е дал
повод за завеждане на делото. С разпореждане от 24.08.2021 г. заявителят е потвърдил
извършеното плащане по главница и е изразил становище за неоснователност на
твърденията във възражението в останалата част.
В хипотезата на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение обективира изрично искане за
издаване на изпълнителен лист – вж. т. 14. Целта на заявлението по чл. 410 ГПК е
снабдяването на заявителя с изпълнителен лист при липса на плащане от страна на
длъжника. В случая са ангажирани доказателства от длъжника и заявителят е потвърдил
1
получаване на изпълнение на главничното вземане, но не и на законната лихва и разноските.
Това твърдение не е оборено и доказателства за плащане на последните не са ангажирани от
длъжника. Депозираното от длъжника възражение представлява такова по чл.414а, ал.2 ГПК,
поради което съдът следва да се произнесе по дължимостта на разноските и законната
последица при съобразяване на становищата на страните и ангажираните от тях
доказателства.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че на 17.09.2020 г.
между заявителите, в качеството на възложители, и [фирма], в качеството на изпълнител, е
сключен договор за строителство, по силата на който дружеството се задължило да извърши
на свой риск строително – монтажни работи, описани по вид, количество, обща и единична
цена в чл.1, ал.2 от съглашението срещу сумата 35 250 лева. Уговорено било завършване и
предаване на обекта в срок от 60 дни, считано от датата на превеждане по посочена банкова
сметка на авансово плащане в размер на 50 % от възнаграждението по договора. Страните
не спорят и се установява от връченото на длъжника чрез управителя Иван Младенов на
23.12.2020 г. уведомление, че задължението за авансово плащане на 50 % от
възнаграждението по договора е надлежно изпълнено от етажните собственици. Със същото
уведомление етажните собственици са направили изявление за разваляне на договора, тъй
като уговорените строително –монтажни дейности не са извършени и предадени в срок и е
поискано връщане на платената авансово сума от 3 966 лева в тридневен срок от получаване
на уведомлението по сметка, от която сумите са превеждани. Установява се от покана за
плащане, връчена на длъжника на 08.02.2021 г., че общо заплатената по договора от
заявителя сума възлиза на 23 735 лева. От тази сума, при приспадане на стойността на
извършените по договора дейности възложителят е поискал в тридневен срок от получаване
на поканата възстановяване на сумата от 9 880 лева. С идентично съдържание нотариална
покана е връчена на длъжеството чрез неговия управител на 10.02.2020 г. В отговор [фирма]
е признало дължимостта на суматаот 3 966 лева и се е ангажирало за нейното връщане в
подходящ (над три дни) срок от представянеан банкова сметка за превод на сумата. Писмо с
изрично посочване на банковата сметка е връчено на управителя на длъжника на 11.03.2021
г. Заявлението по чл.410 ГПК е депозирано на 14.06.2021 г., а плащане е извършено на
16.08.2021 г.
С развалянето на договора се прекратява действието му. Правото да се развали
двустранният договор е потестативно и възниква при неизпълнение по причина, за която
длъжникът отговаря. Неизпълнението не е задължително да е пълно. Необходимо е и
предоставянето на допълнителен подходящ срок за изпълнение. В случаите, при които такъв
срок не е даден или даденият е неподходящ, но не последва изпълнение в достатъчен срок,
развалянето на договора настъпва, ако такъв срок фактически е изтекъл след това. В
конкретния случай срок за изпълнението не е даден, но фактически такъв е изтекъл от
датата на връчване на първото по време уведомление. По правило развалянето на договора
прекратява облигационното отношение с обратна сила, което означава, че всеки трябва да
върне това, което е получил на отпаднало основание. В подадения от дружеството писмен
2
отговор на уведомлението, връчено му на 23.12.2020 г. се съдържа недвусмиследно
признание на дължимостта на претендираната със заявлението сума. Не е налице забава на
кредитора, доколкото в поканата за плащане, връчена на изпълнителя на 08.02.2021 г. и в
нотариалната покана е посочено, че претендирание суми следва да бъдат възстновено от
сметката, от която са наредени. Вън от горното във връчено на 11.03.2021 г. уведомление
изрично е цитирана банкова сметка. Така възложителят е оказал необходимото съдействие
на изпълнителя за връщане на сумата, която последният е признал, че дължи и се е
ангажирал да върне. Въпреки това плащането е настъпило след изтичане и на последния по
време предоставен срок за доброволно изпълнение, с което дружеството е предизвикало
съдебно завеждане на претенцията, а към датата ан депозиране на заявлението длъжникът
вече е бил изпаднал в забава.
Законната лихва върху главничната претенция представлява обезщетение за
кредитора от неоснователно забавяне на изпълнението на неговото парично вземане, която
се присъжда като законна последица от основателността на предявената претенция. Когато
основателно претендираното вземане бъде удовлетворено от длъжника чрез плащане в хода
на процеса, законната лихва следва да бъде присъдена в полза на заявителя в случай че
длъжникът е изпаднал в забава. На кредитора се дължи обезщетение за забава върху
главницата от датата на предявяване на заявлението – 14.06.2021 г. до деня, предхождащ
плащането й - 17.08.2021 г. /платежното нареждане е с дата 15.03.2021 г./, доколкото в деня
на плащане длъжникът се е освободил от забавата с погасяване на задължението.
Определена по реда на чл.162 ГПК (http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html) тази
лихва възлиза на 69,41 лева. Доколкото е станало повод за завеждане на делото дружеството
следва да понесе отговорността за сторените по делото разноски.
Евентуалното продължаване на производството с даване на указания по чл.415, ал.1
ГПК не намира основание, доколкото заявителят е подучил плащане на
претендираната сума, подобно поведение би довело единствено до натоварване и на
страните с допълнителни разноски за държавна такса и юрисконсултско/адвокатско
възнаграждение и пр.
Водим от горното, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
Да се издаде изпълнителен лист в полза на етажна собственост на сграда, находяща
се в [населено място], [жк], [улица], вх.А, срещу [фирма], ЕИК: [ЕИК], за сторените в
производството разноски по заповед по чл.410 ГПК от 05.07.2021 г. в размер на 79,32 лева
3
държавна такса и 440 лева адвокатско възнаграждение и за сумата от 69,41 лева,
представляваща законна лихва върху главница от 3 966 лева, начислена за периода
14.06.2021 г. - 15.08.2021 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок, който за
заявителят тече от уведомяването, а за длъжника – от връчване на покана за доброволно
изпълнение.
За издадения изпълнителен лист да се направи надлежно отбелязване върху
издадената заповед.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4