Определение по дело №25/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и следващите от ГПК във връзка с чл.220, изр2-ро от ГПК.

С постановено в закрито заседание определение № 350 от 13.07.2015 г. по гр.д.№ 195/2015 г. Момчилградският районен съд е оставил без уважение искането на ТП „ДГС – М. Г. (ответник по делото) за привличане на ЛРС „А.” Я. и конституирането му като трето лице – помагач на страната на ответника, на основание чл.219 от ГПК.

Против така постановеното определение е постъпила частна жалба от ТП „Д. Г. С. – М. Г.. Поддържа се, че определението е неправилно и се излагат доводи за наличие на предпоставките за конституирането на трето лице – помагач. Иска се да бъде отменено атакуваното определение в тази му част и да се уважи искането за конституиране на трето лице – помагач Ýа ответника (жалбоподател в настоящото производство).

Ответната страна, в представен по делото писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли съда да я остави без уважение.

Кърджалийският окръжен съд, след като провери обжалваното определение, прие следното:

Частната жалба, като подадена в срок е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от „Л. – Р. С. Р. – М. гр. М. против ТП „Д. Г. С. – М. гр. М. иск за установяване съществуването на правоотношение между страните – договор № 32/02.09.2009 г. за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл.30 от ЗЛОД, в пълен обем, така както е сключен между страните, както с оглед твърденията в исковата молба може да се заключи, че искът касае размера и границите на Л. – стопанските райони. В изискуемия от закона срок, а именно – с отговора на исковата молба, ответникът е поискал привличането на трето лице – помагач, а именно – „Л. – Р. С. „А.” гр.Я.. Искането е мотивирано с довода, че допълнителното споразумение от 03.12.2013 г. накърнява правата и интересите на това С..

По делото е представен договор № 32/02.09.2009 г. за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл.30 от ЗЛОД, сключен между Д. Г. С. Г. и „Л. – Р. С. Р. – М. гр. М., в който са определени Л. – стопанските райони, попадащи в района на дейност на ищеца. Приложена е и заповед № РД49-164/17.05.2012 г. на министъра на земеделието и храните, с която се утвърждават границите на Л. – стопански район „Равен” и Л. – стопански район „Б.” в обхвата на дейност на ТП ДГС М., заповед № РД49-191/16.10.2013 г. на министъра на земеделието и храните, с която е отменена заповед № РД49-164/17.05.2012 г., както и допълнителни споразумения – съответно от 26.07.2012 г. и 03.12.2013 г., сключени между страните с оглед горепосочените заповеди на министъра на земеделието и храните.

С частната жалба е приложен договор № 28/26.06.2012 г. за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл.30 от ЗЛОД, сключен между ТП Д. Г. С. М. и „Л. – Р. С. А.” Я., чието привличане като трето лице – помагач се иска, с който на това С. се предоставя стопанисването и ползването на дивеча в Л. – стопански район „Б.”.

Предвид обстоятелството, че предмет на установителния иск е съществуването на сключен между страните договор за предоставяне ползването на дивеча на ловното С. - № 32/02.09.2009 г., в обем, така както е бил сключен първоначално, то по начало за този иск е без значение обстоятелството, че между ответника ТП „Д. Г. С.” М. и „Л. – Р. С. А.” Я. е сключен договор, с който на сдружението е предоставено стопанисването на дивеча в район, предмет на процесния договор, сключен между страните по настоящото дело. Следва да се посочи също, че отношенията между ответника по настоящото дело и третото лице, чието привличане като помагач се иска, не зависят от изхода на настоящия спор, а решението по делото ще е без значение за третото лице, защото по начало му е непротивопоставимо (чл.298, ал.1 от ГПК).

При това положение, за третото лице не е налице интерес да встъпи, за да помага на ответника, поради което и искането за привличането му като трето лице – помагач е неоснователно. Като е приел това, първоинстанционния съд е постановил правилно определение, което като такова следва да се потвърди.

Водим от изложеното, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 350 от 13.07.2015 по гр.д.№ 195/ 2015 г. на Момчилградския районен съд, в частта, с която е оставено без уважение искането на ТП „Д. Г. С. – М. Г. за привличане на ЛРС „А.” Я. и конституирането му като трето лице – помагач на страната на ответника, на основание чл.219 от ГПК.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1.

2.